Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 115 12.07.2019
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На седемнадесети юни 2019 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Станка Желева
разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.дело № 168 по описа на съда за
2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, район Люлин, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор М.Д.Д.,
чрез юрисконсулт Б.Р., ПРОТИВ Решение № 50 от 28.01.2019 г., постановено по
гр.д.№ 1388/2018 г., по описа на PC – Търговище.
С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕН предявените от „АСВ“ ЕАД против Т.П.Н. *** установителни искове за
съществуване на вземания, както следва:
за сумата от 2 000лв. главница, договорна лихва в размер на 406,72лв. за
периода от 06.03.2017г. до 29.01.2018г. и обезщетение за забава в размер на
75,98лв. за периода от 07.03.2017г. до 29.03.2018г., претендирани по Договор за
кредит CrediHome № 1171-10158791 от 22.02.2017г., както и сумата в размер на
576лв. за допълнителни услуги за периода от 06.03.2017г. до 29.01.2018г.,
застрахователна премия в размер на 1 584лв. за периода от 06.03.2017г. до
29.01.2018г. и обезщетение за забава по в размер на 68,20лв. за периода от 07.03.2017г. до
29.03.2018г., претендирани по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1171-10158791/22.02.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 311/02.04.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 530/2018г. по описа
на РСТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.03.2018год.,
до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни, на осн.
чл.422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Въззивникът счита обжалваното решение за недопустимо и нищожно, тъй като
съдът е допуснал процесуално нарушение, несъобразявайки направеното искане от
страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК срещу ответника, за прилагането на която разпоредба, според въззивника, са
били налице всички условия, предвидени в закона, позовавайки се и на
мотивите,застъпени в решение № 157/29.11.2010г. по д.№ 262/10г. на ВКС, ТК, І
т.о. Счита за необоснован извода на първоинстанионния съд, че процесният кредит
е недействителен, съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК,с доводи, че изложените
мотиви за недействителност на договора са недоказани, тъй като по делото не са
били предприети действия по установяването им, както и не са събрани достатъчно
доказателства, като са изложени конкретни доводи относно елементи от договора
за кредит и тяхното съответствие с изискванията на ЗПК. Счита, че след като е
приел договора за нищожен, съдът не е спазил императивна норма на чл. 23 ЗПК,
предвиждаща, че при доказана недействителност се дължи чистата стойност на
кредита, а вместо това е отхвърли изцяло иска. Моли решението на
ТРС да бъде обезсилено като недопустимо и нищожно,а делото върнато на друг
състав на същия съд за произнасяне по искането на ищеца направено по реда на
чл. 238 от ГПК. При приемане допустимост на решението – моли за неговата отмяна
и произнасяне по същество на спора.
В срока по чл. 263 ГПК, не е постъпил
писмен отговор по жалбата.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 262 от ГПК, с
определението по чл. 267 от ГПК съдът е
приел жалбата за допустима.
За да се произнесе по същество и при преценката по реда на чл. 269 ГПК, като
провери и обсъди събраните доказателства, съдът намира следното:
Ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********* гр. София, действащ чрез юриск. Б. Р.,
твърди в исковата си молба, че с Договор за цесия от 16.01.2015г.( Приложение №
1 от 09.06.2017г.), кредиторът „МИКРО КРЕДИТ” АД ЕИК ********* цедирал на ищеца вземането си по Договор за
кредит CrediHome № 1171-10158791 от 22.02.2017г., сключен с ответницата Т.П.Н..
За цесията Н. била уведомена с изцвестие за доставяне, получено на
19.06.2017г..Тъй като ответницата не изпълнявала задълженията си по договора-непогасила
нито една вноска, то след изтичане на срока му (29.01.2018г.), ищецът депозирал
заявление по чл. 410 ГПК за заплащане на всички дължими и непогасени суми по
договора в размер на 2 000 лв. главница по заемния договор, договорна
лихва по заемния договор в размер на 406,72лв. за периода от 06.03.2017г. до
29.01.2018г., допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1171-10158791 в размер на
576лв. за периода от 06.03.2017г. до 29.01.2018г., застрахователна премия по
договора за доп. услуги в размер на 1 584лв. за периода от 06.03.2017г. до
29.01.2018г., обезщетение за забава по заемния договор в размер на 75,98лв. за
периода от 07.03.2017г. до 29.03.2018г., обезщетение за забава по договора за
доп. услуги в размер на 68,20лв. за периода от 07.03.2017г. до 29.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.03.2018год., до
окончателното изплащане на задължението. В негова полза била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 311/02.04.2018г., постановена по ч.гр.д.№
530/2018г. по описа на РС-Търговище, връчена на длъжника в хипотезата на чл.
47,ал.5 от ГПК, поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес
от предявяване на настоящите установителни искове, претендира разноските в
заповедното и в настоящото производства.
Ответницата не е взела становище по иска.
В съдебно заседание пред първоинстанционният съд представител на ищеца не
се е явил, в депозираното писмено становище е заявил, че поддържа исковете,
ведно със законните последици, направил е искане за постановяване на
неприсъствено решение против ответницата, при наличие на предпоставките за
това. С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на
17.01.2019г., съдът е отхвърлил искането за постановяване на неприсъствено
решение, като неоснователно, на осн. чл. 239,ал.3 от ГПК.
Решението е валидно и допустимо.
В тази връзка съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната
жалба за недопустимост на решението, поради нарушаване на разпоредбата на чл.
239 от ГПК. Цитираното във въззивната жалба решение № 157/29.11.2010 г. по д.
262/2010 г. на ВКС, І т.о. не може да бъде съотнесено и съобразявано в
настоящия случай, доколкото обсъжданият от ВКС казус касае непроизнасяне на
първонистанциония съд по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение. В настоящия случай съдът е оставил без уважение искането по чл. 239 от ГПК и е продължил съдопроизводствените действия, като при липса на искане за
събиране на доказателства от страна на ищеца, същият не е дължал извършването
на други процесуални действия.
По същество, решението е отчасти
неправилно.
Като въззивна инстанция съдът дължи произнасяне по допустимостта на иска и
по същество по жалбата.
По допустимостта на иска:
Предявеният иск е с правно основание чл. 415 ГПК във вр.с чл. 79 и сл. и
чл. 86 ал. 1 ЗЗД, след проведено заповедно производство по чл. 410 ГПК, в което
издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47 ал. 5 ГПК. В изпълнение на указанията на съда, дадени на
осн.чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК ищецът е предявил настоящият иск в указания от
заповедния съд срок, с предмет вземанията по заповедта за изпълнение, поради
което същият е процесуално допустим.
По фактите:
На 22.02.2017г. между „Микро Кредит"
АД, като заемодател и ответницата, като заемател, е сключен договор за заем CrediHome
№ 1171-10158791 за сумата от 2000,00лв., срок: 48 седмици, обща сума за
погасяване в размер на 2 406,72лв., брой
седмични вноски: 48, размер на седмичната
погасителната вноска - 50,14лв., първата от които на 06.03.2017г. и последната -
с падеж на 29.01.2018г., ден на
изплащане : понеделник; с фиксиран лихвен процент от 40,69%, и ГПР 49,97%. Съгласно
договора с полагането на подписа си заемателят удостоверява получаването на
заемната сума. Представени са и ОУ към договора за заем. От Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1171-10158791/22.02.2017г., сключен
между същите страни се установява, че същият е с предмет предоставяне на:
I.Пакет „Преференциално обслужване” с месечна вноска от 12лв. и срок от 48
седмици, който пакет допълнителни услуги включва:1.посещение в къщи или на
удобно място за събиране на вноска; 2.Безплатно внасяне на вноските от името и
за сметка на клиента по банковата сметка на кредитора; 3.Безплатно внасяне на
вноска директно в офис на кредитодателя; 4.Право на участие в специални
промоции; 5.Преференциално обслужване в офиса и 6.Преференциално одобрение. II.
Застраховка Защита Пакет „Премиум живот” със срок 48 седмици и вноска в размер
на 33лв. В договора (чл. 4.3) посочено, че ако кредитополучателят е избрал да
сключи застраховка с посредничеството на „МИКРО КРЕДИТ” АД, и заплащането на
еднократната застрахователна премия да се финансира от „МИКРО КРЕДИТ” АД,
клиентът ще дължи връщане на сумата на застр. премия на равни седмични/месечни
вноски.Представена е и застрахователна полица за застраховка „Защита” №
МС320141171-10158791 със застраховател „Уника Живот” АД ЕИК *********,
застрахователен посредник „МИКРО КРЕДИТ” АД и застраховано лице ответницата, а
ползващото лице „МИКРО КРЕДИТ” АД.Застрахователната сума е 2 000лв. и
застрахователна премия 1584лв., начална дата на застраховката- 22.02.2017г.,
крайна дата-24.01.2018г., срок на застраховката-48седмици. От рамков договор за
прехвърляне на вземания от 16.01.2015г., сключен между „МИКРО КРЕДИТ” АД като
цедент и „А.з.с.н.в.“ ООД (чиито правоприемник е ищецът)-като цесионер и
Приложение № 1/09.06.2017г. се установява, че задълженията на ответницата по
двата договора, сключени с „МИКРО КРЕДИТ” АД
са прехвърлени на настоящия ищец, който е упълномощен да съобщи цесията
на длъжниците от името на цедента, видно от представеното пълномощно. Представени
са доказателства за връчване на уведомлението за цесията на ответницата – в
изпратеното съобщение е записано като общо задължение (цедирано) сумата от 4 585.06
лв. – задължение по договор за заем в размер на 2000лв., без да е уточнено
какво представляват останалите суми.
По същия начин в Приложение № 1/09.06.2017г. е упоменато като цедирано
вземането по договор за заем № 1171-10158791 –главница 2000 лв. и договорна
лихва 406,72 лв. Но като общо задължение е записана именно сумата от 4585,06
лв.
Доказателства за плащане по кредита
не са представени по делото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът и ответницата са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит. Спрямо
този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответницата е получила в
заем сумата от 2000 лева, удостоверено с подписа й съобразно декларативната
част в договора за получаване на сумата.
Заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на
заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на ответника-заемополучател
е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне
предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в
договора. В случая няма доказателства за погасяването на каквато и да било част
от кредита.
Според настоящата инстанция представените доказателства от ищеца
удостоверяват съобщаването на извършената цесия на длъжника, което е сторено
пред депозиране на заявлението в даповедното производство, от новия кредитор, но по силата на изричното упълномощаване, с
което е спазена разпоредбата на чл. 99 ал. 3 и 4 от ЗЗД, предвид и установената
съдебна практика.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва да е
сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. С разпоредбата на
чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание на
договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са съществени и липсата
им е предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен. Съгласно
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: общия размер на
кредита и условията за усвояването му (т.7); стоката или услугата и нейната
цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или
услуга или при свързани договори за кредит (т.8); лихвеният процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти (т.9); годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин (т.10), условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването (т.11); информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; дължимото съдържание на погасителния план (т.12), т.20 -
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срокът, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6.
При подробната преценка и съпоставка на клаузите в процесния договор за
заем с разпоредбите на ЗПК, въззивният съд намира, че сключеният с ответницата
договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно
изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е общият размер на кредита съгласно чл.
11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т.
9 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1,
т. 11 и т. 20 ЗПК реквизити.
В случая е налице погасителен план, подписан лично от заемополучателката,
представляващ неразделна част от договора за кредит - с посочени 48 бр. седмични
погасителни вноски, с фиксирана точна сума (50,14 лв.), с точни дати за погасяване на отделните вноски, във
вноските е включен посочения фиксиран лихвен процент. За да е действителен
договорът, за който няма променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е
необходимо погасителният план да съдържа
разбивка на това вноската какви части от лихвата и главницата погасява.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа „
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски….“. Това е изискването на закона, а второто предложение
касае случаи при вноски, дължими при различни лихвени проценти, какъвто не е
настоящият случай. Именно затова договорът не противоречи на закона в тази
част.
По отношение на изискването на т. 20 от чл. 11 от ЗПК - договорът съдържа
такава клауза - ал. 4- 6. Не се
установява по безспорен начин шрифтът на договора за заем да не отговаря на
изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК.
Договорът съдържа Общи условия, които са неразделна част от него и са
подписани на всяка страница от страните, съгласно чл. 11 ал. 2 от ЗПК.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че договорът, съобразно
изискванията на ЗПК, е действителен.
В случая всички незаплатени вноски по обсъждания договор за кредит са
изискуеми, тъй като е изтекъл срокът на сключения договор. Предявените установителни искове за съществуване на
вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с
неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заплащане на дължимите
месечни вноски, като ищецът твърди, че към момента на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК, срокът на договора е изтекъл, при което следва да се приеме,
че се претендират задължения по процесния договор, изискуеми на краен падеж 29.01.2018г.
–заявлението в заповедното производство е депозирано на 29.03.2018г.
Ето защо и съдът намира, че предявената искова претенция е основателна за
главница от 2000 лв., претендирана договорна лихва в размер на 406,72 лв.,
считано от 06.03.2017г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до
29.01.2018г. (падеж на последната погасителна вноска), както и за
претендираната лихва за забава в размер на 75,98 лв. , доколкото се касае до
неизпълнение на парично задължение (чл. 86 ал. 1 ЗЗД).
В останалата част предявеният иск е неоснователен, предвид следните
съображения:
Настоящият състав намира част от клаузите на процесния договор за нищожни.
На първо място това е клаузата за заплащане на пакет от допълнителни услуги
към заем CrediHome № 1171-10158791/22.02.2017г.- пакет „Преференциално
обслужване“. Видно от характера на услугите, които се предоставят от кредитора
на потребителя при този „пакет“, става дума за действия от страна на кредитора,
които са вменени като негово задължение по силата на изискването за
добросъвестност във взаимоотношения между страните по един договор. С тях се
създават права на потребителя, които той има по силата на закона като страна по
един договор, и е абсурдно той да заплаща парични вноски, за да може да ползва
тези права. Видно от съдържанието му, първите три услуги са свързани пряко с
договора за кредит и поради това възнагражденията за тези допълнителни услуги
са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК
следва да се включат в ГПР. Останалите три услуги, от своя страна, дори и да
имат характер на допълнителни такива, не са свързани с каквито и да е негативни
последици за кредитора при неизпълнение, както и с никакви права на длъжника в
тази връзка, (валидно и за първите три услуги), сочещо, че с уговарянето им се
нарушават принципите на добросъвестността и добрите нрави, поради което съдът
ги приема за нищожни, на осн. чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Т.нар. „договор за допълнителни
услуги“ всъщност е част от договора за кредит, но е обособен като отделен
договор, за да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, който
забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния
размер на законната лихва. Доколкото тези разходи за допълнителни услуги не са
включени в обявения от кредитора ГПР, то предвид гореизложените доводи, това съставлява
самостоятелно нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той ще надхвърли
значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК - над петкратния размер на
законната лихва (ОЛП + 10 пункта, който в периода на договора е 10% годишно,
респ. петкратния размер се равнява на 50%), поради което клаузите, които
предвиждат възнагражденията за тези допълнителни услуги са нищожни и на осн.
чл. 19 ал. 5 от ЗПК.
По претенцията за заплащане на застрахователна премия:
Видно от представения договор за застраховка „Защита”, пакет „Премиум Живот“
същият е сключен между застрахователя „Уника“ АД и застрахованото лице –
ответницата. В случая „Микро Кредит” АД не договаря за себе си, а от името и за
сметка на застрахователя, съгласно чл. 313 от КЗ. Тоест, по договора за
застраховка правата и задълженията на застрахователя, вкл. да получи
застрахователната премия, възникват направо в патримониума на ЗК „Уника” АД.
Правата на „Микро Кредит” АД като трето
правоимащо лице по договора за
застраховка /но не и като
застрахователен агент/ са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията. Освен това по делото липсват данни за плащане на премията в
пълен размер от страна на „Микро Кредит” АД в полза на застрахователя. Както в
договора за застраховка, така и в искането за сключването на такъв, липсва
изрична уговорка за плащане на вноските в полза на третото правоимащо лице. С
оглед тези съображения съдът приема, че исковата претенция, касаеща заплащане
на застрахователната премия, се явява неоснователна.
Предвид изложеното, съдът намира тези искови претенции за неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
Заплатените от ищеца в заповедното производство разноски са: д.такса- 94,22лв.,
50лв.- ю.к. възнаграждение. Общо: 144.22 лв.
В исковото производство пред райониня съд: д.такса- 251,14 лв. и се иска
ю.к. възнаграждение, което съдът определя на 100 лв. (чл. 78 ал. 8 ГПК във вр.
с чл. 37 ЗПП и чл. 25 ал. 1 от Н ЗПП). Общо: 351.14 лв.
За въззивната инстанция: д.такса 171,68 лв., претендира се ю.к.
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., за втората инстанция.
Общо 271,68 лв.
Ответницата не е направила разноски в производствата.
Съобразно уважената част от иска, на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да
бъдат определени и дължимите разноски в полза на ищеца, платими от ответницата.
Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. на
ОСГТК, съдът следва да се произнесе по
разноските в заповедното производство с решението по установителния иск –
съобразно уважената/отхвърлената част. Искът е уважен частично, затова и
разноските следва да бъдат определени съобразно уважената част – на осн.78 ал.
1 от ГПК. Искът се уважава на 52,70% поради което и основателно направените
разноски от ищеца в заповедното производство са 76 лв., за исковите
производства- 328.22 лв. (185,05 лв. + 143,17лв.), които суми ответницата следва да бъде осъдена да му
заплати.
С оглед размера на исковата претенция, на осн. чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК,
въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Водим горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 50 от 28.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 1388/2018 г., по описа
на PC – Търговище, само в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „А.з.с.н.в.“ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** офис-сграда „Лабиринт”,
ет.2, офис 4, представлявано от изп. директори Н.С.и М.Д., действащи чрез
юрисконсулт Б. Р., против Т.П.Н. с ЕГН ********** с пост. адрес ***,
установителни искове за съществуване на вземания, както следва: за сумата от 2 000лв. главница, договорна
лихва в размер на 406,72лв. за периода от 06.03.2017г. до 29.01.2018г. и
обезщетение за забава в размер на 75,98лв. за периода от 07.03.2017г. до
29.03.2018г., претендирани по Договор за кредит CrediHome № 1171-10158791 от
22.02.2017г., за които е издадена заповеде за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
311/02.04.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 530/2018г. по описа на РС- Търговище,
като вместо него в тази му част ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на вземане в полза н. “А.з.с.н.в.” ЕАД гр.
София, ЕИК *********, гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д., действаща чрез юрисконсулт Б.Р.,
против Т.П.Н. с ЕГН ********** ***,
за сумата от 2 000лв. (две хиляди лева) - главница, сумата от 406,72 лв. - договорна
възнаградителна лихва за периода от 06.03.2017г. до 29.01.2018г. и за сумата от
75,98 лв.- обезщетение за забава за периода от 07.03.2017г. до 29.03.2018г., дължими
на основание Договор за кредит CrediHome № 1171-10158791 от 22.02.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 311/02.04.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 530/2018г. по описа
на РС- Търговище – на осн.чл. 422 вр. с
чл. 415 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.П.Н. с ЕГН ********** ***, да
заплати н. “А.з.с.н.в.” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата от 76 лв. - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 530/2018 г. на ТРС , както и сумата от 328.22 лв. – разноски в исковото
производство за двете инстанции– на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.