Решение по дело №822/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 167
Дата: 10 август 2022 г.
Съдия: Светлозар Георгиев Георгиев
Дело: 20223100200822
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Варна, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Георгиев
Членове:Иваничка Д. Славкова

Жулиета Г. Шопова
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора Р. М. Г.
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Частно наказателно
дело № 20223100200822 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.17 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по предложение на Окръжна прокуратура-Варна по чл.14, ал.4, т.5 от
ЗЕЕЗА по искане от съдебните власти на Руската Федерация А. Г. А., род на
**********г в гр. Астрахан, Руска Федерация, притежаващ руски
задграничен паспорт № ***, изд. на 30.09.2013г, валиден до 30.09.2023 и
руски паспорт № ***, възоснова на молба за екстрадиция от Заместника на
Генералния прокурор на Руската федерация, придружена с документите по чл.
12 ал. 2 от ЕКЕ и чл. 9 ал. 3 от ЗЕЕЗА, с искане за предаване на лицето с цел
водене на наказателно производство
Делото е във връзка с искане на съдебните власти на Руската Федерация
по повод издадена Молба за екстрадиция за А.А., спрямо когото е образувано
на 25.01.2018г досъдебно производство № 11802450031000007, за
разследване на извършено престъпление ” данъчно престъпление, извършено
през периода 01.10.2015г- 31.12.2015г в гр. Москва, за това, че в качеството
си на генерален директор на фирма „Естериал“ с цел избягване заплащането
на данъчни задължения на дружеството се е сдобил с данните за сметките на
фиктивни фирми „Опал“ и „Главснаб“, както и че с фалшиви споразумения,
1
товарителници и фактури за доставка и продажба между „Естериал“ и „Опал“
и „Главснаб“ е представил умишлено невярна информация пред данъчните
органи, с което е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в размер на 282 529 254 рубли-престъпления по чл. 199 част 2 ,
параграф „б“ от Наказателния кодекс на Руската федерация, с предвидено
максимално наказание „Лишаване от свобода“ срок от шест години.
В открито съдебно заседание, проведено на 10.08.2022г., исканото лице не
изразява съгласие за предаването му на руските съдебни власти и не прави
отказ от прилагане на принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА.
Представителят на ВОП изразява становище, че са налице предпоставките
визирани в разпоредбите на чл. 5 от ЗЕЕЗА за предаване на исканото лице.
Не са налице отрицателните предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 6, 7
и 8 от ЗЕЕЗА, лицето е руски гражданин, няма данни да получило
политическо убежище, не се ползва от имунитет и е наказателно отговорен,
няма данни да е преследван по политически причини, няма доказателства, че
ще бъде подложен на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или
унизително наказание, че не са гарантирани правата му, свързани с
наказателното производство и изпълнение на наказанието съгласно
изискванията на международното право, образуваното досъдебно
производство е за престъпление наказуемо и българското законодателство-чл.
255 ал. 3 от НК.
Защитата на А. изразява становище за неоснователност на искането за
предаването му на руските съдебни власти. Оспорват дадените гаранции от
страна на Руската Федерация, считат, че е преследван за неговите
политически убеждения, ще бъде подложен на унизително отношение,
изтезания и нечовешко отношение. Твърдят, че Руската Федерация е подала
официална нотификация, че напуска Съвета на Европа,смятат да върнат
смъртното наказание, налице са множество доклади за дейността на руските
специални служби и територията на Р България, Руската Федерация е
военизирана и недемократична държава. А.А. си е изгорил руските документи
за самоличност, имал е антивоенни прояви. Оспорват истинността на руските
документи, не изключват да се касае за неистински официални
документи.Правят искане за образуване на предварителна проверка. А.А.
твърди, че на 27.02.2017 г е бил привлечен към наказателна отговорност, но
2
това е бил формален повод, разполагал с данъчни справки за затворено
акционерно дружество, нямал данъчни задължения, извършвал хуманитарни
доставки за украинската армия, което може да се приеме за държавна измяна.
В последната си дума А. смята, че делото срещу него е изфабрикувано,
моли съда да не допуска предаването му на руските власти.
След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, изразени в съдебно заседание, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
А.А. е издирван по искане на Руската Федерация с молба за
екстрадиция. На 25.01.2018г спрямо него е образувано досъдебно
производство за разследване на извършено престъпление ” данъчно
престъпление, извършено през периода 01.10.2015г- 31.12.2015г в гр. Москва,
за това, че в качеството си на генерален директор на фирма „Естериал“ с цел
избягване заплащането на данъчни задължения на дружеството се е сдобил с
данните за сметките на фиктивни фирми „Опал“ и „Главснаб“, както и че с
фалшиви споразумения, товарителници и фактури за доставка и продажба
между „Естериал“ и „Опал“ и „Главснаб“ е представил умишлено невярна
информация пред данъчните органи, с което е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 282 529 254 рубли-
престъпления по чл. 199 част 2 , параграф „б“ от Наказателния кодекс на
Руската федерация, с предвидено максимално наказание „Лишаване от
свобода“ срок от шест години. С Постановление от 20.04.2021г на Следствено
управление на Югоизточен административен окръг на ГСУ на Руската
Федерация в гр. Москва, А. Г. А. е привлечен, като обвиняем. С решение на
съдия Ю. В. Фролова в Кузминский районен съд, на гр. Москва от 27.04.2022,
потвърдено с Апелативно решение на Московски градски съд по дело №
11802450031000007, образувано на 25.01.2018г, спрямо него е определена
мярка за неотклонение „Зъдържане под стража“, за срок не повече от два
месеца от предаването на лицето на правоопазващите органи на Руската
Федерация.
Давността за наказателно преследване не е изтекла.
По основателността на искането за екстрадиция: Налице е молба
съобразена с изискванията на чл.14, ал.4, т.5 от ЗЕЕЗА, ведно с всички
придружаващи я документи, които са постъпили във връзка с конкретното
3
искане.
Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.5 от ЗЕЕЗА при постановяване на
решението си съдът трябва да прецени дали са налице условията на чл.5 от
същия закон или дали не се налице някои от основанията за отказ по чл.6 7 и
8, за да може да се извърши предаването на лицето на искащата държава.
Чл.9 ЗЕЕЗА урежда условията, при които може да бъде подадена молба
за екстрадиция и съответно едно лице да бъде предадено на искащата
държава. В настоящият случай, видно от приложените доказателства, тези
условия са налице.Молбата е била подадена до Министерство на
правосъдието на Република България и след преценка на приложените към
нея документи са препратени на ВКП. Прокурор от ВОП е внесъл в съда
преписката по чл. 14 ал.4 т.5 от ЗЕЕЗА за разглеждане по реда на чл. 17 от с.з.
Молбата за екстардиция е по отношение на лице, което е обвинено в
извършване на деяние, наказуемо съгласно правото на Руската Федерация с
„лишаване от свобода” не по-малко от една година, а именно до шест години
„лишаване от свобода”.
Наред с това деянието за което е издадена заповедта съставлява
престъпление и по законодателството на Република България, по смисъла на
чл.255 ал. 3 от НК на РБ, поради което и налице двойна наказуемост съгласно
чл. 5 от ЗЕЕЗА.
От материалите по делото се установява, че не са налице основанията на
чл.6 и 7 ЗЕЕЗА за отказ за предаване на лицето - престъплението не е
амнистирано, не попада под нейната наказателна юрисдикция, исканото лице
не е осъдено за същото престъпление от български съд или съд на трета
държава членка, не е изтърпяло и не търпи наказание за това деяние и
исканото лице не е малолетно съгласно българското законодателство.
В чл. 7 ЗЕЕЗА са предвидени относителните основания за отказ за
изпълнение на Европейската заповед за арест, т.е. хипотезите, при наличието
на които българският съд може да откаже предаването на лицето.
Престъплениeто, за коeто А. следва да бъде предаден е извършено в Руската
Федерация, т. е. на територията на издаващата държава, а не на територията
на Република България. Същевременно, за същото престъпление в Република
България не са образувани наказателни производства (съответно и не са
прекратявани), нито същите са подсъдни на българския съд, за да се прави
4
преценка за изтекла законова давност. Липсват и данни А. да е изтърпял (или
да търпи) наказание по влязла в сила присъда за същото престъпление.
Представените с молбата на компетентните власти на Руската
Федерация налагат извод, че не са налице и основанията за отказ от
екстрадиция по чл.7 и 8 от ЗЕЕЗА,тъй като престъпленията,за които се иска
предаването на руския гражданин А. не са от категорията на политическите,
не представляват военно престъпление, лицето не се иска за съдене от
извънреден съд. Характерът на престъпленията изключва възможността
екстрадицията да бъде с цел преследване или наказване на основание раса,
религия, гражданство, етническа принадлежност, нито пък се съдържат
каквито и да било данни, които да представляват индиция, че А. ще бъде
подложен от молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко
нечовешко и унизително наказание. Видно от молбата и приложените
доказателства, престъпленията за които се иска да бъде предаден А. за
разследване на престъпление за което се предвижда наказание “Лишаване от
свобода“ не са амнистирани, за същите в Р.България няма влезли в сила
присъди, а наказанието няма характер на смъртно наказание, изтърпяването
на наказанието не е погасено по давност.
Възражението на защита, че исканото лице не следва да бъде предавано
на съдебните органи на Руската Федерация, поради това, че заповедта не
отговаря на изискванията на ЗЕЕЗА е неоснователно по изложените
съображения. Освен това съдът взе предвид ,че наказателното преследване
спрямо него е започнало с образуваното на 25.01.2018г наказателно
преследване за извършено данъчно престъпление извършено в периода
01.10.2015-31.12.2015г. На 20.04.2021г същият е привлечен в качеството на
обвиняем. Всичко това е преди началото на военния конфликт в Р Украйна и
всякакви твърдения, че той е преследван поради антивоенни действия са
несъстоятелни.
Молбата до Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС
е изпратена с писмо от 28.07.22г, много след получаване на документите на
Руската федерация.
А. Г. А. е запознат и не се отказа от принципа на особеността визиран в
разпоредбатана чл. 61 от ЗЕЕЗА
Поради това не са налице абсолютните основания за отказ да се
5
изпълни ЕЗА съгласно разпоредбата на чл.5 за наличие на двойна
наказуемост , по чл. 6 от ЗЕЕЗА –абсолютни основания за отказ , по чл. 7 и и
относителните основания, предвидени в чл.8 от ЗЕЕЗА.
Съобразно разпоредбата на чл.17, ал.7 пр.2 от ЗЕЕЗА, на исканото лице
следва да бъде взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” до
фактическото му предаване на издаващата държава.
Като съобрази всичко изложено, съдът намира, че са налице
основанията, предвидени в ЗЕЕЗА за предаване на лицето за наказателно
преследване.
Предвид гореизложеното и на основание чл.17 ал.5 и 7 от ЗЕЕЗА,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ескстрадиция на А. Г. А. по искане на съдебните власти на Руска Федерация
за разследване на извършено престъпление ” данъчно престъпление, извършено през
периода 01.10.2015г- 31.12.2015г в гр. Москва, за това, че в качеството си на генерален
директор на фирма „Естериал“ с цел избягване заплащането на данъчни задължения на
дружеството се е сдобил с данните за сметките на фиктивни фирми „Опал“ и „Главснаб“,
както и че с фалшиви споразумения, товарителници и фактури за доставка и продажба
между „Естериал“ и „Опал“ и „Главснаб“ е представил умишлено невярна информация пред
данъчните органи, с което е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
размер на 282 529 254 рубли-престъпления по чл. 199 част 2 , параграф „б“ от Наказателния
кодекс на Руската федерация, с предвидено максимално наказание „Лишаване от свобода“
срок от шест години.
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на А. Г. А., род на
**********г в гр. Астрахан, Руска Федерация, притежаващ руски задграничен паспорт №
***, изд. На 30.09.2013г, валиден до 30.09.2023 и руски паспорт № *** до фактическото му
предаване на издаващата държава
Задържаното лице да бъде настанено в Затвора гр.Варна до предаването му на
компетентните органи.
След влизане на решението в сила препис от него да се изпрати на Министерство на
правосъдието и да се уведоми за съдържанието Прокуратурата на Руската Федерация.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ВКП за издаване на постановление за
неговото изпълнение.
Да се уведоми за съдържанието на настоящето решение издаващата Държава.
Решението може да се обжалва пред ВАпС в седмодневен срок.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7