РЕШЕНИЕ
№ 4045
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:А. СТ.Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ.Я. Гражданско дело № 20211110127067
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът /ФИРМА/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците К. СТ. СТ. и Н. БЛ. СТ. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за периода май 2017 г. – април 2019 г. на ответниците топлинна енергия, като купувачите не
са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че ответниците не са
заплатили и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали
в забава. Ето защо претендира от всеки ответник по ½ от следните суми: 2308,37 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2017 г. - април 2019 г. в
имот с аб. № 248925, 41,47 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода март 2018 г. – април 2019 г., заедно със законната лихва от
17.5.2021 г. до погасяване на задълженията, 444,88 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2018 г. – 29.3.2021 г. и 9,58 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
1
разпределение за периода 01.5.2018 г. – 29.3.2021 г. Претендира разноски.
Ответниците оспорват наличието на облигационни правоотношения. Считат, че
вземанията са погасени по давност. Молят съда да отхвърли исковете. Претендират
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца счита исковете за основателни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през исковия
период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ
107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а
от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на
топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на
имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. От представения от ищеца договор за покупко-продажба на жилище
и удостоверение от СО и протокол от ОС на собствениците се установява, че от 1987 г.
ответниците са собственици при равни дялове на процесния недвижим имот, като не се
твърди и установява да са се разпоредили с правото на собственост върху него.
Следователно и предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС всеки от ответниците дължи
половината от задълженията за доставена в процесния имот топлинна енергия.
Предвид изложеното съдът намира за установено съществуването на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответниците топлинна енергия,
което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е
уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответниците
дори и без да са ги приели изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2
ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в
жилището на ответниците е от значение единствено към доказването на размера на иска.
С определението от 20.8.2021 г. за безспорно е обявено обстоятелството, че в процесния
период ищецът е доставил в процесния имот топлинна енергия на стойност 2308,37 лева,
поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването му за доказано.
2
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се
дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита своевременно
направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 17.5.2021 г., като в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 10.3.2018 г., са
погасени по давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират Общите условия
на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задълженията за
периода от май 2017 г. до декември 2017 г. включително са погасени по давност – за
последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 14.2.2018 г.,
като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на исковата
молба, вкл. при съобразяване спирането на давността. Вземането за м. януари 2018 г. е
станало изискуемо на 17.3.2018 г., като погасителната давност е изтекла на 22.5.2021 г., при
съобразяване спирането на срока.
Противно на изложеното от ищеца издаването на общата фактура за 2018 г. не променя
падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата
фактура /31.7.2018 г./, респ. от изтичане на 45-дневен срок от периода, за който е начислена
ТЕ /чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г./. Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г.
тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е.
при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От
изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна
енергия остава същият, посочен по-горе, като въз основа на общата фактура, отчитаща
резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за
ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период
3
задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за
потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия
през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите
за дялово разпределение.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на
доставена топлинна енергия за периода януари 2018 г. – април 2019 г., както и вземането за
доплащане по общата фактура за 2018 г. в размер на 24,72 лева. Видно ОФ за 2018 г.
вземанията за цена на ТЕ по прогнозен дял за периода януари 2018 г. –април 2018 са в
размер на 599,74 лева, дължимата сума за целия изравнителен период май 2018 – април 2019
г. възлиза на 1291,29 лева. Следователно общата дължима сума за непогасения по давност
период и сумата за доплащане за 2018 г. възлиза на 1915,75 лева. От тази сума всеки
ответник дължи половината - или по 957,87. Ответниците не доказаха погасяване, поради
което исковете следва да бъдат уважени за посочените суми и за периода януари 2018 г. –
април 2019 г., а за разликите до пълните предявени размери и за периода май 2017 г. –
декември 2017 г. – отхвърлени.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността
на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и
изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
/ФИРМА/ и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. С определението по чл. 140
ГПК за безспорно е обявено, че в процесния период е извършвана услугата и е възникнало
задължение за заплащане възнаграждение в размер на 41,47 лева. Ответниците не доказаха
погасяване, поради което исковете следва да бъдат изцяло уважени.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата за непогасения по давност период са приложими
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР/.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
4
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал.
3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл.
33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за 2018 г. и ОФ за
2019 г. е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо,
при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил до ответниците. Исковете за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски за държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт. Намалени съобразно отхвърлената част от исковете, на ищеца се следват
разноски в размер на 196,39 лева, /като следва да се има предвид, че платената държавна
такса по исковете по чл. 86 ЗЗД е изцяло недължима, тъй като тези искове са изцяло
неоснователни, а таксата по иска за цена на ТЕ е намалена съобразно отхвърлената част от
този иск/. От тази сума всеки ответник дължи по 98,20 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се следват разноски за адвокат в размер
на 120,83 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА К. СТ. СТ. , ЕГН ********** да заплати на /ФИРМА/, ЕИК ********* на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ 957,87 лева, представляваща ½ от цена на
доставена топлинна енергия в периода януари 2018 г. - април 2019 г. в имот с аб. № 248925,
както сума за доплащане по обща фактура № **********/31.8.2018 г., сумата 20,74 лева,
представляваща ½ от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода март 2018 г. – април 2019 г., заедно със законната лихва от 17.5.2021 г. до
погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 98,20 лева,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 1154,19 лева и за периода май 2017 г. – декември
2017г., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 222,44 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 29.3.2021 г. и 4,79 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на
услуга дялово разпределение за периода 01.5.2018 г. – 29.3.2021 г.
ОСЪЖДА Н. БЛ. СТ. , ЕГН ******** да заплати на /ФИРМА/, ЕИК ********* на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ 957,87 лева, представляваща ½ от цена на
доставена топлинна енергия в периода януари 2018 г. - април 2019 г. в имот с аб. № 248925,
както сума за доплащане по обща фактура № **********/31.8.2018 г., сумата 20,74 лева,
представляваща ½ от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода март 2018 г. – април 2019 г., заедно със законната лихва от 17.5.2021 г. до
погасяване на задълженията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 98,20 лева,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 1154,19 лева и за периода май 2017 г. – декември
2017г., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 222,44 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 29.3.2021 г. и 4,79 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на
услуга дялово разпределение за периода 01.5.2018 г. – 29.3.2021 г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* да заплати К. СТ. СТ. , ЕГН ********** и Н.
БЛ. СТ. , ЕГН 53060783065 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 120,83 лева,
представляваща разноски за адвокат.
Решението е постановено при участието в процеса на /ФИРМА/ , като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6