РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501109 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „СТ-СТРОЙ“ ЕООД, подадена чрез
пълномощника адв. Ч.-В., против Решение № 261294 от 16.11.2020 г.,
постановено по гр. дело № 1253 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., в частта,
с която жалбоподателят е осъден да заплати на П. Д. ГЮР. следните суми, а
именно: сумата от 4293,26 лв. – главница, представляваща получена от „СТ-
СТРОЙ” ЕООД пропорционална част от внесената от ищеца сума в размер на
14090,83 лв. без ДДС в качеството му на взискател по изпълнително дело №
561 по описа за 2009 г. на частен съдебен изпълнител Атанас Атанасов, рег.
№ 757, район на действие – Окръжен съд - Пловдив, за покупката на
публична продан на недвижим имот, представляващ жилище, апартамент с
идентификатор № 56784.531.100.1.37, находящ се в град Пловдив, ул. ***,
намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.531.100, с едно ниво на обекта и с площ от 77,00 кв.м., сумата от
1102,56 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от
16.07.2015 г. до 24.01.2018 г., сумата от 2869,86 лв. – главница,
представляваща получена от „СТ-СТРОЙ” ЕООД, пропорционална част от
внесената от ищеца сума в размер на 9419,17 лв. без ДДС в качеството му на
взискател по изпълнително дело № 561 по описа за 2009 г. на частен съдебен
1
изпълнител Атанас Атанасов, рег. № 757, район на действие – Окръжен съд -
Пловдив, за покупката на публична продан на недвижим имот, представляващ
ателие за творческа дейност с идентификатор № 56784.531.100.1.36, със
застроена площ от 57,50 кв.м., находящо се в град Пловдив, ул. ***,
намиращо се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.531.100 и сумата от 629,98 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 26.11.2015 г. до 24.01.2018 г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Жалбоподателят
счита, че ищецът не е активно легитимиран да води иск по чл. 499, ал. 1 ГПК,
тъй като защита по този ред може да търси единствено добросъвестният
купувач, а доколкото ищецът е знаел за претенциите на трети лице върху
имота, същият се явява недобросъвестен купувач. Сочи, че ЧСИ Атанасов не
му е превеждал суми по изпълнителното дело от продажната цена на имота,
предмет на публичната продан. Отправя искане към въззивния съд за отмяна
на решението в обжалваната му част и постановяване на друго по съществото
на спора, с което предявените срещу жалбоподателя искове да бъдат
отхвърлени като изцяло неоснователни.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от П. Д. ГЮР., подаден чрез пълномощника му адвокат Г., в който се взема
становище за нейната неоснователност и се отправя искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 499, ал. 1
ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от П. Д. ГЮР. против „СТ – СТРОЙ”
ЕООД, „ХИДРОБЕТОН” ООД, Л.Р.И., С.Р.И., както и с иск с правно
основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД против Частен съдебен
изпълнител Атанас Атанасов. В исковата молба се твърди, че ищецът закупил
на публична продан по изпълнително дело № 561 по описа за 2009 г. на ЧСИ
Атанас Атанасов следните недвижими имоти: 1/ самостоятелен обект в страда
- жилище, апартамент с идентификатор № 56784.531.100.1.37, находящ се в
гр. Пловдив, ул. ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 56784.531.100, с едно ниво на обекта и с площ от 77,00 кв.м.,
ведно с прилежащите 2,06% от общите части на сградата, изба № 37 с площ
от 5,6 кв.м., както и 0,04 % идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти: на същият етаж - 56784.531.100.1.38; под
2
обекта - 56784.531.100.1.29; над обекта - 56784.531.100.1.45, за покупката на
който било издадено постановление за възлагане на недвижим имот от
07.11.2011 г. на ЧСИ Атанас Атанасов, и 2/ самостоятелен обект в сграда –
ателие за творческа дейност с идентификатор № 56784.531.100.1.36, със
застроена площ от 57,50 кв.м., находящо се в гр. Пловдив, ул. ***, намиращо
се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.531.100, УПИ XVII1-2255 по действащия регулационен план на гр.
Пловдив, квартал Христо Ботев - юг, с идентификатор на сградата №
56784.531.100.1, за покупката на което било издадено постановление за
възлагане на недвижим имот от 11.11.2011 г. на ЧСИ Атанас Атанасов.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение бил осъден да отстъпи
собствеността и да предаде владението на закупения на публичната продан
апартамент на С.К.Д., както и че поради спор относно собствеността на
закупеното на публичната продан ателие бил принуден да предяви срещу
В.Л.Г. установителен иск за собственост, който бил отхвърлен с влязло в сила
решение. И в двете решения било прието, че собственици на спорните обекти
са посочените по-горе лица (С.К.Д. на апартамента и В.Л.Г. на ателието), а не
длъжникът по изпълнително дело № 561 „АНАСТАСОВ“ ЕООД. Ищецът
твърди, че във връзка с придобиването на апартамента заплатил следните
суми: 16909 лв. – продажна цена; 304,35 лв. – такса за постановление за
възлагане; 422,70 лв. – местен данък за придобиване на имота, която сума му
била възстановена след претърпяната евикция с акт за прихващане и
възстановяване № 7560/04.04.2017 г. на Община Пловдив; 17 лв. – държавна
такса за вписване на постановлението за възлагане към Агенция по
вписванията или суми в общ размер от 17653,05 лв., а във връзка с
придобиването на ателието заплатил следните суми: 11303 лв. – продажна
цена; 203,44 лв. – такса за постановление за възлагане; 282,58 лв. – местен
данък за придобиване на имота, която сума след претърпяната евикция му
била възстановена с акт за прихващане и възстановяване № 7560/04.04.2017
г. на Община Пловдив; 16 лв. – държавна такса за вписване на
постановлението за възлагане към Агенция по вписванията, 240 лв. – такса за
въвод във владение или общ размер на сумата за придобиването на посочения
имот – 12 045,02 лв. Посочва, че с протокол за извършено разпределение от
24.04.2013 г. събраните от проданта на обектите (процесните и няколко
други) суми в общ размер на 188949,03 лева били разпределени на
взискателите, като с част от тях били заплатени на ЧСИ Атанасов и
дължимите разноски по изпълнителното производство. Излага доводи, че на
основание чл. 499 ГПК взискателите, получили суми въз основа влязлото в
сила разпределение от 24.04.2013 г. по същото изпълнително дело, са длъжни
да му върнат изплатените им суми, ведно с лихвите и разноските за участието
му в проданта. Освен това твърди, че е претърпял вреди, изразяващи се в
сторени в производствата по защита на правата му върху процесните
недвижими имоти разноски, подробно описани в исковата молба. Тези вреди
били виновно причинени от ЧСИ Атанасов при изпълнение на дейността му -
3
провеждане на принудително изпълнение и публична продан върху имоти,
които не са принадлежали на длъжника по изпълнението, като не било
спазено изискването на чл. 483 ГПК.
С отговора на исковата молба ответното дружество „СТ – СТРОЙ”
ЕООД оспорва предявените срещу него искове. Счита, че защитата по чл. 499
ГПК е допустима само когато исковата претенция за отстраняване на
купувача по проведена публична продан е предявена, след като проданта е
завършена и купувачът и ЧСИ не са били известени своевременно за нея.
Сочи, че ищецът бил недобросъвестен, тъй като му било известно наличието
на претенция относно правото на собственост върху купувания от него
недвижим имот. Оспорва доводите на ищеца, че извършената публична
продан е недействителна. Прави възражение за изтекла погасителна давност
на претенцията за лихва, доколкото вземането се погасявало с тригодишна
давност, която била изтекла преди предявяване на иска.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за
установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е закупил по
проведена по изп.д. № 561/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител
Атанас Атанасов публична продан следните недвижими имоти: апартамент с
идентификатор № 56784.531.100.1.37., възложен с постановление за
възлагане, влязло в сила на 18.11.2011 г. и вписано в Служба по вписванията
– гр. Пловдив с вх. № 28627 от 23.11.2011 г., и ателие за творческа дейност с
идентификатор № 56784.531.100.1.36, възложено с постановление за
възлагане, влязло в сила на 23.11.2011 г. и вписано в Служба по вписванията
– гр. Пловдив с вх. № 28953 от 07.12.2011 г. Приел е, на следващо място, за
безспорно между страните по делото, че с влязло в сила на 16.07.2015 г.
решение по гр.д. № 597/2011 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е уважен
предявен против ищеца П. Д. ГЮР. иск с правно основание чл. 108 ЗС, като
последният е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на трето
за спора лице по отношение на посочения по-горе апартамент, както и че с
влязло в сила на 26.11.2015 г. по гр.д. № 3177/2013 г. по описа на Районен съд
– Пловдив е отхвърлен предявеният от ищеца против трето за спора лице иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът е
собственик на ателието за творческа дейност. Изложил е съображения, че
доколкото ответниците „СТ – СТРОЙ” ЕООД, „ХИДРОБЕТОН“ ООД, Л.Р.И.
и С.Р.И. не са взели участие в споровете за собственост, ищецът не разполага
с облекчения ред по чл. 499, ал. 2 ГПК за реализация на своите права, поради
което е приел исковете по ал. 1 за допустими и ги е разгледал по същество. По
съществото на спора съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 499,
ал. 1 ГПК, обуславящи възникване правото на купувача от публичната продан
да иска внесената от него цена от всеки от взискателите в размера на
получената от тях сума, като е уважил исковете в размерите, определени от
приетата по делото съдебносчетоводна експертиза. Посочил е, че публичната
продан на недвижим имот представлява деривативно придобивно основание и
4
доколкото е прието за установено, че длъжникът по изпълнителното дело
„Атанасов“ ЕООД не е бил собственик на процесните имоти, то
постановлението за възлагане няма вещно-транслативния ефект и ищецът не е
могъл да придобие правото на собственост върху тях. За неоснователни са
приети възраженията, че ищецът е бил недобросъвестен, тъй като е знаел за
противопоставените им права на собственост от трети лица предвид
оповестителното значение на вписването, както и че претендираните от него
вземания са погасени по давност. С решението си първоинстанционният съд е
приел за доказани предпоставките по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за ангажиране
отговорността на частния съдебен изпълнител за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС. В необжалваните си части
решението е влязло в законна сила.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по
съществото на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на
събраните такива пред районния съд. След преценка им, въззивният съд
изцяло възприема фактическата обстановка, установена от
първоинстанционния, която се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Споделят се и изводите за начина, по който следва да се ценят
същите, както и правните изводи, които те обосновават, поради което не
следва повторно да бъдат анализирани, а на основание чл. 272 ГПК съдът
препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
По изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността на
решението и в допълнение към съображенията на първата инстанция, следва
да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 1 ГПК, ако с влязло в сила
решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения
имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е
изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки
от тях, както и от длъжника това, което е получил. Разпоредбата има за цел да
уреди материалноправните отношения, които възникват между купувача на
имота по публичната продан, от една страна, и взискателите и длъжника, от
друга, в случаите, когато имотът не принадлежи на последния, а на трето
лице. С нея с оглед на конкретния случай се определя кои са лицата,
задължени да възстановят на купувача заплатената от него на публичната
продан сума, а също и до какъв обем отговаря всяко едно от тях.
5
Възстановяването на заплатената от купувача по публичната продан цена се
налага поради това, че той не е придобил правото на собственост върху
имота, за който е заплатил сумата. По тази причина плащането на тази цена се
оказва лишено от правно основание и не съществува възможност за
задържането ѝ (така Определение № 403 от 23.08.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2422/2016 г., IV г. о.). В случая по безспорен начин се установява наличието
на всички елементи от фактическия състав на чл. 499, ал. 1 ГПК – от една
страна, с влезли в сила съдебни решения е отречено правото на собственост
на ищеца върху възложените недвижими имоти поради обстоятелството, че
длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на същите, а от друга
– след проведена публична продан с постановления на ЧСИ от 07.11.2011 г. и
11.11.2011 г. процесните недвижими имоти са възложени на ищеца за сумите
от 16909 лв. по отношение на апартамента и от 11303 лв. по отношение на
ателието, а в полза на ответното дружество са разпределени съответно сумата
от 4293,26 лв. от продажбата на апартамента и сумата от 2869,89 лв. от
продажбата на ателието.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че за
случаи като настоящия законодателят е предвидил друг ред за защита – този
по чл. 499, ал. 2 ГПК. Този облекчен ред за защита е неприложим в
настоящия случай, тъй като ответниците-взискатели не са били привлечени
като страни в споровете за собственост.
На следващо място, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 499,
ал. 1 ГПК не въвежда разграничение между добросъвестния и
недобросъвестния купувач. Отделно от това, дали купувачът е бил
добросъвестен, т.е. дали е знаел за правата на трети лица върху имота, е от
значение за обема на отговорността на продавача, в случая на взискателя, по
аргумент от чл. 192 ЗЗД. Така, ако купувачът е знаел за правата на третите
лица, той може да иска само връщането на цената, но не и плодовете от
вещта. От това следва, че взискателят не може пълно да се освободи от
отговорността си при евикция, а само от заплащане на плодовете от вещта.
Предвиденото в чл. 192, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изисква при сключването на
договора купувачът да е знаел, че имотът е собственост на трето лице, като
това знание не се предполага, а подлежи на доказване. Следва да се има
предвид, че законът не ограничава отговорността на продавача само до иска
за връщане на платената цена, единствено поради това, че преди сключването
на договора купувачът не е извършил всяка възможна проверка, за да се
убеди в правата на продавача. Освен това, правилно първоинстанционният
съд е отбелязал, че за ЧСИ е съществувало задължението по чл. 483 ГПК още
при извършване на описа да установи дали процесните имоти са били
собственост на длъжника към момента на налагане на възбраната.
Действително по делото се установява, че припадащата се сума в полза
на „СТ – СТРОЙ” ЕООД е преведена директно за разноски и адвокатски
6
хонорар и съответно не е изплатена по сметка на дружеството, поради което
не е заведена в счетоводството му. Правилно обаче първоинстанционният съд
е приел, че посоченото обстоятелство не освобождава дружеството от
задължението му да върне полученото, доколкото със сумата, разпределена в
негова полза, са погасени негови задължения за разноски и за адвокатски
хонорар.
По така изложените съображения съдът намира подадената въззивна
жалба за неоснователна, поради което първоинстанционното решение следва
да се потвърди в обжалваната му част.
При този изход на спора в настоящата инстанция жалбоподателят няма
право на разноски. Същият следва да заплати на въззиваемия сторените в
производството пред настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 550 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261294 от 16.11.2020 г., постановено по
гр. дело № 1253 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., в частта, с която „СТ-
СТРОЙ” ЕООД, ЕИК: *********, е осъден да заплати на П. Д. ГЮР., ЕГН:
**********, следните суми, а именно: сумата от 4293,26 лв. – главница,
представляваща получена от „СТ-СТРОЙ” ЕООД пропорционална част от
внесената от ищеца сума в размер на 14090,83 лв. без ДДС в качеството му на
взискател по изпълнително дело № 561 по описа за 2009 г. на частен съдебен
изпълнител Атанас Атанасов, рег. № 757, район на действие – Окръжен съд -
Пловдив, за покупката на публична продан на недвижим имот, представляващ
жилище, апартамент с идентификатор № 56784.531.100.1.37, находящ се в
град Пловдив, ул. ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 56784.531.100, с едно ниво на обекта и с площ от 77,00
кв.м., сумата от 1102,56 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.07.2015
г. до 24.01.2018 г., сумата от 2869,86 лв. – главница, представляваща
получена от „СТ-СТРОЙ” ЕООД, пропорционална част от внесената от
ищеца сума в размер на 9419,17 лв. без ДДС в качеството му на взискател по
изпълнително дело № 561 по описа за 2009 г. на частен съдебен изпълнител
Атанас Атанасов, рег. № 757, район на действие – Окръжен съд - Пловдив, за
покупката на публична продан на недвижим имот, представляващ ателие за
творческа дейност с идентификатор № 56784.531.100.1.36, със застроена
площ от 57,50 кв.м., находящо се в град Пловдив, ул. ***, намиращо се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.100 и
сумата от 629, 98 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.11.2015 г. до
24.01.2018 г.
7
ОСЪЖДА „СТ-СТРОЙ” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на П. Д.
ГЮР., ЕГН: **********, сумата от 550 лв. – разноски в производството пред
въззивната инстанция.
В останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8