РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 946/12.5.2021г.
гр. Пловдив, 12
май 2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в открито заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
при секретаря Д.Й., като разгледа
докладваното от съдия Дичева адм. дело № 340 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на И.С.А., с ЕГН **********,
с адрес ***, офис 414, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-355/29.01.2021г., издадена от Началник отдел
„Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“
- гр.Пловдив към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.106а,
ал.1, т.7, б."а" и ал.2, т.6 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтП/ - временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил
№048166 за срок една година на водач на лек таксиметров
автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен
таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.
Жалбоподателят счита заповедта за
неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че никъде в заповедта не е описано с
какво МПС е извършен този превоз – марка, модел, рег.номер, дали е оборудван
като „такси“, към кой превозвач е и дали е в режим на извършване на такъв
превоз. Изтъква, че не е отбелязано до кого следва да се доведе тази заповед.
Според жалбоподателя описаното в заповедта, че до момента на проверката е
извършил 6 курса (видно от контролната лента), води до двусмислие и по никакъв
начин не доказва описаното нарушение. Иска се отмяна на заповедта.
В с.з. жалбоподателят, поддържа жалбата.
Моли за отмяна на заповедта с доводи, че по този начин му се отнема
възможността да работи за продължителен период от 1 година.
Ответникът по жалбата – Началник отдел
„Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, не взема становище по
жалбата.
Окръжна прокуратура Пловдив, редовно уведомена
за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител.
Административен съд
- Пловдив, в настоящия състав, намира жалбата за подадена от лице с
правен интерес – адресат на заповедта. Заповедта е връчена на И.А. на 29.01.2021г.
(видно от направеното в нея отбелязване), а жалбата е подадена чрез органа до
Административен съд Пловдив с вх.№ от 03.02.2021г., поради което следва да се приеме,
че жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
С процесната заповед РД-14-355/29.01.2021г.,
Началникът на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ - гр.Пловдив е
наложил принудителна административна мярка на И.С. Аламазов в качеството му на
водач на таксиметров автомобил, изразяваща се във „временно отнемане на
удостоверението на водач на лек таксиметров
автомобил №048166 за срок една година“.
Като правно основание за издаването й, административният орган е посочил
разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.7, б."а" и ал.2, т.6 от ЗАвтП.
За да наложи на тази мярка, ответният
орган е съобразил, че на 29.01.2021 г., при извършена проверка от инспектори
при РД „Автомобилна администрация“ -
гр.Пловдив, със съдействието на ст.инспектор от Първо РПУ – Пловдив е
установено, че лицето И.С.А., с ЕГН **********, извършва таксиметров превоз на
1 бр. пътник (Н.Л.Б., с ЕГН **********), с пътна книжка серия А № 142, като
водачът извършва превоза без да е включил електронния таксиметров апарат с
фискална памет № ЕК 025729, с фискална памет № 46093686, с който е оборудван
автомобилът. В заповедта е посочено, че до момента на проверката, водачът е
извършил 6 бр.курса, видно от контролна лента № 0003.
За нарушението бил съставен АУАН № Серия А-2020 №284892 от 29.01.2021г. от
Красимир Славов Кръстев - инспектор при РДАА, в който е посочено, че водача е
нарушил разпоредбите на чл.38 пр.1 от Наредба № 34/1999г. на МТ.
По делото и адм. преписка са
представени: АУАН Серия А-2020 №284892 от 29.01.2021г.; докладна записка от
29.01.2021г. на ст.полицай С.Ю.и ст.инсп. К.А.и двамата към Първо РУ
гр.Пловдив; заверено копие на служебен бон.
При
така установеното от фактическа страна,
съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК,
законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички
основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от
материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл.107, ал.1 ЗАвтП,
принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
/ИА"АА"/ или упълномощени от него длъжностни лица. Със заповед
№РД-01-43/23.01.2020 г., на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна
Администрация", Изпълнителният директор на ИА"АА" е упълномощил
с правото да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки
по чл.106 и 106а от ЗАвтП длъжностни лица, сред които е и Началника на отдел
„Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“
/т.5 от заповедта на лист 9 от делото/.
Заповедта е издадена
в изискуемата от закона писмена форма като съдържа посочени фактически и правни
основания за издаването й. В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение на
съответствието с материалния закон, съдът счита следното:
Съгласно чл.106а,
ал.1, т.7, б. "а"от ЗАвтП, за преустановяване на административните
нарушения се прилагат принудителна административна мярка временно отнемане
на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година
на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на
пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.
В случая не е спорно, че жалбоподателят е
водач на таксиметров автомобил,
доколкото същият не отрича този факт. Що се отнася до възражението, че никъде в
заповедта не е описано с какво МПС е извършен този превоз – марка, модел,
рег.номер, дали е оборудван като „такси“, към кой превозвач е и дали е в режим
на извършване на такъв превоз, съдът намира същото за неоснователно. В тази
връзка следва да се съобрази и ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, според
което мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени
на издателя на акта органи. За да е спазено това изискване, тези документи и
установените правнорелевантни обстоятелства следва да са приобщени към акта с
цитирането им, с което би бил спазен принципа за самостоятелност, респ.
непосредственост при осъществяване на административното производство от
административния орган, поради което не е необходимо тези факти да се
приповтарят и като мотиви на издадената заповед. Ответния орган в случая, в
оспорената заповед изрично се е позовал на АУАН Серия А-2020 №284892 от
29.01.2021г., с чието съдържание без съмнение е жалбоподателят е запознат,
доколкото АУАН е подписан от него. Т.е. налице е изрично позоваване на друг
документ, предхождащ издаването на оспорената заповед. А видно от съдържанието
на акта, в него е посочена марката и регистрационния номер на таксиметровия
автомобил, неговата собственост (а именно на жалбоподателя), номера и серията
на пътната книжка, както и превозваният пътник (Н.Л.Б. и неговото ЕГН). В този
смисъл не е налице е нарушение на законовото изискване за форма на
административния акт, което да лиши жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита.
Жалбоподателят не
спори, че в момента на проверката в управлявания от него таксиметров автомобил
е имало пътник, нито твърди, че таксиметровият
апарат е бил включен. Констатациите на инспекторите от РД АА – Пловдив се
потвърждават и от докладна
записка от 29.01.2021г. на ст.полицай С.Ю.и ст.инсп. К.А.и двамата към Първо РУ гр.Пловдив, където е изложено, че пътникът Бочев е посочил, че не се познава с
таксиметровия шофьор.
Според
даденото в § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП легално определение, "Таксиметрови превози" са превозите на
пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от
водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя
сметка, с леки автомобили до седем места, включително
мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване
до определена от клиента цел. Пак в докладна записка от 29.01.2021г. на
ст.полицай С.Ю.и ст.инсп. К.А.и двамата към Първо РУ гр.Пловдив е изложено,
че пътникът е посочил от къде е взет с
таксиметровия автомобил, а именно УМБАЛ „Св.Георги“ за да го закара до домът
му.
Съгласно
чл.38 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров
превоз на пътници, след наемане на автомобила водачът задължително включва
таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако
пътникът не пожелае друго. Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото
решение, жалбоподателят не отрича, че таксиметровият
апарат не е бил включен. Поради което, безспорно се установява наличието на
материалноправните предпоставки по чл.106а ал.1, т.7, б.“а“ от ЗАвтП за
прилагане на ПАМ. Необосновано е възражението, че посоченото в заповедта, че
водачът до момента на проверката е
извършил 6 курса, води до двусмислие, тъй като това само потвърждава факта, че
се извършва таксиметров превоз по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП.
Неоснователно
е и възражението, че не е отбелязано до
кого следва да се доведе тази заповед, доколкото видно от нейното съдържание,
изрично е посочено: „Настоящата заповед
да се доведе до знанието на: 1.Водача на лек таксиметров автомобил – И.С.А.,
ЕГН **********… и 2.Управителя на фирма „Д. Транс“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище….“
За
пълнота следва да се отбележи, че срокът за който е приложена ПАМ е съответен
на предвидения по закон такъв, а именно една година.
Процесната заповед
е съобразена и с целта на закона. В ЗАвтП изрично е предвидено прилагането на
точно такава ПАМ за такова поведение. В хипотезата на чл.106а ал.1 т.7, б.“а“ от ЗАвтП
административния орган действа при условията на обвързана компетентност и при
наличието на установените в нормите предпоставки той е длъжен да приложи ПАМ.
По
изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед като издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалноправната разпоредба на чл.106а, ал.1, т.7, б.“а“ от
ЗАвтП е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.С.А., с ЕГН
**********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-355/29.01.2021г., издадена от Началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ - гр.Пловдив към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: