Р Е Ш
Е Н И Е
№ 14.01.2013г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Й.А.
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1345
по описа за 2012г. и като обсъди:
Производство пред първа инстанция по
допускане на делбата.
Ищците Ш.... А.М. и З.Ю.М. твърдят, че са придобили в
режим на СИО ¼ идеална част от правото на собственост върху поземлен
имот №99088.503.74 по КК на гр. А., адрес: гр. А., кв. Д. В., ул.“Г.. Г.“ №5, с
площ 952 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, ниско
застрояване /до 10м/, стар имот пл. №531, кв.57, УПИ Х-531, ведно с жилищната
сграда и другите подобрения в същия, при съседи: 99088.503.77, 99088.503.76,
99088.503.75, 99088.503.69, 99088.503.70, 99088.503.71, 99088.503.72,
99088.503.73. Ответницата М.Й.Д. също притежава ¼ идеална част от него.
Останалата ½ идеална част от него принадлежи на трети лица, които
учредили на ищците и на Д., общо, правото на строеж в описания поземлен имот,
върху предвижданата съгласно одобрения ПУП – план за застрояване в същото място
(одобрен с влязла в сила заповед №А-738/23,06,2006г. на Кмета на Община А.. и
чл. 140 от ЗУТ) самостоятелна жилищна сграда в западната част на описаното
място с височина от 10м. Тъй като не могат да го поделят доброволно молят да
бъде, допусната съдебна делба на правото на строеж при равни права.
Ответникът оспорва предявения иск, като твърди правото на
строеж не е реализирано в петгодишен срок, поради което е погасено по давност.
Твърди също така, че нотариален акт №195/2006г. е нищожен, тъй като е извършен
без участието на единия от съсобствениците на поземления имот, а именно З.М..
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
С нотариален акт №185, том V, дело
№985/2006г. по описа на нотариус К..с район на действие Районен съд – А..,
вписана под №234 в регистъра на Нотариалната камара, е оформен договор, с който
И.. К.. Д.., К.. К.. З.., Б..К.. Д.. и Ю.. Ш.А. учредяват в полза на М.Й.Д. и Ш.А.М.
правото да построят и станат изключителни собственици на самостоятелната
западна жилищна сграда, която ще се построи по одобрен архитектурен проект,
върху съсобствения им поземлен имот, съставляващ имот №99088.503.74, находящ се
в кв. Долни Воден, гр. Асеновград, с площ по кадастрална карта 952 кв.м., трайно
предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, стар идентификатор пл. №531, кв. 57, парцел Х-531, при граници и
съседи: ПИ 503.71, 503.72, 503.73, 503.77, 503.73, 503.75, 503.69, 503.70. В
замяна на това те двамата, заедно с Юнал Ш.А., К.. З..а и Б.. Д..са учредили на
И..Д.. правото да построи и стане изключителен собственик на самостоятелна
източна жилищна сграда.
½ идеална част от правото на
собственост върху парцел Х-531 в кв. 57 по регулационния план на кв. До. В.ведно
с цялата жилищна сграда, построена във вътрешната част на парцела, принадлежи
на И. Ко..Д.на основание покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 411,
том ІІІ, дело №760/1984г. ¼ идеална част от същия парцел е прехвърлена
чрез дарение при равни права на Дафинка Й.Д. и М.Й.Д., което е станало с
нотариален акт №1560, том VІІІ, дело №2318/1993г. Със следващ нотариален акт -
№1561, том VІІІ, дело №2319/1993г. Дафина Д. е продала на Ш.А.М. ¼
идеална част от парцела. Това е станало през врем на брака между купувача Ш.А.М.
и З.Ю.М. (видно от представеното в приложеното гр.д. №1492/2011г. удостоверение
те са сключили граждански брак на 02,03,1962г.)
Безспорно е, че З.М. е притежавала в
режим на СИО идеална част от правото на собственост върху поземления имот,
както и че тя не е страна по договора от 2006г. Това, обаче, не обуславя неговата
недействителност. В тази връзка са основателни доводите в писмената защита на
ищците, че разпореждане
с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг,
поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го
оспори по исков ред – чл. 22, ал. 3 от СК (отм.), която е действала към
момента на сключване на договора за учредяване на право на строеж. В настоящия
случай, не само, че не е налице оспорване, но З.М. се позовава на същия.
От събраните по делото доказателства не
може да се направи категоричен извод, че лицата, които са учредили право на
строеж в полза на страните по делото, са притежавали идеална част от правото на
собственост върху дворното място, нито каква е била тя. От тях следва, че Д.. Д.
е притежавала 1/8 идеална част от същото, а е продала на Ш.М. ¼ идеална
част. Не е ясно и на какво основание Ю..А., К.. З.. и Борис Делев са
притежавали право на собственост върху поземления имот. Всичко това не води до
нищожност на сделката, но се отразява на обема от права, които са преминали към
суперфициарите М.Д. и Ш.М. и които, според настоящият състав, не са установени
чрез пълно и пряко доказване. С оглед на горното съдът намира, че договорът,
оформен с нотариален акт № 185, том V, дело №985/2006г., е действителен, но от
него не следва извода, че страните по делото притежават изцяло правото на
строеж върху самостоятелната западна жилищна сграда, която ще се построи по
одобрен архитектурен проект върху ПИ №99088.503.74. Отделно от това и въпреки
че е допустимо учредяване на право на строеж с предмет сграда по одобрен
архитектурен проект, то след като такъв не е изготвен, към настоящия момент
липсва предмет на правото на строеж, който да бъде допуснат до делба. Това е така,
тъй като от заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа
експертиза се установява какъв по вид и характер застрояване се предвижда в УПИ
Х-531 от кв. 57 – две свободно разположени сгради, ниско етажно застрояване със
застроена площ до 140 кв.м за всяка от тях и РЗП до 550 кв.м. за всяка от тях.
Предвижданията на ПУП определят само максималните площи на сградите, които
могат да бъдат построени, но не са равнозначни на одобрен архитектурен проект.
С оглед на това съдът намира, че към настоящия момент липсва определен предмет
на ограниченото вещно право на строеж, тъй като няма индивидуализиращи белези
на сградата, която ще бъде изградена въз основа на него. Ето защо искът за
делба на същото е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед на това и тъй като възражението
за погасяване на правото на строеж по давност е евентуално и предполага
основателност на иска, то същото не следва да бъде обсъждано.
На основание чл. 9 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 50 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ш.А.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН ********** от и
двамата от с. Р.., община А.., обл. К.., против М.Й.Д.,*** за делба на право на строеж
на предвижданата самостоятелна западна жилищна, която ще се построи в поземлен
имот №99088.503.74, находящ се в кв. Д.. В.., гр. А.., с площ по кадастрална
карта 952 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, стар идентификатор пл. №531, кв. 57, парцел Х-531,
при граници и съседи: ПИ 503.71, 503.72, 503.73, 503.77, 503.73, 503.75,
503.69, 503.70.
ОСЪЖДА Ш.А.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН ********** от и двамата от с. Р..,
община А., обл. К. да заплатят по сметка на Районен съд А. държавна такса в
размер на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен Съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: