Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
Гр. Пловдив, 16. 12. 2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито
заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при
участието на секретаря Нина Стоянова и прокурора Светлозар Лазаров, като
разгледа докладваното от съдия РАНЧЕВ НД
/В/ № 553 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и
трета от НПК.
С Присъда № 8/04. 07. 2019 г., по НОХД № 3/2019
г. на Районен съд – И., осъденият Г.И.Б. е признат за виновен в това, че
на 21.02.2018 г., на път „“ от Републиканската пътна мрежа, в община И., в
посока с.С., в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП №
17-0276-000005/15.02.2017г., на началника на РУП към ОДМВР – Х., РУ – И.,
влязло в сила на 17.05.2017 г., за управление на моторно превозно средство, без
съответно свидетелство за управление, извършил друго такова деяние, като
управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „“, с peг. № „“, без съответно свидетелство за
управление, поради което и на основание чл.343в, ал.2, вр. чл.54 ал.1 от НК е осъден
на наказание 12 месеца „Лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален
„Общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС и „Глоба“ в размер на 500
лева.
На
основание чл. 68 ал. 1 от НК е приведена в изпълнение Присъда № 39/2015 г., по
НОХД № 218/2015 г. на РС С., в сила от 28. 12. 2015 г., с която осъденият Г.Б.
е признат за виновен за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26
ал. 1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца,
чието изпълнение е отложено за срок от 3 години.
С Решение № 126/25.10.2019 г. по ВНОХД №
435/2019 г., Х. окръжен съд е изменил присъдата, като е НАМАЛИЛ срока на
наказанието от 12 месеца на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се
изтърпи при първоначален ОБЩ режим. В останалата част присъдата е потвърдена. Решението
е окончателно.
В шестмесечен срок
от влизане на съдебния акт в сила, на 04.11.2019 г., на основание чл.419, вр.
чл.422, ал.1, т.5 от НПК е постъпило искане за възобновяване на наказателното
производство от адв. Г.Г. *** като защитник на осъдения Б..
Твърди се, че в хода
на производството са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на
чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с постановените съдебни актове в
нарушение на материалния и процесуален закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК.
Основната теза е
за допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.2, пр.1от НПК, тъй като Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК, без от фактите и доказателствата по делото да може да се
направи несъмнен извод за осъществяване от обективна и субективна страна на
признаците на този престъпен състав. В тази връзка не са съобразени показанията
на основната част от разпитаните по делото свидетели – очевидци на случая,
които са игнорирани от съда за сметка на безкритичното кредитиране на
показанията на полицейските служители От друга страна, дори и да се приеме, че
са налице доказателства за извършване на вмененото на осъденото лице
престъпление, защитата намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК, тъй като деянието е маловажно по смисъла на чл.94, т.9 от НК. На
следващо място се твърди, че е допуснато и съществено процесуално нарушение,
защото присъдата е постановена от
незаконен съдебен състав, тъй като са били налице основанията на чл. 29 ал. 2 НПК за отвод на съдията - докладчик по делото, който при воденото съдебно
производство е демонстрирал грубо и пренебрежително отношение към подсъдимия,
изразяващо се в постоянно правене на забележки и иронично коментиране на
изявленията на защитата, придружено с размяна на многозначителни погледи с
прокурора, предварително изказване на намерения за произнасяне по вероятни
искания на страните и др. В този смисъл са били нарушени принципите за
независимост и безпристрастност на съдията докладчик, който с действията си е
демонстрирал близките си отношения с прокурора по делото, за което може да се
съди от съдържанието на съдебния протокол.
В тази връзка се
иска, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, алтернативно
възобновяване на наказателното производство и отмяна на въззивното решение и
присъдата, като подсъдимият се оправдае на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК
или да се върне делото за ново разглеждане от друг по-обективен и
безпристрастен състав на съда.
Отправеното
особено искане на основание чл. 420, ал. 3 от НПК да бъде спряно изпълнението
на наказанието „Лишаване от свобода“, беше оставено без уважение, тъй като не
се изтъкват конкретни съображения, налагащи подобно произнасяне
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция осъденият Б. не се явява, редовно призован, като беше представляван
от своя защитник – адв. Г., която заявява, че поддържа искането си във връзка с
изложените в него съображения.
Представителят на АП - Пловдив,
намира искането за възобновяване за неоснователно и моли съда да го остави без
уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането за възобновяване,
намира и приема за установено, следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Твърди се, че в
хода на наказателното производство са били допуснати съществени и неотстраними процесуални
нарушения по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, във връзка с постановените от
двете съдебни инстанции актове, довели до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимия и неговия защитник по повод обсъждането в мотивите им на съставомерността
на вмененото на Г.Б. престъпление, в резултат на което е нарушен и материалния
закон, както и че присъдата е постановена от незаконен състав – касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НПК и по чл.348, ал.1, т.2, вр.
ал.3, т.1, т.2 и т.3 от НПК.
Настоящият състав намира, че не са налице подобни
процесуални нарушения, налагащи отмяната на горепосочените съдебни актове и
изискващи оправдаването на осъденото лице в рамките на фактическите положения
по влязлата в законна сила присъда или алтернативно връщането на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
На
първо място, не е налице касационното
основание по чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.3, т.3, от НПК за допуснато процесуално
нарушение поради предубеденост на съдията от РС – И., който е следвало при
хипотезата на чл.29, ал.2 от НПК да се отведе от разглеждане на делото.
При прочита на съдебния протокол от
проведеното разпоредително съдебно заседание от 24.04.2019г. прави впечатление,
че първоначално защитникът на подсъдимия Б. – адв. Г. е нямала претенции за
предубеденост към съдията-докладчик по делото, а само към представителя на
държавното обвинение, който е бил и наблюдаващ прокурор по досъдебното
производство. Едва след приключването на процедурата за отказ от отвеждане на
прокурора Ч. с постановеното протоколно определение, защитникът е поискал веднага
отвода и на съдията, единствено поради естеството на произнесения съдебен акт,
с който е била толерирана другата страна по делото. Съдът се е произнесъл и по
това искане на защитата, намирайки че не са налице основанията за отвод, защото
не се счита за предубеден по делото по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК.
Впоследствие по инициатива на адв. Г. е
насрочено разглеждането на делото по реда на Глава 27, вр. чл.371, т.1 от НПК,
без да се призовават за разпит свидетелите от досъдебното производство, като съдът
е допуснал при режим на довеждане отново по искане на защитата допълнително и
двама нови свидетели. Впоследствие няколкократно е отлагано делото, поради
ангажираността на защитата, като на проведеното съдебно заседание на
04.07.2019г. са разпитани осигурените свидетели и след приключване на съдебното
следствие, на страните им е дадена възможност на съдебните прения да изложат
своите позиции, на подсъдимия - при условията на лична защита и последна дума, а
на финала е произнесена присъдата и мотиви. Всички тези обстоятелства не сочат,
че от страна на съдията-докладчик по делото са били налице основанията за отвод
по чл.29, ал.2 от НПК, което да води като резултат поради неговата
предубеденост да се е стигнало до постановяването на присъда от незаконен
съдебен състав.
На
второ място, районният съдия
по никакъв начин не е ограничил реализирането на правото на защита на
подсъдимия и адв. Г. при воденото първоинстанционно съдебно производство по
смисъла на чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.3, т.1 или т.2, пр.1 от НПК.
Съдът, както стана реч по-нагоре, се е
съобразил с всички искания на защитника, като не се установяват процесуални
нарушения, довели до ограничаване на правото на защита и на подсъдимия.
Отделно от това, в мотивите към постановената
присъда подробно са обсъдени, събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които в заключение оборват защитната теза на подс. Б., приемайки
с основание за доказано вмененото му престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Противно на доводите в искането за
възобновяване, в мотивите към присъдата е обсъдено подробно и защото не се
приема от съда наличието на маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2, вр. чл.
93, т.9 от НК /в искането, вероятно поради техническа грешка е посочен чл.94/.
На трето място, не отговаря на процесуалната действителност и твърдението, че
решението на въззивния съд не е съобразено с изискванията на чл. 339 от НПК, защото
в него е направен самостоятелен фактологичен и правен разбор на инкриминираното
деяние.
Подробно са обсъдени по групи, а
впоследствие и съпоставени показанията на основните свидетели – очевидци на
инкриминираните събития, както и защо са кредитирани в съответната им част.
Даден е и отговор, защо не се
възприемат основните доводи във въззивната жалба, концентрирана в насоката,
визирана и пред настоящата извънредна инстанция за несъставомерност на престъплението
на подс. Б. по чл.343в, ал.2 от НК или наличието на чл.9, ал.2 от НК.
В унисон с трайната съдебна
практика са разграничени изискванията на
материалния закон за маловажност и за малозначителност на деянието, като
изключително аргументирано последните са отхвърлени като неприложими, с оглед
конкретния случай и личността на дееца. Видно от приложените по делото справки
за нарушител и за съдимост, Б. многократно е бил санкциониран с наказателни
постановления за шофиране без съответната правоспособност, четирикратно е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по чл.78а от НК за идентичен вид престъпление при старата му по-благоприятна
редакция, а още повече и с оглед на влязлата в законна сила предходна присъда, отново
за такова престъпление и извършеното последно по ред инкриминирано деяние в
изпитателния й срок.
Накрая от окръжния съд са
съобразени и то в интерес на осъденото лице, особеностите на инкриминирания
случай, довели до промяната на обжалваната присъда в частта за
индивидуализацията на наложеното му наказание, което при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК е намалено почти до минималния законов размер от 4 месеца
„Лишаване от свобода“.
Законосъобразно е приложена и
разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, като е постановено, наложеното с Присъда № 39/2015
г., по НОХД № 218/2015 г. на РС – С., влязла в законна сила от 28. 12. 2015 г., на подс. Г.Б. наказание лишаване от свобода за срок от 4
месеца, да бъде изтърпяно изцяло, тъй като деянието по
настоящото дело е било извършено в 3 годишния му изпитателен срок.
С оглед на гореизложеното,
доводите за нарушение на материалния и процесуалния закон се явяват
неоснователни, поради което и искането за възобновяване на наказателното
производство следва да бъде оставено без уважение.
Водим от изложените съображения,
Пловдивския апелативен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
осъдения Г.И.Б. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 3/2019г.
на Районен съд – И. и ВНОХД № 435/2019 г. на Окръжен съд – Х..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.