№ 11115
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:********
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ******** Гражданско дело № 20231110137277
по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „***“ АД да
заплати на Л. Д. С. сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, претърпени от Л. Д. С.
в резултат от ПТП от 27.08.2018г., настъпило на бул. „***“ в гр. София, в района на № 116,
по вина на водача на товарен автомобил „*******“ с рег. № СВ *** АА, гражданската
отговорност на водачите на който била обезпечена по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 27.08.2018г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищцата твърди, че на 27.08.2018г. в качеството си на пешеходец, пресичащ на
пешеходна пътека на бул. „***“ в гр. София, в района на № 116, претърпяла ПТП, при което
била блъсната от товарен автомобил „*******“ с рег. № СВ *** АА, гражданската
отговорност на водачите на който била обезпечена по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Поддържа, че в резултат от ПТП получила травма на главата, както и травми на левия глезен
и на дясното коляно, съпроводени с оток, синина и ограничение на движенията. След
инцидента била с ограничени движения почти месец, поради което се наложило нейни
близки да й помагат, като извършват вместо нея обичайни дейности като пазаруване,
готвене. Наред с това приемала болкоуспокояващи медикаменти и си правела компреси.
През продължителен период след ПТП имала главоболие, гадене и изпитвала нестабилност.
Общото й здравословно състояние било трайно влошено. В резултат от инцидента изживяла
силен стрес и уплаха, които били допълнително подсилени от притесненията й от
настъпване на усложнения с оглед на обстоятелството, че била със сменени тазобедрени
стави. Поддържа, че и понастоящем изпитва страх да пресича, вкл. на пешеходна пътека,
чувства се притеснена и несигурна, има неприятни сънища. С оглед на това поканила
ответника като застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач да й
изплати обезщетение за неимуществени вреди, което последният не сторил. Поради това
претендира такова обезщетение в настоящия процес, ведно със законната лихва от датата на
1
пътния инцидент. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки водачът, чиято гражданска
отговорност е застрахована при него, да е осъществил виновно и противоправно поведение,
довело до инцидента, като оспорва в тази връзка описания от ищеца механизъм на ПТП,
включително настъпването на съприкосновение между пострадалия и МПС. В условията на
евентуалност спрямо довода в последния смисъл поддържа, че изключителен принос за
настъпване на удара имал пострадалият, който предприел внезапно пресичане на
необозначено за това място на пътното платно и при забранителен сигнал на светофарната
уредба. В условията на евентуалност определя това поведение на пешеходеца като
съпричиняващо вредоносния резултат. Оспорва в тази връзка доказателствената стойност на
протокола за ПТП. Счита, че в случая не се установява ищцата да е получила описаните в
исковата молба травматични увреждания и емоционален дискомфорт. Евентуално, счита, че
същите са резултат не от ПТП, а от съществували при пострадалата преди ПТП
дегенеративни заболявания. В условията на евентуалност спрямо така изложените доводи
оспорва иска и по размер, поддържайки, че размерът на претендираното обезщетение е
силно завишен с оглед критерия за справедливост. Поддържа, че в случай че се установи
дължимост на обезщетение, законна лихва върху него се следва от датата на уведомяването
му от пострадалия за ПТП- 09.11.2018г., съобразно нормата на чл. 429, ал. 3 КТ, а не от
датата на вредоносното събитие. Релевира възражение за погасяване по давност на
вземането за законна мораторна лихва за период, предхождащ с повече от три години
подаването на исковата молба. Претеднира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на
делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя,
процесуално задължение на ищеца е пълно и главно да докаже, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което застрахователят се е
задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на
МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно
засягане на нематериални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен
риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.
Между страните не е спорно, поради което и с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и поради това ненуждаещо се
от доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство, че към датата на ПТП
гражданската (деликтната) отговорност на водача на лекотоварен автомобил „*******“ с рег.
№ СВ *** АА е била обезпечена от ответника по силата на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство констативен
протокол за ПТП № 7-561/28.08.2018г., че на 27.08.2018г., около 20:30 часа, на бул. „***“ №
116 в гр. София водачът на лекотоварен автомобил „*******“ с рег. № СВ *** АА не
2
пропуснал пресичащата на пешеходната пътека Л. Д. С., в резултат от което я блъснал с
управлявания от него автомобил.
Действително, в частта, касаеща механизма на ПТП, протоколът за ПТП няма
обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото в тази част възпроизвежда
изявления на участниците в ПТП пред представителя на МВР, а не директно възприети от
последния факти от обективната действителност. В останалата му част, обаче- място и време
на инцидента, наличие на пешеходна пътека на мястото на удара, както и на увреждания по
автомобила, респ. по пострадалото лице протоколът се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, доколкото отразява възприети от съставителя в качеството
му на длъжностно лице в кръга на службата му обстоятелства, които са от значение за
установяване механизма на произшествието.
С оглед на изложеното отразеното в протокола за ПТП относно механизма на
произшествието подлежи на изследване от съда в хода на съдебното дирене чрез събиране на
всички допустими доказателства- в този смисъл са Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС.
В случая възпроизведеният в протокола механизъм на осъществяване на ПТП се
потвърждава и от показанията на разпитания по искане на ответното дружество Я. Н. Ю.,
управлявал процесния автомобил към момента на ПТП. Свидетелят си спомня за ПТП, което
претърпял през 2018г. с управлявания от него служебен автомобил „*******“ с рег. № СВ
*** АА, като уточнява, че същото настъпило в кв. „Овча купел“, в близост до пазарчето на
бул. „***“, където имало спирка и пешеходна пътека. На тази спирка, в съседната на
свидетеля лента за движение- от лявата му страна, бил спрял автобус, като пешеходците
пресичали зад него- по намиращата се там пешеходна пътека. Свидетелят погледнал вдясно,
но не видял пешеходците, които идвали по пешеходната пътека от лявата му страна- зад
автобуса, при което ударил жена, която се намирала на самата пешеходна пътека. Жената
паднала, била контактна след удара, не била губила съзнание. След ПТП били извикани
полиция и линейка.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените гласни
доказателства за правдиви, доколкото същите са последователни, житейски логични,
вътрешно непротиворечиви, а и доколкото същите намират опора в данните в останалата
доказателствена съвкупност, вкл. обсъдения вече протокол за ПТП.
Наред с това, правдоподобността от техническа гледна точка на установения въз
основа на протокола за ПТП и от показанията на свидетеля механизъм на произшествието се
установява и от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено
по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо
пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.
Същевременно, от приобщената доказателствена съвкупност по никакъв начин не се
установява поведение на ищцата, което да е станало изключителна причина, евентуално да е
способствало за настъпване на пътния инцидент, а още по- малко- конкретно соченото в
отговора на исковата молба поведение по внезапно пресичане на необозначено за това
място, респ. на забранителен сигнал на светофарната уредба- данни в последния смисъл не
се съдържат в приобщените по делото доказателства, вкл. по искане на ответното
дружество.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че единствена причина за
процесния пътен инцидент е поведението на водача на МПС, който е нарушил разпоредбата
на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, поради което същият, респ. застрахователят на гражданската
(деликтната) му отговорност е легитимиран да обезщети всички претърпени от ищцата
вреди, намиращи се в причинна връзка с инцидента, в тяхната цялост, доколкото по
изложените вече съображения в случая не се установява основание за редуциране на
отговорността на делинквента, респ. на застрахователя му съобразно нормата на чл. 51, ал. 2
3
ЗЗД.
Спорен между страните е и въпросът относно справедливия размер на обезщетението,
следващо се на ищцата за претърпените от нея във връзка с ПТП неимуществени вреди.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на
съдебномедицинската експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи, в резултат от процесния пътен инцидент при ищцата са установени
повърхностна (мекотъканна) травма на подбедрицата, изкълчване, навяхване и разтягане на
(вътрешна) (външна) колатерална ставна връзка на коляното, като след изследванията, които
са й проведени непосредствено след инцидента в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, не са
предписвани обездвижване на крайника, лечение или контролни прегледи. Вещото лице е
констатирало, че сред представените по делото медицински документи няма такива,
установяващи провеждано по повод травмата лечение, както и извършвани проследяващи,
контролни прегледи. С оглед на това и при липсата на информация в приложената
медицинска документация относно вида и размера на нараняванията експертът е изяснил, че
в случай че мекотъканното увреждане е по- обширно (на по- голяма площ) и засяга по-
дълбоки тъкани, последиците от него отшумяват за 2- 3 седмици, а при по- повърхностно и
ограничено по площ увреждане- за 7- 10 дни. Експертът е посочил, че теоретично, от
травмите пострадалата е изпитвала болки, като техният интензитет и сила са били в
зависимост от размера и степента на засегнатите тъкани на подбедрицата, за които, както бе
изяснено, по делото няма данни. Въпреки последното, обаче, съдебният медик е изяснил, че
мекотъканна травма на подбедрица с болки в лява глезенна става могат да се причинят като
контактни увреждания от механично травматично въздействие при удар с или върху тъп
предмет, като такава травма може да се получи и при ударно съприкосновение с автомобил в
условията на ПТП като пешеходец. С оглед на това и доколкото данните за травмата са
констатирани след съобщеното ПТП, експертът е достигнал до извод, че процесната травма
може да бъде реализирана по време и начин, посочени в исковата молба, т. е. че е налице
причинна връзка между нея и пътния инцидент. Въз основа на приобщените като писмени
доказателства документи, приложени към медицинското досие на ищцата, вещото лице е
установило, че към датата на ПТП същата е страдала от множество авансирали хронични
заболявания на сърдечно- съдовата система, на периферно- съдовата система, на опорно-
двигателния апарат, на гениталиите, на пикочно- отделителната система, на зрението и
слуха с нарушения на вестибуларната функция, като е изяснило, че тези заболявания са
хронично рецидивиращи и могат да доведат до нарушения в трофиката на увредени от
травма тъкани и да затруднят раздвижването на пострадал, с което теоретично да повлияят
негативно възстановяването след травмата, но е подчертал, че в случая дали, как и в каква
степен това се е случило е невъзможно да се прецени, тъй като не са налични проследяващи
медицински документи след инцидента.
А в проведеното на 11.12.2024г. първо открито съдебно заседание вещото лице изрично
е изяснило, че в представените медицински документи няма описана травма на главата на
ищцата.
Свидетелят ****- зет на ищцата, си спомня, че през лятото на 2018г. неговата тъща
претърпяла ПТП, като му се обадила да отиде при нея в УМБАЛСМ „Пирогов“, което
същият сторил, заварвайки я на носилка, в шок, с болки в ръката, крака и главата- боляло я
доста. На пострадалата били извършени прегледи и направени рентгенови снимки, при което
се установило, че няма опасност за живота й, няма счупвания, както и че можело да се
прибере у дома. Лекарите й предписали болкоуспокояващи, които свидетелят и пострадалата
купили на път към вкъщи. Твърди, че около месец- месец и нещо след инцидента Л. С. само
стояла постоянно вкъщи, не излизала, тъй като изпитвала болки. Междувременно, за нея и
домакинството се грижели свидетелят и дъщеря й, които не живеели заедно с ищцата. Преди
4
инцидента същата се грижела за малката си внучка, а впоследствие успяла да се включи
отново в грижите за нея след около 5- 6 месеца след ПТП. Освен това, преди инцидента Л.
ползвала от време на време бастун, а след настъпването му започнала изцяло- дори и вкъщи,
да ползва бастун. След произшествието психическото й състояние се променило- притеснява
се да пресича, предпочита да се разхожда единствено в околоблоковото пространство, а
когато става въпрос за по- дълги разстояния, винаги предпочита някой да е с нея.
Настоящият съдебен състав намира, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, че така
възпроизведените свидетелски показания, макар и техен източник да е лице, принципно
заинтересувано от изход на спора в полза на ищцата, следва да бъдат съобразени при
формиране на правосъдната воля на настоящия съдебен състав, доколкото по същество не се
разколебават от и не се разминават съществено с останалата доказателствена съвкупност,
като във връзка с последното следва да се изясни, че свидетелят е изложил твърдения, че
ищцата е изпитвала болки около месец, при разяснения на вещото лице, че при по- дълбоко
и обширно мекотъканно увреждане възстановителният период е около три седмици.
Същевременно, не би могло да се приеме въз основа единствено на показанията на
свидетеля, че ползването на помощно средство при придвижването на ищцата след
инцидента се дължи на травмите от последния, доколкото подобна промяна в двигателните й
способности се явява медицински необоснована с оглед наличните по делото медицински
документи и изводите на експерта въз основа на тях.
Изложеното налага безспорен извод, че като резултат от процесния пътен инцидент
ищцата е претърпяла неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания.
Тъй като неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени
посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно
критерия, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по справедливост. По приложението на
понятието „справедливост“ е формирана еднопосочна практика на ВКС, обективирана в
множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК- решение № 407 по гр. д. №
1273/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 394 по гр. д. № 1520/2011 г. на ІІІ г. о., решение № 391 по
гр. д. № 201/2011 г. на ІІІ г. о., решение № 395 по гр. д. № 159/2011 г. на ІІІ г. о., решение № 3
по гр. д. № 637/2011 г. на ІІІ г. о, решение № 51 по гр. д. № 465/2011 г. на ІV г. о. и др.,
съгласно които справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл, а и съгласно ППВС №
4/1968г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението- характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. Съгласно трайно установената практика на ВКС принципът за справедливост
изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице, като предполага
индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на ищеца, като се имат предвид
множество обстоятелства и взаимовръзки.
В случая следва да бъде отчетено, че непосредствено след инцидента ищцата е
изпитвала стрес, уплаха, които са закономерни при участие в подобно внезапно и по
дефиниция стресогенно събитие, каквото е ПТП, както и че именно в този момент болките
са били най- интензивни, че в продължение на около месец същата е изпитвала
неразположение във връзка с претърпените травматични увреждания, както и че известно
време след инцидента е изпитвала страх да пресича, т. е. на психологическо и емоционално
ниво е била негативно повлияна от случилото се. С оглед на така установеното въз основа на
доказателствата по делото, при съобразяване на възрастта на пострадалата- 65 години към
5
датата на ПТП, която възраст закономерно препятства възможността за по- бърз и ефективен
оздравителен процес, както и на социално- икономическите условия в страната към датата
на инцидента, съдът намира, че обезщетение в общ размер на 4000.00 лева е съответно на
критериите за справедливост и е от естество да обезщети твърдените от Л. С. и доказани
неимуществени вреди.
Съдът намира за недоказани твърденията на ищцата, че в резултат от пътния инцидент
е получила и травма в главата, че е изпитвала главоболие, гадене, нестабилност, доколкото
по делото не са налични данни в този смисъл, вкл. в приобщената медицинска
документация. Не се установява и здравословното й състояние да е трайно влошено в
причинна връзка с инцидента- така, както това се твърди в исковата молба, а освен това, с
оглед изричните разяснения на вещото лице- съдебен медик в тази насока, в случая не е
налице основание да се приеме, че получаването на и/или възстановяването от процесните
травматични увреждания е обвързано с останалите хронични заболявания на ищцата, респ.
че последните са се усложнили и/или задълбочили в резултат от травмите при ПТП. Наред с
това, не се установява пътният инцидент да е довел до драстични, значителни и
продължителни промени в социалния, семейния и личен живот на ищцата, по- големи от
обичайните и закономерните при подобен тип увреждания. Недоказани са и твърденията в
исковата молба, касаещи смущения в съня на пострадалата в резултат от пътния инцидент.
Поради това настоящият съдебен състав намира за необосновано определянето на
обезщетение в размер по- висок от сумата от 4000.00 лева.
Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност“, но е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, като
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди, включително за вредите от
забавата. Това е предвидено в разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, а според ал. 3 лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат
от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна. Нормата на ал.
3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен
(спрямо разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД) начален момент, от който такава се дължи- по-
ранната дата между деня на уведомяването от застрахования и деня на уведомяването,
съответно претенцията на увредения за обезщетение.
Съгласно разясненията на касационната инстанция, съдържащи се в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № ***/2018 г. на ВКС, І т. о. и
решение № 10/05.01.2024 г. по гр. д. № 4723/2022 г. на ВКС, І II г. о., които настоящият
съдебен състав възприема, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429,
ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по- ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
6
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:
1/изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Следователно, на осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
Между страните не е спорно, а и се установява от приобщената като писмено
доказателство претенция от ищцата до ответното дружество, че последното е сезирано с
искане да й изплати обезщетение във връзка с процесния пътен инцидент на 09.11.2018г.,
поради което и при липсата на данни за по- ранно уведомяване на застрахователя от
застрахованото лице, следва да се приеме, че към тази дата ответникът е бил титуляр на
задължение за изплащане на обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение
на задължението на делинквента, респ. на собственото си задължение за обезщетяване на
настъпилите в резултат от ПТП вреди. Въпреки това и доколкото изрично и своевременно- с
отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, от името на ответника е релевирано възражение
за погасяване по давност на част от вземанията за законна мораторна лихва, върху
следващото се в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
присъдена законна лихва от 04.07.2020г.- дата, предхождаща с три години датата на подаване
на исковата молба в съда при съобразяване на продължителността на приложимия в случая
давностен срок- този по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
Съобразно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване на подлежащата на
уважаване част от претенцията в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 790.00
лева- част от заплатените от нея разноски за държавна такса, за депозити за възнаграждения
на вещите лица и за адвокатско възнаграждение. Последното се претендира в общ размер на
1100.00 лева, като от името на ответника е наведено възражение за прекомерността му само
в случай че е над минималния размер, определен по правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с настоящо наименование
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което в случая не е
така, като, независимо от това и за пълнота следва да се изясни, че съдът намира така
заплатеният общ размер за съответен на фактическата и правна сложност на делото, както и
на положените от адвоката процесуални усилия, а с това- и на принципа за справедливост и
обоснованост по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА.
На основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част от
претенцията в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 441.00 лева,
включваща части от заплатените депозити за възнаграждения на вещите лица и от
определеното от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр.
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
на делото. В полза на ответника не следва да бъде възстановяван- изцяло или частично,
заплатеният депозит за възнаграждение за явяване на свидетеля в открито съдебно
заседание, доколкото съобразно неговата изрична воля такова възнаграждение не му е
заплащано, поради което и депозитът за него подлежи на възстановяване по изрично искане
на страната в този смисъл.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ „***“ АД, ЕИК *********, да
заплати на Л. Д. С., ЕГН **********, сумата от 4000.00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, претърпени от Л. Д.
С. в резултат от ПТП от 27.08.2018г., настъпило на бул. „***“ в гр. София, в района на №
116, по вина на водача на товарен автомобил „*******“ с рег. № СВ *** АА, гражданската
отговорност на водачите на който била обезпечена по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 790.00 лева,
представляваща разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 10 000.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. Д. С., ЕГН **********, да заплати на
„***“ АД, ЕИК *********, сумата от 441.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8