Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
Normal;за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. Производството по делото е образувано по жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - Застраховане” – град С., длъжник по изпълнително дело № *1279/2012г. по описа на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, с район на действие района на ВТОС, против действията на съдебния изпълнител по делото по отношение на разноските в производството, с искане за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност. В жалбата си дружеството заема становище, че процесуалният представител на взискателя е подал единствено една молба за образуване на изпълнителното дело и последното не се отличава с действителна правна и фактическа сложност. Моли претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 800.00 лева да бъде намалено до 820.00 лева, в съответствие с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Взискателият по изпълнително дело № *1279/2012г. на ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, „В. и канализация” Е. – град С., заема становище чрез процесуалния си представител, че подадената жалба е неоснователна. Посочва, че в случая е приложима разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните раþмери на адвокатските възнаграждения, съгласно която присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, установени в наредбата, или 2139.72 лева. Частен съдебен изпълнител Дияна Колева - Стефанска излага мотиви по подадената жалба, като развива съображения, че същата е недопустима, доколкото първо следва да има произнасяне от съдебния изпълнител по направено от страната възражение за прекомерност и едва след това е допустимо сезирането на съда. Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на З. „ОЗК - Застраховане” – град С. е подадена в срок и е процесуално допустима. Действително, за да е допустима жалбата на длъжника, е необходимо съдебният изпълнител да се е произнесъл с постановление по валидно направено възражение. В случая по делото обаче, молбата сезираща съдебния изпълнител за намаляване на адвокатското възнаграждение и жалбата до Окръжен съд – град Велико Търново са с вх. № 16517 от 14.12.2012г. на съдебния изпълнител, поради което не може да бъде направена преценка коя от двете е депозирана първа. На следващо място на същата дата - 14.12.2012г. съдебният изпълнител се е произнесъл с постановление по молбата, като е оставил без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение и е оставил без движение подадената до съда жалба. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че е налице акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол и подадената жалба се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Изпълнително дело № *1279/2012г. на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева - Стефанска е образувано по издаден в полза на „В. и канализация” Е. – град С. на 26.11.2012г. от Окръжен съд – град Велико Търново изпълнителен лист, по силата на който З. „ОЗК - Застраховане” – град С. е осъдено да заплати на взискателя сумата от 25 000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 714.00 лева разноски по делото. В поканата за доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист, изх. № 20674/03.12.2012г. на ЧСИ Дияна Колева – Стефанска, е посочено че задължението на дружеството е за следните суми: главница в размер на 25 000.00 лева; законната лихва върху тази сума в размер на 17 307.46 лева за периода от 28.04.2007г. до 17.12.2012г.; 1 714.00 присъдени разноски; 1 800.00 лева – разноски по изпълнителното дело; 3 659.15 лева - представляващи такси по Тарифата към ЗЧСИ и всички такси и разноски, начислени в хода на изпълнителното производство. С вх. № 16517 от 14.12.2012г. длъжникът по изпълнителното дело З. „ОЗК - Застраховане” – град С. е депозирал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение и е отправил искане същото да бъде намелено. С постановление от 14.12.2012г. на ЧСИ Дияна Колева – Стефанска е оставено без уважение така направеното от длъжника по изпълнителното дело възражение за намаляване на адвокатския хонорар поради неговата прекомерност. В постановлението си съдебният изпълнител е приел, че в съответствие с § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения присъденото адвокатско възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния размер на възнагражденията предвидени в наредбата. Този извод на ЧСИ Дияна Колева – Стефанска е неправилен и незаконосъобразен. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.” Разпоредбата е приложима не само в исковото производство, но и в изпълнителното. Съдебният изпълнител при преценката си дали заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно е обвързан както от действителната правна и фактическа сложност на делото, така и от минималния размер, предвиден в чл. 10, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая по делото процесуалният представител на взискателя е подал една молба за образуване на изпълнителното дело, в която са посочени банковите сметки, по които да бъдат преведени сумите за погасяване на задължението на длъжника. Ето защо съдът приема, че изпълнителното дело не се отличава с правна или фактическа сложност и заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде намалено. На следващо място настоящият съдебен състав приема, че при намаляване на адвокатското възнаграждение съдебният изпълнител е ограничен до минималния размер, предвиден в чл. 10, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не от трикратния такъв. Цитираната наредба е подзаконов нормативен акт, който е приет с решение на Висшия адвокатски съвет и е издаден на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата /§3 от Наредбата/. Както в чл. 78, ал. 5 ГПК, така и в чл. 36 ЗА законодателят не е посочил, че адвокатското възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния предвиден в Наредбата размер. В тази връзка съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове „ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт”. Освен това разпоредбата на чл. 36 ЗА представлява законова делегация за Висшия адвокатски съвет, която урежда правото му да определи минимални размери на адвокатските възнаграждения, в изпълнение на която е издадена Наредба № 1 от 09.07.2004 година. Законовата делегация висшите органи на адвокатурата да определят размера на възнагражденията в хипотезите на чл. 78, ал. 5 ГПК няма, поради което правилото на § 2 от ДР на посочената наредба е издадено извън законовата делегация и не следва да се прилага. Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът, респективно – съдебният изпълнител, не са ограничени с намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв, който е предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са определение № 283 от 07.05.2009г. по ч.т.д. № 304/2009г., ІІ т. о. на ВКС и определение № 335 от 6.07.2011 г. по ч. гр. д. № 470/2010 г., I г. о. на ВКС; определение № 91/21.10.2009г. по ч.т.д. № 305/2009г., ІІ т. о. на ВКС; определение № 74/07.02.2011г. по ч.гр.д. № 46/2011г., ІV г. о. на ВКС, определение № 269/04.05.2011г. по ч.гр.д. № 155/2011г., ІV г. д. на ВКС и други. В случая по делото материалният интерес по делото е 44 021.46 лева, т.е. минималният размер на възнаграждението, определен по реда на чл. 10, т. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 719.80 лева. Към него следва да се добави възнаграждението, предвидено в чл. 10, т. 1 от Наредбата - за образуване на изпълнителното дело, в размер на 100.00 лева, т. е. минималният размер на адвокатското възнаграждение по делото е 819.80 лева. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - Застраховане” – град С. е основателна и доказана. Обжалваното от дружеството постановление, е неправилно и незаконосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде отменено, а заплатеното от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 820.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановление от 14.12.2012 година по изпълнително дело № *1279/2012г. на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, с район на действие района на Окръжен съд – град Велико Търново, с което е оставено без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, вместо което постанови: НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на заплатеното от взискателя по изпълнително делото № *1279/2012г. по описа на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева - СтÕфанска, рег. № 728, с район на действие района на Окръжен съд – град Велико Търново, адвокатско възнаграждение от 1800.00 лева на 820.00 /осемстотин и двадесет лева/, поради прекомерност. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |