М О Т И В И
към присъда
по НОХД № 295 /
2019 год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ нак.
състав
Русенската
районна прокуратура е обвинила Д.Р.И. в това, че през декември 2016 г. –
декември 2018 г., включително, в гр.Русе, след като бил осъден да издържа свои
низходящи – детето си Г.Д.И., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски – двадесет и пет месечни вноски, на обща
стойност 4 500 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението така,
както е внесено с обвинителния акт.
Подсъдимият
се признава за виновен и заедно със защитника си моли съда да приложи
справедливо закона.
Районният съд след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д.Р.И. е роден на *** ***,
български гражданин, разведен, средно спец. образование, не работи, неосъждан,
жив. в гр. Варна, ЕГН **********.
Подс.И.
и св.Р.Ф.И. имали сключен граждански брак. На *** г. се родило детето им Г.. Тъй
като впоследствие отношенията им се влошили бракът им бил прекратен през 2013
г. С Решение № 962 / 22.05.2013 г. по гр.дело № 743 / 2013 г., по описа на
Районен съд – гр.Русе, в сила от 29.06.2013 г., подсъдимият бил осъден да
заплаща ежемесечна издръжка за детето си в размер на 180 лв. Въпреки, че знаел
за вмененото му задължение подсъдимият не сторил това през периода декември
2016 г. – декември 2018 г., включително. По този начин общият размер на
неизплатените от него дължими суми възлизали на 4500 лв. На 17.05.2019 г. подсъдимия
заплатил 4 320 лв., а на 12.06.2019 г. 180 лв., представляващи издръжката
за детето му за инкриминирания период. Същевременно за пострадалия не са
настъпили други вредни последици.
Така изложеното от фактическа
обстановка съдът приема въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на
разпитаните по делото свидетели, цитирания акт на съда, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, биографична справка, справка за
съдимост и приложената по делото разписки за изплатената дължима издръжка.
Всички
доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимия, така
и предмета на престъплението. Между тях няма противоречия, те взаимно се
допълват и изцяло кореспондират помежду си.
Ето
защо съдът приема описаната фактическа обстановка за безспорно установена и
направи следните правни изводи:
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем,
следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК, той
може да бъде субект на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК.
С
деянието си от обективна страна през декември 2016 г. – декември 2018 г.,
включително, в гр.Русе, след като бил осъден да издържа свои низходящи – детето
си Г.Д.И., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски – двадесет и пет месечни вноски, на обща стойност 4 500 лева,
като преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълнил
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.
От субективна страна е налице пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и
неговите общественоопасни последици, бил е работоспособен, целял е настъпването
на противоправния резултат.
Преди
постановяване на присъдата от първата инстанция той изпълнил задължението си и
не са настъпили други вредни последици за пострадалите.
При
тези обстоятелства, съдът счита, че И. следва да бъде признат за виновен и с
оглед на привилегията на чл.183, ал.3 вр. с ал.1 от НК да бъде освободен от налагане
на наказание.
Подсъдимият не дължи разноски по
настоящото наказателно производство.
Мотивиран от горните си съображения
съдът постанови присъдата си по това дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: