№ 5738
гр. София, 31.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110100180 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу А. М. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 2302,81 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до
28.02.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „21-ви век“ № 81А, ет. 3, ап. 6, ведно със
законната лихва от 04.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 440,13 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020
г. до 07.12.2022 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, сумата в размер на 27,86 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 28.02.2021 г.,
ведно със законната лихва от 04.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
6,37 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
05.03.2020 г. до 07.12.2022 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва размера на задължението. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице – помагач „Термокомплект“ ЕООД не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
отвтеника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ, в
сила от 17.07.2012 г., „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Цитираните разпоредби от
закона императивно установяват кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. Видно от посоченото, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те дължат заплащане на цената на
доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело №
2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с
това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 114 от 04.08.2006 г., том III,
рег. № 4122, дело № 407 от 2006 г., по описа на нотариус с рег. № 152 при НК, се
установява, че рй е придобила правото на собственост върху процесния имот преди исковия
период. Не е спорно между страните, а и от представеното по делото заявление-декларация
от 22.11.2019 г. от ответника А. М. се установява, че със същото ответникът е поискал да му
бъде открита партида при ответното дружество, касаеща процесния имот, като видно от
представената декларация от същата дата от собственика на имота рй, последната се е
съгласила ответникът да бъде купувач на топлинна енергия. От приетия договор за наем се
установява, че между посочените лица е бил сключен договор за наем на процесния имот,
като с анекс от 01.03.2021 г. същият е бил прекратен. По делото е представена и заявление-
декларация от 04.03.2021 г. от собственика рй, с което същата е поискала от ищцовото
дружество от 04.03.2021 г. партидата за имота да бъде променена на нейно име. От
представените от третото лице-помагач документи – справки за дялово разпределение за
процесния период и отнасящи се до апартамента, находящ се в гр. София, ул. „21-ви век“ №
81А, ет. 3, ап. 6, аб. № 392874, се установява, че партидата е открита именно на името на
ответника А. М. – в посочените документи за титуляр е вписано това лице.
При така установените обстоятелства съдът намира, че заявлението-декларация от
22.11.2019 г. (подадено преди исковия период), с което ответникът А. М. е направил
изрично искане пред ищцовото дружество да му бъде открита партида само на негово име,
по своето правно естество представлява предложение (оферта) за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление, входирало го
е при себе си и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на ответника за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия. Нещо повече - налице са данни ищцовото дружество да е
променило партидата именно на името на ответника съгласно направеното от него искане в
2
този смисъл. Следователно чрез изразената от последния воля е породено облигационно
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия между
него и ищцовото дружество. Този извод е в съответствие и с Общите условия на т,
действащи през процесния период, като е изразено и изрично съгласие за това от
собственика на имота. Така посоченото облигационно правоотношение е било прекратено с
подаването на заявлението от 04.03.2021 г. от собственика на имота за откриване на партида
на нейно име, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за прекратяване на
правоотношението към по-ранен момент. За извод в този смисъл сочи и представеният по
делото анекс, съгласно който договорът за наем на процесния имот между ответника и
собственика на имота е прекратен считано от 01.03.2021 г.
Налице е следователно соченото от тълкувателното решение изключение – в
настоящия случай ответникът е поискал откриване на партида на негово име в съответствие
с уговореното в Общите условия, с което на практика е заявил съгласието си да заплаща
стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че
твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния
имот е възникнало именно между ищеца и ответника, по силата на което ищецът е
престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника е възникнало задължение да
плати дължимата цена за исковия период от 01.12.2019 г. до 28.02.2021 г.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и
прието заключение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че
начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове.
Съгласно заключението за процесния период е начислена топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация, за отопление на имот въз основа на показанията на топломер №
7363004 и за БГВ, определяна въз основа на реален отчет на два водомера. Съгласно
заключението стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на
2116,84 лева, изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки. По делото
не се твърди и не са ангажирани доказателства да са извършвани плащания, поради което
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен за установения дължим
размер от 2116,84 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 2302,81 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, а и доказателствата сочат, че
дължимата сума за процесния период от 01.01.2020 г. до 28.02.2021 г. е в размер на 27,86
лева, поради което и доколкото в посочената по-горе сума за топлинна енергия съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза не е включена и дължимата сума за
дялово разпределение, то искът за дялово разпределение се явява изцяло основателен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
3
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Определено по реда на чл. 162 ГПК
дължимото обезщетение за забава за процесния период от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г.
върху дължимия размер на задължението за топлинна енергия от 2116,84 лева възлиза на
сумата в общ размер на 404,70 лева. До този размер предявеният акцесорен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 440,13
лева – отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция в размер на 6,37 лева за периода от 05.03.2020 г. до 07.12.2022 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
претендираните и направени разноски в настоящото производство за платена държавна
такса в размер на 111,09 лева, за платен депозит за особен представител – 350 лева, за платен
депозит за вещо лице в размер на 330 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева. Същите съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ
размер на 818,01 лева
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и
ответникът съразмерно на отхвърлената част от исковете, но поради липсата на данни и
претенция за такива, разноски не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М., с ЛНЧ , и адрес гр. София, ул. „Воденицата“ № 3“, да заплати на т,
с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 2116,84 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.12.2019 г. до 28.02.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „21-ви век“ № 81А, ет.
3, ап. 6, ведно със законната лихва от 04.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 404,70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г. върху вземането за главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 27,86 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до
28.02.2021 г., ведно със законната лихва от 04.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и
4
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 818,01 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 2116,84 лева до пълния предявен размер от 2302,81 лева, иска за
обезщетение за забава върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 404,70 лева до пълния предявен размер от 440,13 лева,
както и иска за сумата в размер на 6,37 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 05.03.2020 г. до 07.12.2022 г. върху вземането за главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5