ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 118
гр.Плевен,
12.01.2023г.
Административен съд-гр.Плевен, І-ви състав, в закрито
съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА ДИЛОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дилова административно дело № 1016 по описа за 2023год.
на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, след изпращате
по подсъдност от Административен съд София, по жалба подадена от П.Н.К. от гр.Плевен, против принудителна административна мярка за
сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство
за регистрация на МПС, обективирани в АУАН № 848859/04.12.2022г., издаден от Й
И С – мл. автоконтрольор към СДВР. Жалбоподателят е уточнил, че тъй като към
13.12.2022г. и към датата на жалбата не е издадена заповед за налагане на ПАМ,
обжалва фактическите действия по изземването на свидетелството за регистрация
на МПС и на регистрационните табели на МПС, обективирани в АУАН.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност
на наложената ПАМ. Сочи се, че за
изземването на свидетелството за регистрация не е съставена заповед за налагане
на ПАМ, поради което принудителната административна мярка за изземване на
свидетелство за регистрация на МПС и 2
броя регистрационни табели е незаконосъобразна, тъй като не е издадена в
предвидената в чл. 172 ал.1 от ЗДвП писмена форма. Излага доводи, че в
конкретния случай не е издадена писмена заповед за налагане на ПАМ, поради
което е наложена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които водят до нейната незаконосъобразност. Твърди се, че ПАМ е
приложена фактически от младши автоконтрольор в отдел „ПП“ при СДВР с изземване
на свидетелство за регистрация на МПС и 2
бр.- регистрационни табели без издаване на писмена и мотивирана заповед,
а вместо това в АУАН е посочено, че се изземва свидетелство за регистрация на
МПС и два броя регистрационни табели.
Излага доводи, че в разпоредбата на чл. 171 т.2 а б. „а“ от ЗДвП е посочено, че
ксе прекратява регистрацията на ППС по отношение на собственик, който управлява
МПС без да е правоспособен водач. В случая жалбоподателят е правоспособен водач
и е наложена ПАМ спрямо него, а водача А Г С не е собственик на МПС.Прави
искане да се отмени принудителната
административна мярка - изземване на свидетелство за регистрация на МПС и 2 бр.
регистрационни табели и допуснатото
предварително изпълнение на ПАМ.
От Сектор ПП
при СДВР е изискана преписката по издаване на оспорения акт.
След като се запозна със становищата на страните и доказателствата по
делото, съдът намира жалбата за недопустима за разглеждане, по следните
съображения:
Предмет на настоящето производството е принудителна административна мярка, обективирана в АУАН № 848859/04.12.2022г. за изземване на
свидетелство за регистрация на МПС № *********, и 2 бр. регистрационни табели с
номер СВ 5646 РМ. В АУАН е отбелязано,
че като доказателство са иззети СРМПС и 2 бр. регистрационни табели.
Видно от приложения по делото АУАН № 848859 съставен
против А Г С затова, че на 04.12.2022г., като водач на лек автомобил Тойота Айго
с рег.№ СВ5646РМ в гр. София, бул.“Н.Вапцаров“ е управлявал лекия автомобил с
посочения регистрационен номер, собственост на П.Н.К., като при извършената
проверка след справка ОДЧ-ОПП е установено, че водачът е неправоспособен, с
което е извършил нарушение по чл. 150 от ЗДвП, а като доказателства са иззети свидетелство за регистрация на МПС и
два броя регистрационни табели. Видно от
представения по делото АУАН нарушителят не е направил възражения по акта, както
и такива не са направени в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
По делото не се спори, че МПС- лек автомобил „Тойта
Айго“ с ДКН СВ 6648РМ е собственост на П.Н.К.. По делото не са представени
доказателства, че извършителят на нарушението – А Г С е правоспособен водач, а
и не се правят възражения в тази насока.
Съгласно чл. 171 т.2а. б.а от ЗДП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство:
- без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В ЗДП е посочено, че
заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
буква "д" и т. 2, буква "к" не се издава, ако в срок до два
часа от съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се заплатят
дължимите глоби, като в този случай отнетите документи се връщат на водача,
което се отразява в акта за установяване на административното нарушени, като
обжалването на заповедите се извършва по реда на АПК, а подадената жалба не
спира изпълнението на приложената административна мярка. В Закона за движението по пътищата, с
оглед на характера на административните нарушения и с оглед на целта на
принудителните мерки – чл. 171 ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
чрез които принудителни мерки се осъществя и целта на законовото регулиране –
опазване на живота и здравето на участниците в движението и опазване на
имуществото, законодателят е приел, че чрез съставения акт за установяване на
административно нарушение се осъществява не само установяването на нарушението,
но и предварителното изпълнение на принудителната административна мярка. Така
изрично в чл. 172, ал. 3 и 4 ЗДвП законодателят изброява принудителните
административни мерки по чл. 171 ЗДвП, за които предварителното изпълнение на
принудителната мярка се осъществява чрез акта за установяване на
административно нарушение. Съставянето на акта за установяване на
административно нарушение законодателят е изискване за посочените в чл. 172, ал. 3 и 4 ЗДвП мерки, за да се обезпечи законността на предварителното изпълнение на
принудителната мярка – преди издаването на заповедта, с която тя се прилага.
Делото не
са представени доказателства, че е издадена заповед за налагане на принудителна
административна мярка, поради което съдът приема, че фактическите действия по
изземването на свидетелството за регистрация на МПС и изземване на
регистрационните табели на автомобила са извършени на основание разпоредбите на
закона, поради което същите не са неоснователни. Визираните в жалбата вреди,
които жалбоподателят сочи не са „труднопоправими“ по смисъла на чл.166 ал.2 от АПК. Действително на жалбоподателя се създават неудобства по отношение
придвижването му в гр. София, но с оглед населеното място в което живее, същия
може да използва обществен транспорт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 4 изр.
второ от ЗДвП, редът за връщане на свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство на собственика на превозното средство в случаите по чл. 171,
т. 2 се определя с наредбата на чл. 140, ал. 2. Нормата препраща към Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, но само
относно реда за връщане на свидетелството за регистрация, като съвкупност от
административни процедури, които се развиват пред съответния сектор "Пътна
полиция" по регистрацията на конкретното МПС.
Поради
тези съображения съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение искането
за спиране изпълнението.
На
основание чл.157 АПК, административното дело следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
На
основание чл. 153, ал.1 и чл.154 АПК следва да се конституират страните в
настоящото производство- в качеството на жалбоподател П. Н К. от гр. Плевен, и
И А И- Младши автоконтрольор сектор ПП
СДВР, в качеството на ответник по делото.
Следва да
бъде указано на ответника, че носи доказателствената тежест, да установи
наличието на всички фактически основания,
изложени в издадения АУАН за налагане на ПАМ и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му.
Следва да
бъде изпратена на ответника копие от депозираната жалба, за становище в
двуседмичен срок, и представяне на доказателства.
Следва да
бъдат приети представени по делото писмени
доказателства- от страна на жалбоподателя, с жалбата и от страна на
ответника- преписката.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА
като страни по адм.дело №1016/2022г. по описа на Административен съд-Плевен,
както следва:
П. Николов
К. от гр. Плевен, чрез адв. Р. И. и И А И- Младши автоконтрольор сектор ПП СДВР, в качеството на ответник по
делото.
НАСРОЧВА
адм.дело № 1016/2022г., за разглеждане в о.с.з. на 10.02. 2023г. от 10,00ч. ,
за която дата да се призоват страните.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ на ответника препис от жалбата, за становище и представяне на
доказателства в 14-дневен срок от съобщението.
УКАЗВА на
ответника, че носи доказателствената тежест, да установи наличието на всички
фактически основания, изложени в АУАН и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му, вкл. че водачът на МПС, против който е съставен АУАН е
неправоспособен.
ПРИЕМА
представените по делото писмени доказателства- от страна на жалбоподателя, с
жалбата и от страна на ответника.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните в производството, да посочат и да представят и други
доказателства в подкрепа на техните твърдения.
Определението
не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на П.К. за спиране на изпълнението, като неоснователно.
Определението в тази част подлежи на обжалване с
частна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен
съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/