№ 113
гр. Монтана, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221630200550 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2200076/ 03.05.2022г. на Директора
на Дирекция „ИТ” – град Монтана на „РОДИС - РДХ” ЕООД със седалище и
адрес на управление град Монтана, представлявано от управителя Д. ХР. Л. е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
1 500.00 (хиляда и петстотин) лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.414, ал.3 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административно наказания, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП, както и при тяхното връчване, са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че лицето Михаил
Русинов Аврамов е бил нает като изпълнител по граждански договор, поради
което сключил със същия на основание чл.258 и сл ЗЗД граждански договор
за изпълнение на определени работи срещу заплащане на възнаграждение.
Гражданския договор заявява, че представил допълнително в срока за
възражения срещу съставения АУАН, който не е бил взет в предвид при
издаването на НП. Поддържа, че е допуснато нарушение на чл.27 ЗАНН,
1
както и не е извършена проверка за наличие предпоставките на чл.28 ЗАНН.
Заявява подробни доводи и съображения в жалбата, както и в писмена
защита. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно списък
на разноските.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита и претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана
по същество се явява частично основателна.
Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.
При извършена проверка на 18.02.2022г. по спазване на трудовото
законодателство, административно наказващия орган е констатирал
нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в атакуваното
Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.62,
ал.1 от КТ вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Актът е съставен на 04.04.2022г. Административнонаказващия
орган е изпратил Покана за съставяне на АУАН с изх. №
22014695/17.03.2022г., като е поканил управителя да се яви за съставяне на
АУАН в Дирекция ИТ гр.Монтана на 01.04.2022г. в 09.30 часа, същата е
получена в дружеството на 18.03.2022г. Актът е съставен на 04.04.2022г., в
присъствието на управителя, предявен е на същата дата, за да се запознае със
съдържанието му. Управителят е направил възражения, като е записал
собственоръчно, че лицето има сключен граждански договор, който е
2
представил в Инспекция по труда гр.Монтана.
В срокът по чл.44 от ЗАНН няма подадени писмени възражения по така
съставения АУАН и приложени допълнителни доказателства. Не е нарушено
по никакъв начин правото на защита на наказаното дружество, тъй като с
подаването на жалба против издаденото НП то е организирало своята защита,
разбрало е какво нарушение е извършено и се е възползвало от предвидените
в ЗАНН способи за защита.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен
начин се установява, че при извършена проверка на 18.02.2022 г. по
спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата
страна в обект „вътрешен ремонт на мазето на сграда (преустройството му в
столова), находящ се в гр.Монтана, бул.Трети март №77, което е обект на
„Родис- РДХ” ЕООД Монтана се констатирало, че дружеството в качеството
си на работодател, представлявано от управителя Д. ХР. Л. е допуснало до
работа лицето Михаил Русинов Аврамов да извършва трудова дейност –
подготвяне на помещението, стени, за измазване, без лицето да представя
трудов договор при проверката. Същият е декларирал пред проверяващите, че
няма сключен нито граждански, нито трудов договор. Впоследствие, след
проверката, е представен граждански договор №3/14.02.2022г., с който на
лицето Михаил Русинов Аврамов е възложено определена работа, а именно
„изкъртване на стара мазилка и запълване на фуги” в обекта, за периода от
14.02.2022г. до 28.02.2022г.
Установява се от гореизложеното, че работодателят е допуснал лицето
да предоставя работна сила в полза на дружеството, без отношенията да са
уредени като трудови правоотношения и без лицето да има сключен трудов
договор в писмена форма.
От гласните показания на разпитаните свидетели Л.К. и С.Ш. се
установява, че при извършената от тях проверка по спазване на трудовото
законодателство лицето М.А. извършва трудова дейност по подготовка на
помещението за измазване, т.е. престира работна сила в полза на
дружеството, като няма сключен трудов договор в писмена форма при
постъпване на работа, с което е извършено нарушение на разпоредбата на
чл.62, ал.1 от КТ.
Съдът кредитира твърденията на свидетелите, тъй като същите са
3
непосредствени участници в извършването на проверката и предават личните
си впечатления, които кореспондират и с останалите доказателства, а и
същите не са заинтересовани от изхода на делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Нормата на чл.61, ал.1 от КТ изисква трудовият договор между работника и
работодателя да бъде сключен преди постъпване на работа, като чл.62, ал.1 от
КТ предвижда, че трудовия договор се сключва в писмена форма.
Разликата между трудов и граждански договор се състои в техния
предмет – с трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова
функция, а с гражданския договор се уговаря определен резултат, като
съществените елементи от съдържанието на трудовия договор се съдържат в
нормата на чл.66 от КТ.
Съществено значение за определяне характера на договора като трудов
или граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия
договор, и при договора за изработка по чл.258 и сл. ЗЗД, едната страна се
задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се
дължи работна сила – жив труд в рамките на определено работно време за
изпълнение на определена трайно осъществявана работа. По гражданския
договор се дължи т.нар. обществен труд – постигане на определен резултат.
При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на
работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина. Докато при
гражданския договор изпълнителят е независим от възложителя и му дължи
само „изработване на нещо” – на уговорения резултат.
Приложеният по делото граждански договор е без достоверна дата, тъй
като работникът не е разполагал с него към момента на проверката, поради
което не може да се установи кога е съставен и дали не е съставен след
проверката. От друга страна, договорът не може да промени
правоотношението от трудово на гражданско, тъй като естеството на
полагания труд определя вида на договора, а не обратното. В случая
естеството на полагания труд изисква наличие на трудов договор, а не
граждански. Извършваната дейност – „изкъртване на мазилка и подмазване на
фуги” описана в приложения граждански договор №3 от 14.02.2022г.,
сключен между страните, представлява престиране на работна сила, а не
4
изработване (на предмет, на произведение на изкуството, на науката и т.н.) по
см. на чл.258 и сл. от ЗЗД.
При съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че
правоотношението между страните е трудово и поради наличие на всички
останали белези за полагане на труд – работно време, срок, длъжност,
месторабота, работно място, възнаграждение.
Показанията на свидетелите М.А. и Х.Д.Х. съдът не кредитира, на първо
място поради противоречието на същите с останалите гласни и писмени
доказателства. Свид.Аврамов пред проверяващите е заявил, че нямат нито
трудов, нито граждански договор, а разпитан в съдебно заседание заявява, че
имал сключен трудов договор, а впоследствие твърди, че има подписан
граждански договор и че му е заплатено за свършената работа. Договорът бил
подписан още преди да започнат работа, която се състояла в почистване и
изхвърляне на отпадъци. Твърденията му не кореспондират на първо място с
гласните показания на Л.К. и С.Ш., на които съдът дава вяра. На следващо
място естеството на работата е отразена, както в гражданския договор, така и
проверяващите поясняват, че работата се състояла в подготовка на
помещението и стените за измазване. Констатациите от извършената
проверка са установени и описани и в приложения протокол от 17.03.2022г.,
приложен към преписката.
Относно показанията на свид.Х.Д.Х. – същият е син на управителя на
дружеството, не е присъствал непосредствено на извършената проверка, но
въпреки това потвърждава, че знае всичко за обекта, за работата, която трябва
да се свърши и знае, че за трите лица има сключени договори, които ще бъдат
представени. Показанията на този свидетел се явяват изолирани от останалите
доказателства, същият излага твърдения за факти и обстоятелства след
извършената проверка.
Твърденията на тези свидетели са изолирани от останалите
доказателства, поради което се налага извода, че е налице желание у същите
да помогнат и свидетелстват в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя,
още повече че свид.Христов е и син на управителя на дружеството.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената
санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в
законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е
5
определил размер на имуществената санкция от 1 500.00 лева, която е
минимално установения размер в закона, предвид цялостните параметри,
несъмнено отчитайки индивидуализиращите отговорността обстоятелства,
като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или
липсата на основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Тежестта на нарушението в
случая е по- висока, понеже се касае за бездействие от страна на
работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото
законодателство, свързано с конституционно закрепеното право на работника
или служителя за престиране на труд, както и заплащане на уговореното
трудово възнаграждение, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с
трудови и социални права на работниците и служителите. Конкретният
случай не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като се касае за нарушение, което е свързано със защита правата
на работниците.
В случая се касае за едно формално нарушение, тоест за
осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването
на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени
субекти, поради което и не може да се приема в случая, че се касае за
маловажно нарушение.
Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния
държавен контролен орган или от оправомощени от него длъжностни
лица съобразно - ведомствената принадлежност на актосъставителите
съгласно чл.416, ал.5 от КТ.
В случая процесното е издадено от компетентен орган, Директора на Д
„ИТ” гр.Монтана, оправомощен със заповед на Изпълнителния Директор от
16.02.2022г., както и по силата на Устройствения правилник на ИА ГИТ.
На следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не
се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и
осъществяват, както от обективна, така и от субективна страна състава на
6
административно нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ вр. с чл.1, ал.2 КТ.
Извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ вр. с
чл.1, ал.2 КТ е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е
виновно от соченото за нарушител дружество и е обявено за наказуемо
с административно наказание „имуществена санкция” по реда и
условията на чл.414, ал.3 от КТ.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното
наказателно постановление изцяло, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 д от ЗАНН
жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 т.5 вр. с ал.9
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2200076/
03.05.2022г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „Р.Р.”
ЕООД ЕИК: ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление град
Монтана, ул.Стефан Стамболов №11, представлявано от управителя Д. ХР.
Л., е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.414, ал.3 от КТ изцяло, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Р.Р.” ЕООД ЕИК: ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление град Монтана, ул.Стефан Стамболов №11 да ЗАПЛАТИ на
Дирекция „ИТ” – гр.Монтана на основание чл.63д от ЗАНН направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 12 от
АПК, на основанията предвидени в НПК, пред АС-гр.Монтана в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7
8