РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Велико Търново, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 206 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба подадена от
„Политрейдинг инвест“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Сливница“ № 24, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10406/ 25.03.2019 г., издадена от Ж.И.А. - началник на
отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София. В
жалбата се сочи, че заповедта е нищожна, алтернативно незаконосъобразна, като
издадена при неспазване на изискванията за форма, практическа липса на мотиви,
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
в нарушение на закона и несъобразяване с неговата цел. Изтъква се, че в
заповедта фактически липсват мотиви, като не са изложени такива относно
конкретните важни държавни или обществени интереси, които се охраняват.
Развиват се съображения за необоснованост и на определения срок за запечатване
на обекта, както и цялостен бланкетен характер на мотивите в оспорената
заповед, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По същество се твърди липса
на соченото от административния орган нарушение, като фактическо основание за
налагане на ПАМ, тъй като заплащането на таксата е извършено на лице, което не
е работник на „Политрейдинг инвест“ ЕООД и действията на което не могат да
ангажират дружеството. На последно място оспорващият търговец счита, че
административният акт е издаден в нарушение на принципа на съразмерност,
прогласен в чл. 6 от АПК, доколкото засяга негови права и законни интереси в
степен, по-голяма от необходимото за преследваната от закона цел. С тези
мотиви, подробно изложени в подадената жалба, от съда се иска обявяване на
нищожността, алтернативно отмяната на оспорената заповед. В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател, чрез пълномощника му по делото *** К. от САК,
поддържа оспорването с направените искания, по съображенията изложени в нея и
допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания. Акцентира върху
обстоятелството, че към момента на заседанието по настоящото дело все не е
издадено наказателно постановление за твърдяното от органа по приходите
нарушение, както и че оспорената заповед и констативните протоколи от
извършената проверка не са надлежно връчени на „Политрейдинг инвест“ ЕООД, чрез
лице оправомощено да получава такъв вид книжа. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при
главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, чрез ст. ***Д.,
оспорва жалбата. Твърди формална и процесуална законосъобразност на оспорения
административен акт, а по същество безспорна установеност на нарушението,
обусловило налагането на ПАМ. В тази връзка намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че плащането е извършено на лице, което не е
негов служител, доколкото въпросното плащане е станало в обект на търговеца и
не е издадена фискална касова бележка. Позовава се и на данните от генерирания
от ФУ в обекта дневен финансов отчет за датата на нарушението, съгласно който
за деня е извършена една продажба, като това е индикация за неотчитане на
продажби на услуги. Счита за ирелевантно и обстоятелството, че не е издадено
наказателно постановление за установеното нарушение, доколкото производството
по ангажиране на административно наказателната отговорност на търговеца е
отделно и независимо от налагането на принудителната мярка. Излага и доводи, че
срокът на мярката е надлежно мотивиран и съобразен с характера на нарушението и
необходимостта от предотвратяване на последващи такива. С тези доводи, изложени
в хода на устните състезания, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена,
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
200,00 лв. съгласно приложен списък.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
включително тези приложени към жалбите и съдържащите се в представената от
ответника административна преписка, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
20.03.2019 г., в 19:45 часа от служители на дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, е извършена проверка в търговски обект – паркинг, находящ се в гр.
Велико Търново, на ул. „Ниш“ – Нова болница, стопанисван от „Политрейдинг
инвест“ ЕООД, за която е съставен Протокол за извършена проверка № 0362243/
20.03.2019 година. Съгласно отбелязаното в протокола, в обекта се предлагат
услуги за платен престой на превозни средства, почасово или на абонамент,
работи целогодишно, охранява се денонощно, работи с клиенти от 08:00 часа до
19:00 часа, от понеделник до петък, проверката е била извършена в присъствието
на лицата М.И.М.– пазач и Я. А.Ю.– охранител. Преди легитимацията от
служителите на НАП е извършена контролна покупка на услуга „платен паркинг“ за
един брой лек автомобил за един час и тридесет минути, на стойност 2,50 лева.
Сумата е била заплатена в брой в 19:50 часа, плащането било прието от М.И.М.,
за него не бил издаден фискален бон от налично в обекта фискално устройство
модел DAISY eXpert 01-KL
с ИН на ФП 36559124, ИН на ФУ - DY316255, нито ръчна касова бележка от кочан с касови
бележки. Пак съгласно отразеното в протокола, М.И.М.е издал от посоченото
фискално устройство дневен финансов отчет с № 000186/ 20.03.2019 г. от 20:00
часа, с оборот 0,00 лв., преброил е наличните парични средства в касата и
собственоръчно е попълнил опис на паричните средства в касата. Според данните
от протокола и от Опис на паричните средства в касата от 20.03.2019 г.,
подписан от М.М., при преброяването е установена фактическа наличност в касата
2,50 лв., разчетена касова наличност от ФУ 0,00 лв., въведени пари в касата
0,00 лв., извеждане на пари от касата 0,00 лева. При проверката са били
представени документите на намиращото се в обекта фискално устройство. Протокол
№ 0362243/ 20.03.2019 г. е подписан от извършилите проверката служители на НАП
и от едно от лицата, посочени като присъствали, ако се съди по поредността на
отбелязването им и разликата с подписа в описа на паричните средства,
констативният протокол е подписан от Я. А.Ю.. В него е отбелязано „имам
възражения“. Към протокола са приложени коментирания вече опис на парични
средства в каса, декларация за работа по трудово правоотношение от установен на
място член на персонала – Я. Ю., декларация от 20.03.2019 г. от Р.И.Р., в
качеството му на пълномощник на „Политрейдинг инвест“ ЕООД. дневен финансов
отчет от ЕКАФП с ИН № DY316255 и номер
на ФП 36559124, от дата 20.03.2019 г. 20:00 часа. Съгласно декларираното от Р.И.Р.,
обектът работи с клиенти от 8:00 до 19:00 часа, което показва и дневния
финансов отчет, проверката е направена в извънработно време, нулевите отчети се
дължат на това че в съответния ден не е имало оборот или е бил неработен.
Констатираното неиздаване на касова бележка при извършена продажба, е преценено
като нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. с ал. 3, вр. с чл. 3, ал.1
от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, съответно като основание по чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за
издаване на оспорената заповед. Със същата са наложени принудителни
административни мерки “Запечатване на обект”, за търговски обект – паркинг,
находящ се в гр. Велико Търново, на ул. „Ниш“ – Нова болница, за срок от 14 дни
и „Забрана достъпа до обекта” за същия търговски обект. Определено е
запечатването да се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила на заповедта.
Заповедта е връчена на Р.И.Р., в качеството му на пълномощник на „Политрейдинг
инвест“ ЕООД, на дата 28.03.2019 г., съгласно съдържащата се в нея разписка.
Жалбата пред АСВТ е подадена чрез ТД на НАП – гр. В. Търново на 01.04.2019 г.,
видно от дадения от ответната администрация входящ номер. Същата е изпратена с
придружително писмо от ТД на НАП – гр. В. Търново, като освен приложените от
подателя документи, с писмото са представени оспорената ЗНПАМ, копие от
пълномощно на Р.И.Р. с нотариална заверка на подписа от дата 27.12.2018 г.,
протокола за извършена проверка и приложенията към него, Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/
17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
В
съдебната фаза на производството по настоящото дело, извън документите от
административната преписка, от ответника са представени Заповед № 2264/
11.06.2018 г. на изпълнителния директор на НАП и справка за регистрираните
дистанционно подадени данни за дневен отчет от фискалното устройство в
процесния обект от дата 20.03.2019 година. От жалбоподателя са представени АУАН
№ F479569/ 28.03.2019 г. и АУАН № F479614/ 28.03.2019 г., и двата съставени от служители
на ЦУ на НАП, за установени нарушения в обекта на „Политрейдинг инвест“ ЕООД на
дата 20.03.2019 година. От жалбоподателя е оспорена истинността – вярност на
съдържанието на Опис на паричните средства в касата от 20.03.2019 г., във
връзка с което е открито производство по чл. 193 от ГПК. По искане на
оспорващото дружество са изслушани свидетелските показания на М.И.М..
Последният под страх от наказателна отговорност заявява, че никога не съм
работил в „Политрейдинг Инвест” ЕООД, а на процесната дата, към 19:30 часа е
отишъл на паркинга на ул. „Ниш” да се види с пазача Я., негов приятел и бивш
колега с когото е работил като бояджия. По това време на обекта нямало други
служители. М. потвърждава, че подписът в описа на паричните средства е негов и
че той е попълнил ръкописния текст в същия, но твърди, че въпросният текст му е
бил диктуван от служителите на НАП. Свидетелят заявява, че при краткотрайно
отсъствие на пазача Я., останал сам, при което са дошли две жени да плащат и
оставили 2,50 лева. След около минута дошли отново, поискали касова бележка,
той отговорил, че не разбира, жените му се представили като ревизори, поискали
документи и го накарали да попълни и подпише описа. Междувременно дошъл клиент,
който според свидетеля ползва място в паркинга срещу месечен наем. М. се обадил
по телефона му на Я., който дошъл на място и представил документи, след това
дошъл и шефът на Я., при което М. си тръгнал. Свидетелят заявява, че не е
издавал служебен бон от фискалното устройство и не разбира от тези неща, през
времето в което е бил на паркинга не са идвали други клиенти, не е приемал
други плащания и не е подписвал други документи. За преценката на свидетелските
показания съдът съобразява възможна заинтересованост на свидетеля поради
приятелски отношения със служител на дружеството-жалбоподател, както и възможни
неформални такива с други представители на „Политрейдинг инвест“ ЕООД. Факт е
обаче, че не се доказва трудово или облигационно правоотношение между М. и жалбоподателя
или други обстоятелства по смисъла на чл. 172 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Въпреки критичния анализ на показанията му, не се пренебрегва и
обстоятелството, че като присъствал на проверката или поне на началния й етап,
същият има преки и непосредствени възприятия за значими за спора факти.
Показанията на М. са непротиворечащи и и макар частично - кореспондиращи с
останалите доказателства по делото, вкл. такива, съставени от извършилите
проверката служители на НАП /напр. с отразената в АУАН № F479569/ 28.03.2019 г. фактическа обстановка, с
липсата на подпис на това лице в протокола за извършена проверка/. Съобразява
се и това, че при разпита му свидетелят заявява, че действително е попълнил текста
и е подписал описа на налични парични средства в каса - обстоятелство,
неблагоприятно за жалбоподателя. Същевременно от ответника не се ангажираха
доказателства, вкл. показанията на извършилите проверката органи по приходите,
посредством които да се опровергаят показанията на М.И.М.. По-същественото
обаче е, че както се посочи, не се ангажираха и такива, които да установят
наличието на трудово или някакво друго правоотношение между М.М., като лице,
приело плащането и дружеството-жалбоподател, каквито доказателства би следвало
да се съдържат при ответника. Съобразно изложеното съдът намира за опровергано
съдържанието на Опис на паричните средства в касата от 20.03.2019 година.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна и като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация –
адресат на обжалвания административен акт, стопанисващо търговския обект за
който е разпоредено запечатване. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от външна страна отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Предвид горното и липсата на някоя от останалите предпоставки по чл. 159
от АПК, подадената същата се явява процесуално допустима за разглеждане по
същество в настоящото производство.
След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът
установи, че Заповед № 10406/ 25.03.2019 г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП –
гр. София е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата
компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална
агенция по приходите и т. 1 от посочената по-горе Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/
17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Обратно на твърдяното от
жалбоподателя, издалото оспорения административен акт лице, е притежавало
необходимата за това материална компетентност. Не се установяват пороци във
формата, в проведената процедура, нарушения на материалноправни норми или
несъответствие с целта на закона, които по своята степен на тежест да обуславят
нищожност на обжалвания административен акт.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването й.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя възражения, че в оспорения
административен акт не са изложени мотиви, в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК.
В заповедта за налагане на ПАМ се съдържа словесно описание на приетите за
установени от административния орган факти и посочване на правното основание за
налагането на принудителната мярка. Изложени са и съображенията за налагане на
процесните мерки – наличие на нарушение на данъчното законодателство, което
води до неотчитане на приходи и нанася пряка вреда на държавния бюджет.
Отбелязано е, че нарушението е с висока степен на обществена опасност,
произтичаща от възможността за многократно проявление във времето,
законосъобразното отчитане на извършените продажби е от съществено значение за
охраната на държавния интерес, спазването на стриктна финансова и бюджетна
дисциплина представлява важно условие за защитата на обществения интерес и
правилното функциониране на държавата. Определеният срок за
запечатване на обекта е мотивиран с постигане целите на ПАМ -
преустановяване на незаконосъобразните практики и промяна начина на дейност в
обекта, правилно отчитане на оборота от продажби, и необходимото време за
извършване на тази промяна в начина на дейност. Съответствието на изложените от
административния орган мотиви с установените в производството факти, не касае
формалната, а материалната законосъобразност на акта.
В хода на административното производство органите по
приходите са изпълнили задълженията си по чл. 26 и сл. от АПК, като са
извършили или поне довършили проверката си, в присъствието и на представители
на „Политрейдинг инвест“ ЕООД. Същите са довели до знанието на данъчния субект
установените факти и предприетите въз основа на тях последващи действия.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че към момента на издаване на
заповедта и към този на съдебното заседание по настоящото дело, не е имало
приключено административнонаказателно производство във връзка със соченото от
административния орган нарушение, поради което е ограничена възможността на
субекта да се ползва от възможността за прекратяване на ПАМ, установено в чл.
187, ал. 4 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС изрично предвижда,
че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Съгласно трайно възприетото в съдебната практика становище, образуването във
връзка с извършеното нарушение административно наказателно производство, е
ирелевантно за издаването на заповед като процесната. Касае се за две различни
производства, които се развиват независимо едно от друго и които се провеждат
по различен процесуален ред - АПК и ЗАНН. Неоснователни са и оплакванията за
нередовно връчване на заповедта за налагане на ПАМ и протокола за извършена
проверка. Протоколът е подписан от присъствал при извършването й представител
на „Политрейдинг инвест“ ЕООД, а не от М.М., надлежното запознаване с
резултатие от проверката е видно и от писменото обяснение на Р.Р., именовано
„декларация“ и изготвено на датата на самата проверка. Що се отнася до
надлежното връчване на самата заповед за налагане на ПАМ, извършването на
такова е ирелевантно за законосъобразността на развилото се административно
производство, а би могло да бъде от значение единствено при упражняване правото
на субекта да го оспори. В случая
от ответника е представено пълномощно на Р.И.Р. да представлява „Политрейдинг
инвест“ ЕООД пред органите на НАП, вкл. да подава и приема документи пред тази
администрация от името на дружеството. Няма данни цитираните пълномощия да са
били прекратени чрез оттегляне или отказ от тях /чл. 41, ал. 1 от ЗЗД/, т.е.
оспореният административен акт е връчен на дружеството чрез надлежно
оправомощен представител.
Независимо от
изложеното по-горе, се установява, че от контролните органи не са били
проверени и изяснени релевантни към случая факти и обстоятелства, по-конкретно
– обектът предоставя ли услуги, заявени извън работното му време с клиенти и в какво
качество лицето М., приема плащания за такива услуги извън това работно време.
Възражения по отношение времето на извършване на проверката са направени още на
датата на проверката, с коментираната по-горе „декларация“ на Р.Р., представена
с административната преписка. Те обаче въобще не са упоменати от административния
орган, съответно липсва обсъждане на същите, в нарушение на разпоредбите на чл.
35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. В случая нарушението е съществено, тъй като
изясняването на посочените по-горе обстоятелства би могло да обуслови различни
крайни изводи у административния орган както относно наличието на
претендираното за установено нарушение, така и относно необходимостта от
налагане на ПАМ.
Заповедта за налагането на ПАМ е
издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на
закона.
Съобразно характеристиките и целите на
принудителните административни мерки, като вид индивидуални административни
актове /чл. 22 от ЗАНН/, необходима материалноправна предпоставка за налагането
на ПАМ е наличието на данни за извършено административно нарушение или за
вероятност от извършването на токова, към предотвратяването или
преустановяването на което същите да бъдат насочени. Конкретно в случаи от вида
на процесния, съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, вр. с чл. 118, ал.
1 от ЗДДС, принудителна мярка запечатване на обект се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Настоящият състав намира, че не е
безспорно установено в проверения от служителите на НАП обект „паркинг“ да е
извършена продажба на услуга, за която да не е издадена фискална касова
бележка. Безспорно по делото е установено, че двама служители в отдел „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на обект „паркинг“, стопанисван
от „Политрейдинг инвест“ ЕООД, както и че са предали 2,50 лева на лицето М.И.М.,
което се е намирало в този обект. Установено е по безспорен начин, че М. е
приел сумата и не е издал касова бележка от ФУ за извършеното плащане. Също
така обаче се установи, че М. не е служител или работник в „Политрейдинг
инвест“ ЕООД, никога не имал това качество, нито на някакво друго основание е
упълномощаван да представлява дружеството или да извършва действия от негово
име. Действително, в протокола за проверка, съставен на основание чл. 50, ал. 1
от ДОПК е посочено, че М. е „пазач“ /за разлика от Я. Ю., вписан като
„охранител“/, като въпросният протокол съставен от органи по приходите,
представлява доказателство за извършените от тях и пред тях действия и
изявления и установените факти и обстоятелства. Независимо от доказателствената
стойност на въпросния протокол, при изрично наведени възражения за липсата на
трудово или друго правоотношение между дружеството-жалбоподател и това
физическо лице, изявленията в същия смисъл на свидетеля М., и разпоредбата на чл.
170, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, в тежест на ответника беше да
установи чрез представянето на съответните писмени доказателства, наличието на
някаква правна обвързаност между приелото плащането лице и субекта на ПАМ.
Поради обхвата на базата данни в информационната система на НАП, за ответника
не би представлявало трудност да представи доказателства за наличието на такива
правоотношения, вкл. основани на упълномощаване /както се представиха
доказателства за пълномощията на Р.Р./, или чрез някой от останалите предвидени
в закона процесуални способи, да попълни делото с такива доказателства. В
случая такова доказване не бе проведено, нещо повече – от ответника не се
поддържаха твърдения за наличието на някакви правоотношения между „Политрейдинг
инвест“ ЕООД и М.М.. Горното обосновава извод, че приемането на плащането при
контролната покупка е извършено от лице, чиито действия не обвързват данъчния
субект, а липсата на издаден впоследствие касов бон и наведените възражения от
търговския пълномощник на дружеството, изключват приложимост на чл. 301 от
Търговския закон. Обстоятелството, че М. е попълнил и подписал описа на
паричните средства в касата не обосновава различни от горните изводи, доколкото
това е било извършено по изрично настояване на проверяващите. Същото важи и за
издаването на служебния бон от ФУ, каквото под страх от наказателна
отговорност, се отрича пред съда от М.. Освен това истинността на съдържанието
на самия опис на средства в каса, се опроверга в хода на съдебното дирене.
Всъщност, ако се дава вяра на отразеното в АУАН № F479569/
28.03.2019 г., който също е официален документ съставен от органите по
приходите, след легитимацията на проверяващите е било установено, че приетата
сума се намира в непосредствена близост до фискалното устройство, което място е
посочено от М. като каса на обекта. На последно място следва да се отбележи, че
поначало посещението в обекта на органите по приходите и контролната покупка,
са извършени извън времето за работа с клиенти, което е отразено и в съставения
протокол. Преустановяването на работата на обекта се потвърждава и от
обстоятелството, че към часа на проверката ФУ в него е било нулирано, с
генериран и предаден към НАП дневен финансов отчет, а и от установената
„фактическа касова наличност“ от 2,50 лв., съставляваща сумата, предадена от
проверяващите на М.. При извършване на покупка в извънработно време
проверяващите е следвало да се убедят в какво качество дадено лице приема
плащането им и обвързват ли действията на това лице съответния проверяван
субект, което не е било извършено. Проверка на тези обстоятелства очевидно не е
била извършена и от административния орган преди издаването на оспорената
заповед. При липсата на доказано противоправно поведение на „Политрейдинг
инвест“ ЕООД - нарушение на изискванията за издаване на документ при продажба,
оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалноправната
разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Съдът намира и че дори да се приеме за
доказано описаното от административния орган нарушение, принудителната
административна мярка не съответства на целта на закона. В случая мотивите на
заповедта сочат, че мярката е предприета с превантивна цел – да се предотврати
извършването на друго нарушение от страна на данъчния субект. Тези мотиви обаче
са общи и несъобразени с конкретните претендирани като установен факти, а
именно неиздаване на касова бележка за извършена услуга на стойност 2,50 лв.,
както и с обстоятелството, че констатираното нарушение е първо за лицето.
Изложените мотиви в заповедта, за висока степен на обществена опасност на
деянието, възможност за многократно проявление на същото, и съответното
съществено значение за охраната на държавния интерес, не кореспондират с
обективно установените факти. Не става ясно по какъв начин нерегистрирането на
една сделка на стойност от 2,50 лв. чрез
касов бон от ФУ, засяга особено значим държавен или обществен интерес.
Стойността на контролната покупка за която не е издаден касов бон,
местоположението и характера на дейността на търговския обект /съгласно
представената от ответника справка, за датата на нарушението надлежно са
отчетени продажби на стойност 45,00 лв./, наличието на редовно въведено в експлоатация и действащо фискално устройство, не
обосновават квалификация за значимост на засегнатия държавен интерес, налагаща
преустановяване дейността на обекта за 14 дни. Действително, обществените
отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в
или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата
и предполагат засилена охрана, но в законово очертаните рамки /чл. 4, ал. 2 от АПК/. Същевременно тази
охрана не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава /чл. 6, ал. 2 от АПК/. Ето
защо налагането на принудителната административна мярка, следва да е насочено
към и необходими за постигане на целта на закона, но и да е съразмерно по
тежест с установените факти и преследваната цел, което в разглеждания случай не
е съобразено от административния орган.
Предвид изложеното по-горе съдът намира,
че оспорените принудителни административни мерки са наложени при недоказано
извършване на соченото от административния орган нарушение на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, а освен това противоречат на законоустановените
цели на административната принуда. Подадената жалба от „Политрейдинг инвест“
ЕООД е основателна и като такава следва да бъде уважена. Заповед № 10406/
25.03.2019 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико
Търново, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр.
София, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора, разноски на ответника не следва да се
присъждат. С оглед направеното в жалбата и в съдебно заседание искане за присъждане
на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати от бюджета си в полза на дружеството-жалбоподател съдебни
разноски в размер на 50,00 лв., представляващи внесена държавна такса.
Доколкото липсват доказателства за действителното заплащане на договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 330,00 лв. /договор на л. 32 от делото/,
претенцията на жалбоподателя за репариране на същото е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС съдът,
Р Е
Ш И :
Отменя
по жалба
на „Политрейдинг инвест“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Велико Търново, ул. „Сливница“ № 24, Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10406/ 25.03.2019 г., издадена от Ж.И.А. - началник на
отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София.
Осъжда Национална
агенция за приходите – гр. София да заплати на „Политрейдинг инвест“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Сливница“ №
24, разноски по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :