Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 277
гр. Сливен, 08. 01. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на дванадесети декември, две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 358 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба
от Д.Д.Д. с ЕГН: **********,***, подадена против Решение № 1012-19-71#1 от
26.07.2019 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния
осигурителен институт /НОИ/– Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против
Разпореждане № 2113-19-143#17 от 18.06.2019 г. на Ръководител “Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ– Сливен, с което е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО на Д.Д.Д..
В жалбата си
оспорващият твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Излага
съображения, че: неправилно не е зачетен като осигурителен стаж периодът от
01.06.2011 г. до 31.01.2019 г., през който е заемал длъжността л.; необоснован
е изводът, че Удостоверение Обр. УП-3 № 1 от 01.02.2019 г. е издадено без
наличие на първични документи; неправилно не е признат като осигурителен стаж
периодът от 01.10.1973 г. до 30.09.1975 г., през който е бил на наборна военна
служба; общият му осигурителен стаж възлиза на 40 години и 5 месеца. Моли оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Административният
орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на
твърденията си за законосъобразност на оспорения административен акт.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление – Вх. № 2113-19-143 от 18.02.2019 г. по
описа на ТП на НОИ – Сливен, оспорващият
Д. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 68а от КСО.
С Разпореждане № 2113-19-143#17 от 18.06.2019 г. на
Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, на оспорващия е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО. Длъжностното лице се е позовало на извършена проверка от контролен орган
на НОИ и съставен констативен протокол, в който е отразено, че за периода от
01.06.2011 г. до 31.01.2019 г. няма данни за довършени текущи сделки, за
събрани вземания и за превръщане на останало имущество в пари за
удовлетворяване на кредитори, съгласно подадени нулеви справки-декларации по
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, отчети за приходи и разходи и
годишни финансови отчети, в които са посочени само разходи за възнаграждения и
осигурителни вноски на л.а. Длъжностното лице е приело, че оспорващият към
датата на подаване на заявлението има навършена възраст 63 години 5 месеца и 2
дни, поради което отговаря на изискването за навършена възраст до една година
по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, но няма необходимия осигурителен
стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО за 2019 г. от 38 години и 8 месеца, тъй като до
18.02.2019 г. има придобит осигурителен стаж от трета категория труд в размер
на 32 години 8 месеца и 2 дни.
Разпореждането е обжалвано от Д. по административен ред
в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО. С Решение № 1012-19-71#1 от 26.07.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО,
Директорът на ТП на НОИ – Сливен, се е произнесъл по жалбата и я е отхвърлил
като неоснователна. За да постанови акта си, административният орган е приел,
че: общият осигурителен стаж на Д. правилно е зачетен до 31.05.2011 г.; през
периода от 01.06.2011 г. до 31.01.2019 г. оспорващият не е осъществявал трудова
дейност като л. на “Р.“ АД в ликвидация, поради което не му се дължи
възнаграждение за труд, не са дължими осигурителни вноски и за този период
лицето не е осигурено.
Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ –
Сливен, е съобщено на оспорващия на 01.08.2019 г., а жалбата срещу него е
подадена чрез изпращане по пощата на 15.08.2019 г.
Общата продължителност на зачетения на Д. осигурителен
стаж с издаденото разпореждане от 18.06.2019 г. е 32 години 8 месеца и 2 дни
осигурителен стаж от трета категория труд, и включва периодите от 01.10.1973 г.
до 30.09.1975 г. и от 01.09.1980 г. до 31.05.2011 г.
Не е спорен между страните размерът на осигурителния
доход при пенсиониране, определен от пенсионния орган за периодите, за които на
Д. е зачетен осигурителен стаж.
Основният спорен въпрос между страните е следва ли да
бъде зачетен за осигурителен стаж периодът от 01.06.2011 г. до 31.01.2019 г.
Във връзка с този период, в преписката се съдържа Удостоверение
Обр. УП-3 Изх. № 1 от 01.02.2019 г. по описа на “Р.“ АД – в ликвидация.
Съгласно удостоверението, Д. е заемал длъжността л. за периода от 18.12.2003 г.
до 31.01.2019 г., като за този период осигурителният му стаж е с
продължителност 15 години 1 месец и 14 дни.
Истинността на горепосоченото удостоверение е оспорена
от административния орган и с Определение, постановено в открито съдебно
заседание на 17.10.2019 г., е открита процедура по извършване проверка
истинността на оспорения документ.
С Решение № 1984 от 17.12.2003 г. по ф. д. № 1894 /
1994 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в търговския регистър на Окръжен съд
– Сливен, е вписано прекратяване на “Р.“ АД гр. Нова Загора, открито е
производство по ликвидация, вписан е за л. Д.Д.Д., определен е срок за
извършване на ликвидацията 3 години, считано от датата на решението за
прекратяване. С Решение № 1324 от 22.08.2007 г. по ф. д. № 1894 / 1994 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен, постановено на основание чл. 266 и сл. от
Търговския закон /ТЗ/, в търговския регистър на Окръжен съд – Сливен, са
вписани следните промени по партидата на “Р.“ АД – гр. Нова Загора: удължаване
на срока за извършване на ликвидацията на “Р.“ АД гр. Нова Загора, считано от
18.12.2006 г. до 18.12.2009 г.; удължаване на мандата на л. на дружеството Д.Д.Д.
за срок от 18.12.2006 г. до 18.12.2009 г., с месечно възнаграждение в размер на
4 минимални работни заплати, установени за страната.
По делото няма данни за продължаване с нарочен акт на
определения с горепосоченото решение срок на ликвидацията. Видно от Търговския
регистър, воден от Агенцията по вписванията, дружеството е с прекратена
търговска дейност, в ликвидация е, л. на дружеството е оспорващият Д..
За изясняване на основния спорен въпрос, по делото е назначена,
изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице П.Й.С. с в. и. образование, със специалност „и. т.“,
заключението по която съдът възприема като изготвено компетентно и
кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Вещото лице дава
заключение, че: В общия размер на зачетения от пенсионния орган осигурителен
стаж е включено времето от 01.10.1973 г. до 30.09.1975 г., през което Д. е
отбивал редовната си военна служба; Съгласно изплащателните ведомости на “Р.“
АД – в ликвидация, намиращи се в сектор ОА на ТП на НОИ – Сливен, от 18.12.2003
г. до 31.05.2011 г. Д. е на длъжност л. при “Р.“ АД – в ликвидация, с
продължителност 7 години, 5 месеца и 14 дни, а за периода от 01.06.2011 г. до
31.12.2012 г. Д. е вписан на длъжност л. с начислено, но неизплатено
възнаграждение, с продължителност 1 година и 7 месеца; Съгласно платежни
ведомости, представени на вещото лице от оспорващия Д., за периода от
01.01.2013 г. до 31.01.2019 г. Д. е вписан на длъжност л. с начислено, но
неизплатено възнаграждение, с продължителност 6 години и 1 месец; Съобразно
изплащателните ведомости на “Р.“ АД – в ликвидация, оспорващият Д. е заемал
длъжността л., както следва: за периода от 18.12.2003 г. до 31.05.2011 г. – 7
години 5 месеца и 14 дни трудов и осигурителен стаж, и за периода от 01.06.2011
г. до 31.01.2019 г. – 7 години и 8 месеца, за който период е начислено, но
неизплатено възнаграждение, съответстващо на подадените данни за осигурителен
доход по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО; След 19.12.2009 г. Д. като л. на
дружеството е подавал годишни данъчни декларации по чл. 92 от Закона за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, както следва: за данъчна година– 2009
г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г.,
2018 г.; Редовно са подавани месечни справки – декларации по ЗДДС; Последната подадена
от дружеството справка – декларация по ЗДДС с данни за наличие на облагаем
оборот е за м. май 2011 г.; Подаваните след тази дата месечни справки–
декларации по ЗДДС са с нулеви обороти; С подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО от
2013 г. до 2018 г. Д. е декларирал, че за всички години е формирана счетоводна
загуба на “Р.“ АД – в ликвидация, поради декларирани само разходи, свързани с
начислени възнаграждения и осигурителни вноски за л.; Изготвяни са и отчети за
приходи и разходи /ОПР/ за периода 2009 г. – 2018 г.; Д. е изпълнявал
задълженията си в края на всяка година да извършва годишно приключване и да
представя годишен финансов отчет и баланс за дейността пред ръководния орган,
изготвял е отчет за приходите и разходите от 2009 г. до 2018 г., подавал е
годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО от 2010 г. до 2018 г. в ТД на НАП,
редовно са подавани месечни справки - декларации по ЗДДС от 2010 г. до 2016 г.,
представял е годишен отчет за предприятията, извършвал е подготвяне, архивиране
и предаване на изплащателните ведомости на дружеството в сектор ОА на ТП на НОИ
през периода 2013 г. – 2014 г. и се е явявал по дела на дружеството до м. юни
2013 г.; За периода след 01.06.2011 г. няма данни за довършени текущи сделки,
за събрани вземания и за превръщане на останало имущество в пари за
удовлетворяване на кредитори, съгласно подадени нулеви справки – декларации по
ЗДДС, ОПР и ГФО, в които са посочени само разходи за възнаграждения и осигурителни
вноски на л.; За осигурителните периоди от 18.12.2009 г. до 31.01.2019 г. за Д.
са начислени, но неизплатени възнаграждения в посочен от вещото лице размер; За
периода от 01.06.2011 г. до 31.01.2019 г. Д. е осъществявал дейност като л. на “Р.“
АД – в ликвидация.
Към датата на подаване на заявлението за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – 18.02.2019 г., оспорващият е на
възраст *********.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен преклузивен срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по
смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма –
оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни
основания за издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Оспореното решение е издадено при наличие на
компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но е постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност и е
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните
съображения:
Съгласно чл. 68а, ал. 1, изр. 1 от КСО, лицата, които
имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да
се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1.
От 01.01.2019 г., правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за мъжете се придобива при
възраст 64 години и 2 месеца и осигурителен стаж 38 години и 8 месеца.
За оспорващия Д. е налице първото кумулативно
предвидено в чл. 68а, ал. 1, изр. 1 от КСО условие за навършена възраст. Към
датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 18.02.2019 г., Д. е
на възраст
63 години 5 месеца и 2 дни, и следователно е изпълнено условието за
пенсиониране до една година по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО.
За оспорващия Д. е налице и второто кумулативно
предвидено в чл. 68а, ал. 1, изр. 1 от КСО условие за изискуем осигурителен
стаж от 38 години и 8 месеца.
Наред със зачетения от пенсионния орган осигурителен
стаж от трета категория труд в размер на 32 години 8 месеца и 2 дни за
периодите от 01.10.1973 г. до 30.09.1975 г. и от 01.09.1980 г. до 31.05.2011 г.,
на оспорващия Д. следва да бъде зачетен и осигурителен стаж за периода от
01.06.2011 г. до 31.01.2019 г., през който период е заемал длъжността л. на “Р.“
АД – в ликвидация.
За този период: от 01.06.2011 г. до 31.01.2019 г., по
делото няма данни за продължаване с нарочен акт на определения с решение на
съда срок на ликвидация на “Р.“ АД. В чл. 266, ал. 2 от ТЗ е предвидено, че срокът,
в който трябва да завърши ликвидацията на търговското дружество, се определя от
общото събрание на акционерното дружество, като при необходимост определеният
срок може да се продължи. А съгласно чл. 273, ал. 1 от ТЗ, когато са уредени
всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, л. искат заличаване
на дружеството. Следователно приключването на ликвидацията следва да стане с
изрично волеизявление. Ето защо, макар и в разглеждания случай да е определен
срок на извършване на ликвидацията на “Р.“ АД до 18.12.2009 г., изтичането на
този срок не е основание за автоматично приключване на ликвидацията и
заличаване на търговското дружество. Предвид възможността при необходимост срокът
да може да се продължава /чл. 266, ал. 2, изр.последно от ТЗ/, следва да се
приеме, че същият има инструктивен характер и неговото изтичане не води до
приключване на ликвидацията, заличаване на дружеството и прекратяване
правомощията на л. Отделно от това, срокът по чл. 266 от ТЗ е за извършване на
ликвидацията, а не срок, през който назначеният л. може да осъществява
правомощията си на такъв. Приключването на ликвидацията е обвързано единствено
с изпълнение на задълженията по чл. 273, ал. 1 от ТЗ. л., веднъж назначен и
вписан в Търговския регистър, има правомощията на такъв или до приключване на
ликвидацията и заличаване на дружеството, или ако в процеса на ликвидация бъде
заменен с друг.
От събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на вещото лице, е установено, че за посочения /спорен/ период Д. е
осъществявал дейност като л. на “Р.“ АД – в ликвидация. Съгласно чл. 4, ал. 1,
т. 7 от КСО, л. на търговски дружества са задължително осигурени за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт,
трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс. В чл.
40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е предвидено, че
осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. За
спорния период, когато оспорващият е работил като л., за него са подавани данни
в НАП по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Представено е и удостоверение по
утвърден образец, издадено въз основа на изплащателните ведомости за периода.
От заключението на вещото лице е установено, че съобразно тези изплащателни
ведомости Д. е заемал длъжността л., както и е установено, че за периода е
начислено, но неизплатено възнаграждение, съответстващо на подадените данни за
осигурителен доход по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Във връзка с изложеното,
незаконосъобразен е изводът на административния орган, че оспорващият Д. не е
осигурено лице. Д. има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на КСО, тъй като е физическо лице, което е извършвало трудова дейност за
периода, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, и за което са дължими осигурителни вноски. Не се подкрепя от
доказателствения материал по делото приетото от административния орган, че Д.
не е осъществявал трудова дейност като л. Напротив, по делото са събрани
множество документи, видно от които Д. е осъществявал дейност като л.. В тази
връзка, в заключението на вещото лице са изброени подробно и обстоятелствено
извършваните през годините дейности от л. Фактът, че за спорния период няма
данни за довършени текущи сделки, за събрани вземания и за превръщане на
останало имущество в пари за удовлетворяване на кредитори, не променя
качеството на л. на осигурено лице по смисъла на КСО, тъй като конкретното
изпълнение на различните задължения на л., уредени в ТЗ, не е и не може да бъде
предмет на настоящия съдебен спор.
С оглед на изложеното и след извършена проверка в
откритото по чл. 193 от ГПК производство, съдът счита, че следва на основание
чл. 194, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, да признае за недоказано
оспорването на истинността на Удостоверение Обр. УП-3 Изх. № 1 от 01.02.2019 г.
по описа на “Р.“ АД – в ликвидация.
По изложените съображения, съдът счита, че общият
осигурителен стаж, който следва да бъде зачетен от пенсионния орган, е 40
години 4 месеца и 2 дни, от които: 32 години 8 месеца и 2 дни за периодите от
01.10.1973 г. до 30.09.1975 г. и от 01.09.1980 г. до 31.05.2011 г., и 7 години
и 8 месеца за периода от 01.06.2011 г. до 31.01.2019 г. Поради което
незаконосъобразно с оспорените административни актове е отказано да бъде
зачетен за осигурителен стаж периодът от 01.06.2011 г. до 31.01.2019 г. и
неправилно административният орган е приел, че Д. няма необходимия осигурителен
стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО.
По изложените съображения, оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане следва да се отменят и делото да се върне като
преписка на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, за
ново произнасяне по заявлението на Д.Д. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО, с оглед мотивите на съда за
зачитане на процесния осигурителен стаж и определяне на правилен размер на
общата продължителност на осигурителния стаж на Д..
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ТП на
НОИ – Сливен, следва да бъде осъдено да заплати на оспорващия направените от
него по делото разноски в размер на 640 лева, от които: 500 лева – договорено и
внесено адвокатско възнаграждение, 10 лева – платена държавна такса, и 130 лева
– внесен депозит за вещо лице.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването истинността на
Удостоверение Обр. УП-3 Изх. № 1 от 01.02.2019 г. по описа на “Р.“ АД – в
ликвидация.
ОТМЕНЯ Решение № 1012-19-71#1 от 26.07.2019 г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Д.Д.Д. против Разпореждане №
2113-19-143#17 от 18.06.2019 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване, с
което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68а от КСО.
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-19-143#17 от 18.06.2019 г.
на Ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Сливен, с което е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО на Д.Д.Д..
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на
“Пенсионно осигуряване” в Териториално поделение на Националния осигурителен
институт– Сливен, за ново произнасяне по заявление Вх. № 2113-19-143 от
18.02.2019 г., подадено от Д.Д.Д. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68а от КСО, при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, да
заплати на Д.Д.Д. с ЕГН: **********,***, сумата от 640 /шестстотин и
четиридесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: