Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе,
12.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
VII-миграждански състав, в откритосъдебно
заседание, проведено на двадесет
и седми септемвридве хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДАРИНА ВЕЛИКОВА, каторазгледадокладваното
от съдиятагр.д. № 2867по описа за 2017 година на Русенскиярайоненсъд,
за да
се произнесе, взепредвидследното:
Производството по делото
е образувано по предявен от С.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район „Владислав Варненчик“-Варна Тауърс-Г, бул.„Владислав
Варненчик“258установителениск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК: да бъде установено между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3062,13 лв., представляваща
цена за потребена електроенергия за изминал период 18.02.2016 г.-30.06.2016 г.
в размер на 898,21 лева и за период от 01.07.2016 г. до 17.02.2017 г. в размер
на 1653,56 лв., за което задължение е издадена фактура № **********/20.04.2017
година за клиентски № ********** и абонатен № **********, на адрес с.Пиргово,
обл. Русе, ул.„Трапезица"13.
Твърди се в исковата
молба, че ищецът е клиент на ответното дружество с клиентски номер **********.
Твърди се, че оспорената сума е начислена въз основа на констативен протокол от
17.02.2017 г., съставен от служители на ответното дружество, без негово
присъствие, като е констатирана грешка в отчитането на електромера му №
1115031400714650. Електромерът е предоставен за метрологична експертиза на БИМ
и е установено с констативен протокол № 279/11.04.2017 г., че няма данни да е
въздействано върху пломбите на електромера, като е измерена грешка в диапазона
от 0 до 12% при максимално допустима грешка 1% или 1,5%. Оспорва основанието,
на което е извършена корекцията и методиката, по която е начислена процесната
сума. Счита, че не може да се установи началния момент, от който електромера е
дефектирал и е започнал да отмерва неправилно. Счита, че поддържането в
изправност на средствата за търговско измерване е в тежест на ответника. Оспорва
да е консумирал реално ел. енергия на такава стойност. Твърди, че през
процесния период е заплащал ел. енергия за един месец в размер на 150 лв., за
всички ел. уреди, като отоплението му е на твърдо гориво, готви на газ, а
осветлението е от лед осветителни тела, с нисък разход на ел. енергия. Оспорва
констативния протокол изцяло, като твърди, че не е съставен при спазване на
процедурата по чл. 47 и 48 от ПКЕЕ. Твърди, че не е уведомен надлежно за
извършената проверка и последствие за извършената корекция. Сочи, че лицата
посочени в констативния протокол не са присъствали на извършената проверка и не
са възприели направените от служителите констатации описани в протокола.
Оспорва проверката да е осъществена при спазване на императивните изисквания на
ЗЕ и ПИКЕЕ. Изтъква, че и в двата констативни протокола е отчетено отклонение,
което е значително под максимално допустимата грешка. Моли да се уважи
предявеният отрицателен установителен иск, като му се присъдят направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго-Про Продажби”АД,
в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Сочи се, че процесната
сума се дължи на осн. ЗЕ, ПИКЕЕ, Общите условия на ДПЕЕЕМ и Общите условия на
„Енерго – Про Продажби” АД. Поддържа се, че корекционната процедура има своето
законово основание, като договорна отговорност при неточно отчитане на СТИ и е
извършена при спазване изискванията на чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Моли се за
отхвърляне на предявения иск по тези съображения и се претендират сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по
спора.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Междустранитенесеспори,
чесасъконтрагентиподоговорзадоставканаел.енергия, посилатанакойтоответникът е доставчик, а ищецът– битов потребител, катодоговорът е уреденот
ОУ ДПЕЕЕМ, коитосаобявенипублично и следователно
саузнатиотабоната.
Отпредставенияконстативенпротокол№ 1701135 сеустановява, чена17.02.2017 г. длъжностнилицана„Енерго – про мрежи” АДсаизвършилитехническапроверкана СТИ с № 1115031400714650, находящосев село Пиргово, ул. „Трапезица“13, с абонатен номер **********, и
клиентски номер **********. Електромерът е подменен с показания по тарифи както
следва: 1.8.1- 002817, 1.8.2.-011559, 1.8.3-000000, 1.8.4- 0021054, 18.0-014377.
Отразено е в протокола, че СТИ е демонтирано, запечатано в торба с пломба и е
изпратено за експертиза в БИМ. Протоколът е бил подписан от служителите
извършили проверката и от двама свидетели. На мястото на снетото СТИ е монтирано
СТИ № 1114021666920827, при показания 1-000000, 2-000000, 3-000000, 4-000000;
0-000000; 5-000000.
Изготвена е метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Русе, за което е съставен констативен
протокол № 279/11.04.2017г., в който е документирано, че при оглед се
установява отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок
на СТИ. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Установено е наличие на преминала енергия на тарифа 4-021054.6kWh, която не е визуализирана
на дисплея. Електромера не съответства на технически харакстеристики.
Въз
основа на този протокол „Енерго-Про Мрежи“АД е изготвило становище за начисление на електрическа енергия от
19.04.2017 г., с което е одобрено начисляването на допълнителни 21054кВт/ч.
потребление за периода от 18.02.2016г. до 17.02.2017г. Отбелязано е, че
корекцията е извършена за след прочитане паметта на СТИ на осн. чл. 50 от
ПИКЕЕ.
Въз основа на това
становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел.
енергия за периода18.02.2016г. до 17.02.2017г.по фактура №
**********/20.04.2017 г. за сумата 3062,13 лв.Видно от съдържанието на
фактурата въпросното количество ел. енергия е начислено служебно.
Отзаключениетонавещотолицепоизготвената
в ходанапроизводствосъдебно - техническаекспертиза, неоспорено от страните, и
коетосъдъткредитиракатообективно и компетентнодадено, сеустановява, че СТИ е от
одобрен тип клас „В“, в случая е начислено количество ел. енергия след прочит
на т. нар. «скрит» регистър – 1.8.4 респ. «Тарифа 4», в който се съхранява
информация за количества ел. енергия, неотразено в въввидимитерегистри - 1.8.1
и 1.8.2 на електромера. По принцип
електроразпределителните предприятия получават пароли за достъп в електромера,
те имат единствената възможност от тези 4 тарифи да програмират съответно
колкото са необходими. В конкретният случай са две – дневна и нощна
енергия. Само служителите, които имат
тези пароли може да активират другите две тарифи. Външната намеса може да бъде
проверена, ако самият електромер е отворен, но тук няма индикации за това.
Електроразпределителните предприятия с тяхната парола не могат да манипулират
самото показание, могат само да извикат тарифите, според производителя от
Велико Търново. Трупа се само в посока на увеличение. Не може да се прецени за кой период какво
количество ел. енергия се употребява. При едно такова софтуерно препрограмиране
нещата трудно могат да бъдат уловени. Вещото лицекатегорично не може да каже
дали не са били тези показания в електромера преди поставянето му. Този
електромер не може да изпраща данни към Енерго, той не е „СМАРТ“. В конкретния
случай не може да се даде категорично становище дали установените показания по
тарифа 4 са от действително преминала през СТИ ел.енергия, или е налице
софтуерно нанасяне на тези данни. Типа електромер е такъв, че не може да бъде
установена евентуална софтуерна манипулация върху него. Не може да бъде
отречена възможността установеното количество ел.енергия в тарифа 4 да не е
реално преминала през ел.инсталацията и СТИ, а по софтуерен път да е била
въведена, в резултат на техническа грешка. Вещото лице сочи, че при огледа в
процесния обект на 05.09.2017 г. са представени и описани 20 вида електрически
уреди. Пресметнатата консумация на електрическа енергия на описаните
електрически уреди в процесния обект, в периода 18.02.2016г. до 17.02.2017г. е
9485 кWh. Отчетената и заплатена консумация през същия период е 8945 кWh.
По делото са изслушани
показанията на свидетеля В.Д.- служител на „Енерго-Про Мрежи”АД, който е
участвал при извършване на проверката. От показанията на свидетеля става ясно,
че при проверката паметта на СТИ е прочетено с помощта на софтуерен продукт,
при което се установили показания в един от невизуализираните регистри. На
проверката присъствали двама свидетели.
От показанията на
свидетеля Д.И.К. се установява, че подписал протокола, заедно с още един съсед,
за това, че видял да свалят електромера, не е видял да правят измервания.
Споделя, че ищеца се топли с парно на дърва.
От показанията на
свидетеля В. Шаханов се установява, че живее в процесния имот със семейството
си и се отопляват с парно на дърва, което им затопля и водата. Рядко използвали
климатик за охлаждане.
Въз основа на горната
фактическа установеност, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. В тежест на ответника е
да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната
сума, а именно, че с ищеца се намират в договорни отношения за доставка на
електроенергия за посочените обект и период, като в качеството му доставчик на
ел. енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено
при редовните отчети и причини за това - наличие на софтуерна намеса, както и
че съобразно одобрените и приети общи условия и правила фактурираното
количество ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер.
Начисляването на
вземанията по фактура № **********/20.04.2017 г., е извършено на основание
становище, изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.4 на СТИ и
касае минал периодот 18.02.2016г. до 17.02.2017г. СТИ е метрологично годно,
като не е документирано да е налице неточно измерване дължащо се на
неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към
електроразпределителната мрежа.
В отговора на исковата молба, ответникът твърди, че в
случая се касае за корекция за сметка при приложение на хипотезата,
регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ. Последната предвижда възможност операторът на
съответната мрежа да коригира количествата електрическа енергия в случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В този
случай според нормата на правилата, корекцията се извършва за разликата между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по- дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото
са такива, че налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената
електрическа енергия, което може да се дължи на софтуерен проблем и на
техническа грешка /съгласно показанията на вещото лице/. В настоящия случай
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото
последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на
електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е случаят
по делото. Това е така, защото процесният електромер не е смарт, т.е с
дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на
доставчика не постъпва. Въпреки, че проверката чрез софтуерен продукт е
извършена формално в присъствието на
свидетели, последните не са имали възможност да упражнят контрол върху показанията,
тъй като свидетелите единствено са могли да възприемат, че се извършва
проверка, но не и дали снетите данни отговарят обективно на потребеното
количество ел.енергия.Констативният протокол не посочва по какъв начин са
визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката
на това основание.
На следващо място следва
да бъде разгледана и възможността исковата сума да съставлява стойност на реално
потребена ел.енергия. В тази връзка обаче е от значение на първо място, че отчетът
по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата
на чл.10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик да осигурява на страната,
която купува или продава електрическа енергия,
възможностзаконтролнапоказаниятанасредстватазатърговскоизмерване. След като невизуализираната
тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само
неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество,
очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. На
следващо място отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с
нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново
в денонощието измерване на потребеното ел.напрежение, когато това е възможно,
както в случая.
Неясно остана по делото
в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър
показатели. Абсолютно неясно остана дали енергията по тарифа 1.8.4 е реално потребена
от ищеца – абонат за процесния период и дали изобщо е потребена от него, а не например
е въведена по софтуерен път от лице, притежаващо съответния софтуер. Подобна възможност
е налице предвид липсата на данни за показанията на тарифа 1.8.4 към момента на
монтиране на СТИ. Изложеното обуславя изводза недължимост н апроцесната сума,
като цена за реално доставена до обекта на ищеца ел.енергия в рамките на
исковия период. От приетата по делото експертиза се установи, че ел. енергията
пресметната от уредите, находящи се в имота е е 9485 кWh., по осреднени данни и
съответно е отчетена и заплатена ел. енергия в размер на 8945 кWh., като и след
поставяне на изправно СТИ количеството ел. енергия е в идентични граници и няма
съществена промяна на консумацията, която е отчетена.
Освен изложеното с Директива
2006/32/ ЕО на Европейския парламент и на съвета от
05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива
93/76/ЕИО на Съвета е посочено, че държавите - членки
гарантират, когато е уместно, че сметките се изготвят от
енергоразпределителните предприятия, операторите на разпределителната мрежа и
дружества за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно
потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин. Със
сметките се осигурява необходимата информация, която да даде възможност на
крайните потребители да получат подробно описание на текущите енергийни
разходи. Сметките въз основа на действителното потребление следва да бъдат
изготвяни толкова често, че да позволят на потребителите да контролират
консумацията си на енергия - чл. 13, ал.2. Извършената корекция не е съобразена
със законодателството на ЕС. Предявеният иск за недължимост на начислените от
ответника суми се явява основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено
своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират
разноски за платена в ДТ в размер на 120 лева, депозит за вещо лице 100 лева и
адв.възнаграждение от 540 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът С.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Владислав Варненчик“-Варна Тауърс-Г,
бул.„Владислав Варненчик“258 сумата от 3062,13 лв., представляваща цена за
потребена електроенергия за изминал период от 18.02.2016 г. до 30.06.2016 г. в
размер на 898,21 лева и за период от 01.07.2016 г. до 17.02.2017 г. в размер на
1653,56 лв., за което задължение е издадена фактура №**********/20.04.2017
година за клиентски № ********** и абонатен № **********, на адрес с.Пиргово,
обл. Русе, ул.„Трапезица"13, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
район „Владислав Варненчик“-Варна Тауърс-Г, бул.„Владислав Варненчик“ №258 ДА
ЗАПЛАТИ на С.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 760 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: