Р Е Ш Е Н И Е
№ . . . . . .
27.09.2016
година,гр.Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД на деветнадесети септември
, две хиляди и шестнадесета година,в публично заседание в с ъ с т а в :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ
СЕКРЕТАР:М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия
Веселин Петричев а.н.х.дело № 343 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Н.Х.Н.
*** с ЕГН-**********,със съдебен адрес ***,чрез адв.В.П.
П.-АК-гр.Пазарджик е обжалвал наказателно постановление № 15-0367-000125 от 25.03.2015г. година на Началника на РУ
Велинград с молба същото да бъде отменено,като е отбелязал че не е извършил нарушението,за което е
санкциониран ,допуснато е съществено нарушение на процесуалните
правила-нарушение на чл.42,ал.1,т.3,предл.2 и чл.57
,ал.1,т.51предл.второ от ЗАНН,тъй като не е отразено точното място и час на
извършване на административното нарушение,описателната част е непълна,тъй като
не е посочено по кой ред-административен или съдебен ред е лишен от право на
управление,има несъответствие между посочената за нарушена правна норма в акта
за нарушение и в самото НП,като за посочената такава по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП
липсва конкретизация с оглед на съдържащите се в нея две предложения,като освен
това в наказателното постановление не е посочен акта,с който е лишен от право
да управлява МПС,т.е същото е издадено в нарушение на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН;неправилно е приложен закона с оглед на посочената квалификация по чл.177
ал.1 т.1 от ЗДвП,като нарушението според него е по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП,поради липса на изначална правоспособност,като се сочат и други доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения,ограничили правото му на
защита,както и за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.В
съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на Н. адв.В.
П.,който по изложените в нея съображения моли за отмяна на атакуваното НП,като
ангажира и представя писмени доказателства.
Представител на ответника РУП
Велинград не се явява,като в писмено Становище началника на посоченото РУП
сочи,че жалбата е неоснователна и необоснована – водача е извършил адм. нарушение по чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП;акта е редовно съставен и има
доказателствена сила до доказване на противното
и наказващият орган е изпълнил задълженията по чл. 52,ал.4 и чл. 53,ал.1
от ЗАНН.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 11.01.2015г. година,е съставен АУАН на жалбоподателя Н.Н. ***,за това че на същата дата в около 21,30 часа в гр.Велинград,ул.”Криволак, е управлявал лек автомобил марка Мазда 323 с рег.№ *****,собственост на Г.Т. ,като извършва следното нарушение –
управлява МПС,след като е лишен от това право/отнето СУМПС/ и не носи СРМПС . В
АУАН е отбелязано,че водача е нарушил чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2
от ЗДвП.Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление,в което нарушението е описано по идентичен начин,посочена е като
нарушена разпоредбата на чл.150 на ЗДвП
и на основание чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП на
Н.Н. е наложено адм.
наказание глоба в размер на 300 лева и глоба в размер на 10 лева за второто
нарушение по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
От показанията на актосъставителя К.С. и свид. по
акта И.Л. ***, се установи,че
жалбоподателят е спрян за проверка в гр.Велинград, на ул.Криволак,при която
не е представил СУ на МПС – но при направена справка от ОДЧ в масивите на МВР се установило,че му е отнето свидетелството
за управление на МПС.Същия не е представил и СРМПС.
От страна на защитата по
делото са представени жалба от Н.Н. *** против
заповед №70120 от 2014г. за прилагане на принудителна административна
мярка,издадена от Началника на сектор “Пътна полиция при ОДМВР” Бургас с която
е отнето правото му на управление,както и призовка за с.з.,протокол от
деловодната програма на АС Бургас ,сочещ на висящност
на производството по тази заповед.
С оглед на горното съдът счита,че ж а л
б а т а е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде у в а
ж е н а като се ОТМЕНИ наказателно
постановление № 15-0367-000125 от 25.03.2015г. година на Началника на РУ Велинград, с което
на жалбоподателя Н.Х.Н. *** , е наложено
административно наказание на основание чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП
- г л о б а 300
лева,за нарушение на чл. 177,ал.1,т.1
от ЗДвП, тъй като по време на административно-наказателното производство
са допуснати съществени процесуални
нарушения:
- АУАН е съставен,а
наказателното постановление е издадено при нарушение на чл. 42,т.4 от ЗАНН и съотв. чл. 57,ал.1,т.5,пр.1 от ЗАНН,тъй като липсва описание на нарушението –
посочено е ,че водача управлява МПС,след като е бил лишен от това право по
съдебен или административен ред,,но не е конкретизирано дали е лишен по
административен ред или по съдебен ред,като не е конкретизиран и акта,с който е
бил лишен от право да управлява МПС,посочената като доказателство и оспорена
пред Административен съд гр.Бургас заповед по реда на чл.174 т.4 от ЗДвП.
- АУАН е съставен,а наказателното постановление
е издадено при нарушение на чл. 42,т.5 от ЗАНН и съотв. чл.
57,ал.1,т.6 от ЗАНН,тъй като не е посочена нарушената законова разпоредба.
И в АУАН,и в наказателното постановление се сочи чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП,но
това е административно-наказателната разпоредба,въз основа на която следва да бъде санкциониран водача,а не
разпоредба на ЗДвП,която въвежда
нормата,че МПС следва да се управляват от правоспособни водачи / чл. 150 от ЗДвП/,респ.,че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него превозно средство/ чл. 150а от ЗДвП / .Следва да се
отбележи и обстоятелството,че при така отразената като описателна част
обстановка касаеща деятелността на констатираното административно нарушение
приложимата в случая правна норма е тази по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП , а не
посочената по т.1 от закона т.е. наложената санкция е по норма несъотносима за конкретното извършеното от страна на
жалбоподателя.Констатираните процесуални нарушения са изводими от постоянната
практика на съдилищата,касаеща приложението на принципа за идентичност на
описателната част на нарушението с неговата цифрова идентификация ,определяща
приложимостта на съответната материално правна норма.
По отношение на второто административно нарушение по
чл.100,ал.1 т.2 от ЗДвП,за не представянето на СРМПС,следва да се отбележи,че и
в тази си част НП следва да бъде отменено,тъй като има разминаване в описанието
на изпълнителното деяние в акта и по цитираната правна норма,тъй като то е
посочено в нея ,като “не носи”, а “не
представя”,което води и до неяснота до тълкуванието на съдържанието на
това деяние.
Поради изложеното до тук е нарушено
правото на защита на жалбоподателя,тъй като той не е бил в състояние да научи
точно за какво нарушение на правилата за движение по пътищата е
санкциониран.Нарушен принципа за адекватна правна защита и на участие в
производствата по установяване на нарушението и налагане на наказанието,което
опорочава принципа на законност на тези производства.Допуснатите съществени
процесуални нарушения налагат отмяната на постановеното от страна на наказващия
орган НП,без спора да се разглежда по същество респ. да се изследват и
анализират доказателствата по делото,касаещи авторството и виновността на
нарушителя.
Водим
от изложеното до тук съдът
Р Е
Ш И :
О т м е н я в а наказателно постановление № 15-0367-000125 от 25.03.2015г. година на Началника на група при РУ
ВЕЛИНГРАД, с което на Н.Х.Н. *** с ЕГН-**********,със съдебен адрес ***,чрез
адв.В.П. П.-АК-гр.Пазарджик, е наложено административно наказание г л о б а
в размер на 300 /триста / лева ,
на основание чл.177, ал.1,т 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП и
глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП,за
нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда
на Глава дванадесета от Административно
- процесуалния кодекс пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на
страните по делото,че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :