ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 515
гр. Велико Търново , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500374 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от председателя въззивно частно гражданско дело
№ 374/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК., във вр. чл. 420,
ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 885/16.03.2021 г., подадена от
адвокат А.Ч. от ВТАК като пълномощник на Д. Т. М. с ЕГН **********,
срещу определение № 31 от 10.02.2021 г., постановено по частно гражданско
дело № 328/2020 г. по описа на Районен съд – Елена.
С атакуваното определение е отхвърлена молба на жалбоподателя за
спиране на принудителното изпълнение по ИД № 20208090400861 по описа
на ЧСИ Силвия Косева с рег. № 809 и район на действие ВТОС, образувано
въз основа на изпълнител лист № 73/04.11.2020 г., издаден въз основа на
разпореждане № 427/04.11.2020 г. и Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 223/04.11.2020 г. по
ЧГД № 328/2020 г. на РС – Елена, като неоснователна и недоказана.
В постъпилата частна жалба, жалбоподателят излага твърдения, че
издадените заповед и изпълнителен лист в полза на „Финмарк Комерсиал“
ЕООД са неправилно издадени, защото за издаването им не е представен
документ от визираните в чл. 417 от ГПК, както и че представеното
споразумение от 26.03.2019 г. не може да послужи като основание за издаване
на изпълнителен лист, защото не попада сред изброените в чл. 417 от ГПК
документи. Твърди се, че „Агрокрафт“ ЕООД е изплатило дължимите суми,
чрез предоставяне на земеделска продукция. Въз основа на тези твърдения се
1
моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и да бъде постановено спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 20208090400861 по описа на ЧСИ Силвия Косева.
Съгласно разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ГПК препис от частната
жалба е изпратен на насрещната страна „Финмарк Комерсиал“ ЕООД,
заявител в заповедното производство, като в законоустановения
едноседмичен срок не е постъпил отговор.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Велико Търново, след
като се запозна с постъпилата жалба и съобрази данните по делото, намира от
фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Елена е образувано по молба на
заявителя „Финмарк Комерсиал“ ЕООД гр. Свищов, с управител Г. К. М.
срещу солидарните длъжниците – „Агрокрафт“ ЕООД с. Р., общ. З.,
представлявано от управителя Д. З. Т., лично срещу Д. З. Т., „Сий Сайд“
ЕООД с. К., общ. Л., представлявано от управителя Д. З. Т. Т.М. Т., М. Т. М. и
Д. Т. М., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 417 от ГПК, произтичащо от Споразумение от 26.03.2019 г. с
нотариална заверка на подписите на страните – рег. № 1789/26.03.02019 г. на
нотариус Иванка Ангелова, с район на действие РС – Свищов.
Искането за издаване на заповед за изпълнение е уважено, като е
допуснато и незабавното изпълнение на издадената заповед по реда на чл. 417
от ГПК, с която е разпоредено на длъжниците да заплатят солидарно на
кредитора „Финмарк Комерсиал“ ЕООД гр. Свищов, представлявано от
управителя Георги Костов Манзаров, сумата 200 000 лв., представляваща
главница с падеж 30.05.2019 г., която е част от сумата 444 719.45 лв. (по
Договор за търговска продажба на отложено плащане № 15/26.03.2019 г.,
Договор за търговска продажба на отложено плащане № 4/14.02.2018 г.,
Договор за заем от 13.12.2017 г. и Договор за заем от 19.07.2018 г.) съгласно
Споразумение от 26.03.2019 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №
1789/26.03.2019 г. на нотариус Иванка Ангелова с № 295 в регистъра на
Нотариалната камара и район на действие Районен съд – Свищов, сумата
28722.22 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за
периода от 31.05.2019 г. до 28.10.2020 г. съгласно чл. 3 от Споразумението от
26.03.2019 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 1789/26.03.2019 г. на
нотариус Иванка Ангелова с № 295 в регистъра на Нотариалната камара и
район на действие Районен съд – Свищов, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 8774.44 лв., представляваща направени разноски по делото. По делото
е издаден изпълнителен лист № 73/04.11.2020 г., въз основа на който е
образувано изпълнителното производство.
Постъпило е възражение по реда на чл. 414 от ГПК от длъжника Д. Т.
2
М. и молба, подадена чрез пълномощника адв. Ч. от ВТАК за спиране на
изпълнението по образуваното изпълнително дело по отношение на длъжника
Д. Т. М. .
На 10.02.2021 г. Районен съд – Елена е постановил обжалвания акт, с
който отхвърля искането на длъжника за спиране на изпълнителното
производство по реда на чл. 420 от ГПК, като неоснователно и недоказано.
Съдът, след като съобрази доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото намира, че частната жалба е подадена в срок от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следните съображения:
Целта на производството по чл. 420 от ГПК е без да се решава
същинския материалноправен спор относно съществуването или не на
претендираното вземане, да се предотврати усложняване на
правоотношението, в случай на вече проведено принудително изпълнение,
ако впоследствие бъде отречено по съдебен ред съществуването на вземането,
което би довело до необходимост от премахване на последиците от станалото
вече неоснователно принудително изпълнение. Съдът преценява вероятната
основателност на предявеното вземане, при непроведено още спорно исково
производство, само въз основа на твърдените от страните факти и сочените
доказателства, но без да решава спора по същество. Предмет на
производството по чл. 420 от ГПК е единствено да се установи от съда налице
ли са предвидените в закона предпоставки за спиране на изпълнението, като в
тежест на длъжника – жалбоподател в настоящото производство е да докаже
тяхното наличие.
Според разпоредбата на чл. 420, ал. 1 от ГПК възражението срещу
заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по
чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите, а
според ал. 2 на същия член съдът, постановил незабавното изпълнение, може
да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено
искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: вземането не се
дължи; вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител; неправилно е изчислен размерът на вземането по договор,
сключен с потребител.
В настоящият случай заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
документ – споразумение от 26.03.2019 г. с нотариална заверка на подписите,
от което произтича задължението за заплащане на парична сума от
жалбоподателя към „Финмарк Комерсиал“ ЕООД, като това споразумение се
явява документ по чл. 417, т. 3 от ГПК. Съдът не споделя твърдението на
жалбоподателя, че споразумението не може да послужи като основание за
3
издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. Същото попада в
хипотезата на изброените т. 3 документи, като в него са посочени сроковете и
условията, при които лицата се задължават да изплатят посочените
задължения.
В хипотезата на чл. 420, ал. 1 от ГПК за допускане от съда на спиране на
изпълнението е необходимо длъжникът да е представил надлежно
обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД. В настоящият
случай такова не е представено, а и не се твърди от страна на жалбоподателя
да е представил такова. Точка 2 и точка 3 от ал. 2 на същият член засягат
случаи, когато вземането произтича от договор, сключен с лице, което има
качеството потребител. Настоящият случай не е такъв, затова съдът не следва
да обсъжда тези хипотези.
Предвидена е възможност съда да постанови спиране на изпълнението,
когато дори и без да е предоставено необходимото обезпечението е направено
искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се
дължи. В случая искането за спиране не е подкрепено и от писмено
доказателство, от което да е видно, че не се дължи, както предвижда
разпоредбата на чл. 420, ал. 2 т. 1 от ГПК. С молбата за спиране на
изпълнителното производство до първоинстанционния съд, както и с жалбата
до въззивния съд страната не е посочила доказателства, на които основава
искането си и въз основа на които съдът да може да направо предположение
за вероятната основателност на твърдението, че вземането претендирано от
заявителя не се дължи. Напротив, в жалбата бланкетно са посочени
възражения, от които по никакъв начин не се доказва недължимост на сумите,
нито пък тяхното изплащане, чрез предоставяне на земеделска продукция,
както се твърди в жалбата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
искането за спиране на изпълнителното производство не е подкрепено от
никакви доказателства, въз основа на които да се иска спиране по реда на чл.
420 от ГПК на принудителното изпълнение на издадената заповед и
постановеният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен, а
искането за спиране - оставено без уважение.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 31 от 10.02.2021 г., постановено по
ЧГД № 328 по описа за 2020 г. на Районен съд – Елена.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5