Р
Е Ш Е Н И Е
№ 186/23.10.2018г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На трети
октомври 2018 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
Ст. Панайотова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 174 по описа на 2018 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.72, ал.4 от
Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/.
Образувано е по жалба на И.Й.Д. с ЕГН ********** против Заповед за задържане на лице №1679зз-275 от 16.10.2016
год. издадена от полицейски орган П.В.П., инспектор при РУ на МВР-Ямбол, с
която жалбоподателя е задържан за срок от 24 часа, след като с Решение №
9210/05.07.2018г. по адм. дело № 1619/2017г. на
ВАС е отменено Решение № 181/ 12.12.2016г. по адм. дело №
253/2016г. по описа на Административен съд Ямбол и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени
нарушения на административно-процесуалните норми, противоречие с материалния
закон и несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание оспорващия редовно призован изпраща процесуален
представител адв. М. ***, който поддържа изцяло
жалбата и пледира за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
Претендира присъждане на съдебни разноски, включително и направените пред ВАС,
съгласно представения списък на същите в размер общо на 1350 лева.
Ответникът редовно призован се явява лично и с процесуален представител юрисконсулт
А., която оспорва основателността на жалбата. Сочи, че при издаването на
оспорената заповед са спазени процесуалните норми, както и че същата
съответства на материално-правните разпоредби и целта на закона. Претендира
отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнително представя
писмени бележки.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
Видно от представеното по делото
удостоверение изх. № 2607/29.11.2016 г. на Районна прокуратура Ямбол, в РУ на МВР -Ямбол е образувано досъдебно производство № 726/2016
г. по описа на РУ Ямбол срещу неизвестен
извършител за това, че на 15.10.2016 г. около 05,15 ч в гр.Ямбол на асфалтиран
път – пресечка на ул. „Пирин“, водещ към склад за напоителни системи е отнел
чужди движими вещи – сума от 45 лв. и кутия цигари „*“ от владението на М.П.Ц.
от с.Безмер, обл.Ямбол с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила и заплашване – нанасяне на удар по
шията, дърпане на дамската ѝ чанта и заплашване с нож – престъпление по
чл. 198, ал. 1 НК.
В хода на
извършените оперативно издирвателни мероприятия,
насочени към разкриване извършителя на тежкото
престъпление е издадена оспорената в настоящото производство заповед № 1679зз-275/16.10.2016
г. на полицейски орган – инспектор при РУ на МВР - гр.Ямбол – П.П., с която е разпоредено
задържането на И.Й.Д. за срок от 24 часа, на 15.10.2016 г. в 21,20 ч. в гр.
Ямбол, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните
работи. Като фактическо основание за издаване на заповедта и разпореденото със същата
задържане е посочено следното: „за извършено престъпление по ДП №
726/2016 г. по описа на РУ – Ямбол“. Към тази заповед липсва приложен протокол
за обиск на лицето и декларация, че същият е запознат с правата си в това
производство. От отбелязването върху същата се установява, че Д. е освободен на
16.10.2016г. в 13,40 часа.
По делото е приложена и заповед рег. №
3292зз-389/15.10.2016 г., издадена от старши полицай при 04 РУ Бургас – Д.Г.Я.,
с която е разпоредено задържане за срок от 24 часа на
лицето И.Й.Д. на 15.10.2016 г. в 21,20 ч. в гр. Бургас, на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР – „във връзка с ДП 726/16 г. по описа на РУ Ямбол, заподозрян
в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 НК“. При задържането на Д. са разяснени правата, които има при
задържането му, което е удостоверено с писмена декларация, извършен му е обиск,
като намерените и описани в него вещи са му върнати, видно от приложената по делото
разписка и е освободен на 15.10.2016г. в 23,40 часа.
Представена е по настояване на
процесуалния представител на оспорващия и Заповед за конвоиране на лице №
1679р-14983 от 16.10.2016г. издадена от оперативния дежурен при ОД на МВР, с
която е заповядано конвоиране на лицето И.Й.Д.
на 16.10.2016 г. от 04 РУ Бургас до РУ
–Ямбол.
Заповед за задържане на лице № 1679зз-275 от
16.10.2016 год. е връчена на оспорващия И.Д. на 16.10.2016г., а жалбата му е подадена, чрез адм. орган по куриер с дата на изпращане 29.10.2016г.
По делото е представена цялата
административна преписка по издаване на оспорения акт, както и адм. дело № 253/2016 г. по описа на
Административен съд-Ямбол , ведно с адм. дело № 1619/2017г. на ВАС.
В изпълнение на задължителните указания
дадени с последното, съгласно чл. 224 от АПК, в настоящото производство са
разпитани като свидетели Й.И. Д. – баща на оспорващия и Д.М.Д. – съпруга на Д.,
както и Д.Г.Д. – н-к сектор „Криминална полиция“ при РУ –Ямбол към ОД на МВР
–Ямбол.
Свидетелката Д. твърди следното: „на
15.10.2016. бяхме заедно с И., който живее при нас в Бургас. Мъжа ми беше на
работа него ден. Ние с И. през целия ден бяхме заедно, по кафета, разходки.
Мъжа ми надвечер се прибра от работа и тримата бяхме в къщи, когато към 20.20ч.
звъннаха полицаи на вратата, като се представиха, че са от ІV-то РУ на „Меден
Рудник“ Бургас и задържаха И.. Веднага след тях тръгнахме с баща му с колата.
Изчакахме пред ІV-то РУ и ни казаха, че И. е заподозрян в тежко престъпление,
извършено на територията на град Ямбол. Към 23 часа дойде полицейска кола от
Ямбол, с ямболска регистрация и И., непосредствено след излизането му от ІV-то
РУ, беше качен в ямболската полицейска кола“. В същата насока са и показанията
на свидетеля Й. Д..
В съдебно заседание, проведено на 29.11.2016 г. полицейския орган П.П. сочи, че е издал заповедта за задържане въз основа на
устно разпореждане от началника на сектора, в който работи поради наличие на
оперативни данни, че лицето Д. е заподозрян като извършител на извършено на
същия ден престъпление – блудство с последвал грабеж.
Разпитан в хода на съдебното
следствие свидетеля Д.Д. сочи следното: „Работя като
Началник на криминална полиция в РУ Ямбол. На процесната
дата заемах същата длъжност. През 2016г. беше, бях уведомен за извършено
престъпление близо до жп. гара Ямбол. Престъплението се изразяваше в извършвани
блудствени действия, с последващ грабеж на жена. С цел установяване на
извършителя на това престъпление бяха предприети оперативно издирвателни мероприятия, в резултат на които постъпиха
данни за описанието на извършителя, чието описание съвпадаше с това на И.Д..
Освен това, при провеждане на беседа с пострадалата й беше показан снимков
материал на различни лица, като тя посочи снимката на И.Д. като евентуален
извършител на престъплението. С цел проверка на тези данни, се пристъпи към
установяване на личността на лицето И.Д. и неговото задържане за срок от 24 часа в РУ Ямбол. Същият беше установен от колеги в Бургас и
задържан, като при обиска в него бяха намерени кутия цигари от същия вид и
марка, каквито бяха заявени от пострадалата, сред отнетите й вещи по време на
престъплението. Служителят на сектор „Криминална полиция“ при РУ Ямбол пътува
до Бургас, за да конвоира лицето до РУ Ямбол, където да продължи работата си с
него. На следващия ден, в хода на ДП, което е образувано по случая бе извършено
официално разпознаване и след като пострадалата не разпозна лицето И.Д. на
извършител на деянието, предвид отпадналата необходимост от неговото задържане,
същият беше незабавно освободен. Известно ни беше, че към него момент лицето
често посещава град Ямбол. Известно ни е, че баща му е служител на БДЖ и на
тази база синът можеше да ползва тази привилегия да пътува безплатно. Пострадалата е разпитана в
качеството на свидетел в ДП, а оперативните действия включват оперативни беседи
с нея. Няма писмени доказателства в тази насока.“
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена
от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия. Проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща установяване
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона
форма, спазени ли са материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на
закона. Липсата на някоя от посочените
предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание
за отменянето му.
В случая събраните по делото доказателства
сочат, че заповедта е издадена от компетентен орган - инспектор в РУ при ОД на МВР-Ямбол, представляващ полицейски
орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР и като такъв по силата на чл.72 ал.1 от
същия закон имащ право да постановява задържане на лице за срок от 24 часа. Оспорената
заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа законово определените
в разпоредбата на чл.74 ал.2, т.1-т.6 от ЗМВР реквизити, включително посочване
на фактическите и правни основания за задържането, изискуеми съгласно т. 2,
доколкото е посочено правното основание – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
наличието на данни за извършено престъпление по образувано досъдебно
производство.
При произнасянето си полицейския орган - инспектор в РУ-Ямбол при ОДМВР-Ямбол не е
допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила и
правилно е приложил материалния закон.
С
разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР са дадени
правомощия на полицейските
органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице
обстоятелствата по чл. 72, ал. 1,
т. 1
- 7 от ЗМВР . Задържането
на основание чл. 72, ал. 1
от ЗМВР
за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла
на чл. 22 от ЗАНН, имаща за цел
да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Съгласно ал.9 на същия текст редът за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на
задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра
на вътрешните работи. В случая това е Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда
в тях в Министерството
на вътрешните работи /ДВ, бр. 9 от 3.02.2015г./.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона
за Министерство на вътрешните работи основание за задържане по посочения ред за
срок от 24 часа е наличието на данни, че дадено лице е
извършило престъпление. Касае се за получени данни в смисъл на информация,
доведена до знание на полицейския орган, че определено лице е съпричастно към
извършено престъпление, а не "достатъчно данни" по см. на чл. 207, ал. 1 от НПК, вр. чл. 211, ал. 1 от НПК - обосноваващи основателно предположение, че е
извършено престъпление, като условие за образуване на досъдебно производство.
Видно от показанията на свид.Д., които съдът
кредитира изцяло, към момента на издаване на оспорената заповед са били налице
данни за съпричастност на И.Й.Д. към извършеното на 15.10.2016 г. около 05,15
ч. в гр.Ямбол престъпление по чл.198 от НК, поради което са предприети действия по негово установяване и задържане. Данните
са получени в хода на предприетите оперативно издирвателни мероприятия довели до получаване на описание на извършителя, съвпадащо с това на Д.,
както и разпознаването му по снимков материал от самата пострадала от тежкото
престъпление. След проведеното разпознаване по реда на НПК в рамките на
образуваното досъдебно производство и след като пострадалата не е разпознала Д.
като извършител на престъплението, същия е незабавно освободен на 16.10.2016г. в 13,40 часа, преди изтичане на
законово определения 24 часов срок за задържане, в съответствие с чл. 72, ал.7
от ЗМВР – поради отпадане на основанието за задържане.
Неоснователен се явява довода в жалбата за наличие на нарушение изразяващо
се в посочване на един и същ час на задържане, както в оспорената заповед, така
и в заповед рег. № 3292зз-389/15.10.2016 г., издадена от старши полицай при 04
РУ Бургас – Д.Г.Я., с която е разпоредено задържане
за срок от 24 часа на лицето И.Й.Д. на 15.10.2016 г. в 21,20 ч. в гр. Бургас.
Посочения час в последната е часът в който Д. е бил лишен от правото на
свободно придвижване, след установяването му в гр.Бургас. Съгласно чл.13 от Инструкция №
8121з-78 от 24.01.2015 г. срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е
ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в
заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване, а съгласно
чл.14 от същата, при преместване на задържаното лице от една структура на МВР в
друга се отчита общото време на принудителен престой на лицето в структурите на
МВР, като се спазва 24-часовият срок за задържане по реда на ЗМВР. Именно в съответствие с посочените
разпоредби в оспорената заповед като начален час на задържане е посочен 21,20
ч., а не часа на фактическото й издаване, с оглед спазване на 24 часовия срок и
респективно гарантиране правата на
оспорващия.
От страна на процесуалния представител на
оспорващия са изложени многобройни доводи за допуснати нарушения при издаване
на представената по делото Заповед за конвоиране на лице № 1679р-14983 от
16.10.2016г. Съдът счита, че тези доводи
не следва да бъдат обсъждани, тъй като от една страна процесната
заповед не е предмет на настоящото производство, а от друга страна същата не
подлежи на съдебен контрол с оглед разпоредбите на ЗМВР.
Изложеното налага извода, че
оспорената Заповед за задържане на лице №1679зз-275 от
16.10.2016 год. е
законосъобразен административен акт, издаден от
компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби и
съответствие със закона и неговата цел,
поради което депозираната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал.4 от АПК на ОД на МВР -Ямбол,
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, от които 100 лева
разноски в настоящото производство и 100 лева разноски в производството по адм. дело № 1619/2017г. по описа
на ВАС, съобразно разпоредбата на
чл.226, ал.3 от АПК. Размера на разноските е
определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, към които
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал.2 от АПК, ЯАС, трети
административен състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Й.Д. с ЕГН **********
против Заповед за задържане на лице
№1679зз-275 от 16.10.2016 год. издадена от полицейски орган П.В.П., инспектор
при РУ на МВР-Ямбол, с която е задържан
за срок от 24 часа, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.Й.Д. с ЕГН **********
и настоящ адрес *** да заплати на ОД на МВР гр.Ямбол
сумата от 200 (двеста) лева, разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
Решението
да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/не се чете