О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
01.03.2021 г., *****ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито заседание,
проведено на 01.03.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от
съдията г. д. № 451/2020 г., намира
следното:
Производството е по реда на чл. 238, ал. 2
от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от К.Г.З.
с ЕГН ********** против М.М.А. с ЕГН **********, с която са предявени искове с
правна квалификация чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК – за лишаване от родителски
права на ответника поради трайно безпричинно неполагане на грижи и незаплащане
на издръжка на децата Ю.Г. и К.Г.; чл. 127, ал. 2 от СК за определяне местоживеенето на децата и упражняването
на родителските права; чл. 143 от СК за месечната издръжка на децата и чл. 149
от СК за присъждане на издръжка на децата за минало време.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото
е постъпил отговор от ответника, с който оспорва международната компетентност
на съдилищата на Република България за разглеждане на предявените с исковата
молба обективно съединени искове и моли делото да бъде прекратено поради липса
на такава, а по същество оспорва предявените искове като неоснователни.
С определение № 260028/01.02.2021
г. съдът е насрочил делото, изготвил е проект за доклад и се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, като по отношение на възражението на
ответника за липсата на международна компетентност е посочил, че ще се
произнесе след установяване по категоричен начин за обичайното местопребиваване
на децата към датата на предявяване на исковата молба и понастоящем. В
определението си съдът е посочил постъпилите до този момент данни по делото,
според които децата са излезли от територията на Република България на
26.06.2020 г. и са влезли на територията на страната на 28.10.2020 г.,
съобразно писмо от ОД на МВР Варна, сектор „ОАПС” за задграничните пътувания на
децата, като справката обхваща периода от 01.01.2020 г. до 10.11.2020 г., и
местопребиваването на децата понастоящем на административен адрес: **********,
в дома на своята баба по бащина линия, която се грижи за тях, като ищецът и
ответникът се намират на територията на ФР Германия, съобразно посоченото в молба
вх. № 260140/25.01.2021 г., подадена от ответника, чрез неговия процесуален
представител.
Предвид горните данни съдът е
уведомил ДСП – Провадия да изготви социален доклад по делото, като е указал на
социалните работници да посетят домовете и на двамата родители, като проучването задължително да включва и
обстоятелствата за настоящото местопребиваване на децата – административен
адрес, от кога датира тяхното местопребиваване в този дом и на кого от
родителите е същият, кое е лицето което полага грижи за децата и от кога;
записани ли са децата в училище и ако това е така – откога са записани, в кой
клас, в кое училище и в кое населено място се намира то; посещават ли децата
редовно учебните занятия /присъствено или онлайн/; по възможност същата
информация да се събере и за предходните 6 учебни години.
От представения по делото
социален доклад /л. 69/, изготвен след посещение на домовете и на двамата
родители, се установява, че след раздялата на последните основни грижи за
децата е полагал техният баща с помощта на своите близки. През кратките
периоди, когато майката си е била в Република България, децата са ѝ
гостували в **********. През месец юли 2020 г. децата са заминали със своя баща
за ФР Германия, където са живели периодично и със своята майка. От месец
ноември 2020 г. Ю. *** в дома на своя дядо по бащина линия Г. З. А. и неговата
съпруга Ю. Р. А.а, които полагат основни грижи за тях. По данни от децата и
техните близки, родителите работят във ФР Германия, като и двамата изпращат на
децата ежемесечно по около 300 евро. От началото на месец ноември 2020 г.
детето Ю. е ученичка в осми клас на ПГХРТ „Цар Симеон Велики” – *****и по данни
на класния ѝ ръководител редовно посещава учебните занятия, по време на
онлайн обучението е вземала активно участие. Успехът на детето е добър. От
началото на месец ноември 2020 г. детето К. е ученичка в шести клас на ОУ
„Христо Смирненски” – *****, като по данни на класния ръководител в момента
детето учи в дистанционна форма на обучение, взема активно участие в онлайн
обучението и се справя добре с учебния материал. Социалните работници посочват,
че през последните шест години децата са били ученици в ОУ „Христо Смирненски”
– *****.
Преди провеждане на първото
по делото съдебно заседание по делото е постъпила молба от 16.02.2021 г.,
подадена от ищеца, чрез неговия процесуален представител, с която заявява, че
оттегля в цялост предявения иск и че са постигнали извънсъдебно споразумение с
майката, като моли производството по делото да бъде прекратено.
При извършената проверка на
представителната власт на процесуалния представител, с оглед направеното изявление
по чл. 232 от ГПК, съдът е констатирал, че според представеното по делото
пълномощно /л. 6/, адвокатът не овластен изрично, каквото е изискването по чл.
34, ал. 3 от ГПК, с правото да оттегля иска и с разпореждане от 17.02.2021 г. е
дал указания на ищеца в този смисъл, като поради нередовността на сезирането с
горепосочената молба, не е отменил насроченото по делото съдебно заседание.
Съобщението е изпратено на 19.02.2021 г. и към датата на съдебното заседание не
е върнато по делото.
В съдебното заседание,
проведено на 23.02.2021 г., ищецът не се явява и не се представлява. Ответникът
е представляван от своя процесуален представител, който от негово име прави
искане за прекратяване на делото на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК и за
присъждане на разноски. РП – Варна, ТО – Провадия е преставлявана от прокурор
Тихомир Тихов, който изразява становище за основателност на искането за
прекратяване на производството по делото. Счита, че съдът е компетентен да
разгледа настоящото дело, тъй като обичайното местопребиваване на децата, видно
от събраните доказателства, е на територията на Република България от началото
на 2020 г., като същите само около 4 месеца са били извън страната, че видно от
социалния доклад децата се обучават на територията на община Провадия и живеят
при своите баба и дядо, както и че действително молбите, които е представил
адвоката на ищеца, не представят становище по отговора на исковата молба и
самият ищец не се явява в днешното съдебно заседание. По делото се явява и
представител на ДСП – Провадия.
Съдът, като обсъди
доказателствата по делото и като съобрази становищата и исканията на страните,
намира следното:
Предвид наличието на
обективни данни по делото относно обичайното местопребиваване на децата към
датата на предявяване на исковата молба – 17.06.2020 г., съдът намира, че по
делото е установено по категоричен начин, че същото е на територията на
Република България. Ето защо искането на ответника, инкорпорирано в отговора на
исковата молба, за прекратяване на делото поради международна некомпетентност
на българските съдилища е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Горното предпоставя съдът
да се произнесе по искането на ответника за прекратяване на делото по реда на
чл. 238, ал. 2 от ГПК и присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на
чл. 238, ал. 2, предл. първо от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
С оглед данните по делото съдът е приел,
че в конкретния случай всички предпоставки, визирани в горецитираната
разпоредба са налице. Както вече беше посочено ищецът не се явява в първото по
делото съдебно заседание, не се явява и негов процесуален представител, липсва
становище по отговора на исковата молба, препис от който, ведно с
допълнителните молби на ответника, същият е получил редовно на 03.02.2021 г.
/л. 59/, както и липсва молба, с която да е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Във връзка с последната предпоставка следва да се посочи, че
за такава не може да се приеме молбата за оттегляне на иска, която изхожда от
ненадлежно упълномощен за извършването на това процесуално действие
представител. С определение № 260028/01.02.2021 г., с което делото е насрочено
и препис от което е връчен на ищеца с призовката на горната дата, същият е
предупреден за възможностите по чл. 238, ал. 2 от ГПК, произтичащи от пасивното
му процесуално поведение.
Ето защо съдът намира, че искането е
основателно, поради което производството по делото следва да бъде прекратено на
основание чл. 238, ал. 2 от ГПК.
С отговора на исковата молба
ответникът е поискал присъждане на разноски и е представил договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските. Съобразно списъка по чл. 80 от ГПК
такива се претендират за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева. Същият има право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, поради
което искането е основателно и следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 238, ал. 2 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника М.М.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, инкорпорирано в отговора на исковата молба с вх. № 3700/31.07.2020
г., за прекратяване на производството по делото поради международна
некомпетентност на българските съдилища за разглеждане на предявените с исковата
молба обективно съединени искове, като неоснователно и недоказано.
ПРЕКРАТЯВА производството по г. д. № 451/2020 г. по описа на РС –
Провадия на основание чл. 248, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца К.Г.З. с ЕГН **********, че ако отново предяви същия
иск, прилага се чл. 232, изречение второ от ГПК.
ОСЪЖДА
К.Г.З. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.М.А., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща разноски,
направени в производството за платено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: