Решение по дело №325/2023 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 144
Дата: 6 декември 2024 г.
Съдия: Христо Томов
Дело: 20234000600325
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Велико Търново, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
Членове:Христо Томов

ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. И.
в присъствието на прокурора М. Т. О.
като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20234000600325 по описа за 2023 година
на съда за да се произнесе, взе предвид и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
Въззивното производство е образувано по протест на Окръжна
прокуратура гр. Габрово, подаден против Присъда № 13 от 24.09.2021 година,
постановена по НОХД № 106/2021 год. по описа на Окръжен съд гр. Габрово.
С присъдата първоинстанционният съд признал подсъдимия С. В. Н. с
ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, на 27.04.2018 год., в с. Враниловци,
общ. Габрово, в къща на *********, в съучастие като извършител с К. Д. В. от
гр. Габрово, без надлежно разрешително по Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, да е направил опит да произведе с
цел разпространение високорисково наркотично вещество - метамфетамин,
като метамфетаминът е поставен под контрол в списък 1 - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за употреба в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредба за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на
1
наркотичните вещества и прекурсорите, поради което го ОПРАВДАЛ по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1-во,
предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
ПРИЗНАЛ подсъдимия С. В. Н. с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН и
в това, на 27.04.2018 год., в с. Враниловци, общ. Габрово, в къща на
*********, в съучастие като извършител с К. Д. В. от гр. Габрово, без
надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, да е държал прекурсори и материали за производство на
високорисково наркотично вещество метамфетамин, както следва: обекти №
9.3 и 8, представляващи безцветни течности с общ обем 980 мл., съдържащи
основен компонент толуол; обект № 10, представляващ бяло вещество на
гранули, с нетно тегло 390,80 грама натриева основа; обект № 12,
представляващ безцветни течности с общ обем 1 000 мл. с основно
съдържание толуол; обект № 13.2, представляващ безцветни течности с обем
180 милилитра, солна киселина; обект № 13.1, представляващ безцветна
течност с общ обем 100 милилитра, фосфорна киселина; обект № 17,
представляващ червено вещество на прах с тегло 6,82 грама, червен фосфор;
обект № 20, представляващ черна гъста течност с общ обем 600 милилитра, с
основно съдържание толуол, като солната киселина и толуолът са поставени
под контрол от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
като прекурсор, съгласно регламент на ЕС № 273/2004 г., категория 3, поради
което го ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
354а, ал. 1, изр. 2-ро, във вр. с изр. 1-во, предл. 4-то, във вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК.
Със същата присъда Габровският окръжен съд ПРИЗНАЛ подсъдимия
К. Д. В. с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, на 27.04.2018 год., в с.
Враниловци, общ. Габрово, в къща на *********, като непълнолетен, но след
като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си в съучастие като извършител със С. В. Н. от гр. Габрово, без
надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите да е направил опит да произведе с цел разпространение
високорисково наркотично вещество - метамфетамин, като метамфетаминът е
поставен под контрол в списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
2
забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл. 3, ал.
2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, поради
което го ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
354а, ал. 1, изр. 1-во предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1,
във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Съдът ПРИЗНАЛ подсъдимия К. Д. В. с ЕГН **********, за
НЕВИНОВЕН и в това, на 27.04.2018 г., в с. Враниловци, общ. Габрово в къща
на *********, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството
и значението на деянието и да ръководи постъпките си в съучастие като
извършител със С. В. Н. от гр. Габрово, без надлежно разрешително по Закона
за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите да е държал прекурсори
и материали за производство на високорисково наркотично вещество
метамфетамин, както следва: обекти № 9.3 и 8, представляващи безцветни
течности с общ обем 980 мл., съдържащи основен компонент толуол; обект №
10, представляващ бяло вещество на гранули, с нетно тегло 390,80 грама
натриева основа; обект № 12, представляващ безцветни течности с общ обем 1
000 мл. с основно съдържание толуол; обект № 13.2, представляващ
безцветни течности с обем 180 милилитра, солна киселина; обект № 13.1,
представляващ безцветна течност с общ обем 100 милилитра, фосфорна
киселина; обект № 17, представляващ червено вещество на прах с тегло 6,82
грама, червен фосфор; обект № 20, представляващ черна гъста течност с общ
обем 600 милилитра, с основно съдържание толуол, като солната киселина и
толуолът са поставени под контрол от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите като прекурсор, съгласно регламент на ЕС №
273/2004 г., поради което го ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 2-ро, във вр. с изр. 1-во, предл. 4-то, във
вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
В заключение съдът ПРИЗНАЛ подсъдимия К. Д. В. с ЕГН **********,
за НЕВИНОВЕН и за последното повдигнато и предявено му обвинение, в
това, на 27.04.2018 год. в с. Враниловци, общ. Габрово, в къща на *********,
като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително по
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите да е държал с цел
разпространение наркотично вещество - марихуана, с нетно тегло и
3
съдържание на тетрахидроканабинол, както следва (по данни на
физикохимическата експертиза): обект № 3 - с тегло 4,57 грама марихуана с
процентно съдържание на активно действащ наркотичен компонент ТХК 1%,
на стойност 27,42 лева; обект № 5 - с тегло 8,58 грама марихуана с процентно
съдържание на активно действащ наркотичен компонент ТХК 11,4%, на
стойност 51,48 лева; обект № 7 - с тегло 1,55 грама марихуана с процентно
съдържание на активно действащ наркотичен компонент ТХК 35,1%, на
стойност 9,30 лева; обект № 16 - с тегло 9,33 грама марихуана с процентно
съдържание на активно действащ наркотичен компонент ТХК 10,01%, на
стойност 55,98 лева; обект № 18 - с тегло 0,29 грама марихуана с процентно
съдържание на активно действащ наркотичен компонент ТХК 2,4%, на
стойност 1,74 лева; обект № 19 - с тегло 2,77 грама марихуана с процентно
съдържание на активно действащ наркотичен компонент ТХК 16,00%, на
стойност 16,62 лева, като конопът (марихуаната) е поставен под контрол в
списък № 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, поради което го
ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1,
изр. 1-во, предл. 4-то, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът отнел в полза на държавата
коноп, ефедрин/псевдоефедрин, толуол и солна киселина с нетна маса 27,09
грама + 2760 мл, предадени на съхранение в Централно митническо
управление, съгласно приемателно-предавателен протокол № 67017 от
04.12.2019 г., като разпоредил същите да се унищожат след влизане на
присъдата в сила.
Постановено е веществените доказателства: опаковки от медикамент
„Зиртек“ - 5 /пет/ броя; опаковки от медикамент „Хюмексгрип“- 14
/четиринадесет/ и блистери от лекарство „Хюмексгрип“ - 13 /тринадесет/
броя; електронна везна; пластмасова чинийка; цедки - 2 /два/ броя, стъклен
буркан, спринцовки - 2 /два/ броя, пликчета с гранули за отпушване на канали
- 6 /шест/ броя; картонена кутия с надпис „МеШа“ с филтърна хартия; бяла
пластмасова кутия със зелена капачка с прахообразно вещество; зелен
4
пластмасов леген; стъклена колба; фуния с цедка;пластмасова бутилка 0,5
литра; пластмасова сферична кутийка; пластмасова бутилка с надпис
„Пречистена вода“; стъклен буркан с оранжева течност и бяла утайка; кафяв
картонен кашон; 2 /два/ броя празни метални кутии с надпис „Ргоtecta“;
полиетиленов плик с червено прахообразно вещество, поставено в
полиетиленова торбичка с общо тегло 7,8 грама и празни опаковки от
изразходвани при експертизата вещества, да се унищожат след влизане на
присъдата в сила.
Първият съд се произнесъл и по разноските по делото, за които
предвидил да останат в тежест на държавата, на основание чл. 190, ал. 1 от
НПК.
С подадения против съдебния акт протест от Окръжна прокуратура гр.
Габрово се навежда оплакване, че постановената оправдателна присъдата на
Габровския окръжен съд се явява неправилна. Излагат се макар и доста
пестеливо съображения в подкрепа на поддържаното становище, тъй като
съдът е приел, деянията визирани в обвинителния акт, да не са доказани по
несъмнен начин. В този аспект прокурорът приема такъв извод за
необоснован. И понеже към момента на подаване на протеста мотивите към
присъдата не са били изготвени, в него е посочено, че допълнителни
съображения в подкрепа на становището за неправилност на присъдата ще
бъдат изложени след постъпването им. Впоследствие такива допълнителни
съображения към въззивния протест не са представени по делото. С протеста
се предлага въззивният съд да отмени атакуваната оправдателна присъда и
вместо нея да постанови нова, с която осъди двамата подсъдими по
повдигнатите им с обвинителния акт обвинения.
Настоящото въззивно производство е трето по ред по същество и е
образувано след като с Решение № 430 от 21.11.2023 г. постановено по н.д. №
830/2023 г. на второ наказателно отделение на ВКС, на основание чл. 354, ал.
1, т. 5 от НПК е отменена въззивната Присъда № 5 от 5.06.2023 г..
постановена по ВНОХД № 19/2023 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново.
Първоначално Габровският окръжен съд с Присъда № 41 от 19.08.2020
г., постановена по НОХД № 152/2019 г. по описа на съда, е признал,
подсъдимите С. В. Н. и К. Д. В. за невинни в това, на 27 април 2018 г. в
съучастие, като съизвършители, без надлежно разрешение по Закона за
5
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ да са
направили опит да произведат с цел разпространение високорисково
наркотично вещество - метамфетамин, поради което и оправдани по
повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал.
2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Подсъдимите били признати за невинни и за това, че на същата дата, в
съучастие, като съизвършители, без надлежно разрешително по ЗКНВП, са
държали прекурсори и материали за производство на високорисково
наркотично вещество - метамфетамин и оправдани по повдигнатото им
обвинение по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, във вр. с изр.1., предл. 4, във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК, а за подсъдимия В. – във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Със същата присъда подсъдимият К. В. бил признат за невинен в това,
че на същата дата, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си е държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество марихуана и е оправдан
по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр.
1, предл. 4, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
По протест на прокурора срещу оправдателната присъда била
извършена въззивна проверка. С Решение № 158 от 25.11.2020 г. на
Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 331/2020 г.
първоинстанционната присъда била отменена, а делото - върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В обобщен вид
въззивният съд приел за съществено процесуално нарушение разрешението,
предприето от първостепенния да изключи от доказателствената съвкупност
протокола за претърсване и изземване и съзрял противоречия в мотивите,
определящи като неясна волята на съда.
При новото разглеждане подсъдимите Н. и В. отново били признати за
невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения с Присъда № 13 от
24.09.2021 година, постановена по НОХД № 106/2021 година на Окръжен съд
гр. Габрово. Видно от мотивите, окръжният съд оценил като годно
доказателствено средство протокола за претърсване и изземване, приел за
доказано, че двамата подсъдими имали намерение да произведат
метафетамин, но не и със специалната цел за разпространение, поради което
ги оправдал на това основание. Мотивът да ги оправдае по второто обвинение
6
- за държане на прекурсори - е недоказаност на факта, че двамата подсъдими
са ги държали. Със съображения за недоказаност бил оправдан и подсъдимият
В. по третото от посочените по-напред обвинения.
По протест на прокурора оправдателната присъда била потвърдена с
Решение № 107 от 01.08.2022 г. постановено по ВНОХД № 3/2022 г. на
Апелативен съд гр. Велико Търново. Въззивният съд на свой ред споделил
становището на контролирания за годността на протокола за претърсване и
изземване и след анализ на останалите доказателства приел, че по първото
обвинение двамата подсъдими следва да бъдат оправдани, тъй като на
инкриминираната дата подсъдимите са били задържани в полицията и
обективно не са могли да извършат тогава приписаната им дейност.
Подчертано е, че въпреки връщането на делото на прокурора за отстраняване
на недостатъци в обвинителния акт, сред които и този за противоречието в
датата, новият обвинителен акт е бил внесен без тази корекция. Приемайки, че
времето на извършване на престъплението е съществено фактическо
обстоятелство, което се очертава от рамката на обвинителния акт,
апелативният съд е заключил, че следва да потвърди присъдата в тази и част,
като е допълнил, че няма доказателства за това дейците да са имали за цел да
разпространят метамфетамина. Касателно второто обвинение е възприета
липсата на елемент от състава, а именно целта за разпространение на
държаните прекурсори, с оглед на което също бил споделен извод за
оправдаването на подсъдимите. Мотивът за потвърждаване на присъдата и
относно третото обвинение е освен споменатия вече за датата и този, че не е
доказано именно подсъдимият В. да е държал марихуаната.
Недоволен от въззивния съдебен акт, прокурор от Апелативна
прокуратура - Велико Търново подал протест за касационната му проверка. С
Решение № 15 от 12.01.2023 г., постановено по н.д. № 800/2022 г. по описа на
Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, протестираното
решение е отменено в частта, в която е потвърдена оправдателната присъда
спрямо подсъдимите Н. и В. за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 1,
във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за В. – във вр. с чл. 63, ал. 1
от НК и спрямо В. - за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, във вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Решението е оставено в сила в останалата му част -
относно оправдаването на двамата подсъдими за държане на прекурсори -
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, във вр. с изр. 1, предл. 4, във вр. с чл.
7
20, ал. 2 от НК.
С отменителното решение на касационната инстанция е било указано
изрично, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон,
когато е потвърдил оправдаването на двамата подсъдими по обвинението по
чл. чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1
от НК, за В. – във вр. с чл. 63, ал. 1 от НК, тъй като неправилно приел, че
деянието било осъществено на 26.04.2018 г. и също така неправилно
заключил, че липсвала специалната цел за разпространение. Касационният съд
изложил съждения за естеството на престъпната проява /продължено
престъпление/, за недовършеността на деянието и за прекратяването на опита
именно на 27.04.2018 г. По отношение на разпространителската цел е посочил,
че тя е установена от обясненията на подсъдимия Н., дадени пред съдия в
досъдебното производство, където същият е заявил, че имали намерение да
почерпят с амфетамина свидетелите К. и П.. Припомняйки трайно
установената съдебна практика на върховната инстанция, ВКС е отбелязал
още, че безвъзмездното предоставяне на наркотика също е разпространение и
като е приел обратното въззивният съд е допуснал нарушение на закона.
Констатирано е и съществено нарушение на процесуалните правила,
касаещо оневиняването по самостоятелното обвинение, повдигнато срещу К.
В., изразяващо се в игнориране на част от доказателствените материали и
осъществяване на повърхностен, непълен, незадълбочен, превратен
доказателствен анализ, извършен в разрез с разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл.
14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК.
С тези указания делото е било върнато за ново разглеждане на
въззивния съд. С иницииращия тогава касационния съд документ касаторът не
е поставял въпроса за годността на протокола за претърсване и изземване и
касационната инстанция не го е обсъждала. Като проблем с процесуално
значение е бил изрично формулиран само във възражението на адвокат Б.
срещу протеста.
При новото разглеждане на делото в отменената част /за първото и
третото обвинение/ Великотърновският апелативен съд е постановил нова
присъда под № 5 от 05.06.2023 г., с осъдителен характер за двамата
подсъдими, като единствено по обвинението за държането на марихуана от В.
оправдателната присъдена е потвърдена за четири от обектите. Именно този
8
съдебен акт е станал предмет на касационен контрол по Решение № 430 от
21.11.2023 г. по н.д. № 830/2023 г. на второ наказателно отделение на ВКС, с
което Присъда № 5 от 5 юни 2023 г.. постановена по ВНОХД № 19/2023 г. по
описа на Апелативен съд гр. Велико Търново е отменена, а делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прието е в тази връзка, че
оплакването на двамата защитници за съществен порок във формирането на
вътрешното убеждение е основателно, тъй като както въззивният, така и
първостепенният съд са основали фактическите си изводи, ползвайки негодно
доказателствено средство, а като закономерна последица от горното - не могат
да се ползват и резултатите от експертните изследвания в онази тяхна част, в
която обект са били иззетите и незаконосъобразно приобщени веществени
доказателства. В заключение се изисква при новото разглеждане на делото
въззивната съдебна инстанция да установи фактите по него, ползвайки годни
доказателствени средства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура гр. Велико Търново поддържа подадения протест от
ОП Габрово срещу присъдата по НОХД № 106/2021 г. на Габровския окръжен
съд, съответно изразява мотивираното си становище за неправилността на
същата. Счита, че първоинстанционният съд коректно е установил
фактическата обстановка по случая, но погрешно е направил нейната правна
квалификация и като цяло неправилно е преценил събраните доказателствени
материали в тяхната съвкупност. Това прави и протестираната присъда
едновременно неправилна и незаконосъобразна, като по същество са налице
основания за нейната отмяна.Поддържа се собствен анализ на установените
при фактологията несъответствия и се поддържа, че именно на 26.04.2018 г.
двамата подсъдими са се снабдили със съответните препарати, като
разредител, препарат за отпушване на канали, лекарствено средство
„Хюмексгрип“ както и с необходимите за синтеза съоръжения - буркани,
фунии, колби и цедки. Материалите включващи солна киселина, толуол,
червен фосфор, натриева основа и др., подсъдимите С. В. Н. и К. Д. В. са
използвали за да започнат процес на производството на метамфетамин, който
останал недовършен, по независещи от тях причини, на посочената в
обвинителния акт дата 27.04.2018 година. Според разпитаното вещо лице, са
били налице всички необходими за този процес материали, съответните
субстанции с необходимата чистота и концентрация, между които и такива в
9
чист вид.
Подлагат се на анализ показанията на свидетелите К. и П., както и
обясненията на двамата подсъдими, дадени пред съдия на досъдебното
производство, настъпилите изменения в тях и се предлага да се кредитира
първоначално заявеното от Н. и В. като автентично и достоверно. Изводите си
обвинителят гради и обосновава още на заключението на изслушаните
дактилоскопни експертизи и приложените веществени доказателства,
приемайки намерената при претърсването марихуана да е внесена и
обработена именно от подсъдимия В.. Въз основа на установената фактическа
обстановка се извлича и правилното приложение на материалния закон като
от правна страна, се предлага да се приеме за доказано вмененото на двамата
подсъдими деяние по начина очертан в обвинителния акт.
По нататък в пренията си прокурорът претендира наличието на
субективната страна при извършването на двете престъпления, което се е
случило при условията на пряк умисъл, а визираната в закона специална цел,
като елемент от субективната страна на разглежданите деяния, се извежда
както от количеството на иззетите материали, респективно на добИ.ото
наркотично вещество, така и от обясненията на подсъдимия Н., че са имали
намерение да разпространяват въпросните наркотици в рамките на тяхната
компания, т.е. макар и безвъзмездно, същите са били предназначени за
предоставяне на трети лица, което отговаря на визираното в НК
разпространение.
На следващо място се изразява несъгласие с констатацията на ВКС
досежно процесуалната негодност на протокола за претърсване и изземване
предвид на факта, че всеки наказателен съд е оправомощен да преценява
процесуалната годност, автентичността и относимостта на конкретното
доказателствено средство и доказателство. Поддържа се становището, че
единствено Великотърновският апелативен съд е компетентен да преценява
самостоятелно процесният протокол явява ли се негодно доказателствено
средство или не като се предлага друг по различен прочит в противна посока
на изказаното мнение. Развива се виждането, че предоставянето на такава
форма на инцидентен контрол всеки следващ по степен съд, сам да преценява
дали са били налице условията за такава неотложност, т.е. да преценя дали
конкретният протокол е бил процесуално годен или не, съвсем не отговаря на
принципите за правната сигурност, както и на тези на които се подчинява
наказателното производство, според които единствено компетентен
наказателен съд е в правомощията си да осъществи подобен контрол.
10
Алтернативно се предлага дори и при неблагоприятна за обвинението
преценка направена от съда въпросният протокол от процесуална страна да се
явява негоден, то да се стигне до извод, че резултатите от проведеното
процесуално действие претърсване и изземване, при което са намерени и
приобщени наличните към делото веществени доказателства и връзката им с
дейността и умисъла на подсъдимите, са установени по несъмнен начин.
Такова становище се потвърждава според прокурора от показанията на
разпитаните поемни лица, които достатъчно обстоятелствено и ясно са
посочили, че претърсването е започнало едва след тяхното пристигане,
продължило е съответно до посоченото в протоколите време, извършено е с
тяхно реално участие, като всяка от намерените вещи надлежно им е
предявявана и подписвана от тях и особено това, че им е било обяснено
значението на открИ.ите веществени доказателства реално в дома на единия
от подсъдимите. По този начин се установява и връзката между използваните
за синтез на наркотични вещества субстанции и съоръжения и поведението на
двамата подсъдими. По този начин, макар и косвено се установява от една
страна произходът на приобщените към делото веществени доказателства,
тяхната автентичност и се проследява движението им от изземването до
настоящия момент, когато са на разположение на съда.
В тази връзка прокурорът моли съда първоинстанционната присъда да
бъде отменена на основание чл. 336, ал. 1, във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК, а
подаденият протест срещу нея уважен като основателен. Предлага се
въззивният съд да признае подсъдимите С. В. Н. и К. Д. В. за виновни в
извършването на вменените с акта престъпления на същите бъдат наложени
наказанията, които се искат. По отношение подсъдимия С. В. Н. да бъде
наложено наказание в размер на 3 години лишаване от свобода и глоба към
законоустановения минимум от 5 000 лева, а по отношение подсъдимия К. Д.
В., при съобразяване редукцията на чл. 63 от НК се предлага налагането на
наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца. За второто му деяние, това
по чл. 354а, ал. 1, пр. 1, изр. 4 от НК прокурорът изисква от съда да наложи
наказание от 6 месеца лишаване от свобода, с прилагане разпоредбата на чл.
23 от НК и определяне на общо най-тежкото наказание, а именно лишаване от
свобода в размер на 9 месеца, изпълнението на което се отложи за срок от 3
години, предвид наличието на предпоставките на чл. 66 от НК. Предлага се
още съобразяване с разпоредбата на чл. 63 от НК и предвидената глоба да
бъде заменена с обществено порицание. Според обвинителя приобщените
веществени доказателства следва да бъдат отнети в полза на държавата и
надлежно унищожени, а разноските по воденото дело да се възложат на
двамата подсъдими.
11
В проведеното открито съдебно заседание във въззивната инстанция,
апелаторите подсъдими С. В. Н. и К. Д. В., редовно призовани, се явяват
лично като подсъдимият Н. се представлява процесуално и защитава от
упълномощения защитник адвокат С. П. Т., а подсъдимият В. – от адвокат Р.
Д. Б., двамата от АК Габрово.
Упълномощеният защитник на Н., адвокат С. П. Т. в хода на съдебните
прения оспорва протеста. Моли оправдателната присъда на
първоинстанционния съд предмет на протеста, да бъде потвърдена. Приема
описаната от Окръжен съд гр. Габрово фактическа обстановка за правдива
като се спира и акцентира единствено на порочните, погрешни и неверни
съобразно виждането тези на обвинението, изразени в обвинителния акт,
включително и на грешките, водещи до абсолютна непригодност на някои
доказателства, тоест те да бъдат приобщени като такива и от това да се правят
определени изводи. Защитата излага подробно своите аргументи в подкрепа на
твърдението за допуснати груби нарушения или пропуски и то в ущърб на
подсъдимия.
На първо място, защитникът се позовава на установеното от ВКС,
второ н.о. касаещо годността на протокола за претърсване, обиск и изземване
и изобщо от там законосъобразността на извършеното действие, съответно
коректността на експертизите изследвали намерените и иззети с посочения
протокол вещи. Приема за несъмнено от една страна, че изискването да е
налице предварително разрешение за извършване претърсването и
изземването се позовава на императивна норма в НПК, а от друга
разсъжденията и основателността на указанията, мотивите на конкретния
състав на ВКС за начина на проверка на едно порочно следствено действие,
също така да са задължителни. Категорично поддържа становището и на ВКС,
че случаят не е бил неотложен, както и това резултатите от извършването на
порочното действие да могат да бъдат проверени и чрез други
доказателствени средства, способи и посредством събирането на други
доказателства - например свидетелските показания на поемните лица,
приобщени от въззивния съд. Прави в тази връзка анализ на извършените в
хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция съдебно-следствени
действия - разпитите по делегация на двамата свидетели от с. Враниловци,
общ. Габрово, И. С. С. и Т. А. С., с адрес на пребиваване ************,
поемни лица при извършеното претърсване и изземване.
На следващо място и отново във връзка с протокола за претърсване,
обиск и изземване, се обсъждат, както заключението на вещото лице от
изготвеното писмено заключение по извършената Физикохимична експертиза
№ 19/НАР-613, находяща са на лист 74-78 от том втори на ДП № 35/2018 г. по
описа на ОП-Габрово, така и тези получени при разпита проведен в съдебното
заседание на вещото лице Л. И. И.. Според заявеното от експерта, всички
вещи определени за веществени доказателства, предмет на експертизата, от
които е възможно да се прави извод, че подсъдимият С. В. Н. и другият
подсъдим са искали да произведат амфетамин, съответно метамфетамин или
12
поне правили опит да произведат такъв са били пакетирани и с подписи на
поемните лица като това е отразено в самата експертиза. Защитникът
акцентира на пропуските допуснати в тази насока, при обектите под № 8 -
светложълта течност в стъклен буркан и обектите под №№ 9.1, 9.2 и 9.3, които
не са запечатани и не носят подписи на поемни лица. Оспорва се валидността
на тези вещества определени като доказателства и се допуска възможността с
тях да се е случило „нещо“ преди да бъдат поставени в зеления леген, което
предполага възможност те да са манипулирани. Нарушени са принципите, на
които трябва да се позовава приобщаването на вещественото доказателство
намерено и съответно иззето, неговото съхранение. Съмненията се засилват
именно защото точно в заключението на вещото лице тези обекти под №№ 8 и
9.3 съдържат псевдоефедрин, т.е. прекурсор поради което се приема, че това
може да послужи като база за производство на амфетамин, респективно
метамфетамин. Именно защото имат такова правно значение точно тези
веществени доказателства не носят подписи на поемните лица.
Друг порок на обвинителната теза, намерил отражение в обвинителния
акт и в позицията поддържана от прокуратурата, се явява въпросът за датата за
която е налично обвинението. Обвинението предявено на подсъдимия С. В. Н.
в диспозитива на обвинителния акт е за негово неправомерно поведение на
27.04.2018 г., т.е. твърди се, че на тази дата той и другият подсъдим са
извършили опит да произведат наркотично вещество в с. Враниловци. Това
според защитата обективно е нямало как да се случи защото на 27.04.2018 г.
нито Н., нито К. Д. В. са били в къщата в с. Враниловци, не са правили
някакъв опит да изготвят каквото и да било поради това, че са се намирали в
полицията, което е доказано в досъдебното производство, тъй като са
задържани на 26.04.2018 г., при това без да е налично обвинение за 26.04.2018
година. Такъв извод не противоречи по никакъв начин на разбирането на ВКС
относно т.нар. продължено престъпление и изложените мотиви на съда в тази
насока, понеже Върховният съд е препоръчал за необходимо да се провери
дали съществува продължено престъпление. И защото няма престъпление без
начало и край дори и при приемане, че се касае в случая за продължено
престъпление, прокуратурата е обвинила Н. и В. приемайки нещо съвсем
различно, че престъплението/деянието е започнало на 27.04.2018 година, а
това е невъзможно, както практически, така и физически поради причината, че
подсъдимите не са се намирали на мястото и не няма как да бъдат обвинени,
още по-малко да бъдат осъдени.
По нататък останало е недоказано какво точно са се опитвали да правят
Н. и В. като по допуснатата Физикохимична експертиза № 19/НАР-613,
13
вещото лице е установило в три от обектите наличието на съдържание на
ефедрин и поради това се е приело, създаването на средства, от които може да
се произведе метамфетамин. При разпита и обаче, на поставените и въпроси
Л. И. И. отговорила, че не счита да е започнал процес на производство на
амфетамин, респективно метамфетамин. Това нейно позициониране е
категорично изразено,поради което се поддържа от защитата становището,
процесът на производство на метамфетамин да не е започнал. Това пък
опровергава наличието на какъвто и да било започнат опит. Твърди се още и
че намерените вещества не са прекурсори по смисъла на ЗКНВП. По принцип
това са вещества, които се продават свободно в магазинната мрежа и по тази
причина конкретният Регламент № 273/2004 г. на Европейския съюз приема,
че вещества, които са в списъка, но които са фабрично произведени и
предназначени за свободна продажба не са и не могат да бъдат прекурсори
поради простата причина, че от тях не може да се произведе наркотик в
количества, които да го правят наркотик. Това казва Регламентът според
адвокат Т., т.е. веществата „Хюмексгрип“, фосфорна киселина и т.н. всички те
свободно се купуват в магазините и е нормално да не може от това да се
произведе амфетамин и метамфетамин.
Подсъдимият С. В. Н. поддържа изцяло доводите на своя упълномощен
защитник, като заявява, че няма какво да добави.
Упълномощеният защитник на подсъдимия К. Д. В., адвокат Р. Д. Б.
също оспорва протеста. Предлага на въззивния съд да потвърди изцяло
оправдателната присъда като законосъобразна и обоснована, при което
подсъдимият В. остане оправдан по така повдигнатите му обвинения. Въпреки
изричното връщане на делото на досъдебната фаза от Апелативен съд Велико
Търново към Габровския окръжен съд с указания към прокуратурата да
изпълни посочените указания задължителни за нея, обвинителят за пореден
път е внесъл обвинение, с което погрешно се произнася и по това, от кой
момент е започнало извършването на инкриминираното деяние, а за В. –
деяния. Разпоредбата и нормата на чл. 102 от НПК въвежда и очертава
рамките на доказване, тоест предметът на доказване, при което прокуратурата
в поправения обвинителен акт категорично е определила датата /времето/ на
извършване на деянията - 27-и април когато според вменените на двамата
подсъдими престъпления те са започнали. Това обаче обективно влиза в
14
противоречие с фактите по делото, тъй като на 27.04.2018 г., в 00:05 часа,
видно от заповедите за задържане по НОХД № 152/2019 г., в тях по
категоричен начин се установява, че двамата подсъдими и двамата единствени
основни свидетели С. П., в чиито дом са намерени инкриминираните вещи, и
Р. К., са задържани. Адвокат Б. се придържа изцяло към казаното от
защитника адвокат Т. коментирайки становището на ВКС визирайки
понятието продължено престъпление. Въпреки това тъй като всяко
престъпление има начало, то и решаващият съд е длъжен да изследва това
начало в кой момент то е започнало. При положение, че никой от двамата
подсъдими няма повдигнато и предявено обвинение за започнало деяние на
26-и, на 25-и на 24.04.2018 г., то е ясно че лицата са обвинени за започнали
деяния на 27 април с.г..Но поради тяхното задържане в полунощ няма как да
се приеме, че има осъществено инкриминирано деяние именно на датата 27
април, т.е. подсъдимият К. В. да е държал на същата дата марихуана в чужд
дом, в който дом между другото е установено, че още от 25-и април е имало
други лица и то в отсъствието на В.. Защитникът посочва тези лица и това
според неговото твърдение са другият подсъдим С. В. Н., както и свидетелите
Р. К. и С. П., пушили тогава марихуана. Това като първо повдигнато
обвинение, че В. е държал марихуана в чужд дом с цел разпространение се
опровергава. По нататък се коментира същността на и доказването на
специалната цел, държане с цел разпространение. В тази връзка се изказва
мнението за правилност на актовете на двата първоинстанционни съда, както
и решението на единия състав на апелативен съд категорично да установят, че
не може на 27-и да има осъществено деяние, което е така защото времето и
мястото са съществените признаци на обвинението и времето е част от
обективната действителност.
От друга страна защитникът се позовава на наличното вече
произнасяне на състав на ВКС, който категорично обосновава защо
протоколът за претърсване и изземване не е процесуално годен да породи
търсените от обвинителя последици, а следственото действие обективирано от
него – осъществено не по надлежния ред. Налице е порок във връзка с
приложението на нормата на чл. 161 и чл. 131 от НПК. Акцентира се на
противоречието в изнесената от прокурора фактология, на която той се
позовава, че наркотичните вещества са намерени в дома на единия от
подсъдимите, което не отговаря на истината. Това няма как да е вярно защото
15
те са намерени в дома на свидетел, който по необясними причини е останал
такъв, а не е придобил реалното си процесуално качество – на подсъдим.
В продължение на изложението си адвокат Б. прави подробен и
обоснован анализ на показанията на свидетелите поемни лица И. С. С. и Т. А.
С., тези на свидетеля С. Г. П., в чиито дом са намерени всички наркотични
вещества, за който дом е имало оперативна информация за която споделя друг
свидетел И. И., подчертаващ няколко пъти, че за дома са имали и са
разполагали с информация, че именно С. П. държи и ще произвежда
наркотични вещества. Обсъждат се и показанията на други свидетели като се
внася разяснение в констатираните противоречия.
Прави се и следващо възражение касателно изготвената и извършена
Физикохимична експертиза № 19/НАР-613,при което се подлагат на анализ
дадените от вещото лице заключения, както при експертизата, така и по време
на проведените разпити.. Според него, което се явява и твърдо постоянна
поддържана позиция същински процес по приготвяне на наркотични вещества
не е започнал. Започнало е извличането на т.нар. вещество ефедрин, от
псевдоефедрин от „Хюмексгрип“, но вещото лице Л. И. И. при разпита и
видно от проведеното съдебно заседание на 18.09.2024 г., на стр. 5 от
протокола, по недвусмислен начин е застъпила виждането си, че е необходим
прекурсорът ефедрин, псевдоефедрин, йод, фосфор и т.н., което по своята
същност си е средство. Придържа се към становището изразено от адвокат Т.,
че средствата може да са парични и материални, т.е. подготвянето на
средствата по смисъла на чл. 17 от НК може да бъде престъпление само и
единствено ако е въведено в особената част на НК като такова. Никъде по
смисъла на чл. 354а и следващите от НК приготовлението към производство
на наркотици не е инкриминирано като самостоятелно деяние. И след като
това е така няма как да се възприеме изнесеното от обвинителя, че е налице
доказан опит. Касае се за чужд дом като не е доказано по никакъв начин у
някои от двамата подсъдими е имало ключ за имота, за къщата на С. П., за да
може да влезе тайно да си произвежда наркотици. Не са събрани такива
доказателства.Това пък опровергава възможността с такава категоричност да
се поддържа, че опитът е недовършен по причини, които подсъдимите не са
могли да избегнат. В този смисъл се иска от въззивния съд съдебно решение, с
което да се потвърди първоинстанционната присъда.
16
Подсъдимият К. Д. В., поддържа изцяло доводите на своя упълномощен
защитник като моли да бъде оправдан.
В правото си на последна дума С. В. Н. моли да бъде потвърдена
присъдата на окръжния съд.
В правото си на последна дума К. Д. В. поддържа казаното от адвоката
си и моли да бъде оправдан.
Изхождайки от описаната хронология, настоящият съдебен състав
служебно намери и прецени, че за разкрИ.е на обективната истина и
изясняване на фактическата обстановка по делото в нейната цялост и пълнота,
както и за правилното му решаване се явява необходимо да се открие съдебно
следствие във въззивната инстанция и да се допусне събирането на
допълнителни нови писмени и гласни доказателства по силата на
разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК, като бъде проведен повторен разпит на
вещото лице специалист в областта на химията в ЦЕКИ към НИК - МВР д-р
Л. И. И., която е извършила физикохимична експертиза на досъдебното
производство.
Съдът при това счете, че фактологията по делото е останала неизяснена
и противоречива, при което се явява наложително извършването на нови
процесуално следствени действия, необходими за проверка на вече събрани
такива доказателства. С оглед разпоредбата, задължаваща съда да изяснява и
разкрива обективната истина, настоящият състав прецени и прие, че е
необходимо да допусне извършването на разпит на поемните лица, в
присъствието на които е било проведено претърсването и изземването на
27.04.2018 година, И. С. С. и Т. А. С., с адрес с. Враниловци, общ. Габрово,
********* № 52. Горното е наложило съдът с нарочно определение под № 324
от 28.11.2023 г. да допусне провеждането на повторен разпит на вещото лице
специалист в областта на химията в ЦЕКИ към НИК - МВР д-р Л. И. И.,
извършила физикохимична експертиза на досъдебното производство, както и
провеждането на разпит в качеството на свидетели на поемните лица И. С. С.
и Т. А. С., с адрес с. Враниловци, общ. Габрово, ********* № 52, в
присъствието на които е било проведено претърсването и изземването на
27.04.2018 година.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в
протеста, доводите на страните, доказателствата по делото и след като
17
служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно
правомощията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено
следното:
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок от лице, което
притежава активна процесуална легитимация, а съдържанието му е преценено
при образуването да отговаря на изискванията на закона и така той се явява
процесуално допустим. Това е така защото протестът на Окръжна прокуратура
гр. Габрово, подаден чрез процесуалния му представител и наблюдаващ тогава
делото прокурор М. Г., е постъпил в деловодството на Окръжен съд гр.
Габрово, служба „Регистратура” на 11.10.2021 г. видно от пощенското клеймо,
заведен съответно с вх. № 2175/11.10.2021 г.. При произнесена присъствено
присъда на 24.09.2021 година въззивният протест на прокуратурата се явява
подаден в срок, тъй като 15-дневният срок е изтекъл в края на последния ден,
явяващ се неприсъствен, поради което се приема той да изтича в първия
следващ присъствен ден, тоест на 11.10.2021 г.
Разгледан по същество, протестът се явява неоснователен и това е така
поради изложените по-долу съображения:
Съдебното производство пред първия съд е протекло по общия ред, или
изречено по друг начин, по реда на процедурата по чл. 248, ал. 5, т. 4, във вр. с
чл. 252, ал. 2 от НПК.
За да постанови своята присъда първоинстанционният съд приел
фактическа обстановка, която след проведеното съдебно следствие пред
настоящата въззивна инстанция се възприема като правдиво установена макар
и със своите нюанси в определени нейни части. Това е така защото
проверяващият съд в съответствие с изискванията на чл. 18 от НПК
/принципът за непосредственост/ основа своето решение и върху
доказателствените материали, които той събра и провери лично, посредством
извършения повторен разпит на вещото лице специалист в областта на
химията в ЦЕКИ към НИК - МВР д-р Л. И. И. проведен в съдебното заседание
от 18.09.2024 г., която е изготвила физикохимична експертиза на досъдебното
производство, както и посредством провеждането на разпит в качеството на
свидетели на поемните лица И. С. С. и Т. А. С., с адрес с. Враниловци, общ.
Габрово, ********* № 52, в присъствието на които е било извършено
претърсването и изземването на 27.04.2018 година, като основа своето
решение и върху доказателствените материали получени при проведения
разпит по делото на вещото лице, в съдебното заседание от 18.09.2024 г.,
въпреки споделеното становище за ползването на негодно доказателствено
средство, каквото се явява съставеният протокол за претърсване и изземване.
Заключението на д-р Л. И. И. се споделя изцяло от настоящия състав и се
18
кредитира с доверие като обективно, безпристрастно и действително
изготвено с необходимите познания и умения.
Въз основа на доказателствата по делото и закона настоящият състав
приема за установена следната фактическа обстановка:
При извършената проверка с оглед правомощията си по чл. 314 от
НПК, въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при
разглеждане на съдебното производство от първоинстанционния съд, при
постановяване на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят
до отмяната и с връщане на делото за ново разглеждане. От тук следва да се
обсъди обосноваността и приложението на материалния закон. Това налага
обсъждане на събрания доказателствен материал по делото.
От същия се установява, че подсъдимият С. В. Н. с ЕГН **********, е
роден на 23.09.1995 год. в гр. Габрово и е с постоянен и настоящ адрес в
родния си град. Същият има завършено средно образование и работи като
монтажник електрооборудване в АББ-Севлиево. Подсъдимият Н. не е женен,
но живее във фактическо съжителство и има малолетно дете. Със
споразумение одобрено с определение № 121 от 22.02.2016 год. по НОХД №
84/2016 год. по описа на Районен съд гр.Габрово, влязло в сила на 22.06.2016
год., той е осъден за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК,
като му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият К. Д. В. с ЕГН **********, е роден на 30.08.2000 год. в
гр. Габрово. Същият е с постоянен и настоящ адрес в родния град. Има
завършено средно образование и е студент в Технически университет -
Габрово. Подсъдимият В. не е осъждан и не е женен. Към момента на
инкриминираното деяние е бил непълнолетен.
Двамата подсъдими С. В. Н. и К. Д. В. се познавали от години. Първият
се познавал и със свидетелката Р. И. К., с която живеели в един квартал.
Двамата подсъдими от своя страна познавали и свидетеля С. Г. П., който
живеел в къща в с. Враниловци, Община Габрово. Подсъдимите, както и
свидетелите П. и К. употребявали наркотични вещества.
На 24.04.2018 г. свидетелят С. Г. П. се завърнал от Австрия със закупен
19
от него автомобил. На 25.04.2018 г. подсъдимият С. В. Н. и свидетелката Р. И.
К. му гостували в къщата в с. Враниловци където пушили марихуана.
На 26.04.2018 г., около обяд двамата подсъдими се срещнали в района
на кръстовището на ЕСА в гр. Габрово. Към тях се присъединил и свидетелят
С. Г. П., който бил с лек автомобил „Фолксваген Голф“. Тримата решили
отново да отидат в къщата на П. находяща се в с. Враниловци, за да си
произведат метамфетамин. От магазин „Мирка“ в гр. Габрово те закупили
шишета с разредител за боя. След това посетили магазин „2+2“ в града, от
където закупили храна, бутилки с бира, както и препарат за отпушване на
канали - пликчета с гранули„Mr Muscle“.. Носели и закупени от тях 15
опаковки „Хюмексгрип“.
Около 13:00 часа на 26.04.2018 г., двамата подсъдими заедно със
свидетеля П. отпътували от гр. Габрово като пристигнали в къщата на
последния в с. Враниловци. Подсъдимите В. и Н. разтоварили от автомобила
покупките, както и други вещи, сред които били пластмасов леген, стъклена
фуния, колба и филтри за кафе. Двамата пренесли багажа от автомобила и го
оставили в стая на втория етаж на къщата.
След това подсъдимите Н. и В. заедно със свидетеля П., седнали на
маса на терасата на същия етаж, като започнали да се черпят и да разговарят.
В къщата имало и други материали необходими за производството на
наркотика, като фосфорна киселина и червен фосфор. Във всекидневната на
втория етаж на къщата тримата разделили дневните от нощните таблетки
„Хюмексгрип“.Подсъдимият Н. налял в шише с надпис „Кока кола“ от 400 мл.
вода, в която поставил дневните таблетки от „Хюмексгрип“. Впоследствие бил
добавян разредител „Protekta“ и натриева основа.
Няколко часа по-късно подсъдимият Н. говорил по телефона със
свидетелката Р. И. К.. След приключването на разговора свидетелят П.
отпътувал с автомобила си към гр. Габрово, за да я вземе. Преди да се
приберат обратно, двамата с К. първо посетили къщата на баща и в с. Музга, а
след това се прибрали в с. Враниловци. В къщата четиримата продължили да
се черпят на терасата, като пушили и цигари с марихуана, а по-късно вечерта
се преместили в стая в къщата. Междувременно свидетелката К. слязла в
обособеното кухненско помещение на първия етаж на къщата, за да направи
сандвичи. Там върху капака на фризер - тип ракла и върху печката се
20
намирали множество празни опаковки от медикамента „Хюмексгрип“. К. ги
преместила, за да не и пречат.
В процеса на синтез на ефедрина, подсъдимият Н. извадил
псевдоефедрина от разтвора, като прелял разредителя в буркан. Получената
химическа смес захлупил в буркана с хартия и едно пластмасово сито.
Подсъдимият Н. приключил около 23:40 часа същата вечер, когато четиримата
по неясни причини отпътували с автомобила на свидетеля С. Г. П. към
гр.Габрово.
В сектор „Криминална полиция” на РУ при ОД на МВР гр. Габрово
постъпила информация, че в къщата обитавана от С. Г. П. в с. Враниловци има
наркотични вещества. В тази връзка били поставени секретни постове, които
да наблюдават къщата. Свидетелят И. И., оперативен работник в сектор
„Криминална полиция” на РУ при ОД на МВР гр. Габрово, извършвал
практически наблюдението.
На 26.04.2018 г., през деня, свидетелят И. забелязал подсъдимия К. Д.
В. на терасата на къщата обитавана от свидетеля П.. Късно вечерта, когато
последният потеглил с автомобила, в който се намирали двамата подсъдими и
свидетелката К., пред къщата на смяна като секретен пост вече бил застъпил
свидетелят И. И.. Оперативният работник незабавно подал информация на
колегите си за автомобила и посоката му на движение. При преминаването му
през с. Янковци, Община Габрово четиримата пътуващи били спрени за
проверка от екип на РУ при ОД на МВР - Габрово, в състава на който
участвали и свидетелите П. Д. и К. К.. При слизане от автомобила някой от
пътниците/пътуващите в него изхвърлил на земята вестник, в който имало
марихуана. Четиримата отрекли пред полицейските служители, марихуаната
да е тяхна.
Водачът на автомобила С. Г. П. бил тестван за употреба на наркотични
вещества. Техническото средство отчело наличието на марихуана във взетата
проба. Двамата подсъдими, както и свидетелите К. и П. били отведени в
полицейското управление в гр. Габрово, където съответно ги задържали по
реда на ЗМВР в 00:10 часа на 27.04.2018 г. Освободени били след обяд на
същия ден, като за подсъдимия С. В. Н. това станало в 13:30 часа, за
свидетелката Р. И. К. в 16:45 часа, за подсъдимия К. Д. В. в 18:10 часа и за
свидетеля С. Г. П. в 20:10 часа.
21
Срещу свидетеля С. Г. П. било образувано бързо производство за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което приключило със споразумение за
решаване на делото, одобрено от РС гр. Габрово с определение № 256 от
14.04.2018 година по НОХД /БП/ № 601/2018 год. на районния съд. С
одобреното споразумение С. Г. П. бил признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на 27.04.2018 год., около
00:05 часа на път 11-44, при км. 22+708, в района на с. Янковци, общ. Габрово,
управлявал МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № 361 DH, след употреба на
наркотично вещество - канабис.
Междувременно, на 27.04.2018 г. за времето от 11:30 часа до 16:10 часа
в дома/къщата на свидетеля С. Г. П. находяща се в с. Враниловци, на
********* № 50, в негово присъствие било извършено претърсване. За
извършеното процесуално - следствено действие при условията на
неотложност бил съставен протокол и изготвен фотоалбум към него /на лист
7-24, в т. 1 от досъдебното производство/. Протоколът бил одобрен от дежурен
съдия в Окръжен съд гр. Габрово. При претърсването присъствали
свидетелите И. С. С. и Т. А. С., двамата от с. Враниловци, общ.Габрово, с
адрес на ********* № 52, поемни лица при извършеното претърсване и
изземване, както и свидетелят И. И. - инспектор в РУ при ОД на МВР -
Габрово. Намерени били и иззети множество вещи, които били описани,
опаковани и запечатани, след което положени и подписи от разследващия
полицай и поемните лица.
Като веществени доказателства по делото били приобщени- 14 бр.
празни кутии от медикамента „Хюмексгрип“ и 13 бр. блистери от същия
медикамент, 5 бр. празни опаковки от медикамента „Зиртек“, пластмасова
чинийка, електронна везна, стъклено бурканче с оранжева течност с бяла
утайка, леген, стъклена чиния, стъклен буркан с прозрачна течност, стъклена
колба с прозрачна течност и фуния с цедка, пластмасова шише със зелена
капачка с кристалообразно вещество, метална кутия „Ргоtecta“ и кашон с
кутии „Ргоtecta“, шишета от Кока-кола, пластмасова цедка и стъклен буркан,
спринцовки, филтърна хартия, 6 бр. пликчета гранули за отпушване на канали
„Mr Muscle“, пластмасов панер, различни количества зелена суха листна маса,
която при извършените полеви наркотестове реагирала на марихуана, свивки
от вещество, реагиращо на марихуана. Свидетелят С. Г. П., който присъствал
при претърсването вписал в протокола, че не знае на кого са намерените в
къщата му трева и шишета с химикали.
На досъдебното производство е назначена физикохимична експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Л. И. И.. Същата е анализирала иззетите вещи
при претърсването в дома на свидетеля С. Г. П.. Вещото лице е дало
заключение, че обект № 1 представлява бяло вещество в синьо-бели капсули с
общо нетно тегло 27,6 гр. и представлява ацетаминофен /парацетамол/.
22
Обекти № 3, № 6, № 7, № 16, № 18 и № 19 съставляват растителни маси по
външен вид, които съдържат канабиноиди, включително и
тетрахидроканабинол, като представляват коноп /марихуана/ с нетно тегло и
процентно съдържание на активния компонент, както следва обект № 1 - 4,46
гр. и 1,0% тегл. единици ТХК; обект № 6 - 8,58 гр. и 11.4 тегл. единици ТХК;
обект № 7 - 1,55 гр. и 35,1 тегл. единици ТХК; обект № 16 - 9,33 гр. и 10,1
тегл. единици ТХК; обект № 18 - 0,29 гр. и 2,4 тегл. единици ТХК и обект №
19 - 2,77 гр. и 16 тегл. единици ТХК. Обект № 5 представлява жълтеникава
течност с жълта утайка, в която не се доказва наличие на вещества или следи
от такива, поставени под контрол на ЗКНВП; Обекти № 9-3 и № 8
представляват безцветни течности с общ обем 980 мл. с основен компонент
толуол/ толуен и ефедрин/ псевдоефедрин. Обект № 10 представлява бяло
вещество на гранули с нетно тегло 390,80 гр. - натриева основа. Обект № 12
представлява безцветна течност с общ обем 1 000 мл. и с основен компонент
толуол/ толуен и ксилоли. Обект № 13-2 представлява безцветна течност с
обем 180 мл. и с съставлява солна киселина. Обект № 13-1 представлява
безцветни течности с обем 100 мл. и съставлява фосфорна киселина. Обект №
17 представлява червено вещество на прах с нетно тегло 6,82 гр. - червен
фосфор. Обект № 20 представлява черна гъста течност с обем 600 мл. с
основен компонент толуол/толуен и ксилоли, ацетаминофен и лидокаин.
В експертното заключение е пояснено, че конопът/ марихуаната е
поставен под контрола на ЗКНВП. Солната киселина и толуола/толуена са
поставени под контрола на ЗКНВП като прекурсори, съгласно регламент
ЕС/273/2004. Според заключението, представените за изследване обекти
могат да участват в схема за синтез на наркотично вещество матамфетамин по
т.нар. метод на редукцията на ефедрина.
Вещото лице е описало при това следния физикохимичен процес:
ефедринът е прекурсор и се извлича от лекарствени препарати, какъвто е
„Хюмексгрип“. За извличането на ефедрина се използва основа /най-често
натриева основа/, киселина /най-често солна киселина/ и разтворител /толуол/.
В стадия на редукция на ефедрина най-често се използва йодоводородна
киселина, червен фосфор и йод. Получената киселина се добавя към
прекурсора, като излишъка се отделя чрез филтруване. При реакцията на
ефедрина се получава матамфетамин база и за извличането на метамфетамин
се добавя натриева основа и се ползва като разтворител-толуол. Крайният
продукт се изсушава и се превръща в сол на кристали.
При повторния разпит на вещото лице специалист в областта на
химията в ЦЕКИ към НИК - МВР д-р Л. И. И., извършила физикохимична
експертиза на досъдебното производство, проведен в съдебното заседание
пред въззивната инстанция от 18.09.2024 г., експертът поддържа заключението
си. Същевременно с това потвърждава, че част от обектите предоставени и за
изследване представляват вещества, които могат да участват в схема за синтез
на наркотично вещество метамфетамин по един от познатите и често срещани
методи, а именно чрез редукция на ефедрин или псевдоефедрин, който се
23
използва като прекурсор в присъствието на йодоводородна киселина.
Основание за това заключение и е дало наличието на обект № 1, който се
явява прекурсор, а именно лекарствен препарат „Хюмексгрип“, съдържащ
ефедрин. Останалите обекти, които са необходими за синтеза също са били
предоставени за анализ и това са натриева основа - Обект № 10, солна
киселина - Обект № 13-2, също така фосфорна киселина Обект № 13-1, червен
фосфор - Обект № 17 и йод - Обект 13-4. Освен наличието на посочените
вещества, които са необходими за синтеза са и били предоставени за анализ
още и Обект № 9-3 и Обект № 8, които доказват, че е бил налице етап на
извличане на ефедрина от търговските продукти - „Хюмексгрип“.
Категорично се поддържа, че фактически това е първия етап от синтеза, но
синтезът не е доведен до края, т.е. извлеченият прекурсор ефедрина, който се
третира като прекурсор, не е трансформиран до крайния продукт -
наркотичното вещество. Т.е. тези обекти дават основание, както е и записано в
експертизата, че могат да участват в процеса, но няма доказателства за това
процесът да е доведен до самия му край, причината за което е, че в никой от
обектите няма наличие на метаамфетамин в каквато и да било форма.
От предоставените на вещото лице обекти за изследване, категорично
се посочва че няма готово наркотично вещество, без значение от какъв вид.
Що се касае до синтезната схема в нито един от обектите няма доказан краен
продукт. При това д-р Л. И. И. прави извод за тези обекти и вещества,
съответно течности, че са представлявали всичко необходимо за успешното
завършване на процеса на синтез на метамфетамин, но няма доказателства за
това то да е осъществено. Констатира лично като химик, че е налице първият
етап - извличането на прекурсора ефедрин от лекарствения препарат, като
самият синтез т.е. трансформация на ефедрин до метамфетамин не е
започнала, или просто не е започнала същинската част на синтеза. След
запознаване с обясненията на подсъдимия С. В. Н. от досъдебното
производство вещото лице потвърждава, че казаното от него съответства на
първия етап от синтеза на метамфетамин, а именно извличането на ефедрина.
По делото е изготвена дактилоскопна експертиза от вещото лице инж.
Николай Ников експерт в НТЛ при ОД на МВР гр. Габрово. Изследвани са при
това иззетите при претърсването в дома на свидетеля С. Г. П. дактилоскопни
следи. От заключението се установява, че следата под № 6.1 е идентична с
дактилоскопния отпечатък от ляв палец на лицето К. Д. В.. Следата под № 9.1
е идентична с дактилоскопния отпечатък от ляв среден пръст на К. Д. В..
Следата под № 9.2 е идентична с дактилоскопния отпечатък от ляв показалец
на К. Д. В.. Следите под №№ 9.3, 14.1 и 16.1 са идентични с дактилоскопните
отпечатъци от десен палец на К. Д. В.. Следата под № 14.2 е идентична с
дактилоскопния отпечатък от десен палец на С. В. Н.. Следите под №№ 1.1,
1.2 и 11 са негодни за сравнително идентификационно изследване.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателствени материали, а именно: обясненията на подсъдимите
С. В. Н. и К. Д. В., дадени пред първата инстанция и дадените от първия на
24
досъдебното производство, показанията на свидетелите Р. И. К., И. И., П. Д. и
К. К., заключенията на назначените експертизи, от протокола за претърсване и
изземване, както и останалите писмени и веществени доказателства,
включително и приложените материали по НОХД /БП/ № 601/2018 год. по
описа на РС гр. Габрово.
По делото са проведени разпити на подсъдимите С. В. Н. и К. Д. В.,
както и на свидетелите С. Г. П. и Р. И. К., като са приобщени и дадените от тях
обяснения и показания в досъдебното производство и при предишното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Обясненията на първите
двама и показанията на вторите двама се явяват основен и пряк
доказателствен източник за установяване на фактите, относими към предмета
на доказване в настоящото производство.
Първостепенният съд е положил старание като внимателно е
анализирал обясненията на подсъдимите, които освен средство за защита са и
доказателствено средство. Обясненията на подсъдимите са непротиворечиви
относно обстоятелствата какви са били взаимоотношенията помежду им,
както и тези със свидетелите П. и К.. Непротиворечиви са и по отношение на
това кога са се срещнали, какви материали за производство на метамфетамин
са закупили, както и какви вещи са разтоварили от автомобила на С. Г. П., по
които в последствие са открити техни следи. Налице е съществено
противоречие по отношение на обстоятелството кой от двамата е синтезирал
ефедрин, като първа фаза на производството на метамфетамин и чия е била
марихуаната открита в къщата на П..
Подсъдимият С. В. Н. в обясненията си дадени пред
първоинстанционния съд оспорва частично така приетата за установена
фактическа обстановка. При това в тях се твърди, че другият подсъдим К. Д.
В. закупил лекарството „Хюмексгрип“ и през цялото време казвал какви
препарати трябвало да се закупят. От неговия гараж взели кашон с
неустановени вътре вещи и именно В. правил в къщата на свидетеля С. Г. П.
метамфетамин, като свидетелката Р. И. К. му помагала, казвайки как се прави
метамфетамин. Поддържа се и твърдение, че марихуаната е донесена от В.
поставяйки я на различни места в къщата. С. В. Н. отрича да е извършвал
действия, с които да се е опитвал да произвежда метамфетамин.
Първоинстанционният съд е приобщил чрез прочитане и обясненията
на подсъдимия С. В. Н. дадени от него на досъдебното производство пред
съдия на 27.04.2018 год. /на лист 28, в том първи на досъдебното
производство/. В тях Н. поддържа становището си, че заедно с другия
подсъдим В. и свидетеля С. Г. П. са закупили от магазин „Мирка“, 9 опаковки
от по 250 милилитра разредител „Protecta“, а той лично закупил предния ден
15 кутии „Хюмексгрип“. Обяснява още и, че в къщата на П. в с. Враниловци,
общ. Габрово разтворил всички таблетки от опаковките „Хюмексгрип“ без
25
нощните, които не съдържали псевдоефедрин хипохлорид. В последствие
добавил разредител, който започнал да реагира с натриева основа. Твърди, че
смесил четири шишета с разредител, 400 милилитра вода и посочените по-
горе таблетки, след което добавил натриева основа. Прехвърлил сместа в
буркан и до това спрял. Подсъдимият обяснил, че описаната от него дейност с
цел производството на метамфетамин приключила до 23:40 часа. В дадените
обяснения по реда на чл. 222 от НПК подсъдимият Н. прави и твърдението, че
смятал да синтезира наркотика и с него да почерпи С. Г. П., К. Д. В. и Р. И. К.,
тъй като сам той не употребявал. Марихуаната закупили от гр. Севлиево и
всички пушили от нея, а изхвърлената трева в момента на задържането им,
според него била на другия подсъдим К. Д. В..
При разпита му в съдебно заседание пред първата инстанция
подсъдимият С. В. Н. изцяло отрекъл достоверността на разказаното от него
на досъдебното производство. Обосновал това свое поведение тогава с
желанието си да оневини свидетелката Р. И. К., тъй като с нея се познавали от
деца, тя била осъждана и щяла да влезе в затвора. Твърди, че именно
подсъдимият К. Д. В. и Р. И. К. правили метамфетамин в къщата на свидетеля
С. Г. П., както и че свидетелката К. пресявала марихуаната със сито. Според
обясненията на подсъдимия Н., свидетелят С. Г. П. и другият подсъдим К. Д.
В. се разбрали да произведат метамфетамин и затова извикали Р. да им
помага, защото тя знаела как се произвежда. Поддържа твърдението, че
марихуаната е донесена в дома на П. именно от В. който я поставил на
различни места в къщата.
Първоинстанционният съд в хода на съдебното следствие е приобщил
чрез прочитане и обясненията на подсъдимия С. В. Н. дадени пред друг състав
на Окръжен съд Габрово, по НОХД № 152/2019 г. /на лист 194 от посоченото
дело/. В тях подсъдимият Н. отрича да е знаел, че в къщата на С. Г. П. се
произвежда метамфетамин, както и отрича точно той да го е произвеждал. С
обясненията си потвърждава, че другият подсъдим К. Д. В. правил
метамфетамин, както и че той е донесъл марихуаната в къщата на П..
Обясненията на Н. може да се определи, че кореспондират с тези на
подсъдимия В. по отношение организацията по закупуване на прекурсори,
вещите които са занесли в къщата, както и на извършените от него действия за
производството на наркотично вещество. Вторият потвърждава, че първият
26
отишъл в другата стая, започнал да прави нещо в празна бутилка от кока кола,
при което се усещала силна миризма на разредител.
Що се отнася до използваните вещества за производство на
метамфетамин и описания от него процес обясненията на подсъдимия Н. са
относими към иззетите такива вещества от къщата на свидетеля С. Г. П., които
са приобщени на досъдебното производство като веществени доказателства,
както и те се потвърждават от заключението на физикохимическа експертиза.
Изследваните обекти са възможно всички необходими материали, които могат
да участват в процеса на синтез на метамфетамин по метода на редукция на
ефедрин/псевдоефедрин. Описаният от подсъдимия Н. процес съответства на
извличането му от таблетките „Хюмексгрип“, според вещото лице.
Подсъдимият К. Д. В. се е възползвал от правото си да откаже да дава
обяснения пред първоинстанционния съд, поради което съдът е приобщил
чрез прочитане обясненията на този подсъдим дадени на досъдебното
производство в присъствието на защитник /на лист 31, в том втори от
досъдебното производство/, както и обясненията дадени от него пред друг
състав на Окръжен съд Габрово по НОХД № 152/2019 г. /на лист 196 от
посоченото дело/. От тях и според записаното в протоколите става ясно, че
заедно с другия подсъдим Н. и свидетеля П., тримата са закупили разредител
и препарат за отпушване на канали. Помогнал лично да стоварят от багажника
на автомобила на П. различни вещи, между които: пластмасов леген, счупена
стъклена фуния, колба и филтри за кафе. Поддържа твърдението, че когато се
черпили в къщата, подсъдимият Н. отишъл в другата стая и започнал да прави
нещо в празна бутилка от кока кола. Усещала се силна миризма на разредител
за бои. От къщата си тръгнали към 24 часа, защото им станало скучно. Твърди
още и, че малко преди полицейските служители да ги спрат за проверка С. В.
Н. изхвърлил от колата вестник с марихуана. Категорично отрича да е
произвеждал наркотици в къщата на П. и твърди, че до последно не е знаел
какво се случва, както и не е знаел, че там е имало и трева /марихуана/, а това
го е разбрал едва в полицията, след като са го попитали дали е негова.
Потвърждава, че заедно с другия подсъдим и свидетелката К. са ходили и
предните два дена в къщата на П.. Аналогични на тези обяснения
подсъдимият В. дава и при разпита му в съдебното заседание по НОХД №
152/2019 г. на ОС- Габрово, при което категорично отрича да е носил
марихуана в дома на П., тъй като от две години преди инкриминираната дата
27
не употребявал такава защото спрял да го прави.
Свидетелят С. Г. П. се явява собственик на къщата в с. Враниловци и е
криминално проявен като към момента на разглеждане на делото в първата
инстанция изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода. При разпита
му в първата инстанция П. в процесуалното си качество на свидетел поддържа
твърдението, че като собственик на къщата не е знаел какви вещи са донесени
от двамата подсъдими и свидетелката Р. И. К. и не знаел кой се е опитал да
произведе наркотично вещество и дори изобщо не е разбрал какво са правили
гостите му. Разбрал какво се е случило на следващия ден, когато полицаите
претърсили дома му. Предполага, че ако някой е правил нещо, това е
подсъдимият К. Д. В., защото те двамата с другия подсъдим С. В. Н. не били
излизали от стаята. Твърди, че марихуаната вероятно е донесена от К. Д. В.,
без да има спомен затова в какво е била сложена и от къде е извадена.
Потвърждава, че е присъствал при извършеното претърсване и изземване в
къщата му и е видял всичко, което полицията е намерила и иззела от къщата.
Посочва, че на това претърсване, освен полицаите са присъствали и съседите
му - мъж и жена.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал с доверие
показанията на този свидетел, тъй като същият е заинтересован от изхода на
делото. Свидетелят П. в чиито дом са открити инкриминираните вещи се е
възползвал от правото си по чл. 121, ал. 1 от НПК да не отговаря на въпроси,
чийто отговори биха го уличили в извършване на престъпление, като заявява,
че не знае кой се опитал да произведе амфетамин в неговата къща, не може да
обясни от къде са намерените в нея прекурсори, както и недава разумно
обяснение за местоположението на откритата марихуана. Същият дава
уклончиви и нелогични показания П. твърди, че къщата е негова, но не знаел
какви вещи са донесли подсъдимите и свидетелката Р. И. К. и не знаел кой се е
опитал да произведе наркотично вещество, както и че изобщо не е разбрал
какво са правили гостите му. Разбрал какво се е случило на следващия ден,
когато полицаите са претърсили дома му.
Първоинстанционният съд е приобщил чрез прочитането им
показанията на свидетеля С. Г. П., дадени в досъдебното производство /на
лист 34 от досъдебното производство/. В тези му показание П. твърди, че при
претърсването на къщата му били намерени вещества и предмети, които не
28
били негови и не знае как са се озовали там. Заявява, че впоследствие разбрал
това, че подсъдимият С. В. Н. се е опитвал да прави някакви смеси, за да се
получи наркотик и твърди, че не знае какво са правили двамата подсъдими,
докато го е нямало. Не споменава нищо за намерената в къщата му марихуана,
нито кое лице я е донесло там.
Първоинстанционният съд е приобщил чрез прочитането им и
показанията на П., дадени в качеството му на свидетел пред друг състав на
Окръжен съд гр.Габрово по НОХД № 152/2019 г. /на лист 149 от делото/, при
което се заявява предположение, тревата /марихуаната да е била на
подсъдимия В..
Свидетелката Р. И. К. е криминално проявена като по време на
разглеждане делото в първата инстанция е изтърпявала ефективно наказание
лишаване от свобода в затвора в гр. Сливен. В показанията си твърди, че при
пристигането и в дома на свидетеля П. не е забелязала някой от подсъдимите
или домакина на къщата да правят нещо друго, освен да се черпят. Свидетелят
С. Г. П. я завел до печката, за да и покаже как да опече принцеси и там видяла
кутии с лекарства. К. в показанията си дадени в досъдебното производство е
заявила, че заварила двамата подсъдими, К. Д. В. и С. В. Н. да бъркат нещо,
което миришело. Имало и леген с марихуана. Правилно са кредитирани
показанията на същата свидетелка, дадени в досъдебното производство, тъй
като те кореспондират както с обясненията на подсъдимия С. В. Н. така и с
останалите посочени по-горе доказателства.
Първоинстанционният съд е приобщил, чрез прочитането им
показанията дадени от свидетелката Р. И. К. на досъдебното производство /на
лист 30, в том първи от досъдебното производство/, в които се поддържа, че е
заварила подсъдимите К. Д. В. и С. В. Н. да прецеждат някакво вещество,
което миришело ужасно. От разговора воден между тях свидетелката
разбрала, че с веществата, които смесвали, се опитвали да направят
метамфетамин.
От посоченото по-горе е видно, че са налице множество съществени
противоречия между обясненията на подсъдимите Н. и В. и показанията на
свидетелите С. Г. П. и Р. И. К.. Като съобрази тези противоречия, отчете
заинтересоваността, както на подсъдимите, така и на свидетелите П. и К. и
анализира тези гласни доказателствени източници, включително и чрез
29
съпоставянето им помежду им и с останалите доказателствени материали,
въззивният съд намира за доказано по несъмнен начин от фактическа страна,
че на 26.04.2018 г. подсъдимите К. Д. В. и С. В. Н. са се срещнали със
свидетеля С. Г. П. в гр. Габрово. Първите двама са закупили химически
препарати и хранителни продукти, след което са отпътували с автомобил,
управляван от П. за къщата обитавана от свидетеля в с. Враниловци. Там
тримата са пребивавали в къщата на свидетеля П., където е бил реализиран
химичен процес на синтез на ефедрин, който е прекурсор за производство на
метамфетамин.
Посочените обстоятелства се установяват по категоричен начин от
обясненията на подсъдимия С. В. Н., дадени по реда на чл. 222 от НПК,
приобщени по чл. 279, ал. 1, т. 3 от НПК в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд. От показанията на свидетелите Р. И. К. и С. Г. П.,
дадени при разпита им в досъдебното производство /на лист 30, в том 1 за
първата, и на лист 34, в том 2 за втория/, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. с ал. 1, т. 1 от НПК също се установява точната дата, на която заедно с
двамата подсъдими те са пребивавали в къщата на П. в с. Враниловци, а
именно 26.04.2018 г. Събраните по делото гласни доказателства категорично
сочат, че синтезът на ефедрин е извършен на 26.04.2018 г. до 23:40 часа,
когато двамата подсъдими заедно със свидетелите П. и К. са напуснали къщата
и са отпътували с лек автомобил. Тогава са и били спрени от полицейски
служители за проверка. След приключването и двамата подсъдими заедно с К.
и П. са отведени в РУ при ОД на МВР Габрово. Издадени са заповеди за
задържането им по ЗМВР и са им извършени обиски, в които е посочена
датата и часа на задържането им, а именно 00:10 часа на 27.04.2018 г.
На 27.04.2018 г. е извършено претърсване в къщата на П., находяща се в
с. Враниловци, за което процесуално-следствено действие е съставен
протокол, в който са отразени както началото, така и краят на провеждането
му от 11:30 часа до 16:10 часа. Следователно по делото е категорично
установена точната датата, на която са извършени конкретните действия от
подсъдимите във връзка с производството на наркотично вещество, за които е
ангажирана наказателната им отговорност.Липсват, както гласни, а така също
и писмени доказателства, от които да се установи, че на 27.04.2018 г. са
извършени инкриминираните действия от двамата подсъдими, посредством
които да е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл.
30
354а, ал. 1 от НК, както е посочено в обстоятелствената и заключителна част
на обвинителния акт и се поддържа от прокурора в пледоарията му в хода на
съдебните прения.
От всички събрани доказателствени източници включително и от
повторния разпит на вещото лице специалист в областта на химията в ЦЕКИ
към НИК - МВР д-р Л. И. И., която е изготвила физикохимична експертиза на
досъдебното производство, проведен в съдебното заседание от 18.09.2024 г. се
установява, че химическият процес по синтез на ефедрин е реализиран на
26.04.2018 г. и е приключен преди 24 часа на същия ден. На 27.04.2018 г. е
извършено претърсването в къщата на свидетеля П., т.е. на следващия ден.
Правната формална логика на нещата навежда на извод, че е обективно
невъзможно да са осъществени в един и същи ден и в едни и същи часове,
както действията на подсъдимите за производството на наркотично вещество,
така също и процесуалните действия по разследването, което и противоречи.
Протичането на химическия процес предхожда извършеното претърсване,
което е осъществено 12 часа по-късно във времето, т.е. на следващия ден.
С обвинителния акт се очертава рамката на обвинението, като в
обстоятелствената му част следва да се посочи времето, мястото, начинът на
извършване и др. реквизити, изброени в чл. 246, ал. 2 от НПК. В
обстоятелствената и заключителна част на обсъждания обвинителен акт е
посочена датата 27.04.2018 г., на която според прокурора са извършени
инкриминираните деяния, въпреки наличието на категорични данни, че
описаните действия, които касаят съставомерните признаци на
престъпленията, са осъществени от подсъдимите на 26.04.2018 г.
По делото е доказано по категоричен начин, че двамата подсъдими и
свидетелят С. Г. П. са имали намерение да произведат метамфетамин,
набавили са си необходимите материали за производството му, като са
синтезирали ефедрин, което е първия етап от производството на
метамфетамин. От събраните доказателства не се установява защо лицата са
преустановили дейността си по производство на метамфетамин и са
напуснали къщата на П.. По делото няма данни същите да са имали намерение
да се връщат там следващите дни, за да продължат производството на
наркотичните вещества.
На следващо място в изложението следва да се изходи и от
31
установеното при разпита на вещото лице д-р Л. И. И. пред въззивния съд и
заявеното от нея по повод на представените и за изследване вещества,
течности, че е имало всичко необходимо за успешното завършване на процеса
на синтез на метамфетамин. Тя определя най-простия и лесен метод за синтез
на метаамфетамин именно използването на ефедрин, поради което той е и
често срещан. За него е необходимо прекурсора ефедрин, псевдоефедрин, йод,
фосфор, както и някаква основа, солна киселина, фосфорна киселина, тоест
някакъв вид разтворител, който да бъде среда за синтеза. Най-често за тази цел
се ползва толуол. Счита, че извличането на ефедрина от търговски продукти
от аптечната мрежа под формата на таблетки е първия етап, но реално
синтезът не е започнал, тъй като не може да се приеме, че със счупването на
таблетката започва да се синтезира. Необходимо е според експерта да се
извлече активният компонент от таблетката, който в повечето случаи отнема
толкова време колкото е и самият синтез. Така, че първият етап извличането
на ефедрина, може да се прекъсне. Следващия етап вещото лице д-р Л. И. И.
посочва като смесване съставките, т.е. към ефедрина в разтвора, да се добави
предварително приготвен разтвор на йод, фосфор и фосфорна киселина и да се
пристъпи към самия синтез, който включва продължително нагряване.
Напълно е възможно процесът да бъде спрян донякъде, но тогава не всичкия
ефедрин ще бъде трансформиран до метамфетамин. Ако процесът се прекъсне
някъде по средата, т.е. в крайния продукт ще има ефедрин, който не е реагирал
и метамфетамин като краен продукт, но по-малко количество синтезиран
продукт.
На следващо място въззивният съд не споделя, а няма как да сподели
изводите на първата инстанция, че извършеното претърсване и изземване на
27.04.2018 г. за времето от 11:30 часа до 16:10 часа в домът/къщата на
свидетеля С. Г. П. находяща се в с. Враниловци, на ********* № 50, не е
опорочено, а изготвеният въз основа на него протокол и фотоалбум са годни
доказателствени средства по делото. При извършването им не са спазени
изискванията на чл. 162 и 163 от НПК и в конкретния случай не са били
налице условията на неотложност в хипотезата за чл. 161, ал. 2 от НПК.
В този смисъл не могат да се възприемат за основателни нито да
намерят приемливо обяснение изразената от прокуратурата позиция на
несъгласие с констатацията на състав на ВКС досежно процесуалната
негодност на протокола за претърсване и изземване, извеждайки напред
32
аргумента, че всеки наказателен съд е оправомощен да преценява
процесуалната годност, автентичността и относимостта на конкретното
доказателствено средство и доказателство. Поддържаното от обвинителя
становище, че единствено Великотърновският апелативен съд е компетентен
да преценява самостоятелно процесният протокол явява ли се негодно
доказателствено средство или не, без да се съобразява със становището на
касационната инстанция намерило обективиран израз в Решение № 430 от
21.11.2023 г. по н.д. № 830/2023 г., на второ н.о. на ВКС, противоречи на
закона. Несподелимо е виждането, че такава форма на инстанционен контрол
от всеки следващ по степен съд не отговаря на принципите за правната
сигурност, както и на тези на които се подчинява наказателното производство.
Възраженията на защитниците на Н. и В., че извършеното претърсване
и изземване на 27.04.2018 г. от дома/къщата на свидетеля С. Г. П. находяща се
в с. Враниловци, на ********* №50 е опорочено, тъй като случаят не е бил
неотложен, а оттам и приобщените с него веществени доказателства са
негодни, се явяват основателни. Възможността за осъждането на подсъдимите
по повдигнатите им обвинения при така посочената дата на извършване на
инкриминираните деяния в обстоятелствената част на обвинителния акт, както
и посочените в акта факти и доказателствени средства е обсъдена подробно в
отменителното решение на ВКС по н.д. № 830/2023 г. по описа на ВКС, второ
н.о., с което са дадени указания по приложението на закона, които на
основание чл. 355, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК са задължителни за настоящия
състав на въззивния съд, тъй като се касае за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, а относно ползването на
оспорвания протокол за претърсване и изземване при извършване на
инкриминираните деяния, настоящият състав прие за установени същите
фактически положения като тези приети за установени от състава на
въззивния съд, постановил решението по ВНОХД № 19/2023 год. по описа на
Великотърновския апелативен съд..
Следва да се има предвид, че по отношение на датата на деянията, по
която също се спори и понастоящем в това съдебно производство, с
отменителното Решение № 15 от 12.01.2023 г., постановено по н.д. №
800/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, първо наказателно
отделение, касационната инстанция е приела изрично, че въззивният съд е
33
допуснал нарушение на материалния закон, тъй като неправилно приел за
осъществено деянието на 26.04.2018 г. както и че липсва специалната цел за
разпространение. Касационният съд изложил съждения за естеството на
престъпната проява /продължено престъпление/, за недовършеността на
деянието и за прекратяването на опита именно на 27.04.2018 г. По отношение
на разпространителската цел е посочил, че тя е установена от обясненията на
подсъдимия Н., дадени пред съдия в досъдебното производство, заявявайки
намерението си да почерпят с амфетамина свидетелите К. и П.. Припомняйки
трайно установената съдебна практика на върховната инстанция, ВКС е
отбелязал, че безвъзмездното предоставяне на наркотика също е
разпространение и като е приел обратното въззивният съд е допуснал
нарушение на закона.
С тези указания тогава делото било върнато за ново разглеждане на
въззивния съд. Що се отнася до датата, въззивният съд се е позовал на
задължителните указания на ВКС за приложението на материалния закон.
С иницииращия тогава касационния съд документ касаторът не е
поставял въпроса за годността на протокола за претърсване и изземване и
касационната инстанция не го е обсъждала. Като проблем с процесуално
значение е бил изрично формулиран само във възражението на адвокат Б.
срещу протеста.
При извършване преценка на протокола за претърсване и изземване
настоящият състав на въззивния съд счита, че е основателно оплакването на
двамата защитници за съществен порок във формирането на вътрешното
убеждение, тъй като първостепенният съд е основал фактическите си изводи,
ползвайки негодно доказателствено средство. Такова е именно оспорваният
протокол за претърсване и изземване. Развитите от представителя на
Апелативна прокуратура гр. Велико Търново съждения за пригодността на
този документ, на фотоалбума - неразделна част от него, а оттам и за
приобщените с него предмети и различни субстанции и заключенията на
изследвалите ги експертизи няма как да бъдат споделени, защото са в
отклонение от законовите повели. Няма съмнение, че законодателят не
придава определена отнапред стойност на доказателствените средства /чл. 14,
ал. 2 от НПК/. Решаващият орган е овластен да изведе суверенната си
преценка в тази насока и тя не е и не може да бъде ограничена предварително.
В този смисъл съдебният състав, комуто е възложено да реши делото не е
обвързан от факта на одобрението на протокола за претърсване и изземване.
Санкцията на даденото от съдия одобрение за извършеното действие не се
ползва нито с абсолютна, нито със задължителна сила при оценъчната
34
доказателствена дейност, дължима от съда, сезиран с разглеждане на
обвинението по същество. Тъкмо последният е единственият компетентен при
изграждане на фактическите си изводи да прецени дали
процесуалноследствените действия са били проведени при спазване на
условията и реда, предписани в процесуалния закон и да приложи съответните
правни последици. Първостепенният съд в тази връзка също е подходил
съответно на това принципно положение, тъй като е обсъдил по същество
дали случаят е бил неотложен, но е достигнал до неправилно процесуално
заключение.
Споделя се изразената от защитниците позиция, че в разглеждания
казус не са били налице условията за извършване на претърсването в хипотеза
на неотложност, а оттук, че е било нарушено поставеното в закона условие за
провеждане на действието без предварително разрешение от съдия. Че
случаят не е бил неотложен се установява красноречиво от приетото както от
първия съд, така и от настоящия съдебен състав, че заради постъпилата
оперативна информация в сектор „Криминална полиция“ на РУ при ОД на
МВР - Габрово, в къщата на свидетеля С. Г. П., в която се развили твърдените
събития, са държани наркотични вещества, се е осъществявало наблюдение.
Първият съд е приел този факт за установен въз основа на показанията на
свидетеля И. И., който също осъществявал наблюдение, редувайки се с други
свои колеги. Той е описал какво наблюдавал свидетелят И. и че сигнализирал
колегите си, давайки им информация за потеглянето на автомобил оттам, в
който пътували подсъдимите и свидетелите К. и П.. Така, около 00:05 часа на
27.04.2018 г. автомобилът бил спрян за полицейска проверка, а около 00:10
часа подсъдимите и свидетелите С. Г. П. и Р. И. К.-задържани в полицията,
където престояли до различни следобедни часове на същата дата.
Претърсването в къщата на свидетеля С. Г. П. започнало в 11:30 часа без да се
поиска предварително разрешение от съдия за провеждането на действието.
Към този момент разследващите са имали яснота, че ще извършват
претърсване заради постъпилата отнапред непроверена информация за
държани наркотични вещества в къщата, а и защото, както сам е посочил
проверяваният съд, било установено, че свидетелят П. управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества. По това време както собственикът на
къщата, така и лицата, които са били с него са били фактически задържани в
полицията и е напълно произволно приетото от прокуратурата, обосновало
неотложността на случая, за съществуващ риск някакви други лица да влязат в
къщата и да укрият или унищожат вещи и вещества. Съждението не държи
35
сметка и за това, че подобен абстрактен риск така или иначе би стоял в
рамките на над единадесетте часа, считано от момента на задържането на
четиримата до момента на провеждането на действието. В смисъла на
изложеното не случайно състав на ВКС намерил, че разследващите не са били
изправени пред каквото и да е внезапно възникнало за тях обстоятелство за
извършване на действието в 11:30 часа на 27.04.2018 г. без разрешение от
съдия. Поради това е изключено да се приеме, че хипотезата на чл. 161, ал. 2
от НПК е приложима в този случай. Взетото последващо одобрение не може
да санира констатирания порок.
Напълно несподеляемо е развитото от обвинението съображение, че
дори да се приемело, че случаят не бил неотложен, нарушението не било
съществено, тъй като били спазени всички останали изисквания на закона. За
да е годно доказателствено средство за извършването па съответното
действие, за реда по който е извършено и за събраните доказателства,
протоколът следва да е съставен при условията и по реда, предвидени в НПК
/чл. 131 от НПК/. Като не е спазено условието за неотложност, при което
единствено може да се действа без предварителна санкция от съдия, е ясно, че
цитираното процесуално изискване е нарушено и протоколът не може да се
третира като годно доказателствено средство.
След като коментираният протокол е негодно доказателствено
средство, фактът на изземването в аспекта на индивидуализацията на
конкретните предмети, вещества и субстанции не се установява посредством
него, а те самите не се явяват валидно приобщени към доказателствения
матерна. Изготвеният при претърсването фотоалбум също е ползван
неправилно при формиране на вътрешното убеждение на съда. Фотоалбумът,
който е веществено доказателствено средство, е неразделна част от протокола
за претърсване и изземване и се изготвя, за да онагледи проведеното действие.
Щом последното е опорочено, то и снимковият материал, съставен при
извършеното претърсване и изземване, не се явява годно доказателствено
средство.
Като закономерна последица от горното - не могат да се ползват и
резултатите от експертните изследвания в онази тяхна част, в която обект са
били иззетите и незаконосъобразно приобщени веществени доказателства
/следи, предмети, вещества и субстанции/. Като е сторил обратното и е
36
ползвал всички посочени при изграждане на изводите си.
първоинстанционният съд е нарушил задължението си по чл. 13, ал. 1 НПК,
тъй като в разрез с изискването на чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 1 и чл. 106 от НПК
не е предприел действия за разкрИ.е на обективната истина със средствата,
предвидени в процесуалния закон, а се е основал на негодни доказателствени
средства, опорочили и вътрешното му убеждение.
Настоящият съдебен състав счита, че въпреки проведените във
въззивната инстанция повторен разпит на вещото лице специалист в областта
на химията в ЦЕКИ към НИК - МВР д-р Л. И. И., извършила физикохимична
експертиза на досъдебното производство, както и разпит в качеството на
свидетели на поемните лица И. С. С. и Т. А. С., с адрес с. Враниловци, общ.
Габрово, ********* № 52, в присъствието на които е било проведено
претърсването и изземването на 27.04.2018 година, установените процесуални
пропуски при установяването, зафиксирането, съхраняването и изземването
на веществените доказателства и материали обективно не са могли да бъдат
отстранени. Това определено навежда на необходимост от обосновано
потвърждаване на оправдателните присъди на двамата подсъдими.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
законосъобразно и обосновано подсъдимите С. В. Н. и К. Д. В. са признати
невинни в това на 27.04.2018 г. в с. Враниловци, общ. Габрово в съучастие
като извършители, без надлежно разрешително по ЗКНВП да са направили
опит да произведат с цел разпространение високорисково наркотично
вещество - метамфетамин, поставен под контрол в списък 1 - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за употреба в хуманната и
ветеринарната медицина“ от Наредба за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, при което подсъдимият В. е действал
като непълнолетен и са оправдани по повдигнатото им обвинение за
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1-во, пр. 1-во, във вр. с чл. 20, ал. 2, във
вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, а за подсъдимия В. и във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Подсъдимите С. В. Н. и К. Д. В. са били обвинени и за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, във вр. с изр. 1, пр. 4, във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК, а по отношение на втория във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за
37
държане на прекурсори.
С атакуваната присъда подсъдимите са признати за невинни и
оправдани по това обвинение от първостепенния съд. С Решение № 15 от 12
януари 2023 г.. постановено по н.д. № 800/2022 г. по описа на Върховния
касационен съд, първо наказателно отделение, след подаден протест
потвърдителното решение под № 107 от 01.08.2022 г. на ВТАС е отменено в
частта, в която е потвърдена оправдателната присъда спрямо подсъдимите Н.
и В. за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2,
във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за В. - вр. чл. 63, ал. 1 от НК и спрямо В. - за
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК. Решението е оставено в сила в останалата му част - относно
оправдаването на двамата подсъдими за държане на прекурсори -
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, във вр. с изр. 1, предл. 4, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК. В тази част оправдателната присъда е влязла в сила.
Подсъдимият К. Д. В. е обвинен още и за извършено престъпление по
чл. 354а, ал. 1, изр.1, пр. 4, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
По делото е категорично установено, че на 27.04.2018 г. в къщата,
собственост на свидетеля С. Г. П. в с. Враниловци, са намерени обекти с
растителна маса определени като марихуана. Същите са описани в
заключението на физикохимичната експертиза както следва: 4,57 гр. с
процентно съдържание на активно действащ наркотичен компонент ТХК 1%,
на стойност 27,42 лв.; 8,58 гр. с процентно съдържание на активно действащ
наркотичен компонент ТХК 11,4%, на стойност 51,48 лв.; 1,55 гр. с процентно
съдържание на активно действащ наркотичен компонент ТХК 35,1%, на
стойност 9,30 лв.; 9,33 гр. с процентно съдържание на активно действащ
наркотичен компонент ТХК 10,01%, на стойност 55,98 лв.; 0,29 гр. с
процентно съдържание на активно действащ наркотичен компонент ТХК
2,4%, на стойност 1,74 лв.; 2,77 гр. с процентно съдържание на активно
действащ наркотичен компонент ТХК 16,00%, на стойност 16,62 лв.
Правилно и въз основа на годните доказателства и доказателствени
средства е възприето от решаващия съд, че на 27.04.2018 г. подсъдимият В. не
е държал описаните по-горе наркотични вещества с цел разпространение. На
същата дата е извършено претърсването в къщата, собственост на свидетеля
С. Г. П. находяща се в с. Враниловци, са иззети посочените за наркотични
38
вещества. Двамата подсъдими и свидетелите П. и К. са пребивавали в
посочения имот на 26.04.2018 г., а на 27.04.2018 г. същите са били задържани.
В обясненията си подсъдимият Н., както и в показанията си свидетелят П.
твърдят, че на 25.04.2018 г. четиримата са ходили в къщата в селото, където са
пушили марихуана. Към този момент е имало оперативна информация, че там
има наркотични вещества. На 26.04.2018 г. двамата подсъдими при престоя си
в къщата заедно със свидетелите П. и К. отново са пушили марихуана.
Показанията на двамата свидетели, както и обясненията на подсъдимите са
изключително противоречиви относно обстоятелството от кого е била
донесена намерената марихуана и с каква цел.
От протокола за претърсване като удостоверителен документ е видно,
че иззетите обекти с растителна маса са открити на различни места в къщата,
имат различен грамаж, както и са с различно съдържание на
тетрахидроканабинол, вариращо от 1 до 35,1 %. Това е показателно, че
намерените количества са от различни партиди, както и че не са били
поставени в обща опаковка. Според показанията на свидетеля П. и
направеното в тях най-общо твърдение подсъдимият В. е донесъл
марихуаната, без да може да се посочат подробности и конкретика кога е
донесена, в какво е била сложена и с каква цел. Откритите дактилоскопни
следи от подсъдимия В. върху вещи, в които е имало поставена марихуана,
абстрахирайки се от тяхната правна и процесуална стойност и значимост,
кореспондират с обясненията на двамата подсъдими, че са стоварили вещите
от автомобила на свидетеля П. и са ги внесли в къщата, където са прекарали
два дена. Следователно същите са имали непрекъснат достъп до вещите, което
обяснява наличието на тези следи.
На следващо място по делото не са налице данни за това подсъдимият
В. да е оставял марихуана в къщата на С. Г. П., да е имал намерение да се
връща в нея, за да си вземе останалото количество, както и да го е държал с
цел разпространение. Към инкриминираната дата такава растителна листна
маса определена като марихуана се е намирала в къщата на свидетеля П., за
която сигурното е било това, че е обитавана единствено от него. При
претърсването са открити намерените количества марихуана, което е
извършено в присъствието на П.. Наред с констатираното несъответствие
между тази дата, на която подсъдимият В. е пребивавал в къщата в с.
Враниловци и посочената в обвинителния акт, следва да се отчете, че при така
39
събраните по делото доказателства, не е възможно да се установи връзката му
с намерените и иззети количества марихуана, предмет на това обвинение,
което е намерено в чужд имот, в който той е присъствал като гост.
С оглед на изложените съображения и аргументи въззивният съд
счита, че подсъдимият К. Д. В. правилно е признат за невиновен в това да е
държал с цел разпространение инкриминираните количества марихуана и
признат за невинен на 27.04.2018 г. в с. Враниловци, като непълнолетен, без
надлежно разрешително по ЗКНВП да е държал с цел разпространение
наркотично вещество - марихуана с нетно тегло и съдържание на
тетрахидроканабинол, както следва: обект № 3 - с тегло 4,57 гр. марихуана с
процентно съдържание на активно действащ наркотичен компонент ТХК 1 %,
на стойност 27,42 лв.; обект № 5 - е тегло 8,58 гр. марихуана с процентно
съдържание на активно действащ наркотичен компонент ТХК 11,4%, на
стойност 51,48 лв.; обект № 7 - с тегло 1,55 гр. марихуана с процентно
съдържание на активно действащ наркотичен компонент ТХК 35,1%, на
стойност 9,30 лв.; обект № 16 - с тегло 9,33 гр. марихуана с процентно
съдържание на активно действащ наркотичен компонент ТХК 10,01%, на
стойност 55,98 лв.; обект № 18 - с тегло 0,29 гр. марихуана с процентно
съдържание на активно действащ наркотичен компонент ТХК 2,4%, на
стойност 1,74 лв.; обект № 19 - с тегло 2,77 гр. марихуана с процентно
съдържание на активно действащ наркотичен компонент ТХК 16,00%, на
стойност 16,62 лв., като конопът (марихуаната) е поставен под контрол в
списък № 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и на основание чл. 304
от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4-то, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК.
С оглед изложените съображения, следва да се остави без уважение
подадения протест против присъдата, като същата следва да се потвърди в
посочените и части.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, във вр. с чл. 334, т. 6
40
от НПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 13/24.09.2021 година по НОХД №
106/2021 година на Окръжен съд гр. Габрово.
Решението може да бъде обжалвано и/или протестирано пред Върховен
касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването му, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
41