Определение по дело №497/2018 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 214
Дата: 17 октомври 2018 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20185310200497
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юли 2018 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

№ 214

 

  Година

17.10.2018 г.

 

   Град

Асеновград

 

Асеновградският районен

съд

 

Първи наказателен

     състав

 

На

Седемнадесети октомври

 

Година

 2018

 

В публично заседание в следния състав:

               Председател:

Светомир Бабаков

 

                                                                  Съдебни заседатели:

А.К.

 

Т.Д.

 Секретар:

Ася Иванова

 

 

Прокурор:

Илко Сивкин  

 

Сложи за разглеждане докладваното от

Съдията

 

 НОХ

   дело

     номер

     497

                  по описа за

 2018

година.

 

На именното повикване в

    10,10

часа се явиха:

 

 

За Районна Прокуратура – Асеновград, редовно уведомена, се явява прокурор Илко Сивкин.

 

Подсъдимата В.А.С., редовно призована, с получено съобщение по чл. 247б от НПК, обвинителен акт и разпореждане на съда преди повече от седем дни се явява лично, ведно със защитника си адвокат Г.К., упълномощен с пълномощно по досъдебното производство.  

 

Подсъдимият Х.И.К., редовно призован, с получено съобщение по чл. 247б от НПК, обвинителен акт и разпореждане на съда преди повече от седем дни се явява лично, ведно със защитника си адвокат В.Д., упълномощена с пълномощно по досъдебното производство. 

 

 Пострадалата М.А.Т., редовно призована, с получено съобщение по чл. 247б от НПК, преди повече от седем дни, не се явява. 

Пострадалата Н.М.М., редовно призована, с получено съобщение по чл. 247б от НПК, преди повече от седем дни, не се явява. 

Пострадалата К.О.А., нередовно призована, не се явява.

 Същата е търсена на всички известни по делото адреси, като изпратените й съобщения по чл. 247б от НПК са се върнали в цялост, с отбелязване, че лицето не пребивава на посочените в тях адреси. Изпратено е и съобщение до с. Драгоданово, където е бил бившият социално-педагогически интернат, което също е върнато в цялост, с отбелязване че интернатът е закрит, със заповед на МОН. 

 

Съдебните заседатели А.К. и Т.Д., редовно призовани, налице.

 

 Съдът констатира, че на прокурора, подсъдимите, както и на пострадалите М.Т. и Н.М. своевременно са връчени съобщенията по делото, с които те са уведомени за въпросите по чл. 248, ал.1 НПК, които подлежат на обсъждане в разпоредително заседание.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни заседатели, считам че няма пречка да се даде ход на разпоредителното заседание, независимо от това, че пострадалата свидетелка К.О.А. е нередовно призована. Съдът е направил всичко възможно и е изпратил призовки за явяване, ведно с разпореждането на съда на всички известни по делото адреси. Същата не е посочила нов адрес и сме изправени пред разпоредбата на чл. 247в, ал. 3 от НПК. Ето защо, моля да дадете ход.

АДВ. К.: Уважаеми господин председател, аз също считам че няма пречка да се даде ход на разпоредителното заседание. Посоченото от прокурора е вярно. Направено е всичко възможно за призоваване на страните. Две от пострадалите лица по делото са редовно призовани, не се явяват, не са посочили уважителни причини за неявяването си, което да е пречка за даване ход на делото. Що се касае до третата пострадала К.О.А., на нея също са изпратени призовки на всички адреси, за които съдът има информация. Налице е основанието на този текст. Незнам, дали в крайна сметка в обвинителния акт, към изготвянето му е записано, че пострадалата К.А. се е намирала в интернат и дали да не бъде направен още един опит да бъде призована там, но предоставям на съда.

ПОДСЪДИМАТА В.А.С.:  Присъединявам се към казаното от моя защитник.

 

АДВ. Д.: Уважаеми господин председател, аз считам че няма пречки по хода на делото. Нередовно призована е само пострадалата К.А.. Ако е изпратена призовка на адреса, който е посочен в обвинителния акт и тя не е намерена там, както и на останалите известни  по делото адреси, считам че няма пречки за даване ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Х.И.К.: Присъединявам се към казаното от моя защитник. 

 

Съдът, след съвещание и след изслушване становището на страните, намира, че няма пречки да бъде даден ход на разпоредителното заседание, по следните съображения:

Две от пострадалите лица М.А.Т. и Н.М.М. са редовно призовани, не се явяват по делото и не са посочили уважителни причини за неявяването си, поради което и тяхното отсъствие не е пречка за протичане на разпоредителното заседание. Относно пострадалото лице К.О.А., Съдът счита, че са направени всички възможни опити, същата да бъде призована на всички известни по делото адреси, като от върнатите по делото съобщения е видно, че А. не е намерена на нито един от тях. В този смисъл, според Съда е изпълнена разпоредбата на чл. 247в, ал. 3 от НПК, поради което и няма пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание. Водим от горното, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

 

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИТЕ:

 

В.А.С. - родена на *** ***, живуща *** българка, българска гражданка, с висше образование,  разведена, работеща като Директор на *** неосъждана, с ЕГН **********.  

Знае защо е тук.

 

ПОДСЪДИМАТА: Получих препис от обвинителния акт на прокуратурата, съобщение по чл. 247б от НПК и от разпореждането на съда преди повече от седем дни.

 

Х.И.К. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.

Знае защо е тук.

 

ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт на прокуратурата, съобщение по чл. 247б от НПК и от разпореждането на съда преди повече от седем дни.

 

Разясниха се на подсъдимите правата им по чл. 55 от НПК.

 

Разясниха се на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

 

Предвид липсата на отводи и нови искания, СЪДЪТ

                                      

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИСТЪПВА КЪМ ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ, визирани в чл.248, ал.1 от НПК:

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели,  делото е подсъдно на Районен съд – Асеновград,  тъй като и на двамата подсъдими са повдигнати обвинения за престъпления по чл. 142а, ал. 4 и ал. 3 от НК, които са извършени на територията на  гр. Асеновград. Няма основание за прекратяване и за спиране на наказателното производство. Считам, че не са допуснати във фазата на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и на пострадалите. Относно точка 4-та, считам че евентуално със съгласие на двамата подсъдими и техните защитници, делото може да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, независимо дали в хипотезата на чл. 371, т. 1 или по т. 2 от НПК. Не можахме да постигнем споразумение за решаване на делото. Считам, че не е необходимо делото да се разглежда при закрити врати. Не е необходимо привличането на резервен съдия или резервен съдебен заседател, както и назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Следва да бъдат потвърдени взетите мерки за неотклонение на двамата подсъдими. Към настоящия момент, нямам искания за събиране на нови доказателства.  

 

АДВ. К.: Уважаеми господин председател, като защитник по делото, считам че делото е подсъдно на съда, който го разглежда към настоящия момент. Считам, че няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не съм констатирал допуснато нарушение на процесуалните правила във фазата на досъдебното производство. Като защитник на подсъдимата С. в предходно съдебно заседание, съм изразил становище, делото да протече по разпоредбата на чл. 371, т. 1 от НПК. Сега правя също такова искане. Желаем, аз и клиентката ми, производството от тук насетне да протече по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като държим единствено само да бъдат призовани и разпитани трите пострадали М.А.Т., Н.М.М. и К.О.А.. Държим на личния и непосредствен разпит само на тези три свидетелки. Що се касае до останалите свидетели, разпитани по делото, даваме съгласие те да не бъдат разпитани и техните показания, дадени на досъдебното производство да се приемат като доказателства по делото. Не желаем разпит и призоваване на вещите лица, изготвили експертизите по делото. Считам, че не са налице към настоящия момент основанията, визирани в точка 5-та, делото да бъде разгледано при закрити врати, да се привлече резервен съдия или съдебен заседател, както и назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Относно мерките за процесуална принуда, считам че няма законова пречка към настоящия момент, да бъде изменена мярката на подзащитната ми, тъй като е изтекъл изключително дълъг срок и аз съм сигурен, че ако се направи една справка, колко време делото е престояло в прокуратурата, е изтекъл срок повече от една година и шест месеца, което е и основание това нещо да бъде направено. На този етап, към настоящия момент, нямаме искания за събиране на нови доказателства и моля да насрочите съдебно заседание за по-късна дата, за която да бъдат призовани посочените от нас свидетелки.

ПОДСЪДИМАТА В.А.С.: Присъединявам се казаното от моя защитник.

 

АДВ. Д.: Уважаеми господин съдия и съдебни заседатели, поддържам становището на колегата К., изцяло. Делото е подсъдно на съда, пред който е представено за разглеждане. Не съм установила процесуално нарушение на досъдебното производство, което да е отстранимо и да е довело до ограничаване на процесуалните правила на моя подзащитен. Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Както и при предходното разглеждане на делото, моля същото да протече по реда на глава 27 от НПК, при условията на  чл. 371, т. 1 НПК, като за съдебно заседание за непосредствен разпит пред съда, да бъдат призовани трите пострадали Н.М.М., К.О.А. и М.А.Т., за да се чуят техните показания непосредствено от съда. Няма основания делото да се разгледа при закрити врати, назначаването на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, преводач или тълковник. Останалите доказателства, следва да се приобщят по съответния ред. Нямаме на този етап искания за нови доказателства, за призоваване на други лица. По отношение на мярката за неотклонение на подзащитния ми, считам че тя е съответна на обвинението.

ПОДСЪДИМИЯТ Х.И.К.: Присъединявам се към казаното от моя защитник.

 

Съдът, след тайно съвещание, като обсъди въпросите по чл.248, ал.1 от НПК и като съобрази становищата на страните, участващи в наказателния процес, прие за установено следното:

 Делото е подсъдно на Районен съд – Асеновград, предвид обстоятелството, че се касае за обвинение, извършено в гр. Асеновград, т.е. съдебен район, обслужван от Районен съд – Асеновград.

На настоящия етап, не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Относно взетите мерки за неотклонение, Съдът констатира следното:

В приложението към обвинителния акт е посочено, че по отношение на подсъдимата В.А.С. е взета мярка за неотклонение „парична  гаранция“ в размер на 1000 лв., а по отношение на подсъдимия Х.И.К. е взета мярка за неотклонение „подписка“. Съдебният състав, обаче констатира, че с протоколно определение от 25.04.2017  г. по НОХД № 534/2015 г., по описа на Районен съд - Асеновград, ІІ н.с., мерките за неотклонение и на двамата подсъдими на основание чл. 309, ал. 4 от НПК са отменени. Съдът не констатира това протоколно определение на Районен съд – Асеновград на предходен съдебен състав да е било обжалвано или протестирано. Съдът не констатира и при новото разглеждане на делото на досъдебното производство, на някакво основание да са вземани нови мерки за неотклонение. Отделен е въпросът и до колко, такива биха могли да бъдат законосъобразно взети, освен ако не са налице условията на чл. 66 от НПК.  Тоест, Съдът намира, че не следва изобщо на този процесуален етап да се произнася по мерките за неотклонение.

По отношение на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, а именно дали е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, на пострадалите или на техните наследници, според съда поредният внесен обвинителен акт, не отговаря на стандартите, визирани в чл. 246 от НПК и не може да даде рамките на законосъобразно развитие на съдебното производство.  

В обвинителния акт, се констатират непълноти и противоречия, които препятстват и на настоящия процесуален етап възможността подсъдимите К. и С., а и съда да разберат точната обвинителна постановка на РП Асеновград. Впрочем, разискваните по-долу съществени процесуални нарушения, вече са били нееднократно констатирани, както от състави на Пловдивски Окръжен съд, така и от такива на Асеновградски Районен съд и така и до ден днешен са останали неотстранени. Настоящият съдебен състав не би могъл да „минира“ за пореден път едно съдебно производство, без да ги посочи на прокуратурата, да ги доразвие съобразно възможностите си и да изисква те да бъдат отстранени. Касае се за следното:

И в поредно внесения обвинителен акт, не става ясно по какъв начин обвиняемият К. и свидетелката Коройчева са осъществили престъплението лишаване от свобода за времето, за времето след което е свършила работната им смяна в дома- съответно след 08,00 часа на 03.06.2011 г. до 06.06.2011 г. за обвиняемия К. и след 20,00 часа на 19.06.2011 г. за свидетелката Коройчева. Обвинителната обосновка и за двамата е бланково оформена и не е попълнена с нужните за съставомерност по чл. 142а от НК, факти. Така например, описано е че времето, през което и двамата не са били на работа, са бездействали и не са уведомили компетентните органи за заключването.  Не става ясно, какви действия по освобождаване е имал предвид прокурорът, че обвиняемият К. и свидетелката Коройчева е следвало да предприемат, при положение, че не са били на работа през посочените периоди от време.  Обстоятелството, че е посочено, че и двамата са знаели, къде се държи ключът от изолатора, и че не са уведомили компетентните органи, не е достатъчно за обосноваване на съставомерни факти по обвинение за престъпление по чл. 142а от НК, за времето през което К. и Коройчева не са били на работа. Специално относно твърдяното неуведомяване на МВР и прокуратура, не става ясно каква е връзката на едно подобно неуведомяване със състава на противозаконното лишаване от свобода, както и от къде произтича задължението за уведомяване на тези органи, както и дали изобщо съществува такова задължение. При всички положения, прокурорът е длъжен да запълни посочените периоди, през които обвиняемият и свидетелката не са били на работа с ясни и точни съставомерни факти, или да коригира обвинението си в тази част. Ако за свидетелката Коройчева и обвиняемия К., все пак в обвинителния акт има някаква застъпена позиция /макар и неясна/, то за времето, за което свидетелката Вълкова не е била на работа, а се сочи че е извършила престъпление, изобщо липсва обвинителна обосновка на престъпната й деятелност.  Това е указано на прокурора още с определение по ЧНД  № 446/2015 г., по описа на Пловдивски Окръжен съд, но не е изпълнено, въпреки задължителния характер на съдебните указания. Яснота по въпроса безспорно е нужна, тъй като отговорността на подбудителя е обусловена от действията на извършителя и това не може да буди никакво съмнение.

Цитираното по-горе определение на Пловдивски Окръжен съд по ЧНД № 446/2015 г., сочи на прокурора още едно съществено процесуално нарушение, останало неотстранено и до днес. Когато се повдига обвинение на длъжностно лице за престъпление, извършено в нарушение на службата му, в случая нормата на чл. 142а, ал. 2  от НК, се касае за бланкетна разпоредба и тя е нужно да бъде запълнена със съдържание от друга разпоредба, която се твърди че е нарушена. Това не е сторено достатъчно ясно и точно в обвинителния акт. В началото на обстоятелствената част на обвинителния акт, са описани разпоредби от стандарти и критерии от НКССУД и ПОДДД, като част от обективната действителност, които са пренесени в последствие в диспозитива на обвинителния акт. В обвинителния акт, обаче липсват факти, които да сочат каква е връзката между неспазване на тези критерии и стандарти и престъплението „лишаване от свобода“. Вместо това, съвсем общо и бланкетно е описано, че в нарушение на „нормативната база“ и на цитираните по горе „разпоредби”, без същите дори да са изброени, обвиняемата С. наредила заключване на свидетелките.  Нужно е да се изложат конкретни аргументи, защо именно тези служебни задължения е нарушила обвиняемата С., с нареждането за заключване на свидетелките, за да може тя да се защити като изложи например други аргументи, противни на тезата на прокурора. Например,   твърди се, че е нарушен Стандарт 12, т. 3 от КССУД - „Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище”, без изобщо в обвинителния акт да фигурират данни, че пострадалите са посещавали учебни занятия, както и дали на визираните в обвинението дати, е трябвало да посещават такива /което с оглед лятната училищна ваканция е и съмнително за периода 19-20 юли/.  Ако все пак това се твърди, нужно е да бъде оформена в обвинителния акт логическа връзка между заключването на пострадалите и отнетата възможност, лицата да посещават училище. По подобен начин следва да се процедира и с останалите разпоредби, за които се твърди, че са нарушени- нужно е да се опише защо е прието че са нарушени от подсъдимата С. и каква е връзката на тяхното нарушаване с противозаконното лишаване от свобода.

Въпреки, че отново в определение на Пловдивски Окръжен съд по ЧНД № 446/2015 г. е било указано на прокурора, не са изложени аргументи в обвинителния акт, защо се приема, че пострадалите са били непълнолетни, респективно малолетни лица, което е и квалифициращ признак на обвинението по чл. 142а от НК. Соченето на  единен граждански номер на пострадалите при постъпването им в дома не е достатъчно за обосноваване на тези квалифициращи признаци.

В обвинението, касаещо пострадалата Н.М. се твърди, че задържането й продължило пет денонощия, а аритметически съдът изчисли посочения период от страна на прокуратурата на четири денонощия и един час. Не става ясно, какво има предвид прокуратурата като оставащо време до петото денонощие и по какъв начин е продължило лишаването от свобода до петото денонощие.

 Всички тези нарушения, според настоящия състав, безспорно нарушават правото на защита и на двамата подсъдими. Нужно е повече усърдие при изготвянето на обвинителния акт, който следва да бъде внесен в съда едва след запълването му с ясни, точни и непротиворечиви съставомерни факти.  

 

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав прие, че следва да прекрати настоящото съдебно производство и да върне делото на Районна прокуратура - Асеновград за отстраняване на тези нарушения, поради което и на основание чл.249, ал.1, вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 497/2018 г., по описа на Районен съд гр. Асеновград, І-ви н.с.

 

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - Асеновград за отстраняване на описаните в мотивната част на настоящото определение съществени процесуални нарушения.                

 

НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ по въпроса за мерките за неотклонение спрямо двамата подсъдими.

 

Определението на съда подлежи на обжалване и протест в частта относно въпросите по чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК по реда на Глава ХХІІ от НПК в седмодневен срок от днес пред Окръжен съд - Пловдив.

 

 

          Протоколът се изготви в съдебно заседание, което се закри в 11,05 ч.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.

 

                                                                           2.

                      

                                                 СЕКРЕТАР: