№ 935
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330203205 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 568089 - F581081/
26.03.2021г. на Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на "ГН
АГРО" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. "Александър Екзарх" № 21А на основание чл. 182, ал. 2 вр. чл.
182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 6000,00 лв. за нарушение на чл. 78, ал. 2 и
ал. 3 и чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
С въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител – адв. К. дружеството жалбоподател релевира конкретни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП, като
моли за неговата отмяна, алтернативно – за изменение размера на санкцията.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юр. К., моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. По същество се противопоставя на доводите, изложени във
въззивната жалба и в съдебно заседание. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На свид. Б.В., служител на ТД на НАП гр. Пловдив, била възложена
проверка за възстановяването на ДДС на дружеството жалбоподател "ГН
АГРО" ООД.
При извършването й било констатирано, че дружеството жалбоподател в
качеството на регистрирано по ЗДДС лице, като получател по кредитно
извествие по чл. 115, ал. 1 ЗДДС № **********/ 01.07.2020 г. с данъчна
основа в размер на 120000,00 лева и ДДС в размер на 24000,00 лева не е
отразило в дневника за покупки за съотвения данъчен период – м. 07.2020 г.
и в подадената в ТД на НАП Пловдив Справка - декларация с вх. №
16004398873/ 14.08.2020 г.
Кредитното известие е издадено от доставчик „Версатис“ ЕООД с ЕИК
********* с предмет: плащане по договор – Студова инсталация – доставка и
монтаж, което представлява облагаема доставка на услуга по смисъла на чл.
12, ал. 1 ЗДДС.
Дружеството трябвало да декларира полученото кредитно известие в
дневника за покупки за периода месец 07.2020 г. и в подадената в ТД на
НАП Пловдив Справка-декларация с вх. № 16004398873/ 14.08.2020г.
Полученото кредитно известие не било декларирано в месец 07.2020г.,
като в НП и АУАН е посочено, че същото е довело до определяне на ДДС за
възстановяване за м. 07.2020 г. в по – голям размер.
Установено било, че недекларирането на кредитно известие № **********/
01.07.2020 г. е довело до определяне на резултат за периода „ДДС за
възстановяване“ в размер на 3948,07 лева.
Кредитното известие е отразено в дневника за покупките за данъчен период
м. 08.2020 г. в подаданета справка-декларация за ДДС в ТД на НАП Пловдив
с вх. № 16004413517/ 14.09.2020 г.
Посочено е, че нарушението е извършено на 14.08.2020г., когато е подадена
СД с вх. № 16004398873/14.08.2020г., като същото било установено при
2
проверка на „ГН АГРО“ ООД, приключила с издаването на АПВ № П –
16001620152077- 004 – 001/08.10.2020г.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № F581081/27.11.2020 г. за
нарушение на чл. 78, ал. 2 ЗДДС и ал. 3 от ЗДДС и чл. 124, ал. 5 ЗДДС . Актът
бил съставен в присъствието на свидетел и управителя на дружеството.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл. 182, ал. 2 вр. чл. 182, ал. 1
ЗДДС имуществена санкция в размер на 6000,00 лв. за нарушение на чл. 78,
ал. 2 ЗДДС и ал. 3 от ЗДДС и чл. 124, ал. 5 ЗДДС .
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал, както и от показанията
на свидетеля В. - актосъставител, които съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и съотвентни на формираната по делото доказателствена
съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила:
По мнение на настоящата съдебна инстанция, при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП не са спазени всички изисквания, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН относно задължителното съдържание
на актовете.
Трайно установено е разбирането в доктрината и практиката, че за да
предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа
отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите
и обстоятелствата, които безусловно следва да обема наказателното
постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които
са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни
основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на
3
административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от
ЗАНН.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за
последица постановен при съществено нарушение на закона акт. Изискването
за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за
законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на
правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите -
страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се
проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на
адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият
орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание.
Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора
на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива
актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според
Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното
неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Същото разбира се е
относимо и досежно АУАН, който е актът, поставящ началото на
административнонаказателното производство.
В конкретния казус, както процесното НП, така и акта за установяване на
административно нарушение не отговарят на установените от закона
императивни изисквания. Касае е се за нарушение на императивните
разпоредби на чл. чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, в частта
им за коректно описание на нарушението и нарушената законова разпоредба,
което е дотам съществено, че обуславя незаконосъобразността на
наказателното постановление и отмяната му само на това процесуално
основание, без дори да е необходимо да се разглеждат въпросите по
същество, касаещи извършване на нарушението и неговото авторство.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС въвежда задължение регистрираното
лице да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки
за данъчния период, през който са издадени включително издадени от лица,
на които е прекратена регистрацията по този закон, независимо от ал. 4 на
4
същия член. Следователно касае се за неизпълнение на задължение за
отразяване на поне едно кредитно известие в дневника за покупки. От
обстоятелствената част на АУАН и НП се установява, че производството е
образувано и лицето е наказано, именно за това, че не е изпълнило
задължението си да отрази в дневника за покупки и в справката декларация
въпросното кредитно известие в законоустановения срок. Тоест за
осъщественото от дружеството бездействие на вмененото му задължение за
действие. Посочено е, че това е довело до определяне на различен от
действителния резултат на ДДС за възстановяване. Дружеството обаче в
данъчния период за месец 08.2020 г. е коригирало дневника за покупки и
справката декларация, като е отразило процесното кредитно известие и е
определило коректен размер на ДДС за възстановяване. Дотук съдът прецени
НП и дадената правна квалификация на нарушението за съответна на
обстоятелствата по делото и отразените факти от обективната му страна.
Същата касае именно неизпълнение на посоченото задължение за отразяване
на всички кредитни известия в относимите документи.
Същевременно обаче както актосъставителят, така и
административнонаказващият орган са преценили, че извършеното
нарушение освен по 124, ал. 5 от ЗДДС следва да се квалифицира и като
такова по чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС. Последните въвеждат задължение
регистрираното лице да коригира размера на ползвания данъчен кредит при
изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при
промяна на вида на доставката, а корекцията по ал. 2 да се извърши в
данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 2, с
отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116 от
ЗДДС, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-
декларацията за съответния данъчен период. Касае се за извършване на
корекция при възникване на определени предпоставки и срока, в който следва
да бъде сторено. Тоест същата норма въвежда самостоятелно и различно
задължение от това по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, което има свои собствен
фактически състав и чието неизпълнение ще доведе до самостоятелно
основание за налагане на санкция. Следователно правната квалификация
на нарушението, за което дружеството е било наказано, съдържа в себе си
две самостоятелни задължения, неизпълнението на които ще доведе до
самостоятелни нарушения, за което по силата на чл. 18 от ЗАНН на
5
дружеството следва да бъдат наложени две санкции.
Всичко посочено дава основание на съда да приеме, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило
правата на дружеството жалбоподател. Нарушени са освен горецитираните
разпоредби на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, така също и
правилото на чл. 18 от ЗАНН. Въобще постановлението с дадената в него
правна квалификация на нарушението и фактическото му описание създават
сериозна неяснота, която не може да бъде преодоляна. От една страна
фактическото описание на нарушението не отговаря на регламента на чл. 78,
ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, от друга не са посочени обстоятелствата от
фактическия състав на същото това нарушение, а напротив отразено е, че
дружеството е изпълнило задължението си. Същевременно, както вече беше
посочено чл. 124, ал. 5 и чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС представляват отделни
фактически състави на две самостоятелни задължения на регистрираните по
ЗДДС лица, респективно на две самостоятелни нарушения. Затова и
съвместното им съществуване при осъществяване на едно нарушение е
невъзможно, поради което ако наказващия орган, беше счел, че е нарушен и
състава на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС следваше да наложи самостоятелна
санкция за това. Докато в настоящия случай е наложена само едно наказание
по чл. 182, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС.
По този начин в хода на цялата преписка санкционираното лице е било
поставено в невъзможност да разбере за какво негово поведение е ангажирана
отговорността му и въз основа на коя точно норма и неин фактически състав.
Този порок не може да бъде саниран едва във въззивното производство пред
съда, поради което е неотстраним и влече порочността на всички актове в
производство. Посоченото обуславя извод за наличието на процесуално
нарушение от категорията на абосолютно отменителните, поради което не се
налага обсъждането на останалите релевирани с въззивнажа жалба
възражения за незаконосъобразност на атакуваното НП.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН има жалбоподателят.
В тази връзка своевременно по делото е направено искане в тази насока,
като са представени пълномощно и договор за правна помощ /л. 6/, видно от
6
които уговореното и заплатено изцяло, и в брой възнаграждение за
представителство пред настоящата съдебна инстанция е в размер на 1000
лева. В хода на съдебните прения, представителят на въззиваемата страна не е
релевирал възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение,
поради което и претендираната сума, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция следва да се присъди изцяло в полза на дружеството –
жалбоподател.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № № 568089 - F581081/
26.03.2021г. на Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на "ГН
АГРО" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. "Александър Екзарх" № 21А на основание чл. 182, ал. 2 вр. чл.
182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 6000,00 лв. за нарушение на чл. 78, ал. 2 и
ал. 3 и чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на "ГН АГРО" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Александър
Екзарх" № 21А сумата от 1000,00 /хиляда/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК на касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7