Р Е Ш Е Н И Е
№ 250
гр. Пловдив, 08 февруари 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа КАНД № 2891 по описа
на съда за 2020г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 260268 от 28.09.2020г., постановено по АНД
№ 2031/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII нак.състав е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия К № 3349508, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на М.Р.Д., с ЕГН **********,
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100/сто/лева. Санкцията е
наложена за нарушение извършено на 28.01.2020г. в 09:54 часа в гр.Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ срещу № 73, посока бул. „Освобождение“.
В
жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното
решение при неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални
нарушения. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да
се отмени обжалваният електронен фиш, алтернативно делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на ПРС.
Ответникът по касация- ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, с писмено
становище от процесуален представител намира жалбата за неоснователна и моли да
се остави в сила решението на ПРС. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното
решение.
Настоящият състав намира решението за
правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав.
Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Състав на РС-Пловдив е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При
постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалният закон.
Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства и е попълнил делото с такива,
установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.
Неоснователно се поддържа, че в случая не е
спазено изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а
именно да е направена снимка на разположението на АТС. В тази връзка следва да
се отбележи, че в конкретния казус e представена снимка на разположението на
уреда. Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата изисква изготвянето на снимка на разположението на уреда и
това изискване касае използвания в случая подвид мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта, а именно тези, които са
временно разположени на участък от пътя/ARH CAM S1/. По делото се установява от приложения
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство №
1030р-3746/29.01.2020г., че процесното нарушение е установено с техническо
средство мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 № 11743CA, която е било временно разположено на пътя, а
именно гр.Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу № 73, посока на движение на МПС
от запад на изток.
Електронният фиш е съставен на основание
снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП, а именно движение с превишена
скорост, като нарушението е установено с АТС — мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 № 11743CA. От АНО са представени удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по
метрология,валидно до 07.09.2027г. От ОД на МВР – Пловдив е бил представен и
протокол рег. № 1030р-3746/29.01.2020г. за използване на въпросното АТС, който,
представлява официален удостоверителен документ. Съгласно въпросния протокол
системата е използвана на 28.01.2020г., за контрол на участъка от общинска
пътна мрежа в гр.Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу № 73, посока на движение
на МПС запад към изток и посока за задействане- приближаващ. При доказани
годност и изправност на техническата система, координатите на контролирания
участък и разположението й при установяване на конкретното нарушение, няма
основание да се приеме, че някои от отразените в електронния фиш параметри,
вкл. мястото на извършване на нарушението и номер на първо и последно статично
изображение са неверни, и съобразно изложеното по-горе, същият се явява редовно
съставен. Мястото на заснемане притежава характеристиките на "населено
място" по смисъла на § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП. Мястото на извършване на
нарушението е изчерпателно определено, чрез точно посочване на гр. Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ срещу № 73, които еднозначно индивидуализират място от
земната повърхност на територията на РБ.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП –
даваща право на службите, определени от министъра на вътрешните работи, да
обозначават чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на
който се извършва контрола за спазване на правилата за движение чрез АТС е
отменена. Посочените нормативни изисквания касаят повече задълженията на АО
къде следва да бъде поставена такава камера с цел осигуряване безопасност на
движението, отколкото неизпълнението на това задължение да води автоматично до
отпадане задължението на водача да съобразява скоростта на движение с
вертикалната сигнализация.
При установяване на нарушението със
съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на
нарушителя и на контролен орган, при констатирано автоматизирано (в отсъствие
на контролен орган) нарушение. Самият фиш представлява типизиран документ
(електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер),
възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки
сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в
случаите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се
издава и тази фаза на производството не съществува. Установяването на
обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се
удостоверява чрез съответното доказателствено средство - снимков материал,
което има висока доказателствена стойност по арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Електронният фиш има значението на наказателно постановление (чл. 189, ал. 11
от ЗДвП) и на неговите последици.
От формална страна електронният фиш съдържа
всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити - териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя
на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера
на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното и заплащане. В този
смисъл не се установява процесуално
нарушение, ограничаващо правото защита на касатара.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, е
специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен
процес – конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка на формалната
законосъобразност следва да се държи сметка на спазването на намиращата
приложение специална норма. В същата няма изискване за отразяване на
длъжностното лице издало електронния фиш. Това според съда не представлява
празнота в уредбата, а напротив подчертава техническия характер на изявлението,
тъй като липсва и реквизит – подпис, като основен елемент от удостоверяване на
волеизявленията според общите изисквания за документиране. Законодателят е
приел, че е достатъчно наличието на отразяване на териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Използването на мобилни
технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство. Отделно от това всички автоматизирани технически средства
– мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал
и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания.
Принципът на действие на стационарните и мобилните устройства е един и същ -
измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респ. превозното средство. Обработката на данните и
издаването на ел. фиш при двата случая е от централизирана информационна
система.
Местоположението на ползваната система за видеоконтрол е отразено в протокола
за използване на АТСС от 29.01.2020г. като е посочено гр.Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ срещу № 73 и поставеното АТСС се намира временно върху пътя.
Поради горното не се споделя оплакването на касатора, че не е посочено точното
местоположение на АТСС. Съдът не споделя становището на касатора, че липсата на
утвърден план и съответен анализ къде да бъде поставено мобилното устройство
автоматично води до незаконосъобразност на ЕФ. Посочените нормативни изисквания
касаят повече задълженията на АО къде следва да бъде поставена такава камера с
цел осигуряване безопасност на движението, отколкото неизпълнението на това
задължение да води автоматично до отпадане задължението на водача да съобразява
скоростта на движение със законовото ограничение.
При така изложеното настоящият състав намира,
че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Основателно, при този изход на спора, е
направеното от процесуалния представител на ответника, в приложеното по делото
писмено становище, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция, което следва да бъде определено в размер на 80 лв.
Ето защо Пловдивски административен
съд, ХХ к. състав на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК:
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260268 от 28.09.2020г., постановено по АНД № 2031/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VII нак.състав.
ОСЪЖДА М.Р.Д., с ЕГН ********** *** сумата от 80/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: