№ 18599
гр. София, 25.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Частно гражданско
дело № 20231110120797 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по Заявление на „Ф и К.“ ООД с ЕИК **********, за издаване на Заповед за
изпълнение за парично вземане в посочен размер солидарно срещу П. Д. Д. с ЕГН
********** и „В. ПВ.“ ЕООД с ЕИК *********.
Подаденото заявление се установява да е срещу потребител по смисъла на закона и
срещу юридическо лице – солидарен длъжник. Видно от служебно изготвената справка от
базата данни по НБДН настоящият адрес на длъжника е в гр. Варна, община Варна, област
Варненска. Това място е извън териториалната компетентност на СРС, а в тази на Районен
съд –гр. Варна. По аргумент от чл. 411, ал. 1, изр. второ ГПК заявлението не е надлежно
подадено и съдът не е компетентен да го разгледа. Следва да се следи на първо място за
специалната подсъдност спрямо потребителя – чл. 113 ГПК и чл. 411, ал.1, изр. второ ГПК
тъй като същият е по-уязвимата страна в правоотношението и поради издигната отделна
подсъдност за спорове със страна потребител.
Тъй като за спазването на тази подсъдност съдът следи служебно по императивния характер
на нормата, се налага изводът, че настоящото производство следва да бъде прекратено, а
делото – изпратено по подсъдност на горепосочения съд.
Макар и юридическото лице, срещу което също е насочено искането за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК да е установено, че е със седалище в гр. София,
настоящият състав счита на първо място, че физическото лице – потребител е с приоритет
при определяне подсъдността и общата цел на закона е да се улесни събирането на вземания
от физическите лица. На второ място, посочените обстоятелства, от които произтича
вземането спрямо втория длъжник „В. ПВ.“ ЕООД сочат на евентуално нищожен договор,
тъй като се твърди да е сключен договор за встъпване в дълг още на 03.02.2020г., който не е
ясно дали е съобщен на длъжника – физическо лице и въобще има белезите на Договор за
цесия, прикрит със сделка по „встъпване в дълг“, за която няма данни длъжникът да е бил
1
уведомен. Така има данни за наличие на заобикаляне на закона – форма на нищожност,
което влече неоснователност на искането в частта срещу юридическото лице.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. 20797/2023г. по описа на Софийски районен съд,
ІІ ГО, 70 състав и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Варна.
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок с частна жалба пред СГС. Препис да
се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2