РЕШЕНИЕ
№ 723
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110209027 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ИСКР. Т. Ц. против Наказателно постановление № 42-
0001208/11.05.2021 г., издадено от директора на РД „АА”-София, с което, на основание чл. 93в, ал.
15, пр. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр), на жалбоподателя била наложена глоба, в
размер на 500 лева, за нарушение на чл. 34, пар. 6, б. „б“ от Регламент ЕС 165/2014 г., както и, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ДЗП – глоба., в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(непосочване вида на тахографа; непрецизно описание на нарушенията); за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
1
страна следното:
На 14.04.2021 г. жалбоподателят управлявал влекач с прикачено полуремарке, в гр.
София, по бул. „Ботевградско шосе“. Същият бил проверен от екип на РД „АА“ – София. В хода
на проверката било установено, че Ц. не е попълнил място на приключване на използването на
тахографски лист от дата 05.04.2021 г. – 06.04.2021 г. Установено било, също така, че не носи
контролен талон към СУМПС.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля И.П.; АУАН; НП; копие на тахографски лист; копие на пътен лист; заповед за
компетентност..
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой
доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и
писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на
жалбоподателя. В настоящия случай, разпитаният актосъставител не изложи ясен и
последователен спомен за събитията, от които се установява изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка, но в подкрепа на обвинителната теза е вещественото доказателствено
средство, което има водеща роля по пункт първи от обвинението, а релевантната фактология по
пункт втори не е предмет на оспорване.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
2
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
В отграничение от твърденията на жалбоподателя, посочването на вида на тахографа,
доколкото се инкриминира непопълнен тахографски лист, не ограничава правото на защита а
възражението в тази насока е белег на недостатъчно добро познаване на тахографския контрол.
Същевременно, и по двата пункта на обвинението се отправят твърдения за всички съставомерни
белези, попадащи в предмета на доказване, поради което и не може да бъде споделена теза за
наличие на подобно отменително основание.
Същевременно, обаче, независимо то изложените в жалбата доводи, налице е
процесуално нарушение по пункт първи, ограничаващо правото на защита. Инкриминира се
извършено на 14.04.2021 г. нарушение. Същевременно, обаче, се инкриминира ненадлежно
попълнен тахографски лист за дати 05.04.2021 г. – 06.04.2021 г., приключен на втората посочена
дата. В този смисъл, от една страна, налице е вътрешно противоречие в атакуваното
постановление, касателно датата на нарушението (06.04.2021 г. или 14.04.2021 г.), а от друга –
неправилно определена дата (надлежното оформяне е дължимо, след изваждане на листа от
тахографа, т. е. 06.04. 2021 г., но същевременно за дата на нарушението се сочи 14.04.2021 г.). В
този смисъл, в тази си част постановлението е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, на
процесуално основание.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка, касателно пункт втори. В
хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят, на посочените в
АУАН и НП дата и място, не е носил със себе си контролен талон към СУМПС.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. За
субективната съставомерност законодателят не е предвидил конкретна форма на вина, поради
което отговорност може да бъде ангажирана и за непредпазливо деяние.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
3
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
управлението на пътно превозно средство от редовен водач, като деянието съставлява класическо
изпълнително такова, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на това
бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на санкцията
Съгласно нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство. Санкцията е във фиксиран размер,
поради което и всякакви разсъждения по индивидуализацията на размера се явяват безпредметни.
По изложените съображения съдът приема, че НП е частично законосъобразно, а жалбата
се явява частично основателна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001208/11.05.2021 г., издадено от
директора на РД „АА”-София, В ЧАСТТА, с която, на основание чл. 93в, ал. 15, пр. 2 ЗАПр, на
ИСКР. Т. Ц. била наложена глоба, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 34, пар. 6, б. „б“ от
Регламент ЕС 165/2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0001208/11.05.2021 г., издадено от
директора на РД „АА”-София, в частта, с която, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ДЗП, на ИСКР. Т.
Ц. била наложена глоба., в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
4
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5