РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 05.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело №6758 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по
чл.45 ЗЗД.
Ищцата К.М.К. чрез процесуалния
си представител твърди, че работи на длъжност “Супервайзър” в “Пацони маркет”
ООД, където доскоро като “транжор” работел и ответникът Ф.Й.М.. Поради
неспазване реда и трудовата дисциплина трудовото му правоотношение било
прекратено по взаимно съгласие, след което той започнал да й звъни по телефона
и да я обижда. На 24.07.2019г. при посещение на сайта “Русенски мами”, където е
регистрирана под името “Kremena
Mihova” установила, че потребител с профилно име “Ф.Й.М.” е
публикувал нейна снимка с коментар, посочен в исковата молба, че е измамница.
Почувствала се огорчена и обидена от написаното като човек и професионалист.
След публикацията започнали да й звънят познати и близки. В резултат на публикацията и коментарите към
нея настъпил дискомфорт в психичното й състояние и самочувствие, което наложило
посещение при психолог, както и при психиатър, който й предписал медикаментозно
лечение. За отправените закани за убийство сезирала органите на полицията с
жалба, по която се извършва проверка. Счита, че с противоправното си поведение
ответникът й е причинил неимуществени вреди, които се изразяват в претърпени
страдания от психически характер и имуществени вреди – заплатен медицински
преглед. Моли съдът да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинените
й имуществени вреди в размер на 30 лв и неимуществени вреди в размер на 2000
лв, заедно със законната лихва от 24.07.2019г. до окончателното изплащане.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът Ф.Й.М. чрез процесуалния си представител
заявява становище за неоснователност на иска. Оспорва всички наведени твърдения
в исковата молба, включително и да е правил публикацията от 24.07.2019г.
Заявява, че комуникацията между него и ищцата е водена лично или чрез телефонни
разговори. Счита, че липсва противоправно деяние, което да е извършено от него
виновно, поради което не са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Алтернативно, ако съдът приеме, че публикацията е
негова, моли обезщетението да се намали на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като
същата не съдържа неверни данни и е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата, която недобросъвестно изпълнявайки работодателска власт, го
е провокирала да изрази негативна оценка. Претендира
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото са представени писмени
доказателства и са разпитани свидетели.
За да се произнесе,
съдът съобрази следното:
Установено е, че
ищцата К.М.К. работи на длъжност “супервайзър” в “Пацони
маркет” ООД, където в отдел “Транжорна пилешка” работел и ответникът Ф.Й.М. по трудов договор със срок за изпитване до 6
месеца, уговорен в полза на двете страни. Трудовото правоотношение на ответника
е прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 13.05.2019г. В т.см. са
представените по делото Трудов договор №1288/08.02.2019г. и Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение №383/13.05.2019г.
От показанията на свидетелката Мариана Славчева М.,
майка на ответника, се установява, че ищцата е била негов пряк ръководител.
Според свидетелката, около 13.05.2019г. М. подал молба за прекратяване на
трудовия договор, но продължил да работи до 17.05.2019г., когато по нареждане
на ищцата не бил допуснат на работното място да отработи уговореното в чл.3 от
договора предизвестие. След това възникнали много усложнения, свързани с
вписаната погрешно дата в заповедта за прекратяване на правоотношението, с непопълване
необходимите данни в трудовата книжка, с неизплащане на дължимото трудовото
възнаграждение. Междувременно ответникът отпътувал за Германия, поради което
поддържал телефонен контакт с ищцата, която на свой ред му обещавала, че “…всичко, което си е
отработил за месец май до 15.05.2019г. ще му бъде платено”. В крайна сметка,
заявява свидетелката, синът й не си получил възнаграждението, което му се
полагало.
Ищцата твърди, че е
регистрирана в сайта “Русенски мами” под името “Kremena Mihova” и при посещение в сайта на 24.07.2019г.
установила, че потребител с профилно име Ф.Й.М. бил публикувал нейна снимка с
коментар, че е измамница и с предупреждение да не се започва работа в “Пацони маркет” ООД, където
работиш като вол и накрая те “прецакват”, не ти плащат за отработеното. По делото са
представени на хартиен носител разпечатки от Интернет сайт с обидно съдържание,
както и такива със заплашително съдържание.
Поради оспорване авторството на ответника относно
представената на хартиен носител електронна кореспонденция, съдът на основание
чл.193 вр. чл.184 ГПК е открил производство по оспорване истинността на същата
и е указал на ищцата да представи на
електронен носител приложената по делото кореспонденция на хартиен носител.
Ищцата не е изпълнила даденото й указание, не е представила и Постановлението
на прокурор от РП-Русе по полицейска преписка УРИ №3355560/13.08.2019г., за
което е поискала издаденото й съдебно удостоверение.
Разпечатката от водената между страните
кореспонденция е представена по делото на хартиен носител. Съгласно
чл.184 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на
хартиен носител, като заверен от страната препис. Същата представлява
електроннен документ, съдържаща електронно изявление по смисъла на чл.2 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Законът
не изисква наличието на квалифициран електронен подпис, за да е валидно изявлението
на лицето. Това изявление може да съдържа различна по вид информация,
включително посочената в кореспонденцията. Фикцията на чл.3, ал.2
ЗЕДЕУУ е за спазване на писмената форма при съставянето на електронен документ.
Когато електронен документ се представя по делото на хартиен носител, той
следва да бъде заверен от страната или от процесуалния й представител, за да се
ползва с формална доказателствена сила, а в случая това не е направено. Без да
е удостоверено с електронен подпис - чл.13, ал.1 и чл.4 ЗЕДЕУУ, авторството
на електронното изявление не е установено.
Представянето на документ, върху който липсва
подпис на издателя му, изисква фактът на писменото изявление и неговото
авторство да бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване
кой е издателят му, какъвто е и настоящият случай. Ищцата не е ангажирала други
доказателства за установяване на оспорените обстоятелства.
Разпитана е свидетелката С.А.К., извършила приложената по делото Психологична оценка на
ищцата К.К. по нейно искане. След проведено интервю със същата свидетелката е
изразила експертно мнение, че в момента (02.08.2019г.) са налице клинични данни
за емоционален дисбаланс и дистрес – повишена тревожност, безпокойство,
страхови изживявания, малоценностни преживявания и нарушения на съня. В съдебно
заседание на 16.07.2020г. свидетелката заявява, че не познава К.К., не си
спомня нищо за конкретния случай, но подписът под документа е неин и счита, че
състоянието на консултираната е било такова,
както се е произнесла.
Показанията на свидетелката К. и данните, отразени
в Амбулаторен лист №**********/08.08.2019г., дават основание да се приеме, че
ищцата е имала негативни изживявания, които от правна страна съставляват
неимуществени вреди.
По делото е представен незаверен препис от
фискален бон за сумата 30 лв за медицински преглед.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вреди, които виновно е причинил другиму. На
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. В т.см. е тълкуването на закона, дадено в Постановление
№4/1968г. на Пленума на ВС. Отговорността по чл.45 ЗЗД се поражда при наличието
на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В
т.см. е тълкуването на закона, дадено в Постановление №7/1959г. на Пленума на
ВС по някои въпроси за отговорността при непозволено увреждане. Следователно,
за да възникне основание за обезщетение при прчиняване на вреди е необходимо
вредата да е резултат от противоправно и виновно поведение. Поведението е
противоправно не само при нарушение на изрични законни разпоредби, но и на
правилата на добрите нрави.
По делото няма данни
ответникът да е автор на писмените изявления по представената на хартиен носител
електронна кореспонденция, съотв. да е имал противоправно поведение по смисъла
на закона, поради което и съгласно фактите по делото не следва да бъде
ангажирана имуществената и неимуществената му отговорност за непозволено
увреждане.
Искът за заплащане на
сумата общо 2030 лв (30 + 2000) обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати
на ответника 300 лв адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък на
разноските.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.М.К. ***,
ЕГН **********, срещу Ф.Й.М.
***, ЕГН **********, иск за заплащане на сумата общо 2030
лв (30 + 2000) обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено
увреждане.
ОСЪЖДА
К.М.К. да заплати на Ф.Й.М.
сумата 300 лв разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: