Решение по дело №25420/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 март 2025 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20221110125420
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4325
гр. С., 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110125420 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от М. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ (наследник на
починалата в хода на процеса Е. П. М.), срещу П. Х. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/,
Д. М. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ и Х. М. Ц., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/
(последните две, като наследници на починалия в хода на процеса М. Д. М.), за разваляне на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 103, том I, рег. № 3110, дело № 83 от 28.03.2019 г., вписан в
Служба по вписванията с вх. рег. № *****, акт № 117, том 42, дело № 13184 от 28.03.2019 г.,
по силата на който Е. П. М. е прехвърлила на П. Х. М. и М. Д. М., 3/ 4 ид.ч. от /адрес/,
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.403.53.1.46 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-45/ 09.07.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес имота: /адрес/, който
самостоятелен обект се намира в /адрес/, разположена в ПИ с идентификатор 68134.403.53 и
ПИ с идентификатор 68134.403.356, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ от 59,34 кв.м., състоящ се от една стая, хол, кухня, баня и две черни
антрета, с 0,77% идеални части от общите части на сградата и два броя тавански
помещения, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.403.53.1.45, 68134.403.53.1.47, под обекта: 68134.403.53.1.43, над обекта: няма.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че Е. М. прехвърлила на П. М. по време на брака на
последната с М. М. 3/ 4 ид. ч. от собствен недвижим имот - /адрес/, представляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.403.53.1.46 по КККР, находящ се в
/адрес/, срещу задължение за издръжка и гледане, като сделката била обективирана в
Нотариален акт № 103, том I, рег. № 3110, дело № 83 от 28.03.2019 г., вписан в Служба по
вписванията с вх. рег. № *****, акт № 117, том 42, дело № 13184 от 28.03.2019 г. Поддържа
се, че приобретателите не престирали дължимите издръжка и гледане, като не предоставяли
на прехвърлителката финансови средства, не се грижили за нея въпреки невъзможността да
се обслужва сама, влошеното й здравословно състояние и необходимостта от закупуване на
1
лекарства, от специален режим на лечение, от почивка и от хигиена, не погасявали
режийните разходи, не й предоставяли храна и дрехи, държали се грубо и неморално, а на
29.03.2022 г. осъществили акт на насилие срещу нея. Посочва се, че приобретателите били
незаинтересовани от състоянието на прехвърлителката и от начина й на живот. Предвид
изложеното се твърди, че договорът не е изпълнен, поради което на основание чл. 87, ал. 3
ЗЗД следва да бъде развален от съда.
В срока за отговор, ответниците са депозирали такъв, с който оспорват иска.
Подробно аргументират, че прехвърлителката на процесния имот е получавала
необходимите грижи и издръжка и са изпълнявани всичките й желания, както преди
прехвърлянето му, така и след това, до 29.03.2022 г., от който момент започнала да отказва
да приема такива. Поддържат, че страните по сделката са съседи повече от 48 години и
винаги са се разбирали, като имотът бил прехвърлен в знак на благодарност за вече
полаганите грижи и поради факта, че единственият наследник на прехвърлителката – внучка
й, била наркозависима, разпилявала парични средства и се държала лошо. Развиват се
съображения, че договорът не следва да се разваля, тъй като кредиторът е бил в забава,
доколкото не е оказвал съдействие за получаване на дължимите издръжка и гледане, а в
евентуалност се поддържа, че неизпълнението е незначитено, предвид цялостния обем на
изпълненото и незначителния период от 29.03.2022 г. до завеждането на исковата молба.
Моли се за отхвърляне на иска и се претендират разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е предявен насрещен иск от П. Х. М., Д. М. М. и Х. М.
Ц. (последните две, като наследници на починалия в хода на процеса М. Д. М.) по чл. 97, вр.
чл. 95 ЗЗД, за допускане на трансформация на задълженията на приобретателя по договор за
издръжка и гледане в парични, за сумата от 9900 лева за периода 30.03.2022 г. – 02.07.2023 г.
В насрещната искова молба се поддържа, че от 29.03.2022 г. Е. М. спряла да приема
предлаганите й грижи и издръжка, поради което същите следвало да се трансформират в
паричния им еквивалент, който е в общ размер от 9900 лева за периода 30.03.2022 г. –
03.07.2023 г.
В законоустановения срок ответникът по насрещния иск е депозирал такъв, с който
развива съображения за недопустимост на същия, предвид смъртта на кредитора по
договора за издръжка и гледане Е. М.. Оспорва основателността на иска с аргументи, че на
същата никога не са предлагани грижи и издръжка, а ако е отказвала такива, то е било
възможно да й се заплаща паричния им еквивалент от момента на отказа, без намесата на
съд. Поддържа се, че не е доказано ищците да са заплащали претендираните разходи. Моли
се за прекратяване на производството, респективно за отхвърляне на предявения иск.
Претендират се разноски.
В съдебното заседание ищцата се представлява от адвокат Ч., който поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи. В условията на евентуалност, моли съда да
отхвърли предявения насрещен иск.
Ответниците си представляват от адвокат К., която моли съда да отхвърли предявения
иск.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, и е изслушано заключението
на съдебно-счетоводна експертиза.
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
Между страните не се спори, а и от представения Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 103, том I, рег. № 3110, дело №
83/2019 г. по описа на нотариус В.Г., вписана под № 340 в Регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие Районен съд С., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. №
*****, акт № 117, том 42, дело № 13184 от 28.03.2019 г. (л.10) се установява, че на 28.03.2019
г. Е. П. М. е прехвърлила на П. Х. М. 3/ 4 идеални част от правото на собственост върху
2
/адрес/, находящ се в /адрес/, срещу задължението на последната да поеме гледането и
издръжката на прехвърлителката, както и да й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е
водила досега, както и за гледането и издръжката, които е положила до сега, като
прехвърлителката си е запазила правото на ползване на процесния недвижим имот.
Видно от Препис-извлечение от Акт за смърт № ***/04.07.2023 г. (л.252) Е. П. М. е
починала на 03.07.2023 г. в гр. С..
Видно от удостоверение за граждански брак (л.58) на 07.10.1973 г. в гр. С. е сключен
граждански брак между М. Д. М. и П. Х. П..
Съгласно удостоверение за наследници, изх. № РОБ23-УГ51-1934/27.04.2023 г. (л.152)
М. Д. М. е починал на 24.04.2023 г. и е оставил за свои наследници по закон П. Х. М.
(съпруга), Д. М. М. (дъщеря) и Х. М. Ц. (дъщеря).
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която
(л.226-229) се установява, че за периода 14.05.2022 г. – 27.10.2022 г. М. Д. М. е заплащал от
личната си банкова сметка № ***************** в Ц.К.Б. за топлоснабдяване, електрическа
енергия студена вода, и телефон за процесния апартамент суми в размер на 442,22 лева,
както и данък недвижими имоти и такса битови отпадъци по партидата на ищцата в размер
на 258,76 лева за периода 22.08.2019 г. – 04.02.2021 г.
Съгласно представените от починалия в хода на делото ответник М. М. разписки от
„И.П.“ (л.94, 95 и 101) на 23.12.2021 г. за клиентски номер 02/9834450 към „В.“ ЕАД е
заплатена сумата от 14,76 лева, на 21.01.2022 г. е заплатена сумата от 14,33 лева, а на
08.04.2022 г. е заплатена сумата от 11,54 лева.
Видно от представените разписки от М. М. от „И.П.“ (л.96, 100 и 103) на 17.11.2021 г.
за клиентски номер № 100301**** на адрес: /адрес/ е заплатена сметка за вода от 47,82 лева,
на 23.12.2021 г. е заплатена сумата от 35,22 лева, на 21.01.2022 г. е заплатена сумата от 32,29
лева, а на 08.04.2022 г. – сумата от 14,68 лева.
Видно от представените разписки от М. М. от „И.П.“ (л.95,96,97 и 98) на 27.05.2021 г.
за топлоснабден имот с адрсе: /адрес/ на „Т.С.“ ЕАД е заплатена сумата от 130,42 лева, на
08.10.2021 г. е заплатена сумата от 123,70 лева, на 23.12.2021 г. е заплатена сумата от 191,62
лева, на 21.01.2022 г. – сумата от 274,26 лева, а на 08.04.2022 г. – сумата от 555,40 лева.
Съгласно представените разписки от М. М. от „И.П.“ (л.99 и 102) за имот с адрес:
/адрес/ на 17.11.2021 г. към „Ч.Е.Б.“ ЕАД е заплатена сумата от 12,30 лева, 23.12.2021 г. е
заплатена сумата от 18,87 лева, на 21.02.2022 г. – сумата от 20,02 лева, а на 08.04.2022 г. –
сумата от 18,68 лева.
Съгласно представената Нотариална покана (л.55) на 12.04.2022 г. П. Х. М. е
изпратила до Е. П. М., с която я е помолила в 7-дневен срок от получаването на поканата да
отговори как ще бъде организирано в бъдеще изпълнението на задълженията й по договора
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Отбелязано е,
че поканата, на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, се счита за връчена на Е. М. на 14.06.2022 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Й.Н., И. П. и
Е.Д..
Свидетеля Накова, посочва, че основните грижи за починалата Е. М. полагала нейната
внучка М. М., като свидетелката също й помагала в домакинството, в почистването, в
къпането, за подстригването, тъй като с Е. били близки и тя я посещавала веднъж седмично.
Посочва, че Е. М. е починала в дома си, като смъртта е констатирана от „Бърза помощ“.
Заявава, че П. и М. М. са полагали грижа единствено за осигуряването на храна на Е. М.,
като М. й подавал храната на един поднос и си тръгвал. Сочи, че знае за упражнено през
пролетта на 2022 г. насилие от М. М. спрямо Е. М. на входната врата на апартамента,
изразяващо се в удряне и блъскане, тъй като същата не харесвала храната, която семейство
М.и й били донесли за обяд, както и че е била свидетел на случай, в който, след
3
прехвърлянето на апартамента, М. М. извил пръстите на Е. М., тъй като тя капризничела и
искала нещата да се случват по нейния начин. Свидетелката не подала сигнал в полицията за
случая с извитите пръсти, защото Е. М. нямала синини и счупвания, а и свидетелката се
притеснявала, че след като си тръгне, насилието може да стане още по-голямо, като не
подала и сигнал за упражненото насилие на входа на врата през 2022 г. След случая на
вратата Е. М. не желаела да установи контакт със семейство М.и. Свидетелката дава
показания, че М. М. е взимал пенсията на Е. М. и с нея е плащал всички сметки за
апартамента, всички режийни разходи, като след това й давал отчет и остатъка от пенсията.
Сочи, че при изваждането на дебитна карта с цел получаване на пенсията, М. М. задържал
личната карта на Е. М. и отказвал да я върне, като след заплаха от страна на свидетелката, че
ще подаде жалба в полицията за това, върнал личната карта, но дебитната карта на
прехвърлителката останала у него. Посочва, че Е. М. имала проблеми със сърцето и пиела
лекарства за кръвно, като първоначално М. М. й купувал лекарствата с нейните пари, а след
това лекарства й купувала нейната внучка. Грижите за прехвърлителката били полагани след
2019 г., не и преди това, като след 2019 г. свидетелката не я е водила на лекар, тъй като М. я
водел и плащал прегледите, като носил отчети. Когато имало нужда да се смени крушка или
уплътнение на чешмата, Е. М. викала М.. След 2022 г. за Е. М. се грижела изключително
внучка й.
Свидетеля Т.Б., посочва, че М. М. гледала баба си от края на 2021 г., до смъртта й,
като преди това свидетелката не била чувала М. да говори за баба си. Ищцата почиствала
апартамента на баба си, грижела се за личната й хигиена, превръзвала я, купувала й
лекарства, и храна. Споделяла на свидетелката, че допреди тя да започне да се грижи за баба
си, грижи били полагани от съседите, но състоянието й не било толкова тежко. Сочи, че
пенсията на бабата на ищцата била прехвърлена на съседа, за да плаща той сметките, като в
началото на 2022 г. отишла с ищцата в банков клон, за да извади последната нова дебитна
карта, на която тя да получава пенсията на баба си. Заявява, че не знае ищцата да е имала
проблеми с накротиците или да е била в болница.
Свидетеля И. П., посочва, че за Е. М. основно са се грижели П. и М., давали й храна,
водели я на лекар, купували й лекарства, непрекъснато извършвали обслужващи дейности
по отношение на нея, тъй като тя живеела сама, мъжът й и синът й също били починал. Знае,
че има внучка. Заявява, че не познава свидетелката Й.Н. и не е виждала жена на около 70-
годишна възраст, която да носи храна, да се грижи и да обслужва Е.. Блокът бил на седем
етажа и всички съседи се познавали помежду си, като свидетелката живеела там от 1968 г., а
след като се пенсионирала станала касиер на входа. Дава показания, че Е. М. и П. и М.
живеели врата до врата и за всяко нещо те помагали на Е.. П. и М. винаги са били предани
към Е., като не вярва, че те са имали лошо отношение към нея или са упражнили насилие
спрямо нея. М. се държал възпитано и с уважение към възрастните хора. Посочва, че имало
случай, в който Е. М. била болна от „Ковид 19“, паднала на земята и нямало кой да я вдигне,
при което М. се отзовал, влезнал в апартамента и я вдигнал, въпреки че знаел, че е болна.
Сочи още, че не е влизала в жилището на Е., основно информация за нея получавала от П.. С
нея и с М. са били в прекрасни междусъседски отношения и получавала много внимание и
грижи от тях. Посочва, че не е виждала ищцата да се грижи за баба си, както и че ако я види
няма да я познае.
Свидетеля Е.Д., посочва, че е наемател в сградата от 2010 г., като живее в
апартамента над този, в който е живяла Е. М.. С П. и М. били в по-интензивни отношения,
тъй като винаги са си вършили услуги. М. правел услуги на всички във входа, включително
и на него, като не може да си представи М. да е наранил някого. Сочи, че атмосферата във
входа е много дружелюбна, правят се общи събрания преди Коледа, всички се познават
отдавна. Заявява, че П. и М. са се грижели за Е. поне от 2010 г., откакто той е там, като знае,
че покрай храната и общуването са й купували всичко, от което имала нужда, включително и
лекарства. Свидетелят виждал много често М. и П. да носят храна на Е., да й пазаруват, като
4
не бил виждал никой друг да го прави. Храната, която й давали била готвена и понякога се
случвало те да дават сготвена храна и на него. Свидетелят и Е. били в нормални отношения,
като няколко пъти тя го била викала в апартамента си за дребни услуги от типа на това да
смени крушката, но само когато М. го нямало. От 2022 г. не бил чувал нищо за Е. М. и не
разбрал, че е починала. Не бил виждал и некролог.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е главен иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД и насрещен евентуален
иск по чл. 97, вр. чл. 95 ЗЗД.
Съгласно чл. 87, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си по причина, за която той отговаря кредиторът може да развали
договора, като развалянето на договорите, с които се прехвърлят, признават, учредяват или
прекратяват вещни права върху недвижими имоти става по съдебен ред.
Алеаторният договор за гледане и издръжка е такъв, при който кредиторът срещу
прехвърляне право на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация
грижи и издръжка. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника, той
следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в
обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Точното изпълнение на
поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална
издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем. (в този смисъл
Тълкувателно решение № 6/15.05.2012 г. по т.д. № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС).
В настоящия случай, между страните не се спори, че на 28.03.2019 г. е сключен
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение гледане и издръжка между Е.
М., наследодателка на ищцата, като прехвърлител и П. М., която е била в граждански брак с
М. М., като приобретател, както и че след 29.03.2022 г. длъжниците не са изпълнявали
задължението си за гледане, а задължението за издръжка не са изпълнявали в натура.
Спорните по делото въпроси са дали приобретателката по договора за гледане и
издръжка, респективно нейният съпруг, са изпълнявали задължението си за гладене и
издръжка в пълен обем, както и дали след 29.03.2022 г. прехвърлителката опрадвано не е
приемала предложеното й от длъжниците изпълнение.
Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя
по договора за гледане и издръжка не са определени в закона (договорът е ненаименуван).
Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При
тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи,
издръжката включва храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждите на
прехвърлителя (без оглед на възможностите му да се издържа сам от имуществото и
доходите си) и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговите нужди и възможностите му да се справя сам. (в този смисъл например
Решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на ВКС, IV г.о.).
Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № 103, том I, рег. № 3110, дело № 83/2019 г. (л.10) процесният недвижим
имот е прехвърлен срещу задължението на П. Х. М. да поеме гледането и издръжката на Е.
П. М. като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, както и за
гледането и издръжката, които е положила досега.
В настоящия случай, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема за безспорно установено, че до 29.03.2022 г. ответниците са изпълнявали
задължението си за грижи и издръжка в пълен обем.
От показанията на свидетелите Й.Н., И. П. и Е.Д. безспорно се установи, че до
5
29.03.2022 г. П. и М. М.и ежедневно са осигурявали необходимата храна на Е. М., както и че
системно са полагали грижи за здравето и са й помагали в домакинството, а от показанията
на свидетелите Иска П. и Е.Д., съседи на страните, както и от представения по делото
Нотариален акт се установява по безспорен начин, че грижи са полагани и издръжка е
предоставяна на Е. М. от страна на ответниците и преди датата на сключване на процесния
договор.
От представените по делото разписки (л.94-103) и заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установи, че за периода месец октомври 2021 г. – месец
октомври 2022 г. М. М. е заплащал разходите за телефон, електричество, вода и отопление на
процесния имот, задължение за което поначало, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е
било на Е. М., а по силата на договора за прехвърляне на имот срещу задължението за
гледане и издръжка е прехвърлено на приобретателите на имота, което те са изпълнили. В
тази връзка, съдът не кредитира показанията на свидетелката Й.Н., че М. М. е заплащал
режийните разходи за имота от пенсията на Е. М., тъй като същите не са подкрепени от
никакви други доказателства по делото.
Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура,
той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а
задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност на
длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава длъжникът се
освобождава само занапред от последиците от своята забава, но продължава да бъде в
неизпълнение. Кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие, а
само при неоправдано неприемане или несъдействие. Ако кредиторът правомерно отказва
приемане или съдействие, той не изпада в забава. За да бъде изправен, длъжникът трябва
ежедневно да предоставя издръжката, включваща изцяло храна, режийни разходи, дрехи и
други, и да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора, според
нуждата и възможността му да се справя сам. Кредиторът не е длъжен да приема частично
изпълнение (нерегулярно и не в пълен обем издръжка и грижи). Неприемането, съответно
неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от
задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според
обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приеме или не оказва
необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът
трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата
на кредитора от средства за издръжка не може да остане неудовлетворена, докато трае
производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за полагане
на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се
погасява поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря, т.е ако кредиторът
неоправдано (по своя вина) не приема изпълнението или не оказва необходимото
съдействие. (в този смисъл например Решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г., IV
г.о. на ВКС).
В настоящия случай, при съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства се установи, че прехвърлителката по договора неоправдано не е приемала
предложеното й от приобретателката, респективно от нейния съпруг грижи. От показанията
на свидетелите Е.Д. и И. П. се установи, че ответниците са изпълнявали задълженията си по
договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, включително са
се грижили за Е. М. дълго време преди неговото сключване, били са уважителни,
дружелюбни и услужливи, включително с останалите си съседи, като при разпита си са
заявили, че не допускат възможността семейство М.и да са проявили неуважително
отношение към Е. М.. Твърденията за проявено лошо отношение и насилие спрямо
прехвърлителката останаха недоказани по делото. В тази връзка, съдът не кредитира
показанията на свидетелката Й.Н. в частта, в която твърди, че М. М. е извил пръстите на Е.
М., както и че в края на март 2022 г. е проявил насилие спрямо нея, като я е блъскал и удрял,
6
тъй като не са подкрепени от никакви други доказателства по делото, а и е житейски
нелогично ако действително е имало проява на насилие спрямо прехвърлителката на имота,
която е на преклонна възраст, свидетелката, като близка нейна приятелка или ищцата да не
подадат жалба в полицията. Недоказани останаха и твърденията в исковата молба, че отв. П.
М. също е бутала и удряла Е..
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че съпругът на
приобретателката по договора е продължил да заплаща разходите за вода, ток, телефон и
отопление на прехвърлителката и след 29.03.2022 г. до есента на 2022 г., с което обаче не е
изпълнено в цялост задължението за престиране на парична издръжка на прехвърлителката,
доколкото в договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, не са уговорени ограничения в обема на дължимите издръжка. Поради това,
паричната издръжка на прехвърлителката е следвало да включва храна, режийни разноски,
дрехи и други според нейните нужди, а за престиране на парични средства за задоволяване
на нуждите от храна и другите нужди на прехвърлителката, няма твърдения и съответно
доказателства по делото. За периода след есента на 2022 г. до смъртта на прехвърлителката
на 03.07.2023 г. няма данни ответниците да са изпълнявали задължението си за заплащане на
парична издръжка на прехвърлителката.
Съгласно чл. 87, ал. 4 ЗЗД разваляне на договора не се допуска, когато
неизпълнението на задължението е незначително, с оглед интереса на кредитора.
В настоящия случай, предвид обстоятелството, че договорът за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е сключен, както за вече положени
грижи и дадена издръжка, така и за бъдещи такива, и предвид че се касае за частично
неизпълнение на задълженията на приобретателката по договора, което неизпълнение е
изцяло по вина на прехвърлителката, съдът намира, че с оглед интереса на последната
неизпълнението на задължението е незначително и съответно не е налице основание за
разваляне на договора.
Поради това, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие за уважаване на главния иск,
следва да бъде разглеждан предявеният при условията на евентуалност насрещен иск.
По насрещния иск:
Както беше посочено по-горе неприемането, съответно неоказването на съдействие
от страна на кредитора, не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като
издръжката може да се осигурява според обстоятелствата – в натура или в пари.
Предвид безспорно установеното по делото, че прехвърлителката Е. М. не е приемала
предложените й от приобретателката грижи и издръжка, предявеният иск за трансформация
на задължението за издръжка в парично такова за периода 30.03.2022 г. – 03.07.2023 г. е
основателен и следва да бъде уважен.
В уточнителната си молба (л.149) ищците по насрещния иск са посочили, че размерът
на месечната издръжка за храна на прехвърлителката възлиза на 600 лева, а разходите за
лекарства възлизат на 60 лева. Поради липсата на доказателства за средствата, които са били
необходими за храна и лекарства на Е. М. приживе и на основание чл. 162 ГПК, като
съобрази абсолютната стойност на така посочените суми и цените на храните и лекарствата
за посочения период, съдът намира, че размерът на сумата, необходима за храна и лекарства
на Е. М. е възлизал на 660 лева на месец, като месеците, за които се дължи такава са
петнадесет. Поради това, насрещният иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер
от 9900 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат ответниците, като на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да им заплати такива в размер на 400 лева
7
депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 396 лева за дължима държавна такса и 3600 лева
заплатено адвокатско възнаграждение или общо 4396 лева разноски по делото.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ (наследник на
починалата в хода на процеса Е. П. М.), срещу П. Х. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/,
Д. М. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ и Х. М. Ц., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/
(последните две, като наследници на починалия в хода на процеса М. Д. М.), за разваляне на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 103, том I, рег. № 3110, дело № 83 от 28.03.2019 г., вписан в
Служба по вписванията с вх. рег. № *****, акт № 117, том 42, дело № 13184 от 28.03.2019 г.,
по силата на който Е. П. М. е прехвърлила на П. Х. М. и М. Д. М., 3/ 4 ид.ч. от /адрес/,
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.403.53.1.46 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-45/ 09.07.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес имота: /адрес/, който
самостоятелен обект се намира в /адрес/, разположена в ПИ с идентификатор 68134.403.53 и
ПИ с идентификатор 68134.403.356, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ от 59,34 кв.м., състоящ се от една стая, хол, кухня, баня и две черни
антрета, с 0,77% идеални части от общите части на сградата и два броя тавански
помещения, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.403.53.1.45, 68134.403.53.1.47, под обекта: 68134.403.53.1.43, над обекта: няма.
ТРАНСФОРМИРА задължението за издръжка в натура от страна на П. Х. М., ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/, Д. М. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ и Х. М. Ц., ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/ (последните две, като наследници на починалия в хода на
процеса М. Д. М.) по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 103, том I, рег. № 3110, дело № 83 от
28.03.2019 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № *****, акт № 117, том 42, дело №
13184 от 28.03.2019 г., по силата на който Е. П. М. е прехвърлила на П. Х. М. и М. Д. М., 3/ 4
ид.ч. от /адрес/, предствляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
68134.403.53.1.46 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-45/ 09.07.2010 г. на ИД на АГКК, с
адрес имота: /адрес/, който самостоятелнен обект се намира в /адрес/, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.403.53 и ПИ с идентификатор 68134.403.356, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 59,34 кв.м., състоящ се от една стая,
хол, кухня, баня и две черни антрета, с 0,77% идеални части от общите части на сградата и
два броя тавански помещения, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68134.403.53.1.45, 68134.403.53.1.47, под обекта: 68134.403.53.1.43, над обекта:
няма, в задължение за заплащане на сумата от 9900 лева (девет хиляди и деветстотин
лева), представляваща издръжка на Е. П. М. за периода 30.03.2022 г. – 03.07.2023 г., на М. Н.
М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ (наследник на починалата в хода на процеса Е. П. М.).
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ (наследник на починалата в
хода на процеса Е. П. М.), да заплати на П. Х. М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, Д. М.
М., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ и Х. М. Ц., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата
от 4396,00 лева (четири хиляди триста деветдесет и шест лева), представляваща направени
по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9