МОТИВИ към Присъда №
55 от 08.05.2018 г. по НЧХД № 1215/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница
Т.И.А., ЕГН **********
***,,Христо Ботев“ № 5, обл. Кюстендил чрез адвокат Е.А. е предявил обвинение
срещу Л.Л.П. ***, Редакция на вестник ,,Вяра“ за престъпление по чл.148, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. I и пр. II във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С разпореждане от 20.09.2016 г. съдът е дал
възможност на тъжителя да разграничи изпълнителните деяния със съставомерните
думи и изрази, с които счита, че е реализиран състава на престъплението, което
се твърди, че е извършено от подсъдимата П..
В уточнението на тъжбата от 04.10.2016 г. тъжителят
сочи, че разгласените от подсъдимата позорни неистински обстоятелства са: ,,лицето Т.А. (шеф на охраната на ОП „
Общинска охрана") стои зад закрилата на собственици на луксозни
автомобили. А. казва на шофьорите на паяка да минават през определени улици, а през
други - не, защото там са му приятелите. Кара служебното си пежо зад паяка и
дава насоки кои коли да се премахват и кои не (злоупотреба с власт). Дори шефът А. не може да намери виновните
за потрошаване и съсипване на градинката при СПА центъра, въпреки че е поставил
камери, (некадърност и професионална некомпетентност) явно такива са възможностите на А. (липса на професионални качества). Шефът Т.А. покровителства богаташи и хора
със съмнително минало“. Посочени са приписаните от подсъдимата П. на
тъжителя престъпления, а именно: изнудване по чл. 214 от НК - „Проститутката Анета Асенова от Кюстендил: Плащам
5 лв. такса „спокойствие“ на общинската охрана“; закана по чл. 144, ал. 2
от НК - „Шефът на ОП „Охрана“ Т.А. заплаши
репортера на Вяра Р.Р.: Не си играй с огъня, че много ще боли“.
След така
направените уточнения от тъжителя предявените обвинения срещу подсъдимата П. са
за престъпление по чл.148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 във вр. с
чл. 147, ал. 1, пр. I и
пр. II във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК за това, че в
периода 17.02.2016 г.- 09.03.2016 г., под формата на продължавано престъпление,
при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината в печатно
издание – регионален всекидневник «Вяра» и на интернет страницата на същия
всекидневник – www.viaranews.com,
в качеството й на длъжностно лице – ***е разпространила за Т.И.А., ЕГН **********,
в качеството му на длъжностно лице – началник на звено „Охрана” в Общинско
предприятие „Управление на общински имоти” гр. Кюстендил, позорни обстоятелства
и му е приписала престъпления чрез публикация на статиите, както следва: разпространени позорни обстоятелства:
„Лицето Т.А. (***”)
стои зад закрилата на собственици на луксозни автомобили” – в статия от
17.02.2016г.; „А. казва на шофьорите на паяка да минават през определени улици,
а през други – не, защото там са му приятелите” – в статия от 17.02.2016г.;
„Кара служебното си „Пежо” зад паяка и дава насоки кои коли да се премахват и
кои не” – в статия от 17.02.2016г.; „Дори шефът А. не може да намери виновните
за потрошаване и съсипване на градинката при СПА-центъра, въпреки че е поставил
камери” – в статия от 17.02.2016г.; „Явно такива са възможностите на А.” – в
статия от 17.02.2016г.; „Шефът Т.А. покровителства богаташи и хора със
съмнително минало” – в статия от 17.02.2016г., и му е приписала престъпления: изнудване по чл. 214 от НК –
„Проститутката Анета Асенова от Кюстендил: Плащам пет лева „такса спокойствие”
на общинската охрана” – в статия от 23.02.2016г., и закана по чл. 144, ал. 2 от НК – „Шефът на ОП „Охрана” Т.А. заплаши репортера на „Вяра” Р.Р.: Не си играй с
огъня, че много ще боли” – в статия от 09.03.2016г.
Тъжителят Т.И.А.
е предявил срещу Л.Л.П. граждански иск за заплащане сумата в размер на
5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
срам, унижение и огорчение в резултат на престъплението по чл. 148, ал. 2, във
вр. с ал. 1, т. 2, 3 и 4, във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. І, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК за разгласени позорни обстоятелства, ведно със законната лихва,
считано от датата на довършване на престъплението до окончателното изплащане на
сумата; граждански иск за заплащане сумата в размер на 5 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени срам, унижение и
огорчение в резултат на престъплението по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.
2, 3 и 4, във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. ІІ, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за
приписани престъпления, ведно със законната лихва, считано от датата на
довършване на престъплението до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно
заседание на 06.02.2017 г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявените
граждански искове и е конституирал тъжителя А. като граждански ищец.
Повереникът на
частния тъжител – адв. А. поддържа обвинението срещу подсъдимата, счита същото
за доказано и пледира гражданските искове да бъдат уважени изцяло. Претендира
разноски сторени по делото.
Защитникът на
подсъдимата - адв. М.П. излага доводи, че нито едно от посочените обвинения не
реализира състав на престъпление доколкото нямат опозоряващ характер, а част от
тях дори не са насочени към частния тъжител. Досежно обвинението за приписани
престъпления от подсъдимата излага доводи, че същите не са описани от обективна
страна. Счита, че не е доказано и авторството на изнесените в процесните
публикации твърдения.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните
свидетели и писмените такива, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата Л.Л.П. с адрес ***, Редакция на вестник
„Вяра”, настоящ адрес ***, с ЕГН **********, не е осъждана. Същата е главен
редактор на вестник ,,Вяра“ към инкриминирания период, а и понастоящем.
Тъжителят
заема длъжността отговорник ,,Охрана“ в общинско предприятие ,,Управление на
общински имоти“ в Община Кюстендил и в това му качество създава организация за
ежедневен контрол и ръководство на охраната на обектите и маршрутите; подобрява
организацията на охраната и охранителната обстановка в обектите; стриктно
спазване на изискванията на закона за частната охранителна дейност и другите
нормативни документи, касаещи охранителната дейност.
На 17.02.2016
г. в регионалния всекидневник ,,Вяра“ е публикувана статия под заглавие
,,Читателите ни пишат: Валентин Спасов от Кюстендил: шефът на общинската охрана
Т.А. закриля богаташи с лукс коли, пази ги от паяка“, в която е посочено:
,,лицето Т.А. /шеф на охраната на ОП ,,Общинска охрана/ стои зад закрилата на собственици на луксозни
автомобили. А. казва на шофьорите на паяка да минават през определени улици, а
през други – не, защото там са му приятелите. Кара служебното си пежо зад паяка
и дава насоки кои коли да се премахнат и кои не. Дори шефът А. не може да
намери и виновните за потрошаване и съсипване на градинката пред СПА центъра,
въпреки че е поставил камери. Явно такива са възможностите на А.. Шефът Т.А.
покровителства богаташи и хора със съмнително минало“.
На 23.02.2016
г. във вестник ,,Вяра“ е публикувана статия със заглавие ,,проститутката Анета
Асенова от Кюстендил: Плащам 5 лв. такса ,,спокойствие“ на общинската охрана“.
На 09.03.2016
г. във вестник ,,Вяра“ е публикувана статия ,,След публикациите за толерантния
паяк в Кюстендил: Шефът на ОП ,,Охрана“ Т.А. заплаши репортера на Вяра Р.Р.: Не
си играй с огъня, че много ще боли“.
Представено е писмо
от РП гр. Кюстендил вх. № 733/2017 г., с приложени към него 5 бр. постановления
на РП гр. Кюстендил за отказ да се образува наказателно производство по
преписки вх. № 498/16 г. от 14.11.2016 г., вх. № 1413/16 г. от 20.07.2016 г.,
вх. № 1003/16 г. от 13.05.2016 г., вх. № 563/16 г. от 26.07.2016 г. и вх. №
564/16 г. от 28.07.2016 г., от които се установява следното:На 10.03.2016 г. в
РП гр. Кюстендил е заведена пр. вх. № 498/2016 г. по повод постъпил сигнал от
Петър Паунов – кмет на Община Кюстендил, относно поместена статия във в.
,,Вяра“ бр. 34/18.02.2016 г. под заглавие:
,,Валентин Спасов от Кюстендил: Шефът на Общинска охрана Т.А. закриля
богаташи с лукс коли, пази ги от паяка“. /Т.А. покровителства и ромски фамилии
зад гърба на кмета, заяви пенсионерът/. На 16.03.2016 г. е разпоредено
извършването на проверка по случая и с постановление на КРП от 14.11.2016 г. е
постановен отказ да се образува наказателно производство. На 14.07.2016 г. в РП
гр. Кюстендил е получена преписка от РУ на МВР гр. Кюстендил заведена под вх. №
1413/2016 г. по повод получено електронно съобщение с подател Васил Петров,
публикувано във в. ,,Вяра“ затова, че служители на Община Кюстендил не
изпълняват служебните си задължения. С постановление КРП от 20.07.2016 г. е
постановен отказ да се образува наказателно производство. На 12.05.2016 г. в РП
гр. Кюстендил е заведена пр. вх. № 1003/2016 г. по повод постъпил сигнал от
Петър Паунов – кмет на Община Кюстендил относно поместена статия във в. ,,Вяра“
бр. 87/11.05.2016 г. под заглавие ,,Поредно нарушение! Мерцедес КН 1186ВВ
задръсти с неправилно паркиране възлова улица в Кюстендил. Паяк не видяхме“. С
постановление на КРП от 13.05.2016 г. е
постановен отказ да се образува наказателно производство. На 17.03.2016 г. в РП
гр. Кюстендил е заведена пр. вх. № 563/2016 г. по повод постъпил сигнал от
Петър Паунов – кмет на община Кюстендил относно поместена статия във в. ,,Вяра“
бр. 42/01.03.2016 г. под заглавие: ,,Град на греха!“ и част от съдържанието
Спаска Ангелова: ,,И на мен като Анета Асенова ме ръсят за такса ,,спокойствие“
на общинската охрана“. На 23.03.2016 г. е разпоредено извършването на проверка
по случая и с постановление на КРП от 26.07.2016 г. е постановен отказ да се
образува наказателно производство. На 16.03.2016 г. в РП гр. Кюстендил е
заведена пр. пр. вх. № 564/16 г. по повод постъпил сигнал от Петър Паунов –
кмет на Община Кюстендил относно поместена статия във в. ,,Вяра“ бр. 52/16.03.2016 г. под заглавие:
,,Читателите ни пишат: Бившите служители на ОП УОИ-Кюстендил, Васил Манкин и
Красимир Пашев: Искаме кметът Паунов да уволни дисциплинарно отговорника на
,,Охрана“ Т.А., истина ли е, че е изгонен от полицията за кражби и побой“ с
анонс и част от съдържанието: ,,Жриците Ангелова и Асенова: на 8 март служители
на предприятието увеличиха рекета от 300 на 500 лв., заканиха се: Ще ви
направим на сапун, ако не спрете да се жалвате във ,,Вяра“. На 22.03.2016 г. е
разпоредено извършването на проверка по случая и с постановление на КРП от
28.07.2016 г. е постановен отказ да се образува наказателно производство.
Представена е
длъжностна характеристика на главен редактор от 31.07.2014 г., утвърдена от
,,АВС КО“ ООД, видно от която в раздел ,,отговорности на длъжността“ е
посочено, че гл. редактор не носи отговорност за достоверността на
материалите/дописките на репортери, редактори, външни автори.
Представено е
писмо от гл. редактор на в. ,,Вяра“ от 17.10.2017 г., с което уведомява, че
писмата на Валентин Спасов, Анета Асенова, Цвети Иванова, Сияна Тодорова са достигнали
до Р.Р., който по това време е подавал статии във вестник ,,Вяра“ от Кюстендил.
Във вестника не водят точен отчет за това кой точно от екипа е написал
заглавието на конкретната статия. Р.Р. е работил като сътрудник на вестника в
Кюстендил, но вече не пише за вестника. Представена е справка от управителя на
,,АВС КО“ ООД гр. София от 06.02.2018 г., видно от която лицето Р.В.Р. не е бил
трудови и служебни правоотношения с АВС КО и редакцията на вестник ,,Вяра“, за
представените от него статии са изплащани хонорари в размер определен съобразен
с обществената значимост на отразената информация.
От показанията
на свидетеля Р.Р. се установява, че изпращал статии с различна тематика чрез
Фейсбук профил или чрез имейл адрес на вестник ,,Вяра“. Няма спомен дали е
писал статия със заглавие ,,Шефът на ОП ,,Охрана“ Т.А. заплаши репортера на ,,Вяра“
Р.Р.: Не си играй с огъня, че много ще боли“, но си спомня тъжителя, с който са
се виждали и е вярно, че А. е упражнявал натиск спрямо него. Писал статии на
различни теми, вкл. и за градската инфраструктура.
От показанията
на св. Шукеров, на длъжност ръководител на ОП ,,Общински имоти“ гр. Кюстендил,
се установява, че отговаря за
репатриращия автомобил, който осъществява дейността си по заповед на кмета в
екип от двама човека – кранист и прикачвач, като на втория е вменено в
задължение да преценява кой автомобил е в нарушение и съответно да бъде
вдигнат. Същият свидетелства, че автор на процесните статии касаещи тъжителя и
конкретно дейността на ,,Общинска охрана“ към ОП Кюстендил, е Р.Р..
От показанията
на свидетеля Георгиев се установява, че познава тъжителя и родителите му като
сериозни хора. Бащата на тъжителя му казал за статиите по адрес на сина му.
Когато се видели, тъжителят бил притеснен от изнесеното за него в процесните публикации.
От показанията
на свидетелите Стефанов и Филипов се установява, че тъжителят бил афектиран
след публикациите във в. ,,Вяра“, станал раздразнителен и затворен в себе си.
По делото са
приети като доказателство надлежно заверени копия от посочените статии, писмо
от РП гр. Кюстендил вх. № 733/2017 г., с приложени към него 5 бр. постановления
на РП гр. Кюстендил за отказ да се образува наказателно производство по
преписки вх. № 498/16 г. от 14.11.2016 г., вх. № 1413/16 г. от 20.07.2016 г.,
вх. № 1003/16 г. от 13.05.2016 г., вх. № 563/16 г. от 26.07.2016 г. и вх. №
564/16 г. от 28.07.2016 г., длъжностна характеристика за длъжността отговорник
,,Охрана“ в ОП ,,Управление н общинските имоти“, длъжностна характеристика на
главен редактор, писмо от вестник ,,Вяра“ от 17.10.2017 г., справка от ,,АВС
КО“ ООД гр. София, справка от ведомост за изплатени хонорари за м. март 2016 г.
и справка за съдимост на Л.П..
Съдът прие за
установена горната фактическа обстановка, като взе предвид писмените
доказателства по делото, изброени по-горе, справка за съдимост, показанията на
свидетелите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК може да бъде осъществено в две
форми – разгласяване на позорно неистинско обстоятелство за другиго или
приписване на престъпление, което лицето не е извършило. И в двата случая се
засягат честта и достойнството на адресата, защото приписването на престъпление
е особен случай на разгласяване на позорно обстоятелство, неотговарящо на
действителността. Несъмнено престъпният състав на клеветата в двете
изпълнителни форми – разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на
престъпление се осъществява в момента, в който клеветническите твърдения станат
достояние на трети лица.
За да е осъществен престъпният състав от обективна страна
на престъплението клевета, е необходимо да е разгласено позорно обстоятелство
за другиго или да му е приписано престъпление, като разгласяващият съобщава
свои твърдения, такива, които изхождат от него лично и зад които той застава с
думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са факт.
В това отношение, логиката на закона се свежда до един от
основните залегнали в наказателното право принципи, че всеки трябва и може да
отговаря само за собствените си деяния. В разглеждания случай, подсъдимата не е
разгласила собствени твърдения, което се установява, както от писмото от гл.
редактор на вестник ,,Вяра“ от 17.10.2017 г., така и от приложените по делото
статии от 17.02.2016 г. под заглавие ,,Читателите ни пишат: Валентин Спасов от
Кюстендил: шефът на общинската охрана Т.А.
закриля богаташи с лукс коли, пази ги от паяка“ и статия от 23.02.2016 г. под заглавие
,,Проститутката Анета Асенова от Кюстендил: Плащам 5 лв. такса ,,спокойствие“
на общинска охрана“, в които са изложени твърдения на трети лица.
Обвинението повдигнато с тъжбата е за това, че в няколко
поредни статии, публикувани в ръководения от подсъдимата вестник, в който под
заглавия ,,Читателите ни пишат“ подсъдимата в качеството й на длъжностно лице –
главен редактор на регионален всекидневник ,,Вяра“ е разпространила за тъжителя
клеветнически твърдения.
В хода на съдебното следствие не се установи автор на публикуваните
статии да е подсъдимата, като в тази връзка следва да се посочи, че доказването
на авторството му е в тежест на частния тъжител. В тази насока същият не е
ангажирал доказателства, поради което съдът кредитира писмото от 17.10.2017 г.
изходящо от подсъдимата в качеството й на главен редактор на вестник ,,Вяра“, в
които сочи, че писмата на Валентин Спасов и Анета Асенова са достигнали до Р.
Райчев, който по това време е подавал статии за вестник ,,Вяра“ от гр.
Кюстендил. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. Р., че е писал и
изпращал статии за вестник ,,Вяра“ през 2016 г. на различна тематика, вкл. и за
градската инфраструктура.
Несъставомерно като клевета е
разгласяването на информация (обстоятелства), която съдържа твърдения от
други лица (източници) и конкретният случай е именно такъв. Това е така, тъй като изпълнително деяние ,,разгласи“,
отнесено до лицето, което извършва действието, изисква разгласяващият да съобщи
свои твърдения, такива които изхождат от него лично и зад чиято достоверност
той да ,,застава”, убеден, че знае, че тези обстоятелства са факт. И това е
логично с оглед изискването на законодателя, че всеки трябва и може да отговаря
само за собствените си деяния. Лице, което преразказва чужди, а не свои
твърдения е само ,,средство“, чрез което съобщените му от трето лице
обстоятелства стават достояние за други хора.
Разгласяващият ги следва да отговаря, само когато се
установи, че твърденията изхождат от него. В настоящия случай, предвид
възприетото от съда във фактическата обстановка, че подсъдимата не е автор на
разгласеното от нея, намира, че същата не е осъществила изпълнителното деяние
на престъплението клевета.
От друга страна, дори да се приеме за доказано, че
подсъдимата следва да носи отговорност за достоверността на изнесеното в
процесните статии, съдът приема, че те не представляват „разгласяване” на
позорно обстоятелство по смисъла на закона. За да е налице клевета
разгласяването на позорните обстоятелства, следва да е с цел деецът да повлияе
отрицателно на обществената оценка, която пострадалото лице получава в средата,
в която живее или работи. В случая използваните изрази не съдържат
информация за негативен факт относно личността на тъжителя. В статиите от
17.02.2016 г. и 23.02.2016 г. в читателската рубрика ,,Читателите ни пишат“
същите са предали собственото си възприятие относно действията на тъжителя в
качеството му на отговорник охрана при Общинско предприятие ,,Управление на
общински имоти“, личното си оценъчно съждение. А според съдебната практика,
начина на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите от него са
нееднозначни и подлежат на доказване.
При правната оценка на инкриминираните изрази,
съдът взе предвид решението на ЕСПЧ от 25.06.1992 год. по делото Т. Т. срещу Исландия, в което ЕСПЧ
припомня трайно прогласения в практиката на Съда принцип, че „…свободата на
словото е една от основите на демократичното общество … и се отнася и за
информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават. Свободата на
изразяване … е подчинена на редица изключения, които обаче следва да се
тълкуват ограничително и необходимостта от всяко ограничение трябва да бъде
убедително установена. В едно демократично общество индивидите имат право да
изразяват публично своето разбиране по без страх от санкциониране, да
коментират, да търсят и разпространяват информация, да критикуват. Критичните
изказвания, които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена
личност, не бива да бъдат изключвани, те могат да имат различен характер от
гледище на своята насоченост и предназначение, и да бъдат третирани различно,
като несъмнено границите на приемливата критика по отношение на държавните
служители и длъжностни лица при упражняването на техните правомощия могат при
определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото спрямо частни лица. Безспорно тъжителят е публична личност, като
заема обществено отговорно служебно положение. Съобразно стандартите, наложени с
решенията на Европейския съд по правата на човека, публичните личности следва
да се ползват от по-занижена защита на репутацията си. Ограниченията на
свободата на словото трябва да се тълкуват стеснително и да бъдат необходими в
едно демократично общество. В този смисъл спрямо публичните личности е
напълно допустимо да бъдат използвани и по-цветисти изрази, като проявна форма
на правото на свободно изразяване на мнение, характерно за едно демократично
общество. Приема се, че с факта на заемане на обществената длъжност
публичните личности се отказват в известна степен от закрилата на тяхната лична
чест и достойнство предвидени в Конституцията на РБ и ЕКЗПЧОС.
Относно обвинението за разгласено позорно обстоятелство
чрез приписване на тъжителя на престъпление чрез публикация на статия под
заглавие: ,,Проститутката Анета Асенова от Кюстендил: Плащам 5 лв. такса
,,спокойствие“ на общинска охрана“, съдът счита, че липсва индивидуализация на адресата,
на автора на претендираното престъпно деяние. В съдебната практика принципно се
приема, че предмет на клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание,
които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице
(явление от миналото и настоящето). Това обстоятелство следва да бъде позорно,
т. е. недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания, и да предизвиква
еднозначна негативна оценка на обществото, или в частност - да представлява
приписване на престъпление. На следващо място, тези факти трябва обективно да
бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. За да
е съставомерно деянието по основния състав на чл. 147,
ал.1 от НК, необходимо от обективна страна да е налице пострадал, а това трябва
да е конкретно физическо лице. Ако пострадалият
не е конкретно назован, съставът на престъплението не е осъществен.
Във въпросната статия се споменава, че Анета Асенова плаща такса ,,спокойствие“
на общинска охрана, като името на тъжителя не е изрично назовано. Липсва
конкретизация на лицето, а е налице едно общо адресиране, включващо
неопределен кръг лица от състава на общинското предприятие. В този смисъл не
може да се определи кой е адресат на клеветническите твърдения. Същите са
отправени безадресно, общо, но не към
точно определена личност. Цитираният израз не съдържа твърдение и не разгласява
никаква информация за определени обстоятелства, свързани с персоналната личност
на тъжителя. Поради това съдът приема, че общото и абстрактно
посочване, че такса ,,спокойствие“ се плаща на ,,общинска охрана“ води до неперсонифициране
на засегнатото лице, респ. пострадалия Т.А. не е конкретно назован. В този
смисъл не е налице елемент от фактическия състав на деянието от
обективна страна, а именно индивидуализиране на пострадалия.
По отношение на повдигнатото обвинение, че подсъдимата е приписала
на тъжителя престъпление по чл. 144, ал. 2 от НК с публикация на статията под
заглавие: ,,Шефът на ОП ,,Охрана“ Т.А. заплаши репортера на Вяра Р.Р.: Не си
играй с огъня, че много ще боли“, съдът намира следното:
Тази форма на
изпълнителното деяние - приписване на престъпление според съда в случая не е
налице, тъй като в обстоятелствената част на тъжбата, както и в уточнението към
нея не се съобщават конкретни действия на тъжителя, които биха могли да бъдат
подведени като престъпни. За да е налице престъплението ,,клевета“
във формата на изпълнителното деяние ,,приписване на престъпление“, следва
деецът да твърди, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление
чрез конкретизиране на време, място и обстоятелства на същото. В настоящият
случай от съдържанието на изнесеното в статията е видно, че подсъдимата не е
посочила тъжителят да е извършил действия достатъчно конкретизирани чрез факти,
които да бъдат подведени под съответния фактически
състав на престъплението по чл. 144, ал. 2 от НК. Съгласно константната съдебна
практика на ВКС, за да е налице клевета под
формата на приписване на престъпление, следва материалния носител на клеветата
да съдържа твърдения в смисъл, че дадено лице е
осъществило елементите от състава на дадено престъпление, достатъчно
конкретизирано (по време, място и признаци) без да се изисква приписваното
престъпление да бъде юридически формулирано, нито да бъде пълно
индивидуализирано, да се използват специални термини. Достатъчно е твърденията да съдържат конкретни данни
за основните характеристики на приписваното престъпление.
По отношение на приписаното престъпление по чл.
144, ал. 2 НК, от разпита на св. Р. се установи, че действително спрямо него е
упражняван натиск от страна на тъжителя, поради което при доказаност на
обвинението, би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 147, ал. 2 НК,
съгласно която деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените
обстоятелства или на приписаните престъпления.
Поради липса
на елементи от основния състав на деянието по чл. 147, ал. 1 пр. I и II от НК, съдът не следва да обсъжда
квалифицирания състав на деянието по чл. 148, ал.2
вр. ал.1 т.2, т.3, и т.4 от НК.
Предвид
изложеното съдът прие, че подсъдимата не е осъществила състава на
престъплението по чл. чл.148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 във вр.
с чл. 147, ал. 1, пр. I
и пр. II във вр. с чл.
26, ал. 1 НК, както от обективна, така и от субективна страна, призна я за невиновна
и на основание чл. 304 НПК я оправда по повдигнатото обвинение.
По гражданските
искове:
Съдът отхвърли като неоснователни предявените от тъжителя
срещу подсъдимата граждански искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
Доколкото твърдяното деяние не е
осъществено от обективна и субективна страна, не е осъществен и фактическия
състав на чл.45 ЗЗД. Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е тясно
свързана с въпроса за деянието. При липсата на деяние,
виновно извършено от подсъдимата, не следва да се ангажира нейната
гражданска отговорност, доколкото основание на гражданския иск в наказателния
процес е деянието.
По разноските:
На основание
чл. 190, ал. 1 НПК съдът възложи на частния тъжител разноските направени от
подсъдимата, възлизащи на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Поизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: