Присъда по дело №122/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 20
Дата: 30 март 2022 г.
Съдия: Мирела Георгиева Чипова
Дело: 20225300600122
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 20
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева

Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
и прокурора Костадин Димитров Паскалев
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225300600122 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260061 от 08.03.2021г., постановена по НОХД №
6135/2020 г. на Районен съд – Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. З., роден на **** г. в гр. П., живущ в гр.
П., ******, ***** гражданин, със средно образование, неженен, живущ на
семейни начала, неосъждан, ЕГН: **********, за НЕВИНЕН в това, на
12.05.2020 г. в гр. П., в немаловажен случай, държал акцизни стоки -
тютюневи изделия, общо 19.995 кг. нарязан тютюн/тютюн за пушене (за лула
и цигари)/ на обща стойност 3363.16 лева /при цена от 168,20 лева за един
килограм/ без бандерол, когато такъв се изисква по закон – а именно,
съгласно чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове - „На облагане с
акциз подлежат тютюневите изделия“; съгласно чл.12 ал.1 от Закона за
акциза и данъчните складове: „Тютюн за пушене /за лула и цигари/“ е: т.1
тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на
плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка; т.3
фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т.1
1
и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат
широчина на нарязване по-малка от 1,5 мм“; съгласно чл.100 ал.1 от Закона за
акциза и данъчните складове: „...и тютюневите изделия, предназначени за
местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол“, както и
съгласно чл. 28 ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия - „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол,
залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за
акцизите и данъчните складове“, поради което и на основание чл. 305, ал. 6,
вр. чл. 301, ал. 4 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, като на основание чл. 126, ал. 1 от Закона
за акцизите и данъчните складове му НАЛАГА административно наказание
„Глоба“ в размер на 6078.48 лева за това, че на 12.05.2020 г. в гр. Пловдив
държал акцизни стоки - тютюневи изделия, общо 19.995 кг. нарязан тютюн
/тютюн за пушене (за лула и цигари)/ на обща стойност 3363.16 лева без
данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация,
или придружителен административен документ/електронен административен
документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не
работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза.
ОТНЕМА в полза на държавата на основание чл. 57, ал. 1, т. 10 ЗАНН,
вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове предмета на
административното нарушение - 2 броя черни найлонови чувала, съдържащи
общо 19.995 кг. нарязан тютюн, предадени на съхранение при домакина на ІІІ
РУ – при ОД НА МВР – гр. Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН подсъдимия
А. А. З. да заплати направените по делото разноски в размер на 274.70 лева по
сметка на ОД на МВР – Пловдив, а по сметка на Районен съд – Пловдив
разноски в размер на 20 лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 20 от 29.03.2022 г. по ВНОХД № 122 по
описа на ОС – Пловдив за 2022 г.

С Присъда № от 08.03.2021 год., постановена по НОХД № 6135/2020 г.,
РС – П. е признал подсъдимият А.А.З. за виновен в това, че на 12.05.2020 г. в
гр. П., в немаловажен случай е държал акцизни стоки – тютюневи изделия,
общо 19.995 кг. нарязан тютюн /тютюн за пушене (за лула и цигари)/ на обща
стойност 3363.16 лева /при цена от 168,20 лева за един килограм/ без
бандерол, когато такъв се изисква по закон - а именно, съгласно чл.2 т.2 от
Закона за акцизите и данъчните складове - „На облагане с акциз подлежат
тютюневите изделия“; съгласно чл.12 ал.1 от Закона за акциза и данъчните
складове: „Тютюн за пушене /за лула и цигари/“ е: т.1 тютюн, който е нарязан
или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се
пуши без допълнителна индустриална обработка; т.3 фино нарязан тютюн за
свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т.1 и 2, при който повече от
25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване по-
малка от 1,5 мм.“; съгласно чл.100 ал.1 от Закона за акциза и данъчните
складове: „...и тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се
предлагат и продават само облепени с бандерол“, както и съгласно чл.28 ал. 1
от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - „Тютюневи
изделия се транспортират,пренасят, съхраняват, предлагат или продават в
търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската
опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните
складове“ и на основание чл. 234, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на
една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева. На основание
чл.66, ал. 1 НК първоинстанционният съд е отложил изпълнението на
наложеното на подсъдимия А.А.З. наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от три години. На основание чл. 234, ал. 5 НК предметът на
престъплението - 2 броя черни найлонови чувала, съдържащи общо 19,995 кг.
нарязан тютюн без бандерол, е отнет в полза на държавата, а на основание чл.
189, ал. 3 НПК подсъдимият А.А.З. е осъден да заплати направените по
делото разноски, както следва: 274,70 лева по сметка на ОД на МВР – П. и 20
лева по сметка на Районен съд – П..
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу присъдата на РС – П. е постъпила
въззивна жалба от адв. Д.К. в качеството му на упълномощен защитник на
подсъдимия А.А.З.. В жалбата се излага становище за неправилност на
обжалвания съдебен акт, като се отправя искане до въззивния съд за неговата
отмяна и постановяване вместо него на друг, с който подсъдимият да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
По делото е постъпило допълнително изложение към въззивната жалба,
в което се излагат подробни съображения в подкрепа на направеното искане.
Сочи се, че от събраните по делото доказателствени източници не може да се
направи категоричен и несъмнен извод за виновността на подсъдимия.
1
Излагат се доводи, че в процесния случай не е установено наличието на
всички визирани от законодателя елементи от състава на престъплението по
чл. 234, ал. 1 НК от обективна и субективна страна. Оспорва се
доказателствения анализ на първоинстанционния съд, като се поддържа, че по
делото не е установено изпълнителното деяние „държане“ да е било
извършено от подсъдимия з., както и че не е осъществена субективната
страна на посоченото престъпление.
По така подадената въззивна жалба е образувано ВНОХД № 1662 г. по
описа на ОС – П. за 2021 г., като с постановената по него Присъда № 30 от
16.09.2021 г. въззивният съд е отменил първоинстанционната такава и вместо
това е признал подсъдимия з. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му
обвинение.
Срещу въззивната присъда е подаден касационен протест от прокурор в
ОП – П. с искане за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на ОС – П.. В протеста са изложени доводи за наличие на
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. С Решение № 60182
от 18.01.2022 г., постановено по н. д. № 998/2021 г. по описа на ВКС,
присъдата е отменена, а делото е върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав на ОС – П. от стадия на съдебното заседание. В посоченото
решение съставът на ВКС е приел за споделяема позицията на ОС – П., че
вмененото на подсъдимия з. деяние не покрива състава на престъплението по
чл. 234, ал. 1 НК. Приел е също така обаче, че допуснатите от въззивния съд
пропуски в оценъчната му дейност налагат отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на
констатираните процесуални нарушения. Посочил е, че при новото
разглеждане на делото след извършване на свой самостоятелен анализ на
доказателствените източници новият въззивен състав следва да обсъди
доколко, ако се приеме причастност на подсъдимия з. към деянието, то не
представлява административно нарушение по чл. 126 ЗАДС, което подлежи
на санкциониране.
Така, предмет на настоящото второ поред въззивно производство е
присъдата на РС – П., с която подсъдимият з. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление чл. 234, ал. 1 НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът моли съдът
да приеме, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, за което е обвинен. Поддържа изложените в
допълнението към въззивната жалба съображения за несъставомерността на
инкриминираното деяние и конкретно за липсата на „държане“ като елемент
от обективната страна. Моли за произнасяне в този смисъл.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума
подсъдимият поддържа доводите на защитника си и моли да бъде оправдан.
Представителят на ОП – П. счита обжалваната присъда за правилна и
законосъобразна, поради което и моли да бъде потвърдена. Излага становище,
2
че при второто разглеждане на делото първоинстанционният съд се е
съобразил с дадените от ВКС указания, като е отстранил напълно
допуснатите нарушения на процесуалните правила.
П.ският окръжен съд, след като обсъди приложените по делото
доказателства, съобрази изложените от страните доводи и служебно провери
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК
и дадените указания в Решение № 60182 от 18.01.2022 г., постановено по н. д.
№ 998/2021 г. по описа на ВКС, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е възприел
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.А.З. е роден на ***** г. в гр. П., живущ в гр. П., ул.
„****“ № **, българин, български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, живущ на семейни начала, неосъждан, ЕГН:
**********.
Същият живеел на съпружески начала със свидетелката Ф.С.С. в къща,
находяща се в гр. П., ул. „****“ № **. На 12.05.2020 г. около обяд в ІІІ РУ гр.
П. постъпила оперативна информация за това, че в къщата се съхранявали
акцизни стоки без бандерол, а именно тютюн. Според получения сигнал
подсъдимият з. оставил в шахта пред жилището си два чувала с тютюн. За
проверка на сигнала била сформирана група в състав от свидетелите Е.Й.Т. и
А.В.Т., които с патрулен автомобил и свидетеля К.Б., свидетеля К.М. и
полицай Ч.Д. посетили дома на подсъдимия. Там заварили само свидетелката
С., а подсъдимият з. бил излязъл. Още с влизането си в коридора свидетелите
Т. и Т. усетили силна миризма на тютюн. Свидетелката С. информирала
полицейските служители, че подсъдимият ще се върне скоро, като отрекла да
знае нещо за тютюн и заявила на служителите на МВР по този въпрос да
говорят с „мъжа “. Докато се провеждал разговора и се изяснявало кой
живее в имота, подсъдимият З. също пристигнал на адреса. Полицейските
служители го запитали дали държи тютюн в имот, на което първоначално
подсъдимият отговорил отрицателно. След като му казали, че имат сигнал и
за това са дошли, подсъдимият посочил, че в шахтата пред къщата наистина
имало тютюн. Свидетелите Т. и Т. запазили местопроизшествието и
уведомили в дежурната част на полицейското управление. На място била
изпратена оперативна група и било извършено претърсване, при което в
шахта към къщата били намерени и иззети 2 черни найлонови чувала, пълни
със ситно нарязана жълто-кафява листна маса с миризма на тютюн.
Намерените чували със съдържанието им били иззети, а подсъдимият з. бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
Според заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство физико-химическа експертиза сухата нарязана листна маса с
кафяв цвят и аромат на тютюн, с общо нето тегло 19,995 кг., представлява
нарязан тютюн, който може да се използва за пушене, без да се подлага на
допълнителна индустриална обработка. Същият е бил подложен на
3
съответната обработка – сушене, овлажняване, ферментация и нарязване на
тънки ленти. Широчината на влакната, на които е нарязан изследваният
тютюн, е от 0,80 до 1,8 мм. и може да се пуши без допълнителна
индустриална обработка. С тези характеристики изследваният тютюнев
материал попада в обхвата на продуктите, дефинирани в чл.12 ал.1 т.1 ЗАДС
като „тютюн за пушене (за лула и цигари): тютюн, който е нарязан или
раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки, и може да се пуши
без допълнителна индустриална обработка“.
В хода на досъдебното производство е била изготвена и стоково-
оценителна експертиза, според заключението на която обикновеният тютюн
за пушене без бандерол е с единична цена 168,20 лева за килограм или
общата стойност на приобщените като веществено доказателство 19,995 кг.
тютюн възлиза на 3363,16 лева.
Описаната по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена въз основа на: показанията на свидетелите Е.Й.Т., А.В.Т.,
К.И.Б., както и частично от показанията на свидетелката Ф.С.С., дадени пред
него, и обясненията на подсъдимия А.А.З., приобщените по делото писмени
доказателствени източници и заключенията на изготвените стоково-
оценителна експертиза и физико-химическа експертиза.
Настоящият съдебен състав при извършването на собствен анализ на
доказателствената съвкупност намира, че възприетата от
първоинстанционният съд фактическа обстановка като цяло е правилно
установена, като в допълнение следва да бъдат направени следните уточнения
и корекции:
Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на
свидетелите Е. Т., А. Т. и К.Б.. Тримата свидетелстват за получен сигнал за
държане на акцизна стока (тютюн) без бандерол в дома на подсъдимия З. в гр.
П., ул. „****“ **, по повод на който заедно с автопатрул били изпратени за
проверка. Показанията им кореспондират помежду си и досежно
обстоятелството, че при пристигането им на адреса на място била
свидетелката ФФ. С., като малко по-късно дошъл и подсъдимият з., а също
така и досежно намирането на тютюна при слизане в избеното помещение на
къщата. Предоставената от свидетелите информация относно мястото, на
което бил открит тютюна, а именно в шахта, свързана с избеното помещение,
намира своето потвърждение в протокола за претърсване и изземване и
изготвения към него албум за посетено местопроизшествие, както и в
показанията на свидетелката ФФ. С. и обясненията на подсъдимия з. в тази им
част. И тримата свидетели Е. Т., А. Т. и К.Б. заявяват в показанията си, че
докато били в дома му, подсъдимият признал, че откритият в шахтата тютюн
е негов. Според свидетеля К.Б. първоначално подсъдимият отрекъл това, но
впоследствие още преди да бъде отведен в районното управление променил
версията си и казал, че тютюнът е негов. Показанията на свидетеля относно
първоначалната позиция на подсъдимия се подкрепят от показанията на
4
разпитания по делото свидетел С.К., присъствал на действията по
претърсване и изземване в качеството си на поемно лице, според които
подсъдимият отрекъл да знае какво представляват намерените предмети и чии
са те, а и от протокола за претърсване и изземване, в който последният е
посочил, че намерените и иззети предмети не са негови и не знае откъде са.
При тези данни настоящият въззивен състав счете, че хронологично правилно
при изграждането на фактическите си изводи първоинстанционният съд е
проследил изявленията на подсъдимия, като е приел, че същият първоначално
отрекъл намерените два чувала тютюн да са негови, но впоследствие
променил своята позиция. Горната констатация не се променя с оглед
наведените от подсъдимия твърдения за отправени в полицейското
управление спрямо него и съжителката му заплахи за отнемане на
малолетното им дете, целящи да мотивират някой от тях да „поеме вината“,
доколкото по делото се установи, че още в дома си преди да бъде отведен в
полицейското управление подсъдимият заявил, че намереният тютюн е негов.
В тази връзка и с оглед наведените в жалбата оплаквания следва да се
акцентира, че изнесената от свидетелите Е. Т., А. Т. и К.Б. информация се
отнася до изявление на подсъдимия, направено не по време на оперативна
беседа, а при провежданото в дома му претърсване и изземване.
Според настоящия състав на съда неправилно първоинстанционният съд
е отказал да кредитира показанията на свидетелката ФФ. С. от досъдебното
производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК.
Районният съд се е аргументирал с наличните по делото твърдения, че
показанията са били дадени по натиск, макар и по-нататък в мотивите си да е
посочил, че намира тези твърдения за израз на защитна позиция на
подсъдимия и свидетелката. От показанията на последната, дадени в хода на
досъдебното производство пред разследващ полицай, приобщени по
надлежен ред към доказателствената съвкупност, се установи, че на
11.05.2020 г. около обяд подсъдимият, като се прибирал в дома си с
автомобила си, свалил от него две големи черни найлонови торби и ги
прибрал в шахтата на къщата, свързана с избата. На следващия ден
полицейски служители отишли в дома на подсъдимия, извадили торбите от
шахтата и тогава свидетелката видяла, че в тях имало тютюн. Така дадените
показания кореспондират с протокола за извършеното претърсване и
изземване и с показанията на свидетелите Е. Т., А. Т. и К.Б. относно мястото,
на което е намерени торбите с тютюн, и относно изявлението на подсъдимия,
че същите са негови. Действително в първоинстанционното производство
свидетелката се е отказала от тези свои показания и е отрекла изложеното в
тях да е вярно. В хода на съдебното следствие тя е разпитвана неколкократно,
като е дала показания, че на инкриминираната дата (12.05.2020 г.) била
отведена заедно с подсъдимия в полицейското управление и под страх от
задържането им и отнемане на малолетното им дете, подсъдимият се съгласил
да „поеме вината“, а тя свидетелствала в горния смисъл. Показанията на
свидетелката за упражнен в полицейското управление натиск съответстват на
5
обясненията, давани от подсъдимия в хода на съдебното дирене. Настоящият
въззивен състав намери обаче, че следва да даде вяра на показанията на
свидетелката от досъдебното производство, като съобрази както близката
връзка между нея и подсъдимия, които съжителстват на съпружески начала,
така и обстоятелството, че част от разпитите на свидетелката пред първата
инстанция са проведени, след като лично е възприела обясненията на
подсъдимия, неизведена от съдебната зала (изключение прави единствено
разпитът от 27.11.2020 г.). Що се отнася до самите обяснения в тази им част,
то настоящият съдебен състав намира, че правилно същите са възприети от
районния съд като средство за защита. В подкрепа на този извод е изложеното
по-горе относно направеното от подсъдимия още на място в дома му, където
няма данни върху него да е бил оказван натиск, изявление в насока, че
намерените чували с тютюн са негови.
Във връзка с доводите на защитата, че процесните чували са намерени
на общодостъпно място, до което имат достъп имат и трети лица, следва да се
отбележи, че от показанията на свидетелката Ф. С. от досъдебното
производство може да се заключи, че именно подсъдимият е поставил
чувалите в шахтата в деня преди да бъдат намерени и иззети. Следва да бъде
отчетено и местоположението на самата шахта. По делото е безспорно, че тя е
долепена до обитаваната от подсъдимия и семейството му къща и е свързана с
находящото се в нея избено помещение. Още повече, че в показанията си
свидетелите Е. Т. и А. Т. сочат, че още при влизане в къщата се е усещала
силна миризма на тютюн. Освен това, от показанията на свидетелите Е. Т.,
К.Б. и С.К., се установява, а е видно и от приложения към протокола за
извършеното претърсване и изземване фотоалбум, че шахтата е била покрита
с решетка и балатум, като по този начин са били препятствани
непосредствената видимост и достъп на трети лица до шахтата и съответно до
намерените в нея чували с тютюн.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на
изготвените в хода на досъдебното производство и приети по делото без
възражения на страните стоково-оценителна и физико-химическа експертизи,
доколкото същите са обективно и компетентно изготвени. В тази връзка
следва да се добави единствено, че от заключението на стоково-оценителната
експертиза се установи, че акцизът, който следва да се начисли върху
оценявания тютюн, възлиза на 3039,24 лв.
На основата на така изяснената фактическа обстановка ОС – П. намира
от правна страна следното:
Според настоящия съдебен състав подсъдимият А.А.З. не е осъществил
състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК, в каквато насока районният
съд го е признал за виновен.
Посочената разпоредба повелява, че който разпространява или държи
акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни
случаи, се наказва. От обективна страна следва кумулативно да са налице
6
следните елементи – изпълнително деяние в случая „държане“ по отношение
предмета на престъплението – акцизни стоки, които да са без бандерол,
когато такъв се изисква по закон. Необходимо е, освен това, случаят да не е
маловажен.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 18.12.2013 г. на ОСНК на
ВКС, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г., е разяснено
понятието „държане“ като форма на изпълнително деяние на престъплението
по чл. 234, ал. 1 НК. Според даденото в решението тълкуване „държането“
като изпълнително деяние по съдържание е трайно състояние на фактическа
власт, установена или упражнявана върху определена вещ, което се
осъществява независимо от мястото, където се намират вещите, без да е
необходимо наличието на друга вещ, която да опосредява упражняването на
фактическата власт на дееца. Следва да се има предвид също така, че държане
е налице и без да е необходимо фактическата власт да се осъществява във
всеки един момент пряко и непосредствено от страна на държателя. В
настоящия случай от анализираните по-горе доказателства по категоричен
начин по делото се установи, че подсъдимият З. е държал в дома си – в шахта,
долепена до обитаваната от него и семейството му къща и свързана с
избеното помещение в къщата, два черни найлонови чувала, пълни със ситно
нарязана жълто-кафява листна маса с миризма на тютюн. Същият е поставил
чувалите на описаното място и е упражнявал фактическа власт върху тях,
разполагайки с обективната възможност да се разпорежда с тях.
Съдържимото в двата чувала от заключението на физико-химическата
експертиза се установява да е нарязан тютюн, който може да се използва за
пушене, без да се подлага на допълнителна индустриална обработка.
Установените от вещото лице характеристики на инкриминирания тютюн
определят същия като такъв за пушене по смисъла на разпоредбата на чл. 12
ал. 1 т. 1 ЗАДС, според която тютюн за пушене (за лула и цигари) е тютюн,
който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки
и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка. В тази връзка
следва да се направи уточнението, че не е установено по делото тютюнът да
носи характеристиките на тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3
ЗАДС –фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията
на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици да
имат широчина на нарязване по-малка от 1,5 мм. Експертът в заключението
си е посочил, че широчината на влакната, на които е нарязан изследваният
тютюн, е от 0,80 до 1,8 мм., но не е констатирал дали тези до 1,5 мм са повече
от 25 %. Това уточнение няма съществено значение, доколкото по делото
безспорно се установи, че процесният тютюн носи характеристиките на
тютюн за пушене по чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗАДС и съответно като такъв
представлява тютюнево изделие, подлежащо на облагане с акциз съгласно чл.
2, т. 2 ЗАДС. От горното следва, че е налице и следващият елемент от състава
на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК – акцизна стока.
За съставомерността на деянието обаче се изисква не само стоката да е
7
акцизна, но и да подлежи на облепяне с бандерол. Според легалната
дефиниция, дадена в чл. 4, т. 7 ЗАДС, бандеролът е държавна ценна книга,
която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление
акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да
бъде предмет на последваща сделка. В чл. 100, ал. 1 от същия закон се
предвижда, че тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се
предлагат и продават само облепени с бандерол. Съгласно разпоредбата на
чл. 28, ал. 1 ЗТТСИ тютюневите изделия се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с
бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда
на ЗАДС. В чл. 64, ал. 1 ЗАДС пък е уредено задължението на
производителите на тютюневи изделия, предназначени за реализация на
вътрешния пазар, да поставят бандерол върху потребителската опаковка, като
е предвидено това да се извършва в данъчен склад на производителя. От
анализа на горните разпоредби може да се заключи, че изискването на закона
за поставяне на бандерол се отнася до тютюневите изделия, които са във вид,
годен за пускане на пазара, т.е. които са в потребителска опаковка. Легална
дефиниция на понятието „потребителска опаковка“ се съдържа в § 1, т. 19 от
ДР на ЗТТСИ. Това е най-малката самостоятелна опаковка от дадено
тютюнево изделие/или свързано с него изделие, което се пуска на пазара.
Извод за това кога е налице потребителска опаковка може да бъде направен
от рамкираното в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия при
Министерство на финансите на Република България, видно от който
регистрираните на пазара продукти „тютюн за пушене“ са поставени в
опаковки за местния пазар според марката и производителя в диапазон от 6,1
грама до 1000 грама максимално тегло в една потребителска опаковка. В
конкретния случай количеството на иззетия от дома на подсъдимия тютюн е
19,995 кг., като същото е било разпределено в два полиетиленови чувала,
които без съмнение не представляват потребителска опаковка. В този ред на
мисли съдът намери, че процесният тютюн във вида, в който е намерен, не
може да бъде приет за стока, насочена към крайния потребител, за която
съществува законово задължение за поставяне на бандерол. Така, след като
законът не изисква поставяне на бандерол върху тютюневи изделия, които не
се намират в потребителска опаковка, то следва да се приеме, че държането
на процесния тютюн не е престъпно поради отсъствие на елемент от състава.
Следва да се отбележи, че доводи в този смисъл са изложени и от въззивната
инстанция при предходното разглеждане на делото, като същите са
споделени от касационната инстанция при контролиране на обжалваната
въззивна присъда.
По така изложените съображения съдът намери, че извършеното от
подсъдимия з. деяние не съставлява престъпление, поради което го призна за
невинен по повдигнатото му обвинение. Съдът обаче прие, че същото покрива
признаците на административно нарушение по чл. 126 ЗАДС и по тази
причина на основание чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301, ал. 4 НПК наложи на
8
подсъдимия административно наказание „глоба“, която определи в размер на
6078,48 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС лице, което произвежда,
държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ
по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или
друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването
на акциза, се наказва. По въпроса кой може да бъде субект на посоченото
административно нарушение е налице противоречива съдебна практика. Една
част от съдебните състави приемат, че субект е само регистрирано по закона
лице и аргументират тезата си с това, че чл. 126 ЗАДС не е предназначен да
санкционира нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задължения за
начисляване, плащане или обезпечаване на акциз, а друга част приемат, че
при субект на нарушението може да бъде всяко лице, което осъществи някое
от алтернативно предвидените в състава му изпълнителни деяния. В тази
връзка е образувано Тълкувателно дело № 2/2022 г. за приемане на
тълкувателно постановление на Общото събрание на съдиите от
Наказателната колегия на ВКС и от Първа и Втора колегия на ВАС, по което
понастоящем липсва произнасяне. Настоящият съдебен състав намира, че
субект на нарушението по чл. 126, ал. 1 ЗАДС може да бъде всяко лице, което
произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, без за тях
да е налице документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, доколкото законодателят не е ограничил субектите
на това административно нарушение, посредством посочване в състава му на
допълнителни признаци. От обективна страна, цитираната разпоредба
предвижда няколко форми на изпълнителното деяние, сред които и
държането. В случая по делото по несъмнен начин се установи
осъществяването от страна на подсъдимия на държане на процесното
количество тютюн, като в тази насока по-горе бяха изложени мотиви.
Установи се също така от заключението на физико-химическата експертиза,
че този тютюн притежава характеристиките на тютюн за пушене по смисъла
на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗАДС – тютюн, който е нарязан или раздробен по друг
начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна
индустриална обработка, и като такъв представлява тютюнево изделие, което
съгласно изричната разпоредба на чл. 2, т. 2 ЗАДС подлежи на облагане с
акциз. От горното следва, че е изпълнен и следващият елемент от състава на
нарушението – да е налице акцизна стока. За да е осъществен съставът на
нарушението по чл. 126, ал. 1 ЗАДС, на следващо място, трябва лицето да не
разполага с визираните в разпоредбата документи, а именно данъчен
документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен
документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не
работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
9
обезпечаването на акциза. В случая по делото се установява, че подсъдимият
не е разполагал с някой/някои от изброените документи. За отбелязване е, че
твърдения в обратната посока не са наведени от защитата. От субективна
страна, съдът намери, че подсъдимият е действал при форма на вината – пряк
умисъл. Това следва от конкретното поведение на подсъдимия, а и от
предприетите мерки по укриване на тютюна чрез поставянето му в
процесната шахта, които сочат на съзнаване от негова страна на
противоправния характер на деянието. С оглед на така изложеното се наложи
извод за осъществяване от страна на подсъдимия з. на състава на визираното
в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗАДС нарушение. При определяне вида и
размера на административното наказание настоящият състав на съда съобрази
цитираната разпоредба, която в своята санкционна част предвижда, че
административното наказание, което се налага на физически лица, извършили
описаното в диспозицията на правната норма административно нарушение, е
глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева. В
случая от заключението на стоково-оценъчната експертиза се установи, че
акцизът, който следва да се начисли върху оценявания тютюн, възлиза на
3039,24 лв. Следователно, двойният размер на дължимия акциз възлиза на
6078,48 лв., в който размер настоящият състав на съда наложи на подсъдимия
административно наказание „глоба“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 10 ЗАНН, вр. чл. 124, ал. 1 ЗАДС
приобщените по делото веществени доказателства, а именно: 2 броя черни
найлонови чувала, съдържащи общо 19,995 кг. нарязан тютюн, като предмет
на извършеното административно нарушение бяха отнети в полза на
държавата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, вр. чл. 84
ЗАНН в тежест на подсъдимия З. бяха възложени сторените по досъдебното
производство разноски в размер на 274,70 лв., както и направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на 20 лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


10
Съобщи за изтекли лични данни