Решение по дело №754/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Eвропейските фондове при споделено управление /загл. изм. – Д.В. бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./ (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по жалба на Фондация „Земя завинаги“, ЕИК *********, със седалище и адрес за кореспонденция гр. Стара Загора, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №77, вх. „А“, ет. 4, ап. 27, представлявано от изпълнителния си директор Д. И. И.-И., срещу Решение № РД 02-14-1063 от 12.10.2023 г., издадено от ръководителя на Националния орган по Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество „Черноморски басейн“ 2014-2020, с което на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ на Фондация „Земя завинаги“ е определена финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ по следните, сключени в изпълнение на проект с рег. №BSB-784 „По-чисти реки и по-чисти морета“ – CroCuS трудови договори: 1. трудов договор №BSB-784-03/01.07.2020 г., сключен с Д. Ч. И.; 2. трудов договор №BSB-784-05/21.10.2020 г. ., сключен с Д. Ч. И.; 3. трудов договор №BSB-784-02/01.07.2020 г., сключен с А. А. Г. и 4. трудов договор №BSB-784-06/21.10.2020 г., сключен с А. А. Г..

В депозираната пред съда жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не са налице материалноправните предпоставки за налагане на финансова корекция на бенефициера, доколкото не бил налице соченият от органа конфликт на интереси по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61 от Регламент /ЕС, Евратом/ 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. В представени по делото писмени становища са изложени подробни съображения в подкрепа на изложената от жалбоподателя основна защитна теза. Твърди се, че изводът на решаващия орган не се подкрепя от установените в хода на развилото се административно производство факти и обстоятелства, като в тази връзка е налице извършена неправилна правна квалификация на същите, и то в противоречие с материалния закон. Акцентира се върху това, че в духа и буквата на законодателството на ЕС и на утвърдените добри практики на европейските институции наличието на свързани лица само по себе си не представлява конфликт на интереси, като във всички случаи, за да бъде доказано наличието на такъв конфликт или потенциалния риск от възникването му, следва да бъде безспорно установено наличието на конкретна дейност или интерес, които са или биха могли да попречат на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или на друго лице в процеса на финансово управление на средствата от ЕС. Т. е. понятието конфликт на интереси следва да се използва единствено за случаите, при които лице или субект с отговорности по изпълнението на бюджета, одита или контрола се намира в подобна ситуация. В случая административният орган бил подходил формално и необективно, като крайния си извод формирал единствено на база установеното родство и брачна връзка между отделни членове на екипа по изпълнението на проекта. Жалбоподателят посочва, че въпросните членове на екипа, които всъщност са членове на постоянния екип на фондацията бенефициер, не са се самоназначили, нито са се самоконтролирали, като за да се избегне всякакъв риск от възникването на евентуален конфликт на интереси при разходването на европейски средства, са определени други лица, вкл. финансов мениджър и ментор в лицето на г-жа М. С. – последната представляваща съвета на директорите на бенефициера в процеса по изпълнението на проекта. В тази връзка се посочва, че липсва установена връзка между функциите на бенефициера, в качеството му на финансов участник, и предполагаемия частен интерес на членовете на постоянния му екип, в т. ч. и изпълнителния директор на фондацията, доколкото де факто са определени различни, трети лица, които да вземат решенията на бенефициера, произтичащи от функциите му на финансов участник в т. ч. и тези свързани с контрол и разходване на средствата. Така процесните трудови договори не се явявали сключени по решение на бенефициера, което да е взето пряко от лице, намиращо се в родствена и/или семейна връзка с назначените по тези договори лица, като в този смисъл конкретните изпълнители на проекта не са едновременно и работодател, и работник, нито участват в процеса по вземане на решенията на финансовия участник. Решението за определяне членовете на екипа не било взето еднолично от изпълнителния директор на фондацията – Д. И. И.-И., а от определената от Общото събрание на фондацията г-жа М. С., чрез нейна заповед от 27.06.2020 г. и анекс към нея от 01.09.2020 г., като по този начин е изключен рисковият фактор, какъвто представлява емоционалната и семейната връзка между отделните членове на постоянния екип на фондацията, който съответно да повлияе върху решенията на бенефициера във връзка с разходването на средства. Като цяло се посочва, че административният орган не е отчел всички предоставени от бенефициера доказателства за предприети от последния реални и ефективни мерки, които да гарантират избягването на конфликт на интереси, произтичащи от ситуация на семейната обвързаност на някой от членовете на екипа, натоварен с реализирането на проекта. Изтъква се, че тези мерки са били отчетени и констатации по повод опасност или възникване на неблагоприятни ситуации не са направени в хода на извършените по проекта одити. Отричат се изцяло доводите на ответника, свързани с неефективните и не дотолкова целесъобразни според него действия в процеса по наемане на външни лица за заемане на определените работни позиции в рамките на проекта, в т. ч. и твърдените като завишени поставени изисквания към тях, доколкото с тези си твърдения органът се домогва да докаже, че въпросните длъжности са предварително определени за заемане от членовете на постоянния екип на фондацията. В подкрепа на аргументите си жалбоподателят се позовава на съдебна практика на СЕС, както и на конкретни примери, дадени с Насоките на ЕК относно избягването и управлението на конфликти на интереси. По подробно изложените съображения е направено искане за отмяна на оспореното решение №РД 02-14-1063 от 12.10.2023 г.

Ответникът по жалбата – ръководителят на Националния орган по Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество „Черноморски басейн“ 2014-2020, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В представен по делото чрез процесуалния представител на административния орган писмен отговор се оспорва основателността на подадената жалба. Излагат се подробни съображения, че обжалваното решение, като издадено от компетентен орган; при спазване на административнопроизводствените правила; в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, с оглед доказаното наличие на възприетото основание за определянето на финансова корекция и при съобразяване с целта на закона е правилно и законосъобразно, и в този смисъл следва да остане в сила. Акцентира се върху това, че в случая е доказана свързаност между бенефициера - Фондация „Земя завинаги“, чрез изпълнителния си директор Д. И. И.-И., който бенефициер е получил БФП за изпълнение на проектни дейности, и наетите от него лица по трудови правоотношения, която свързаност била обусловена от доказаното наличие на семейни и родствени връзки между тези лица и г-жа Искрева-Идиго. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и за присъждане на направените разноски по извършване на легализиран превод на СОП ТС „Черноморски басейн“ 2014-2020 . Прави се възражение за прекомерност относно размера на претендираното за присъждане от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С решение от 15.06.2020 г. на Общото събрание /ОС/ на Фондация „Земя завинаги“ /л. 44/ изпълнителният директор на фондацията – г-жа Д. И. И.-И. е натоварена да се заеме с успешното реализиране на проекта „По-чисти реки и по-чисти морета“ – CroCuS, като негов „проектен мениджър“, сформирайки проектен екип и координирайки изпълнението му съгласно договор, подписан по СОП ТС „Черноморски басейн“ 2014-2020. Със същото решение ОС е натоварила г-жа М. С., член на Съвета на директорите /СД/, да представлява СД в качеството й на ментор при изпълнението на проекта. С последователни решения от 22.06.2020 г. /л. 44 гръб и л. 45/ ОС е одобрило основния, постоянен екип на фондацията да бъде назначен като експертен екип за изпълнението на проекта, в т. ч. и за заемане на следните позиции: 1. Д. И. И.-И.- „Ръководител проект“; 2. Д. И. – „Асистент“ и 3. А. Г. – „Специалист по комуникации и фотограф“. ОС е приело също, че при установяване на липса на експертиза в някоя от дейностите г-жа Искрева-Идиго, в качеството й на изпълнителен директор и мениджър на проекта, се одобрява да привлече външни експерти. ОС е упълномощило изпълнителния директор да сключи трудови договори с Д. И. и А. Г., както и с експертите, които в бъдеще ще бъдат назначени на останалите позиции за работа по проекта.

По делото се установява, че между Министерство на благоустройството, развитието и администрацията на Румъния, в качеството му на Управляващ орган на Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество /УО на СОП ТС/ „Черноморски басейн“ 2014-2020, от една страна, и Фондация „Земя завинаги“, в качеството й на водещ бенефициер, от друга, е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ №MLPDA 88708 от 26.06.2020 г., представен в легализиран превод от страна на ответника по делото – л. 111 и сл. Предметът на договора е отпускане и предоставяне на БФП на бенефициера за изпълнение на проект с рег. №BSB-784 „По-чисти реки и по-чисти морета“ – CroCuS. Съгласно чл. 3 от договора общият размер на допустимите разходи по проекта се оценява на 486 881.75 евро, като УО на СОП ТС „Черноморски басейн“ 2014-2020 се задължава да финансира 447 931.21 евро, а остатъкът, до пълния размер на допустимите разходи, се осигурява в режим на съфинансиране. Съгласно чл. 6.1 от договора водещият бенефициер поема отговорност за осигуряване на изпълнението на целия проект, съответно следи и гарантира, че целият проект се изпълнява в съответствие със сключения договор, Насоките за кандидатстване за БФП, Програмата и приложимото национално законодателство на ЕС и осигурява координация с всички бенефициери по проекта. В контекста на повдигнатия пред съда спор следва да се отбележи, че в чл. 20.1 от договора е записано, че за целите на същия конфликт на интереси означава всяка ситуация, при която е налице разминаване между изпълнението на задълженията по договора от страните и частния интерес на лицата, участващи в договора, което може да повлияе неблагоприятно на безпристрастното и обективно изпълнение на функциите на всяко лице, участващо в изпълнението /проверката/контрола/одита на договора, по причини, свързани със семейството, емоционалния живот, политическата или националната принадлежност, икономическия интерес или друг общ интерес с друго лице. В чл. 20.4 от договора е отбелязано, че водещият бенефициер и бенефициерите гарантират, че техният персонал, включително ръководството им, не е поставен в ситуация, която може да доведе до конфликт на интереси, като при възникването на подобна ситуация те следва незабавно да заменят въпросните субекти с други.

Със заповед за сформиране на екип-01 от 27.06.2020 г., подписана от г-жа М. С. /л. 46/ на основание договора за БФП №MLPDA 88708 от 26.06.2020 г., считано от 01.07.2020 г. е назначен екип за изпълнението на проекта, както следва: 1. „Ръководител на проекта“ - Д. И. И.-И.; 2. „Финансов мениджър“ – длъжността да се заеме посредством публикуване на обява за работа с цел намиране на квалифициран кандидат; 3. „Асистент“ - Д. Ч. И.; 4. „Специалист комуникации и фотограф“ – А. А. Г.; 5. „Експерт по информиране на обществеността и изграждане на капацитет“ - длъжността да се заеме посредством публикуване на обява за работа с цел намиране на квалифициран кандидат; 6. „IТ специалист и уеб разработчик“ - длъжността да се заеме посредством публикуване на обява за работа с цел намиране на квалифициран кандидат и 7. „Специалист по изпълнението на проекта“ - длъжността да се заеме посредством публикуване на обява за работа с цел намиране на квалифициран кандидат. За позиции 5, 6 и 7 е посочено, че в случай на невъзможност да бъде привлечен външен кандидат екипът на фондацията имал необходимата квалификация да попълни тези позиции. Отбелязано е, че за позицията „Финансов мениджър“ е наложително да се потърси висококвалифициран външен кандидат, доколкото из екипа на фондацията липсва член с необходимата квалификация. Със заповедта детайлно са определени основните задължения на членовете на екипа. За ментор на екипа е посочена г-жа М. С. - член на СД на фондацията. От представените по делото доказателства е видно, че обяви за привличане на служители са били публикувани на онлайн платформата JobTiger.

Чрез сключени трудови договори №BSB-784-03/01.07.2020 г. и №BSB-784-02/01.07.2020 г. /л. 289-292/ А. А. Г. и Д. Ч. И. са назначени съответно на длъжности „Специалист по комуникации и фотограф“ и „Асистент“ при изпълнението на проект с рег. №BSB-784 „По-чисти реки и по-чисти морета“ – CroCuS, считано от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г. От страна на Фондация „Земя завинаги“ договорите са подписани от изпълнителния директор - Д. И. И.-И.. С договорите са определени основните права и задължения на страните, в т. ч. и часовата ставка на заплащане. Към договорите са налични подписани длъжностни характеристики, одобрени от изпълнителния директор.

С Анекс 01 от 01.09.2020 г. към заповед за сформиране на екип-01 от 27.06.2020 г., подписан от г-жа М. С. /л. 48/ е назначен нов член на екипния проект, а именно: Д. И. И.-И. на длъжност „Специалист по изпълнението на проекта“.

По делото се установява, че между Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Република България, чрез Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество", Национален орган по СОП ТС „Черноморски басейн“ 2014-2020, представлявана от Д. Г. в качеството й на РУО на СОП ТС „Черноморски басейн“ 2014-2020 от една страна – договарящ орган и Фондация „Земя завинаги“ от друга страна – партньор е сключен договор за предоставяне на национално съфинансиране по програма „Черноморски басейн“ 2014-2020 с рег. №РД-02-29-155 от 21.09.2020 г. /л. 74 и сл./. Съгласно чл. 1 от договора на фондацията се предоставя национално финансиране под формата на БФП за изпълнение на проект „По-чисти реки и по-чисти морета“ – CroCuS, като съгласно чл. 4, ал. 2 нейният размер е 10 495.98 евро или 20 528.04 лв. По делото е представено споразумение за прекратяване на договора за национално съфинансиране, без отбелязана дата, но подписано от страните на 21.03.2024 г. /л. 338 и сл./.

С Анекс 02 от 21.10.2020 г. към заповед за сформиране на екип-01 от 27.06.2020 г., подписан от г-жа Д. И. И.-И. /л. 284/, считано от 21.10.2020 г. с цел пълното окомплектоване на екипа по изпълнението на проекта са назначени служители по позиции: 1. „Финансов мениджър“ – К. М. С.; 2. „Експерт по информиране на обществеността и изграждане на капацитет“ - Д. Ч. И. и 3. „IТ специалист и уеб разработчик“ – А. А. Г..

Чрез сключени трудови договори №BSB-784-06/21.10.2020 г. и №BSB-784-05/01.07.2020 г. /л. 285-288/ А. А. Г. и Д. Ч. И. са назначени съответно на длъжности „IТ специалист и уеб разработчик“ и „Експерт по информиране на обществеността и изграждане на капацитет“, при изпълнението на проект с рег. №BSB-784 „По-чисти реки и по-чисти морета“ – CroCuS, считано от 21.10.2020 г. до 31.12.2022 г. От страна на Фондация „Земя завинаги“ договорите отново са подписани от изпълнителния директор - Д. И. И.-И.. Определени са основните права и задължения на страните в т. ч. и часовата ставка на заплащане. Налични са и подписани длъжностни характеристики, одобрени от изпълнителния директор.

На 26.06.2023 г. в деловодната система на Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Република България /МРРБ/ е регистрирано Уведомление за съмнение за нередност/измама с вх. № 99-00-3-66 /л. 71-73/, изготвено от П. Х. – контрольор №BG-23. С уведомлението е предоставена информация за потенциална нередност по отношение на сключените трудови договори №BSB-784-03/01.07.2020 г. и №BSB-784-05/21.10.2020 г., сключени с Д. Ч. И. в рамките на проект с рег. №BSB-784 „По-чисти реки и по-чисти морета“ – CroCuS с посочена обща стойност на разходите за отчетен период от 01.10.2021 г. до 31.12.2022 г. в размер на 25 520.98 лв. В сигнала се сочи /предполага се/, че лицето Д. И. И.-И. – ръководител на проекта и лицето Д. Ч. И., назначен по визираните договори на длъжности „Експерт по информиране на обществеността и изграждане на капацитет“, съответно „Асистент по проекта“, са съпруг и съпруга. По-натам в уведомлението е предложена правна квалификация на нередността – т. 1 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Наредбата за посочване на нередности/.

До представляващия Фондация „Земя завинаги“ било изпратено писмо с изх. №99-00-3-66/2/ от 08.09.2023 г. /л. 62 и сл./ на ръководителя на НО по Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество „Черноморски басейн“ 2014-2020, с което той е запознат с постъпилото уведомление за нередност. В писмото е посочено, че след извършена проверка по сигнала в т. ч. в ТРЮЛНЦ и Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“, се установява, че доколкото изпълнителният директор на Фондация „Земя завинаги“ - Д. И. И.-И. се е намирала в родствена връзка с изпълнителите по трудови договори №BSB-784-03/01.07.2020 г., №BSB-784-05/21.10.2020 г., №BSB-784-02/01.07.2020 г. и №BSB-784-06/21.10.2020 г. Д. Ч. И. и А. Г., съответно първият неин съпруг, а вторият неин син, т. е. между тях е била налице свързаност по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Търговския закон, се обуславял извод за наличието на ситуация на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент /ЕС, Евратом/ 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. Установената свързаност била налице към момента на сключване на визираните трудови договори. Акцентира се върху акта, с който се определя екипът за изпълнение на проекта - заповед за сформиране на екип-01 от 27.06.2020 г., подписана от г-жа М. С., и върху това, че чрез нея Д. И. И.-И. е определена за ръководител на проекта. Установената свързаност между бенефициера Фондация „Земя завинаги“, чрез изпълнителния директор на фондацията, намиращ се в семейни и родствени връзки с изпълнителите по сключените трудови договори, компрометирала безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансовите участници/отговорните лица при вземане на решения относно начина, по който ще бъде разходван бюджетът във връзка с изпълнението на проекта. Наличието на посоченото родство предполагало бенефициерът да е например с намалени изисквания относно качеството на изпълнение, а същевременно трудовото възнаграждение на наетите лица да е определено субективно. Аргументира се наличието на косвен личен интерес, доколкото изпълнителите по трудовите договори са назначени по непрозрачен начин и в условията на липса на конкуренция, предвид подхода и начина, предприет за заемане на свободните позиции, в т. ч. и поставените според органа завишени изисквания към квалификацията и опита на кандидатстващите, т. е. била налице възможността от облагодетелстване на определени членове от постоянния екип на фондацията, които всъщност са и роднини на изпълнителния директор. Именно наличието на този косвен личен интерес било нарушило безпристрастното и обективно упражняване на функциите на отговорното лице – бенефициер, което поставяло под съмнение ефикасното разходване на БФП. В допълнение се посочва, че частният интерес на бенефициера, чрез изпълнителния директор, създаващ се от облага, от материален характер за свързаните с него лица при осъществяване на правомощията му по приемане на уговорена работа, е достатъчен да се приеме, че е налице ситуация на конфликт на интереси. Предвид описаното било допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61 от Регламент /ЕС, Евратом/ 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г., последното квалифицирано като нередност по смисъла на т. 1 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, за която се предвиждала финансова корекция определена в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по сключените 4 трудови договора. На бенефициера е предоставен двуседмичен срок за представяне на писмени възражения по основателността и размера на възприетата от органа финансова корекция, считано от датата на получаване на това уведомление. Писмото е получено от Фондация „Земя завинаги“ на 13.09.2023 г., видно от представената на л. 68 от делото обратна разписка.

Във връзка с последното до ръководителя на Националния орган на програмата от страна на представляващия Фондация „Земя завинаги“ било изпратено възражение с вх. №99-00-3-66/3/ от 26.09.2023 г. /л. 38 и сл./ с приложени към него доказателства. Изложени са съображения за необосноваността и неправилността на формираните от административния орган изводи за наличието на нарушение, както и за определянето на следващата се от това финансова корекция. Като цяло съдържащите се във възражението доводи в голямата си част са идентични с тези, изложени и в понастоящем разглежданата от съда жалба, т. е. отричащи наличието на твърдения за установен от органа конфликт на интереси между бенефициера и изпълнителите по засегнатите от твърдяното нарушение трудови договори, чрез изпълнителния директор на фондацията. Като цяло се отрича наличието на твърдения от НО косвен личен интерес от назначаването на конкретните лица, доколкото не е налице ситуация, при която да е налице възможност за вземането на преки решения по разходване на средствата от бюджета на проекта от страна на изпълнителния директор на Фондация „Земя завинаги“ – предприети били всички превантивни мерки за избягване на ситуации на конфликт на интереси в т. ч. и чрез определянето на трето лице, в качеството му на ментор по проекта.

С оспореното понастоящем решение №РД 02-14-1063 от 12.10.2023 г., издадено от ръководителя на Националния орган по Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество „Черноморски басейн“ 2014-2020 /л. 27 – 37/ на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ във връзка с §5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ, на Фондация „Земя завинаги“ е определена финансова корекция, по пропорционалния метод в размер на 100% от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ по сключените в изпълнение на проект с рег. №BSB-784 „По-чисти реки и по-чисти морета“ – CroCuS трудови договори №BSB-784-03/01.07.2020 г., сключен с Д. Ч. И., №BSB-784-05/21.10.2020 г., сключен с Д. Ч. И., №BSB-784-02/01.07.2020 г., сключен с А. А. Г. и №BSB-784-06/21.10.2020 г., сключен с А. А. Г.. В решението не е посочен конкретен размер на финансовата корекция. Изложени са подробни съображения, довели до формирането на крайния извод на органа, изразяващ се в констатираното наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент /ЕС, Евратом/ 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и чл. 20 от договора за БФП, изразен чрез наличието на свързаност между бенефициера Фондация „Земя завинаги“, чрез изпълнителния директор на фондацията - Д. И. И.-И. и наетите лица чрез въпросните трудови договори, която свързаност е обусловена от наличието на семейни и родствени връзки. Като цяло органът се е позовал на становището на контрольора, съдържащо се в уведомлението за съмнение за нередност, както и е възпроизвел, и в този смисъл препотвърдил собствените си мотиви, съдържащи се в изпратеното до бенефициера уведомително писмо с изх. № №99-00-3-66/2/ от 08.09.2013 г. В решението подробно е представена нормативната регламентация, касаеща дефинирането на конфликта на интереси за целите на финансовите операции на съюза и в частност в областта на разпределение и разходване на средствата от структурните фондове на общността, предпоставките за неговото възникване и възможните мерки за своевременно предотвратяване на това възникване, както и на последиците от него, отговорностите на конкретните бенефициери, съответно на държавите членки, както и потенциалният негативен ефект, проявяващ се върху регулираните в тази област отношения. През призмата на така относимата нормативна уредба са анализирани и подложени на преценка установените в хода на производството факти и обстоятелства, като е формиран извод за това, че в действителност конфликт на интереси в случая е налице, доколкото бенефициерът чрез лице – част от ръководния му екип, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно осъществяване на правомощията му по повод изпълнението на договора за БФП. Посочено е, че наемането на лица на трудови правоотношения, които имат родствена връзка с работодателя, предполага неясноти и пречки по отношение на контрола по изпълнение на проекта, качеството на постигнатите резултати и заплащането. Констатираните обстоятелства водели до нарушаването на основни принципи като равно третиране на кандидатите и прозрачност при наемането на персонал за изпълнението на проекти с европейско финансиране. Отрича се определянето на М. С. в качеството й на ментор по проекта като достатъчно ефективна мярка във връзка с вмененото към финансовите участници задължение за предотвратяване на конфликт на интереси. Формира се извод, че бенефициерът не е следвало да сключва договори с лица, за които били налице данни за наличие на родствени връзки. Фактът, че г-жа Д. И. И.-И., в качеството си на работодател, е сключила договори със сина си и съпруга си, било достатъчно основание да се смята, че е налице както икономически, така и личен интерес. От своя страна наличието на икономически и личен интерес в своята съвкупност влияели на безпристрастността и независимостта при възлагане изпълнението на услугите на конкретните лица, между които същевременно се установява наличието на семейна и родствена връзка. Акцентира се върху това, че нарушение, изразяващо се във възникването на конфликт на интереси, е налице дори и в случаите, при които реална облага във връзка с наличието на частен интерес не е получена. Разгледани и подложени на преценка са възраженията, представени от бенефициера, като същите са отхвърлени като неоснователни. В решението са изложени мотиви във връзка със съставомерността на твърдяното за извършено нарушение, неговия негативен ефект, както и квалифицирането му като нередност и определянето на относимия размер на съответстващата на тази нередност финансова корекция в процентно изражение, съгласно разпоредбата на т. 1 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности.

Видно от представените по делото доказателства, решение №РД 02-14-1063 от 12.10.2023 г. е изпратено на жалбоподателя с придружително писмо изх. № 99-00-3-66 /6/ от 13.10.2023 г. и получено от него на 01.12.2023 г., като жалбата е депозирана в АдмС-Стара Загора на 12.12.2023 г.

По делото са приложени и приети като доказателства документите, образуващи административната преписката по издаване на оспореното решение, в т. ч. и тези относими към компетентността на издателя му. Оспореното решение е представено както на хартиен носител, така и под формата на електронно подписан документ. От страна на ответника по делото в легализиран превод на български език са представени екземпляри от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №MLPDA 88708 от 26.06.2020 г., както и Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество „Черноморски басейн“ 2014-2020. От страна на ответника по делото допълнително са представени доказателства на електронен носител – таблици с верифицирани разходи за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2021 г., съответно от 01.10.2021 г. до 31.12.2022 г. /л. 332 и сл./, чрез които се удостоверява сторените от Фондация „Земя завинаги“ и декларирани за възстановяване разходи /за двата отчетни периода/ по трудови договори №BSB-784-03/01.07.2020 г., №BSB-784-05/21.10.2020 г., №BSB-784-02/01.07.2020 г. и №BSB-784-06/21.10.2020 г., като общата им стойност равни на 43 220.00 евро /84 530.97 лв./.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Преди всичко друго е необходимо да се наблегне върху това, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗИД на ЗУСЕСИФ/, с § 1 на който, наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, в което число влизат и съответните програми за европейско териториално сътрудничество по смисъла на чл. 6 от ЗУСЕСИФ/ЗУСЕФСУ, разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 г., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно § 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". С оглед горното приложима към разглеждането на настоящия спор е и редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.

Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“ е част от Трансграничното сътрудничество /ТГС/ на ЕС в рамките на Европейския инструмент за съседство /ЕИС/. В този смисъл програмата получава финансиране от ЕИС, както и от Европейския фонд за регионално развитие /ЕФРР/ и Инструмента за предприсъединителна помощ, които се обединяват. Общата цел на програмата е да допринесе за подобряване на благосъстоянието на хората в регионите на Черноморския басейн чрез устойчив растеж и съвместно опазване на околната среда. В частност програмата следва да допринесе за изпълнение на две от основните стратегически цели на ТГС по ЕИС: 1. Насърчаване на икономическото и социалното развитие в регионите от двете страни на границата и 2. Справяне с общите предизвикателства в околната среда, общественото здраве, безопасността и сигурността. Съдържанието на програма е публично достъпно на интернет адрес https://www.mrrb.bg/bg/infrastruktura-i-programi/programi-za-teritorialno-sutrudnichestvo-2014-2020/chernomorski-basejn-2014-2020/dokumenti/,изцяло на английски език. Както вече бе споменато, по делото от страна на ответника е представено копие на програмата, придружено с легализиран превод на същата, съгласно изискването, съдържащо се в чл. 14, ал. 3 от АПК.

Решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган с оглед разпоредбата на §5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ /изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./ във връзка с чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и представената на л. 21-22 от делото заповед №РД-02-14-684 от 28.06.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство.

Съгласно разпоредбата на §5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, като в частност органите за управление и Националните органи /НО/ осъществяват правомощия по администрирането на нередности и извършването на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III. При извършване на финансови корекции органите за управление и /НО/ прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2.

Доколкото въпросната програма е съфинансирана от ЕФРР, се обуславя и приложимостта на Регламент /ЕС/ №1299/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от ЕФРР по цел „Европейско териториално сътрудничество“. Съгласно чл. 8, § 4, т. ii и т. v от Регламент /ЕС/ №1299/2013 в програмата за сътрудничество следва да се определят органът или органите, натоварени със задължението да изпълняват контролни функции както и да се определят общото описание на механизмите за управление и контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 4, § 4 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №897/2014 на Комисията от 18.08.2014 г. за определяне на специални разпоредби за изпълнението на програми за трансгранично сътрудничество, финансирани по Регламент /ЕС/ №232/2014 на ЕП и на Съвета за създаване на ЕИС, всяка програма следва да съдържа посочване на НО на всички участващи държави и по-специално органът във всяка участваща държава, посочен в членове 20 и 31.

Съгласно т. 6.4 „Национални органи“ от Съвместната оперативна програма за трансгранично сътрудничество по Европейски инструмент за съседство "Черноморски басейн 2014 – 2020", институцията определена да изпълнява функциите на НО по програмата на територията на Република България е Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, като този орган следва да гарантира пряко или чрез национален компетентен/ни/ орган/и/, че в техните страни са въведени подходящи механизми за предотвратяване, откриване и коригиране на нередностите на техните територии. Съответно на последното е и възприетото с решение на Министерски съвет №156 от 21.03.2014 г. /л. 280/, чрез което са определени органите за управление, контрол, одит и изпълнение на програмите на ЕС за териториално сътрудничество, в които Република България участва за периода 2014 – 2020 г. В т. 3 от визираното решение Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ /сега само дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“/ на Министерство на регионалното развитие /сега Министерство на регионалното развитие и благоустройството/ е определена за Национален орган и Национално информационно звено по програмата за ТГС „Черноморски басейн 2014–2020“.

Според чл. 29, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на МРРБ в релевантна редакция, Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" изпълнява функциите на Национален орган и Информационно звено по Съвместната оперативна програма за трансгранично сътрудничество Черноморски басейн 2014 – 2020. По силата на чл. 3, ал. 1 от същия правилник на министърът на регионалното развитие и благоустройството е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който провежда и държавната политика в областта на регионалното развитие и благоустройството. В чл. 5 са посочени правомощията на министъра, като в т. 1 е разписано, че той провежда държавната политика за: „регионално развитие и европейско териториално сътрудничество,.........“, а в т. 11, че организира, координира и контролира и дейността на НО по програма Черноморски басейн 2014 – 2020. Във връзка с последното съдът приема за безспорно, че посочената по-горе дирекция се намира в специализираната администрация на МРРБ, както и че министърът на регионалното развитие и благоустройството е ръководител на администрацията, в рамките на чиято структура се намира дирекцията, определена за отговорна за действията по управление, изпълнение и контрол на програмата на територията на Република България, доколкото страната е държава-участник с конкретно разписани за това и съответно поети ангажименти. В този ред на мисли следва да се отбележи, че когато за изпълнител на дадено правомощие е посочен не конкретен административен орган, а административна структура, то компетентен да се произнесе е нейният ръководител. По силата на чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/ ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения.

Именно на основание горното с представената по делото своя заповед №РД-02-14-684 от 28.06.2023 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е възложил на М. О., на длъжност директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ при МРРБ, правомощията да ръководи и организира дейността на НО и Звеното за контрол и контакт по СОП ТГС по ЕИС „Черноморски басейн 2014–2020“, като в тази връзка му е вменено да издава и всички ИАА по смисъла на ЗУСЕФСУ.

Предвид всичко изложено се налага изводът, че решение №РД 02-14-1063 от 12.10.2023 г., издадено от М. О. в качеството му на ръководител на НО по Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество „Черноморски басейн“ 2014-2020 е постановено от материално и функционално компетентен административен орган при упражняване на надлежно делегираните му правомощия във връзка с разпоредбата на §5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ.

Оспореното решение е издадено при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като по делото освен на хартиен носител то е представено и под формата на електронен документ, подписан с КЕП, издаден на М. О., за чиято валидност се прилагат доказателства. В решението са посочени както правни основания за неговото издаване – относимите според административния орган нормативни разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото административно правомощие и съдържанието на разпоредените с административния акт правни последици, така и фактическите основания - фактите, от които органът черпи упражненото публично субективно право. Разгледани са и са подложени на преценка възраженията на бенефициера. Административният орган изрично е формулирал констатация за наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 г. по повод констатирано нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61 от Регламент /ЕС, Евратом/ 2018/1046 на ЕП и на Съвета от 18 юли 2018 г. Посочени са фактически и правни съображения за налагането на финансова корекция за квалифицираната нередност и определянето на нейния конкретен размер по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности.

Решението е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ – в съответствие с посочената разпоредба преди издаването на решението управляващият орган е осигурил възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не е бил по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.

Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли е възприетото от ръководителя на НО по СОП ТГС по ЕИС „Черноморски басейн 2014–2020“ основание за налагането й, съответно правилно ли е определен размерът й. Съгласно чл. 71 от ЗУСЕФСУ с извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред ЕК, са в съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство. Основанията за определяне на финансова корекция, нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от закона такова основание е и нередност, съставляваща нарушение на чл. 61 от Регламент /ЕС, Евратом/ 2018/1046 – когато по отношение на бенефициера е установено наличието на конфликт на интереси, което нарушение има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. По силата на изричния текст на чл. 1, §3 от Регламент №1299/2013, правилата на Регламент №1303/2013 и глава I от Регламент (ЕС) №1301/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно ЕФРР и специални разпоредби по отношение на целта "Инвестиции за растеж и работни места", и за отмяна на Регламент (ЕО) №1080/2006 се прилагат за цел "Европейско териториално сътрудничество" и програмите за сътрудничество по нея, освен когато изрично е предвидено друго или когато посочените разпоредби могат да се прилагат единствено за цел "Инвестиции за растеж и работни места." Съгласно чл. 143, §1 от приложимия в случая Регламент №1303/2013 ДЧ носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Съгласно чл. 122, §2 от Регламент №1303/2013, ДЧ предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за „нередност“ се съдържа в чл. 2, т. 36 на Регламент №1303/2013, съгласно която норма „нередност“ е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като „нередност“ изисква наличието на три елемента от обективна страна: 1. действие или бездействие на икономически оператор; 2. това действие или бездействие да води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. да има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването и санкцията при проявлението на съответната хипотеза. Това представлява гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията.

Както вече бе отбелязано, съгласно §5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ при извършване на финансови корекции органите за управление и НО прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2. Такъв акт е приетата с ПМС №57 от 28.03.2017 г. и на основание законовата инвеститура Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 3 от ЗУСЕФСУ за нередности по ал. 1, т. 1, 3 – 7 и 9 финансовите корекции се определят по пропорционалния метод, когато не може да се установи размерът на реално установените финансови последици на нарушението. Съгласно §1, т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, същата се прилага и за СОП ТГС по ЕИС „Черноморски басейн 2014–2020“. Съгласно чл. 70, ал. 3 от ЗУСЕФСУ за нередности по ал. 1, т. 1, 3 – 7 и 9 финансовите корекции се определят по пропорционалния метод, когато не може да се установи размерът на реално установените финансови последици на нарушението, като аналогичен е и текстът на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности. Съгласно чл. 2, ал. 3 от наредбата приложимите процентни показатели на финансови корекции за нередностите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 3 – 7 ЗУСЕСИФ са посочени в приложение №2 към същата наредба.

В конкретния случай административният орган е посочил като основание състава на нередност по т. 1 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСEФСУ – по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент /ЕС/ 2018/1046 във връзка със сключените трудови договори между Фондация „Земя завинаги“, представлявана от изпълнителния си директор Д. И. И.-И., от една страна, и членовете на постоянния екип на фондацията Д. Ч. И. и А. Г., от друга страна, в изпълнение на проект с рег. №BSB-784 „По-чисти реки и по-чисти морета“ – CroCuS, а именно: трудов договор №BSB-784-03/01.07.2020 г., трудов договор №BSB-784-05/21.10.2020 г., трудов договор №BSB-784-02/01.07.2020 г. и трудов договор №BSB-784-06/21.10.2020 г. Според органа конфликтът на интереси в случая се изразява с констатираното фактическо наличие на свързаност на основа доказани семейни и родствени връзки между бенефициера, чрез изпълнителния директор на фондацията, и отделните изпълнители по визираните трудови договори, и то към момента на сключването им.

Вмененото задължението на държавите членки за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси следва от установените в член 63 от Регламент №2018/1046 техни задължения по управление, каквото с оглед на член 4, § 7 от Регламент /ЕС/ №1303/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година е управлението на ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. В съответствие със задълженията си, произтичащи от споделеното управление, националният законодател в член 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ изрично е въвел забраната за конфликт на интереси при управление на средствата от ЕСИФ, при това със смисъла и съдържанието на член 61 от Регламент №2018/1046. В тази връзка установяването на конфликт на интереси е предвидено в ЗУСЕФСУ като основание за отмяна или намаляване на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ.

Като цяло понятието конфликт на интереси е иманентно свързано с принципите на добро управление, прозрачност и равно третиране. То се отнася до случаи, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета на Общността и имащи задължение за неговото правилно разходване, действат безпристрастно и обективно и не са опорочени по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Предполагаемият конфликт на интереси е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в независимостта или безпристрастността на субект или лице, дори и когато конфликтът на интереси не намери реално изражение или ако лицето в действителност не се е възползвало от ситуацията. В Насоките на ЕК относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент /2021/С 121/01/ е посочено, че чл. 61 от Регламент №2018/1046 е пряко приложим в държавите членки, доколкото те участват в изпълнението на бюджета на ЕС. Следователно, тяхното задължение не зависи от приемането на национални мерки за прилагане.

Нормата на чл. 61, §1 от Регламент №2018/1046 гласи, че финансовите участници по смисъла на глава 4 от дял IV от регламента и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. Понятието „участие“ включва всеки, който би могъл да повлияе на процеса за вземане на решения, в това число национални, регионални и местни органи, служители или членове на тези органи и членове на правителството, доколкото те се занимават с някоя от гореспоменатите стъпки при изпълнението на бюджета на ЕС. Чл. 61 от Регламент №2018/1046 се прилага по отношение на всяка стъпка, /която трябва да бъде/ предприета от всеки, който отговаря за процеса на вземане на решения, свързани с изпълнението на бюджета на ЕС, и/или който е в състояние да ръководи и/или да влияе върху този процес. Участието обаче трябва да е достатъчно значително: лицето трябва да има право да упражнява определена степен на преценка или контрол върху изпълнението на бюджета /т. е. да притежава правомощието да действа или да дава указания на тези, които действат; да дава съвети или да предоставя становища на тези, които действат/.

Съгласно т. 3.2.2 „Обхванати лица“ от Насоките на ЕК относно избягването и управлението на конфликти на интереси, чл. 61 от Регламент №2018/1046 се прилага и за всяко лице и за всеки субект в юрисдикцията на държавите членки, което /който/ участва в изпълнението на бюджета на ЕС. В случай на споделено управление НО отговарят за създаването на системи за вътрешен контрол, в които отговорностите/задачите са ясно определени, тъй като това е от значение за определяне на участието на дадено лице в изпълнението на бюджета във всеки конкретен случай. По аргумент от разпоредбата на чл. 62, § 1, б. „б“ от Регламент №2018/1046 е безспорно, че водещите партньори - бенефициери по даден проект /какъвто се явява и жалбоподателят/, попадат в кръга на лицата, които участват в изпълнението на бюджета на ЕС, като за тях съществува и задължението да гарантират, че техният персонал, включително ръководството им, не е поставен в ситуация на конфликт на интереси, доколкото наличието на подобно обстоятелство може да доведе до фаворизирането на определени потенциални кандидати за изпълнение, предвид възможността въпросните лица да са част от процеса по управление на средствата и/или да имат правомощията да повлияят върху управленските решения на изпълнителите на бюджета.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, §3 от Регламент №2018/1046, за целите на §1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Предвид това, че става дума за конфликт на интереси по отношение на бенефициер, то той е възможен именно във връзка с разходването на получените от бенефициера средства. С оглед на член 6 от Регламент №1303/2013 бенефициерът трябва да разходва получените средства от ЕСИФ законосъобразно, в случая това значи средствата, платени по договорите, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с чл. 61 от Регламент №2018/1046.

Хипотезата на т. 1 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности изисква по отношение на бенефициера да е налице конфликт на интереси именно по смисъла на чл. 61 от Регламент №2018/1046.

Отново според Насоките на ЕК конфликт на интереси може да възникне дори ако лицето не се възползва действително от ситуацията, тъй като е достатъчно обстоятелствата да опорочават обективното и безпристрастно упражняване на функциите му. Предполагаем конфликт на интереси може да възникне по-специално когато дадено лице, независимо от намеренията си, има основания да смята или по отношение на него може да се смята, че има конкуриращи се лични и обществени интереси, тъй като съществува риск това да накърни способността на лицето да изпълнява задачите и задълженията си по безпристрастен и обективен начин. Предполагаемият конфликт на интереси е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в независимостта и безпристрастността на дадено лице или субект, дори ако конфликтът на интереси не намери реално изражение или ако лицето в действителност не се възползва от ситуацията. В този контекст е от изключителна важност да се гарантира ефективното спазване на правилата за предотвратяване на конфликти на интереси и да се избягват всякакви съмнения, които разумен, информиран, обективен и добросъвестен човек може да има относно уместността на поведението на лице, участващо в изпълнението на бюджета.

Подобни на гореописаните обстоятелства обаче трябва да имат определена установима и индивидуална връзка с конкретни аспекти на поведението или взаимоотношенията на лицето /или да оказват въздействие върху тях/. Рискът от предполагаем конфликт на интереси следва да се основава на обективни и разумни съображения. Това включва подлежащи на проверка фактически данни за наличие на връзки между функциите и съответния интерес, например правомощие за предприемане на действие или даване на указания, връзка чрез трето лице, продължаваща връзка въз основа на заемани в миналото длъжности, връзка чрез бъдещи длъжности или йерархична и/или функционална връзка. Т. е. просто наличието на определена свързаност между лицата и по критериите на чл. 61, §1 от Регламент №2018/1046 не предполага автоматизъм в преценката за наличието на конфликт на интереси и неговото последващо санкциониране.

Във връзка с горното е необходимо да се отбележи, че по смисъла на чл. 61 от Регламент №2018/1046 не следва да бъде изключено наличието на такъв интерес, за който, както се твърди и в конкретния случай, може да се приеме, че влияе върху безпристрастността и независимостта на финансов участник /в случая бенефициер и работодател/ във връзка именно с възлагане изпълнението на дейности по повод, с които се реализира и финансовото подпомагане от страна на общността. Безспорно е, както твърди и ответникът по делото, че частен е всеки интерес, който води до облага от материален характер за свързаното с бенефициера лице, а облага е всеки доход в пари и имущество. Интересът обаче трябва да бъде достатъчно значителен, за да се приеме, че е възможно да опорочи "безпристрастното и обективно упражняване на функциите, като в случая може да се твърди, че колкото по-голяма е отговорността и отчетността или колкото по-голям е интересът, или колкото по-непосредствено е участието в изпълнението на бюджета, толкова по-голяма е вероятността за предполагаем конфликт на интереси.

Предвид горното може да се заключи, че за да е безспорно наличието на конфликт на интереси, то се изисква установяване на обективно възприятие за конфликт на интереси, който от своя страна трябва да се основава на обективни и разумни съображения, естествено формирани в рамките и по смисъла на чл. 61, §1 от Регламент №2018/1046 и отчитащи действителното фактическо положение в конкретна ситуация и към конкретен момент.

В случая безспорно се установява по делото, че Фондация „Земя завинаги“ попада под обхвата на чл. 61 от Регламент №2018/1046 в качеството й на лице, участващо в изпълнението на бюджета на ЕС с оглед сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №MLPDA 88708 от 26.06.2020 г. във връзка с изпълнение на дейностите по проект№BSB-784 „По-чисти реки и по-чисти морета“–CroCuS. Във връзка с последното за бенефициера възниква и задължението за предприемане на всички възможни действия, с които своевременно да се предотврати възникването на конфликт на интереси в т. ч. и чрез лица от ръководния му състав и персонал, както и задължението при възникването на подобна ситуация да уведоми НО за това – аргумент и от чл. 20, от сключения договор за БФП.

Безспорно е също, а и не се отрича от жалбоподателя, че към момента на сключване на процесните трудови договори от 01.07.2020 г., съответно от 21.10.2020 г. Д. И. И.-И. е била изпълнителен директор на Фондация „Земя завинаги“, както и е била определена чрез заповедта за сформиране на екип от 27.06.2020 г. за ръководител на проекта. Апропо, още с решение на ОС на фондацията от 22.06.2020 г. е одобрено основният екип на ЮЛНЦ да бъде назначен и като експертен екип за изпълнението на проекта в т. ч. позицията „Ръководител проект“ да бъде заета именно от г-жа Искрева-Идиго. Както вече бе посочено по-горе със същото това решение на ОС Д. Ч. И. и А. Г. също са били определени да заемат конкретни позиции – „Асистент“, съответно „Специалист по комуникации и фотограф“ във връзка с което в последствие са сключени и два от процесните трудови договори, а именно: №BSB-784-03/01.07.2020 г. и №BSB-784-02/01.07.2020 г. Безспорно е също, че към момента на сключване на всички трудови договори от 01.07.2020 г., съответно от 21.10.2020 г. е налице фактическа свързаност в т. ч. и по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ТЗ между изпълнителния директор на Фондация „Земя завинаги“ - Д. И. И.-И. и част от членовете на постоянния екип на фондацията - Д. Ч. И. и А. Г., основаваща се на семейна и родствена връзка помежду им - последните са съответно съпруг и син на г-жа Искрева-Идиго. Установява се също, че за ментор при изпълнението на проекта, който да представлява СД е определена г-жа М. С., която всъщност е и издател на заповедта за сформиране на екип от 27.06.2020 г. и анекса към същата от 01.09.2020 г., чрез който пък г-жа Искрева-Идиго е назначена и на позиция „Специалист по изпълнението на проекта“. Вторият анекс към заповедта за сформиране на екип – този от 21.10.2020 г. с който де факто Д. Ч. И. и А. Г. са определени да заемат позициите „Експерт по информиране на обществеността и изграждане на капацитет“, съответно „IT специалист и уеб разработчик“, е подписан от г-жа Искрева-Идиго в качеството й на изпълнителен директор на фондацията.

За да възприеме в случая наличието на конфликт на интереси по отношение на бенефициера, ръководителят на НО по програмата е изложил установените факти и обстоятелства относно наличието на свързаност между лицата, както и взел предвид подхода за определяне на екипа по проекта, в т. ч. и външното обявяване за заемане на част от позициите. Обсъдил е и функцията на определеното за ментор по проекта лице – г-жа М. С., като всъщност е възприел, че в крайна сметка наличието на подобна фигура не е достатъчно, за да се гарантира в максимална степен избягването на ситуации, предпоставящи възможността за възникване на конфликт на интереси, т. е. отрекъл е това обстоятелство като адекватно и ефективно предприета от бенефициера превантивна мярка по смисъла на чл. 61 от Регламент №2018/1046 във връзка със съществуващата в случая ситуация на фактическа свързаност. Органът обаче не е изследвал и анализирал в достатъчна степен на обоснованост по какъв начин тези факти сочат на конфликт на интереси по смисъла на определението, дадено в чл. 61 от Регламент №2018/1046. В решението е посочено, че е налице конфликт на интереси, тъй като бенефициерът, и то чрез изпълнителния си директор г-жа Искрева-Идиго има частен, личен и икономически интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията му, като е доуточнено, че от една страна са фаворизирани членове от постоянния екип на фондацията пред всички възможни външни кандидати за обявените за заемане позиции, чрез поставянето на неравни /завишени/ изисквания, а от друга страна, че тяхното назначаване предполага възникването на неясноти и пречки по отношение на контрола по изпълнение на проекта, качеството на постигнатите резултати и заплащането. Т. е. предполага се, че поради наличието на коментираното родство бенефициерът от една страна е допуснал облагодетелстване на определени лица, а от друга е с намалени изисквания относно качеството на изпълнение по процесните трудови договори, при все че същият следва да осъществява контрол върху работата на посочените лица, които в крайна сметка са част от тесния семеен кръг на лице от ръководния състав на бенефициера - налице бил интерес, за който може да се приеме, че влияе върху независимостта и безпристрастността по повод възлаганата работа по проекта, доколкото изпълнителният директор би могъл да взема решения, свързани с разходването на средства от БФП, повлиян от своята семейна и емоционална обвързаност. В този смисъл съдът не приема за изяснено в достатъчна степен какъв точно е този личен икономически интерес, както и какъв би бил конкретният механизъм, в резултат на който би могло да се стигне до реално повлияване върху избора на кандидатите за конкретните позиции, съответно и върху контрола и отчетността по отношение изпълнението, респективно заплащането на работата по трудовите договори. На първо място следва да се отчете, че съобразно възприетия от бенефициера подход за съставяне на екипа, който ще изпълнява проекта и механизма на вземането на същинските решения във връзка с неговото персонално определяне, са предприети конкретни действия, чрез които е минимизиран рискът от пряка намеса на законния представител на фондацията - г-жа Искрева-Идиго по отношение именно на тези решения, като последните са взимани както от страна на ОС на фондацията, така и от страна на определената от ОС за ментор по проекта г-жа М. С.. И. С. със своя заповед от 27.06.2020 г. е определила структурата на екипа от гл. т. отделните съставящи го позиции, както и начина, по който те ще се заемат. Изрично е посочено както в решенията на ОС от 22.06.2020 г., така и в заповедта от 27.06.2020 г., че при обективна невъзможност за попълване на екипа по проекта чрез извършването на „външен подбор“ постоянният екип на фондацията разполага с членове със съответна квалификация и компетентност, които да заемат въпросните позиции. На второ място безспорно е налице външно обявяване на въпросните свободни позиции, като дали поставените изисквания за тяхното заемане са необосновано завишени или не е ирелевантно към случая предвид това, че за бенефициера не е налице задължение за провеждане на определен вид публична, а от там състезателна процедура, целяща постигането на икономически най-изгоден резултат за него. В този смисъл необоснован, а и недоказан се явява изводът на НО, че в хода на сформиране на проектния екип е налице формално проведена процедура с единствена цел да бъдат фаворизирани определени членове на постоянния екип на фондацията, чрез което били нарушени принципите на равно третиране и на прозрачност. На следващо място с факта на назначаване на външно за бенефициера лице, изпълняващо функциите на „Финансов мениджър на проекта“, е гарантирано обективното и независимо вземане на решения във връзка с разходването, контрола и отчетността на средствата от БФП, представляващи и част от бюджета на ЕС, като е сведена до минимум възможността изпълнителният директор на фондацията да има водеща роля в този процес. В подкрепа на този извод са и определените задължения на финансовия мениджър, измежду които и: 1. Да следи финансовите документи…..; 2. Подготвя договорите на наетите членове на екипа; 3. Следи и систематизира финансовите документи…; 4. Верифицира разходи по проекта-командировки, доказателства за участие в събития, фактури, касови бележки и пр. Т. е. контролът и разходването на средствата от БФП, предоставени за изпълнение на одобреното проектно предложение на Фондация „Земя завинаги“ не е предоставен на изпълнителния директор и законен представител на ЮЛНЦ, поради което неправилен и необоснован се явява и изводът, че е възможно уговарянето на по-благоприятни условия по изпълнение на сключените трудови в т. ч. и упражняването на занижен контрол във връзка с приемането и разплащането на извършената от изпълнителите работа. Още повече че, както жалбоподателят посочва, а и съдът споделя, верифицирането на допустимите разходи, сторени в изпълнение на проекта в т. ч. и тези представляващи изплатени възнаграждения по процесните трудови договори, подлежат на нееднократен, стриктен контрол от органите по програмата, като размерите на почасовите ставки са диференцирани в определени, допустими граници. В случая не се твърди, а и не се ангажират доказателства в посока именно на установен подобен занижен контрол, съответно и констатации за неизпълнение на конкретно възложени задачи, което да обуслови извод в подкрепа наличието на обективно проявление на твърдените от органа зависимости, породени от емоционални и семейни връзки между отделните членове от екипа по изпълнение на проекта.

Както вече бе споменато, по смисъла на чл. 61 от Регламент №2018/1046 се изисква установяване на обективното възприятие за конфликт на интереси, който трябва да се основава на обективни и разумни съображения. В случая административният орган само е посочил установената връзка между бенефициера, от една страна, и Д. Ч. И. и А. Г., от друга страна, чрез лицето Д. И. И.-И., въз основа на която е обосновал и извод, че безпристрастното и обективно упражняване на правомощията на финансовия участник е опорочено по причини, свързани с наличието на частен, личен и икономически интерес. Този извод не е доказан в производството. В тази връзка съдът не възприема за обоснован и доказан и произтичащия от това извод, че частният интерес на бенефициера, чрез изпълнителния директор, създаващ се от облага от материален характер за свързаните с него лица при осъществяване на правомощията му по приемане на уговорена работа, е достатъчен да се приеме, че е налице ситуация на конфликт на интереси. Не е достатъчно създадена ситуация, основана на минали, настоящи и/или предстоящи свързаности, винаги да бъде възприемана като конфликт на интереси. Тя трябва да бъде проучена задълбочено, а не изводът да се формира само върху констатирана свързаност на лицата. Подобен автоматизъм е изключен, като съображения за това се черпят от Насоките на ЕК относно избягването и управлението на конфликти на интереси, в които детайлно са обсъдени и подкрепени с примери голяма част от възможните житейски ситуации, при които подобен конфликт може да възникне. Доколкото конфликтът на интереси е свързан най-вече с принципите на добро финансово управление, прозрачност и равно третиране при изпълнение на бюджета на ЕС, в случая не е установено в какво точно се изразява действието на бенефициера Фондация „Земя завинаги“ в нарушение на сочените принципи в рамките на възлаганите дейности по проекта, в т. ч. и какъв е възможният механизъм, посредством който е могло да бъде или е повлияно върху конкретни негови решения и в частност такива свързани с разходваните на средства по повод процесните трудови договори. Липсата на подобен анализ, подкрепен съответно и с необходимите доказателства, води до необоснованост, а от там и неправилност на формирания от НО краен извод за допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61 от Регламент №2018/1046 от страна на бенефициера. Поради това не може да се приеме за безспорно доказано, че бенефициерът Фондация „Земя завинаги“ не е действал безпристрастно и обективно при разходване на средствата по проект с рег. №BSB-784 „По-чисти реки и по-чисти морета“ – CroCuS, а още повече че подобно поведение е произтекло именно от установената свързаност между изпълнителния директор на фондацията Д. И. И.-И. и лицата по процесните трудови договори - Д. Ч. И. и А. Г..

Предвид гореизложеното и съобразявайки установяванията по делото настоящият съдебен състав приема, че не са налице материалноправните основания, посочени в оспореното решение за наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 г. по повод констатирано нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61 от Регламент /ЕС, Евратом/ 2018/1046 на ЕП и на Съвета от 18 юли 2018 г., доколкото твърдението за наличието на конфликт на интереси посредством лицето Д. И. И.-И. се явява необосновано и недоказано. Предвид последното остава недоказано наличието на втория и третия елемент от фактическия състав на нередността – действие или бездействие на икономическия оператор, което да води до нарушение на правото на ЕС, свързано с неговото прилагане и наличието на вреда на бюджета на съюза. В тази връзка решението за налагане на финансова корекция се явява материално незаконосъобразно, съответно и постановено в разрез с целта на закона, които пороци обуславят отмяната му.

При този изход на спора и доколкото от страна на жалбоподателя липсва отправено изрично искане за присъждане на сторените от него по делото разноски /в случая – заплатена държавна такса/, то съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ съдът

ОТМЕНЯ изцяло по жалба на Фондация „Земя завинаги“ Решение №РД 02-14-1063 от 12.10.2023 г., издадено от ръководителя на Националния орган по Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество „Черноморски басейн“ 2014-2020, с което на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ на Фондация „Земя завинаги“ е определена финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от ЕСИФ по сключените в изпълнение на проект с рег. №BSB-784 „По-чисти реки и по-чисти морета“–CroCuS трудови договори №BSB-784-03/01.07.2020 г., №BSB-784-05/21.10.2020 г., №BSB-784-02/01.07.2020 г. и №BSB-784-06/21.10.2020 г., като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.