Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
гр. Велико Търново, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10194/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на ***Д. С., като пълномощник
на П.К.Т. *** срещу Решение № 318 от
10.06.2021 г. по НАХД № 349/2021 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което
е потвърдено НП № 20-1275-002271/19.01.2021
г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.
В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно и постановено при непълно изясняване на
обстоятелствата по делото, които оплаквания следва да се приравнят на
касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр.
ІІ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че кръвната проба на касатора е взета
след изтичането на императивно определения срок, в който Т. не се бил явил за
вземането й. Навежда, че такова обстоятелство не е било твърдяно от АНО и не е
било спорно по делото, и след като съдът служебно го е установил, то е следвало
служебно да разпита и медицинските служители, пред които се е явил
жалбоподателя за вземане на кръв относно часа на явяването му. Този въпрос не
бил изследван от съда и при разпита на полицейските служители. Излага доводи,
че законовият срок за явяване е не 20 минути, колкото е посочено в талона за
изследване, а 45 минути, а освен това срокът е за явяване, а не за вземане на
пробата. Според касатора сочената от
съда медицинска документация не удостоверява час на явяване, а само
последващите действия на медицинския персонал след явяването на жалбоподателя. Поддържа
възраженията си за незаконосъобразност на НП вследствие допуснати нарушения на
чл. 19 и чл. 17, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Счита, че при оспорени показания на дрегера и незаконосъобразно
извършена експертиза на дадената кръвна проба от лаборатория, която не е посочена
в Наредбата, не е доказано вмененото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Моли
за отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление или
делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Ответникът
по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР В. Търново, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на
жалбата, като излага мотиви за недоказаност на административното нарушение.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна. Аргументите на
съда за този извод са следните:
Предмет
на настоящото производство е Решение № 318/10.06.2021г. постановено по НАХД 349/2021
г. по описа на ВТРС, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № 20-1275-002271 от 19.01.2021г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на П.К.Т. *** за нарушение на чл. 5,
ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 500 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 са отнети 10 контролни точки.
От
фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че касаторът
на 16.12.2020г. в 22,15
часа, в гр. В. Търново, на ул. „България“ до № 64 в посока към кръстовището с
ул. „Беляковско шосе“ е управлявал товарен автомобил „Киа Соренто“ с рег. № ***,
собственост на Р.П.К. с концентрация на алкохол в кръвта 0.73 на хиляда,
измерено чрез издишания въздух, като водача е тестван в 22,17 часа с техническо
средство "Дрегер Алкотест 7510" с фабр. № 0128. Водачът заявил, че е
изпил две бири. Същият не приел показанията на техническото средство и пожелал
да бъде извършено медицинско и химическо изследване. Издаден е талон за медицинско
изследване с № 085005, в който било вписано, че водачът следва да се яви в СО
при МОБАЛ В. Търново до 20 минути от връчване на талона, като последният му е
връчен в 22,50 часа, за което се е подписал. Съдът е приел, че АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са законосъобразни,
като съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите
реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. За да потвърди НП, въззивният съд е
изложил мотиви, че не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя относно
законосъобразността на извършеното изследване на кръвната проба на водача,
респ. резултатите от него, тъй като кръвната проба е взета след изтичането на
установения срок съгласно императивната норма на чл. 6, ал. 6, т. 2 и ал. 7 от
Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози – в случая в 23,15 часа, а крайният
срок е изтекъл в 23,10 часа. Това се установявало от приложените по делото
медицински документи, а именно талона за медицинско изследване №
085005/16.12.2020 г., където е вписано, че водачът следва да се яви в СО при
МОБАЛ В. Търново до 20 минути от връчване на талона, като той му е връчен в 22,50
часа; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и
техните аналози амб. № 24420/16.12.2020 г., в който е отбелязано, че пробата е
взета в 23,15 часа; документацията, изпратена от СО при МОБАЛ В. Търново с изх.
№ 11-80/22.03.2021 г., а именно вписване в амбулаторен дневник на час 23,15 за
изземване на кръвната проба от жалбоподателя Т. и лист за преглед на пациент, където
е отбелязано начален час на постъпване в СО при МОБАЛ В. Търново – 23,15 часа.
При тази фактическа обстановка съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 6, ал.
9 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози и е приел, че употребата на алкохол
следва да се установи въз основа на показанията на техническото средство
независимо от извършеното оспорване от водача, тъй като същият не се е явил в
определения от контролния орган срок от 22,50 часа на 16.12.2020 г. в рамките
на 20 мин. до 23,10 часа за вземане на кръвна проба. Изложени са мотиви, че
техническото средство е годно средство за измерване и е преминало през
съответните проверки, деянието е осъществено от обективна и субективна страна,
нарушената и санкционната норма са определени правилно, а също така не е налице
маловажен случай.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за неправилно. Съгласно чл. 13 от Наредба
№ 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози, при явяването на лицето за медицинско изследване
в амбулаторния журнал на лечебното заведение се вписват датата и часът на
явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване и контролният
орган, който го е издал, часът на вземане на пробите за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, а след изпращането им в
изследващата лаборатория – и датата на изпращането. Според чл. 6, ал. 9 от
Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на
теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Както се
посочи, въззивният съд е приел, че в случая са меродавни показанията на техническото
средство, тъй като Т. се е явил за изследване след определения му с талона срок
и съответно не е обсъждал възраженията на жалбоподателя относно резултатите от
химическото изследване на кръвните проби.
Основателно
е оплакването на касатора, че за да потвърди НП въззивният съд се е позовал на
обстоятелство, което не е твърдяно от административнонаказващият орган, а също
така не е посочено в АУАН и съответно не се ползва от презумпцията на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП. Това представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е
довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Освен това
решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Визираният от
съда час – 23,15 ч., в едни от медицинските документи е посочен като час на
постъпване /явяване/ на Т. в медицинското заведение, а в други – като час на
вземане на пробите. Принципно не е невъзможно тези часове да съвпадат, но в
случая това не е установено по делото. Пред настоящата инстанция касаторът
представя удостоверение от изп. директор на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, според
което П.Т. се е явил за вземане на проба за концентрация на алкохол в кръвта в
23,00 ч., но настоящата инстанция е такава по правото, а не по фактите предвид
забраната на чл. 220 от АПК. Изложеното обуславя отмяната на решението на ВТРС
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който следва да
установи действителния час на явяване на касатора в лечебното заведение, като
даде възможност на страните да ангажират доказателства за това. Ако се
установи, че жалбоподателят се е явил в лечебното заведение в рамките на
определения в талона срок, съдът следва да изложи мотиви по възраженията срещу
извършената експертиза от Националния институт по криминалистика към МВР, а
оттам – доказано ли е вмененото нарушение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 318 от 10.06.2021 г. по НАХД № 349/2021 г. на Районен съд-гр. В. Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.