Р Е Ш Е Н И Е
№ /12.03.2021 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар
МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1830 по описа за
2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Т.и.” ЕООД, ***,
представлявано от ****, против „****"
АД, ЕИК: ****, Седалище и адрес
на управление:***, с която са предявени искове по чл.59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от
100 лева, заявена като частична претенция от цялата в размер на 21000 лева без
ДДС, увеличен в открито съдебно заседание до размер от 19 916.81 лв. на осн.чл.214 ГПК, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на собствения на ищеца трафопост тип КТП 20/0,4 кV 160 kVA и присъединителните
съоръжения към него – външен ел. стълб и външна ел. мрежа , находящ
се в ПИ 3097, кв.45 по плана на гр. Варна, СО „****”, за периода от
01.10.2017г. до 11.02.2020г., вкл., в едно със законната лихва от датата на
депозиране на ИМ – 11.02.2020г.да окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото
дружество е собственик на трафопост тип КТП 20/0,4 кV
160 kVA и присъединителните съоръжения към него –
външен ел. стълб и външна ел. мрежа , находящ се в ПИ
3097, кв.45 по плана на гр. Варна, СО „****”. От въвеждането на трафопоста в
експлоатация – 13.08.2007г. ответникът го използвал без правно основание.
Твърди се, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца в резултат на
неплащане на цена за достъп, с която ищецът е обеднял поради неполучаване на
цената за достъп, предвид което ищецът счита, че му се дължи обезщетение в размер
на 21000 лева без ДДС за периода от 01.10.2017г. до 11.02.2020г. Твърди се, че
по силата на три влезли в сила решения по три предходни искови производства,
съответно гр.д. № 2856 по опис па ВОС за 2013г., гр.д. № 2940 по опис па ВОС за
2014г. и гр.д. № 1289 по опис па ВОС за 2018г., ответното дружество е осъдено
да заплати на ищцовото, на същото основание
обезщетение за ползване на трафопоста и съоръженията към него за три предходни
периода.
В законоустановения срок ответното дружество е
депозирало писмен отговор, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Сочи се, че не са налице елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД. Не било доказано, че ответникът е
ползвал трафопоста през процесния период. Сочи се, че
не е налице и не може да бъде налице обедняване на ищеца, доколкото не са
налице разходи на ищеца, нито пък същият може да получава приходи от процесното съоръжение, предвид че не е лицензирано
енергийно предприятие.Счита и че не е налице връзка между обогатяването на
ответника и обедняването на ищеца в случай, че се приеме, че е налице
такова.Оспорва се собствеността на ответника по отношение на част от
присъединителните съоръжения, а именно външен ел. стълб и външна ел. мрежа.
Размерът на претенцията от 100лв. – частичен от 21000 лева бил напълно
необоснован.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба № 2, том ІІІ,
рег. № 4928, дело № 402/21.12.2005 год. ищецът „****” ООД е придобило
собствеността върху ПИ № 3097, находящ се в гр.
Варна, СО „****”.
На ищеца е разрешено изграждането с Разрешение за
строеж № 23/ГИ/16.02.2007 год., издадено от Община Варна на Трафопост тип КТП
20/0.4 кV 160 Кv, в ПИ №
3097, кв. 45 по плана на гр. Варна, с. о. „****” и захранването му, чрез
разкъсване на кабелен участък на ВЕЛ 20 кV, извод „****”,
гр. Варна.
Трафопостът е изграден като с Разрешение за ползване №
ДК–07–227/13.08.2007 год. е разрешено ползването му.
С покана депозирана с Вх. № 3234770/25.08.2014 год.
ищеца е поканил ответника да му заплати сумата от 50 000 лева, за
предоставен достъп до Трафопост КТП № 1940 находящ се
в ПИ № 3097 кв.45 по плана на гр.Варна с.о. «****»за периода от 01.07.2011 год.
Повторно писмо е входирана на 29.09.2014 год. с Вх. №
3334518.
Представени са поделото нотариални актове от които е
видно, че ищцовото дружество е продало самостоятелни
обекти в сграда изградена в се в ПИ № 3097 кв.45 по плана на гр.Варна с.о. «****»,
вкл.
за апартамент № 19, съгл.
НА за покупко
– продажба на недвижим имот № 124, дело № 108 от 2017 г.
От заключението на съдебно – счетоводна експертиза, се
установява, че цената за предоставен достъп на преносното или разпределителното
предприятие до трафопоста за процесния период е в общ
размер на 19916.81
лева, от
които: 2306,37 лева за периода от 01.10.2017 год. до 31.12.2017 год.; 8490,17
лева за периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2018
год.; 8234,19 лева, за периода от 01.01.2019 год. до
31.12.2019 год. и 886,08 лева за периода от 01.01.2020
год. до 11.02.2020 год. цена за достъп според действалите през този период
Методики, одобрени от ДКЕВР с Решение по протокол № 49/15.07.2004 год. и
протокол №27/04.02.2008г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, прлиета в с.з. от 01.09.2020г. се установява, че към
посочения (процесния) трафопост № 1940 тип КТП 20/0,4 KV, 160 KVA, намиращ се в
гр. Варна, местност „****" в ПИ 3097 има присъединени общо 23 абонати,
като на всеки от присъединените абонати е предоставена мощност от 13 Kw.
Договор между страните за предоставяне на достъп по
реда на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ не е сключван, тъй като доказателства в тази
насока не са представени.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен е иск е с правно основание чл.59
от ЗЗД.
Предявения иск е за неоснователно обогатяване, „за
предоставен достъп за ползване на трафопост КП № 1940; по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ,
ответника е ползвал технически съоръжение собственост на ищеца, за достъп на
ел. енергия за абонати различни от него, без сключен договор по смисъла на
чл.117 ал.8 от ЗЕ.
Безспорно е установено е по делото, че ищецът е
собственик на трафопоста; установено е също, че трафопостът е въведен в
експлоатация на 13.08.2007 год. и захранва 23 абоната на
електроразпределителната мрежа, съгласно договор за присъединяване от
21.04.2007 год. чл.1 ал.3 от р.І - Предмет на договора.
Не е спорно също, че договор между страните във връзка
с предоставяне на достъп до притежавания от ищцовото
дружество трафопост и ползването му от ответното дружество в процесния период липсва.
При отсъствието на сключен договор между енергийното
дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях ел. уредби и
съоръжения, спорът за заплащане на ползването им се разглежда по правилата на
неоснователното обогатяване.
Ползването на такъв достъп без наличието на постигнато
между страните взаимно съгласие се явява без правно основание, поради което се
дължи съответно обезщетение от страна на ползвателя.
Недопустимостта на неоснователното обогатяване е не
само източник на облигационни задължения, но и принцип на гражданското право.
Обезщетението се дължи за периода от време, през който ищецът е бил собственик
на процесния трафопост и съоръженията в него и през
което време ответникът е ползвал уредбите и съоръженията за преобразуване и
пренос на електрическа енергия до други потребители, различни от ищеца.
Обезщетението представлява сумата, с която енергийното
предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако
беше сключен договор по чл.117, ал. 8 ЗЕ и с която сума собственикът на
енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за
достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения законов текст.
Като база за определяне на конкретния размер на
обезщетението следва да се ползува приетите от ДКЕВР
Методики за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен
газ от 2004 год. и от 2008 год., които се прилагат до уреждане на
взаимоотношенията относно собствеността между лицензираните енергийни
предприятия и потребителите/собствениците, които предоставят достъп до
собствените си съоръжения съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ, в приложимата за процесния период редакция.
С оглед изложеното и предвид установеното от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че цената за предоставен
достъп на преносното или разпределителното предприятие до трафопоста за процесния период е в общ размер на 19916.81 лева, като искът се явява
основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода от делото, съдът следва да присъди в
тежест на ответника направените от ищеца разноски съобразно уважената частна
иска, а в тежест на ищеца разноски съобразно отхвърлената част на иска.
При определяне на разноските съдът първо следва да се
произнесе по направените възражения за прекомерност.
По направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца съдът намира същото за основателно.
Претендираното възнаграждение от ищеца за адвокат
защитник е в размер на 3000 лева. Цената на предявения иск е 19916.81 лева. Съобразно правилата с оглед
фактическата и правната сложност на делото възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца следва да се определи на основание чл.7 ал.2 т.4
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е в размер на 1128 лева. До този размер възражението по смисъла на чл.78 ал.5
от ГПК е основателно и съдът следва да го уважи, като намали претендираното от ищеца възнаграждение.
Предвид изхода на спора, на ответната страна не се
следват разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„****" АД, ЕИК: ****, Седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Т.и.” ЕООД, ***, представлявано от ****, сумата от 19916.81
лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствения на
ищеца трафопост тип КТП 20/0,4 кV 160 kVA и присъединителните съоръжения към него – външен ел.
стълб и външна ел. мрежа, находящ се в ПИ 3097, кв.45
по плана на гр. Варна, СО „****”, за периода от 01.10.2017г. до 11.02.2020г.,
вкл., в едно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ – 11.02.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД
ОСЪЖДА „****"
АД, ЕИК: ****, Седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.и.” ЕООД, ***,
представлявано от ****, сумата от 1128 лева разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение намалено по реда на чл.78 ал5 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: