РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Пловдив, 08.02.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично
заседание на първи декември през
две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 2753 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК
във връзка с чл.22,ал.5 от НАРЕДБА № 11 от 15.05.2007 г. за условията и реда за
признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци и на техните
асоциации и за условията и реда за одобряване и изменение на одобрените
оперативни програми (Наредба № 11) във връзка с чл.34 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) 2017/891 НА КОМИСИЯТА от 13 март 2017 година.
Образувано
е по жалба на „СЕМЕЛЕ“ ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 82,
ет.6, офис 607, представлявано от управителя Ц.А.Х., чрез адвокатско дружество
„В. и С.“, против Заповед № 03-РД/123#5 от 25.09.2020г.,
издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с
която е отказано финансиране на консултантски услуги за изготвяне на оперативна
програма в размер на 48 959лв.
Жалбоподателят моли да се
отмени заповедта в обжалваната част, като неправилна и незаконосъобразна.
Счита, че липсват мотиви за отказа. Твърди, че заявените разходи не надвишават
допустимия размер от 10% от допустимите разходи за съответната година, както
и,че същите попадат в приложното поле на т.16 ио т.17
от Приложение 10а към чл.20,ал.4 от Наредба № 11, противно на възприетото от
органа. Оспорва изводите,че заявените разходи за консултантски услуги не
отговаряли на принципите за икономичност, ефективност и ефикасност. Твърди
необоснованост на същите. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответникът, Изпълнителният директор на Държавен
фонд “Земеделие”, чрез процесуалния си представител юриск.Г.,
оспорва жалбата и излага подробни съображения за законосъобразност и
обоснованост на оспорвания отказ. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на жалбоподателя. Претендира разноски.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Оспорването е процесуално допустимо. Жалбата е подадена в срока
по чл.149, ал.1 АПК. Заповедта е издадена на 25.09.2020г., а жалбата е
входирана директно в Административен съд – Пловдив на 09.10.2020г. Подадена е от
лице с правен интерес от оспорването на заповедта, с която е отказано да бъде
одобрен разход за консултантски услуги.
По съществото на спора се установява следното:
Оспорвания акт е издаден във връзка със заявление за
изменение с вх.№ 02-161-2600/533 от 18.06.2020г. В обжалваната част се
посочва,че е извършена редукция в размер на 48 959лв. за разход
„Консултантски услуги за изготвяне на оперативна програма-1брой“, определен
като недопустим, тъй като не попада в обхвата на т.16 и т.17 от Приложение №
10а към чл.20,ал.4 от Наредба № 11 и не отговаря на принципите за икономичност,
ефективност и ефикасност.
По така изложеното в оспорвания акт съдът намира,че
възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви, а от тук и за нарушаване на
изискването за форма, са основателни.
Видно е,че административният орган не е
изложил конкретните факти, на които се позовава, за да извърши оспорваната
редукция. Факти, произтичащи от самото развило се между страните
административно производство, като например съдържанието на одобрената
оперативна програма, уведомителното писмо за допълнителна информация, отговорът
на това писмо и обяснителната записка. Тоест, такива факти, от които е направен
извод, че претендираният разход не попада в обхвата
на т.16 и т.17 от Приложение №10а към чл.20,ал.2 от Наредба № 11.
Административният орган не е мотивирал и
това какво именно разбира под понятията икономичност, ефективност и ефикасност,
по начин такъв, че да се упражни ефективно търсения съдебен контрол. Защото
така, като не знае какво за административния орган означават тези понятия,
съдът е поставен в невъзможност да направи преценка дали обжалваният отказ е
правилен или не.
Не са изложени и мотиви относно това дали
поисканите за одобрение разходи отговарят на заложените с разпоредбата на
чл.20д от Наредба № 11 параметри.
Разумни и аргументирани доводи са изложени
от изпълнителния директор на ДФЗ с писменото становище на юрисконсулт Г. на
лист 222 от делото, постъпило едва в хода на съдебното производство. Но
мотивирането на административния акт на етап упражняване на съдебен контрол е
недопустимо.
Ето защо и само поради изложеното, съдът
намира, че е налице абсолютно основание за отмяна на обжалваната заповед поради
липсата на мотиви. Последното се налага и с оглед правото на защита на адресата
на административния акт, който поради липсата на фактически и правни основания
за отказа, не може да упражни и ефективно претендираните
от него права.
Поради това жалбата ще се уважи, като
преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по подаденото
заявление при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение.
Предвид изхода от настоящото производство, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. По делото
са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 2580 лв. с ДДС. Договореното възнаграждение е 2150лв. В случая се касае за
процесуално представителство, защита и съдействие по административно дело с
определен материален интерес по чл. 8, ал. 1,т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази хипотеза
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1998,77лв. При това
положение, с оглед действителната фактическата
и правна сложност на делото, договореното такова със 151лв. над минималния
размер не е прекомерно и направеното възражение е неоснователно.
Съгласно правилото на пар.
2а от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени в цитираната наредба, под които не може да се
договаря адвокатското възнаграждение при облагаема по ЗДДС услуга, се явяват
данъчна основа, върху която се начислява ДДС. Фактът, че за нуждите на
данъчното законодателство, дължимата по едно облигационно правоотношение сума
се дели на данъчна основа и начислен данък, не означава, че в частноправните
отношения начисленият данък не е част от дължимата парична престация,
нито променя частноправния й характер в отношенията между страните, сключили
договора. Ето защо, в случаите, когато предоставената от адвоката услуга е
облагаема "доставка" по см. на ЗДДС, размерът на адвокатското
възнаграждение включва начисления ДДС и той е неразделна част от дължимото от
клиента възнаграждение.
Отговорността за разноските обхваща заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада под
приложното поле на ЗДДС и цената с вкл. ДДС е заплатена от страната,
направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с вкл. ДДС,
съобразно изложеното по-горе. Отношенията на страната с трети страни, вкл. с
държавния бюджет, са ирелевантни за отговорността за
разноските. Ето защо, дали страната - получател на облагаема по ЗДДС услуга,
има право на възстановяване на данъчен кредит, не е от значение при преценката
за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна. (вж.
Определение № 109 от 18.02.2016 г. по ч. т. д. № 1983 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 1-во т. отделение).
Затова и възнаграждението следва да се присъди,както е
претендирано по представения списък на разноските и
ведно със заплатената държавна такса за производството или общо 2630лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на „СЕМЕЛЕ“ ООД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 82, ет.6, офис 607, представлявано от
управителя Ц.А.Х., Заповед № 03-РД/123#5 от 25.09.2020г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта,
с която е отказано финансиране на консултантски услуги за изготвяне на
оперативна програма в размер на 48 959лв., като
ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по заявление за изменение на
оперативна програма с вх.№ 02-161-2600/533 от 18.06.2020г. на „СЕМЕЛЕ“ ООД, ЕИК
*********, при съобразяване мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „СЕМЕЛЕ“
ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 82, ет.6, офис 607,
представлявано от управителя Ц.А.Х. сумата от 2630/две хиляди шестстотин и
тридесет/ лева разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: