Р Е Ш Е
Н И Е
№_____
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. Луковит, 23 септември 2020 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на единадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
При
секретаря М. Д.,
като
разгледа докладваното от съдия Цариградска
гр. д.
№ 182 по описа за 2020 г. на
съда
и за да
се произнесе, съобрази следното:
Делото е
образувано по повод на искова молба от „ЮБЦ“
ООД срещу В.С.П. ***, подадена
по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, след като по ч.гр.д.№13/2020 г. по описа на РС Луковит е отказано издаване на
заповед за изпълнение в полза на ищеца.
Ищецът
основава иска си на Договор за мобилни
услуги от 24.12.2014 г., сключен между ответника и мобилния оператор
„Теленор България“ ЕАД, по силата на който му бил предоставен мобилен номер **********. Срокът на договора бил
продължен с допълнително споразумение от 09.06.2016 г. На 06.03.2018 г.
ответникът подписал допълнително споразумениe, с което бил изменен тарифния план, като сключило и Договор за лизинг, въз
основа на който получила мобилно устройство – Huawei Mate 10 Pro Duo срещу
задължение да плаща месечни вноски от по 50,99 лева.
Вземанията на
„Теленор България“ ЕАД били прехвърлени последователно – с Договор за цесия от
27.07.2019 г. в полза на „Иновативни финанси“ ООД, а последният – на ищеца с Договор за цесия от 29.11.2019
г., за което ответникът бил уведомен.
Иска
ответникът да бъде осъден да заплати общо сумата 1688,98 лева, която включва:
-
1019,80 лева без ДДС цената на предоставеното
устройство по Договора за лизинг;
-
29,14 лева без ДДС – стойността на предоставените
услуги;
-
380,91 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора;
-
49,34 лева – цена на услугата „Плати с Теленор“
Към исковата
молба са представени писмени доказателства.
Исковата
молба и доказателствата са връчени на ответника лично на 23.06.2020 г. на
адреса в с. Торос и в предоставения 1-месечен срок В.П. не е представила отговор
на исковата молба.
В първото
открито съдебно заседание, проведено на 11.09.2020 г., страните редовно
призовани, не се явяват. Ответницата не е направила искане за разглеждане на
делото без нейно лично участие, нито е изразила становище по иска.
С определение
в откритото съдебно заседание на основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът обяви, че
ще се произнесе с неприсъствено решение по делото, след като се убеди,
че са налице предпоставките за това, както и че изрично ответницата е била
предупредена за тази процесуална възможност при нейно бездействие със
съобщението, което й е връчено на 23.06.2020 г.
С доклада
на делото съдът определели предмета на делото – осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 344, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
230 ЗЗД.
Ищецът
представя писмени доказателства, съобразно разпределената му от съда
доказателствена тежест – Договори с мобилния оператор за услуги и за лизинг,
Фактура, Запис на заповед, Общи условия и Договори за цесия.
Въз основа
на представените писмени доказателства съдът прие, че предявеният иск е
вероятно основателен и следва да бъде уважен до размера от 1308.07 лева,
в която се включват стойността на устройството, предоставено на лизинг,
стойността на предоставените услуги чрез мобилния номер и стойността на
услугата „Плати с Теленор“.
Разликата до пълния претендиран размер, за
която искът следва да се отхвърли, включва претенцията от 380.91 лева,
представляваща неустойка. Съдът прие, че този размер на неустойка е прекомерен
и противоречи на тезата на ищеца, че същият е съобразен с изискването на
постигнатото споразумение с КЗП размерът на неустойката при предсрочно
прекратяване на договора да се ограничи до размера на 3 месечни абонамента.
Според твърденията на ищеца, въведени с исковата молба, абонаментния план на
отвeтницата e
29.99 лева, което означава, че според поставения от КЗП и приет от ищеца лимит
максималния размер на неустойката възлиза на 89,97 лева. Претендираната
неустойка надхвърля 4-кратно този лимит, което води до извод, че същата е прекомерна.
Въпреки
процесуалния ред – постановяване на неприсъствено решение, съдът е длъжен да
извърши служебно преценка за спазване на императивните правни норми,
гарантиращи правата на потребителите, за което страните са предупредени с
определението по насрочване на делото.
По разноските:
Ищецът е направил разноски, които
доказва, в размер на 79,16 лева,
представляващи държавните такси в заповедното производство и в исковото
производство, които следва да се поставят в тежест на ответника.
Претенцията за разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, е неоснователна и следва да се
отхвърли по следните съображения.
На първо място в заповедното
производство ищецът, тогава с качество заявител, е подал нередовно заявление и
не е отстранил пропуските му след указания на съда, което е довело до отказ да
се издаде заповед за изпълнение, т.е. постановен е неблагоприятен за заявителя
изход и съответно той няма право да претендира адвокатско възнаграждение.
Единствената привилегия, която ползва, е възможността да довнесе държавна такса
за исковия процес.
Ищецът има право да получи
разноските, за които обаче доказва реално
плащане. В т. 1 на ТР№6/2013 г. ОСГТК на ВКС е прието, че когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл.
78 ГПК. Дадени са допълнителни указания, че в случаите, в които законът предвижда
задължително плащане на сумата по банков път, то това плащането следва да бъде
установено със съответните банкови документи. В случаите на плащане в брой,
този факт следва да е отразен в договора за правна помощ.
От указанията на ВКС могат да се направят
следните изводи: 1. Съдът присъжда разноски само при доказано извършване на такива; 2. Държи се сметка за особени законови изисквания като
ограничения за плащане в брой, но и други; и 3. Договорът за правна защита и
съдействие може да има част, която да бъде с характер на „разписка“.
Представен е Договор за правна
защита и съдействие между „ЮБЦ“ ЕООД и Адвокатско дружество „Г. и П.“,
представлявано от адв. Г., в който е посочено договорено възнаграждение за
правна защита и съдействие в размер на 360.00 лева платимо в брой, и
отразяване, че същата сума е внесена.
Този договор не е съобразен с норми
от публичен порядък, за които съдът следи служебно.
Приложеният договор за правна защита
и съдействие е между дружества. Това означава, че документалната обоснованост
на всяка една сделка, сключвана от тези субекти, следва да е съобразена с
особените завишени изисквания на ЗДДС и ЗСч. Това са допълнителни условия от
публичен ред, подобни на ограниченията на плащания в брой, споменати в т. 1 на
ТР.
Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДДС всяко
данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от
него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди
това. Адвокатското дружество, регистрирано по ЗДДС на 22.07.2015 г., е било
длъжно да издаден фактура най-малко в два екземпляра с нормативно предвидено
съдържание.
По делото не е представена фактура
за извършеното плащане.
За пълнота следва да се посочи, че и
извън случаите на регистрирани по ЗДДС лица, адвокатът (не адвокатското
дружество), е длъжен да издава документ, отговарящ на изискванията на чл. 7,
ал. 1 ЗСч за получените от него доходи (на основание чл.9, ал.2 ЗДДФЛ). Един от
документите, съдържащи тези реквизити, е разписката в договора за правна защита
от адвокатски кочан, защото той съдържа необходимите реквизити на първичен
счетоводен документ. Съставя се в 3 еднообразни екземпляра, поставени в
прономеровани кочани, с индигирани копия със серия и пореден номер, от които
оригинала се връчва на клиента, второто копие се прилага по делото, а третото
остава в кочана и се пази пет години. Сключването на договор не в утвърдения
образец не влияе върху неговата валидност, а върху убеждаващо въздействие върху
съда, че уговорената сума реално е платена. Разколебаваното на този извод се
подсилва от споменатото по-горе обстоятелство, че договорът не е заверен, както
и че датата му предхожда крайния срок на задължението, чието изпълнение се
търси.
В този смисъл Решение на ВКС по
н.д.783/2016 г., докладчик Севдалин Мавров.
Водим от горното и на основание
чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
99 ЗЗД и чл. 344, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 230 ЗЗД ответникът В.С.П. с ЕГН **********
*** и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „ЮБЦ“ ООД с ЕИК ********със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.№**, вх*, ет.*“ №**,
действащо чрез адвокат В.Г., сумата 1308.07 лева (хиляда триста и осем лева
и 7 ст.), представляваща незаплатени мобилни
услуги към „Теленор България“ за периода 10.02. – 09.03.2018 г., цената на
услугата „Плати с Теленор“ и стойността на предоставеното на лизинг устройство,
и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 289.86 лева(двеста
осемдесет и девет лева и 86 ст.), представлява лихва за забава за периода от
29.03.2018 г. до 06.12.2019 г., като ОТХВЪЛРЯ
предявения иск за сумата от 380.91 лева,
представляваща неустойка по чл. 92 ЗЗД поради прекомерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответника В.С.П. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „„ЮБЦ“ ООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „Б.№**, вх*, ет.*“ №**, действащо чрез адвокат В.Г., сумата 79,16
лева (седемдесет и девет лева и 16
ст), представляваща разноски по делото за държавна такса в заповедното и исковото
производство, и ОТХВЪРЛЯ претенцията
за разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за
реално плащане.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕПИС да се
връчи на страните, с указание към ответницата, че на основание чл. 240, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването може да поиска от Окръжен съд Ловеч отмяна
на неприсъственото решение, ако е била
лишена от възможност да участва в делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………………………