Р  Е   Ш  Е  Н   И  Е

 

 

   гр.С., ………………………2014 година

 

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Софийски градски  съд Търговско отделение VІ-8 състав в  открито заседание на петнадесети октомври  две хиляди и тринадесета година с

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Ченалова

 

   При участието на секретаря П., като  разгледа докладваното от съдия Ченалова т.д. № 570/2012г. по описа на Софийски градски  съд, ТО, VІ-8 състав  и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявена е искова молба от ЕТ „Д.-Г.П.”, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., к-с Л., бл.**, вх.*, ет.3, ап.5, представляван от Г.И.П., чрез адв. Н.С.Р.,***, срещу „И Е.Д.А.Л.” ЕООД с ново наименование „И А.Б.А.Л.” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ЦА.О. № **, представлявано от управителите Я.Г.И. и В.С.С.

В исковата молба се твърди, че с договор за финансов Л. от 2007 г. ответникът се е задължил да придобие и предостави на ищеца за използване един брой употребявано полуремарке на стойност 14 316,17 Евро  без ДДС, която цена следва да се изплаща на месечни вноски в продължение на 48 месеца. Като обезпечение на плащането по договора е издаден запис на заповед.

            Допълнително на 14.11.2009г. е бил подписан анекс, в който се предоговарял срока на договора, съответно месечните вноски, дължими от Л.ополучателя.

            Твърди също така, че на 21.12.2009г. бил подписан анекс, с който отново се предоговарял срока на договора, месечните вноски, погасителния план, включително се договаряло и задължение за подписване на нов запис на заповед.

            На следващо място ищеца излага, че между страните е бил сключен и втори договор за финансов Л. от 28.03.2008г. по силата на който ответникът се е задължил да придобие и предостави на ищеца употребявано полуремарке на стойност 10 828,94 Евро без ДДС и употребяван влекач на стойност 30 597,75 Евро без ДДС. Като обезпечение на договора е издаден запис на заповед за цялата сума по договора. Между страните е бил подписан анекс през 04.11.2009г. за предоговаряне условията на договора, включително нов запис на заповед.

            На 21.12.2009г. е бил подписан втори анекс под № 1, с който отново се предоговаряли условията по втория договор и страните се споразумели да бъда подписан нов запис на заповед.

            Твърди се, че ищецът изпълнявал задълженията си, като е заплащал дължимите вноски, като ответникът извънсъдебно оспорил съществуването на правоотношенията по двата договора и анексите и поискал връщане на имуществото, предмет на договорите за Л..

            Иска се бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на  договор за финансов Л. № 004420-002 от 21.09.2007год. и анекси към същия – Анекс № 1 от 4.11.2009г. и Анекс № 1 от 21.12.2009г., както и  договор за финансов Л. № 004420-003 от 28.03.2008год. и анекси към него – Анекс № 1 от 4.11.2009год. и Анекс № 1 от 21.12.2009год..

            В отговора на исковата молба  ответникът твърди, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес , както и  че  са неоснователни. Твърди, че не се е стигнало до подписване на сочените в исковата молба анекси от 04.11.2009г., а в действителност са подписани само  анексите от 21-12.2009год., също  определени като анекси № 1 към всеки от двата договора .С тях страните   уредили отношенията си във връзка с  натрупани от Л.ополучателя задължения по двата договора, променили  срока на договорите, както и са договорили начин на погасяване на натрупаната, неплатена от ищеца главница по погасителен план – приложение  №2 към съответния анекс.

            Твърди се, че въпреки  предоговорените условия и предоставената на ищеца възможност за разсрочване на задължението, тай не платил дължимите суми по договорите.Излага, че при условията на чл. 15.1.1 от Общите условия към договора за ответника е възникнало правото да развали едностранно договорите, което  свое право той реализирал, изпращайки уведомления по всеки от договорите при съобразяване изискванията на чл. 87 ал.1 ЗЗД. При условията на евентуалност моли да се приеме, че с настоящия отговор ответникът прави изявление за разваляне на договора за финансов Л. от 2007г. и 2008г.

            В допълнителната искова молба ищецът излага сходни съображения с тези в исковата молба, като оспорва наведените от ответника в отговора факти.Твърди, че договорите за финансов Л. не са надлежно развалени.Даденият от ответника тридневен срок за изпълнение  не бил достатъчен и подходящ по см. на чл. 87 ал.1 ЗЗД.На следващо място твърди, че уведомлението за разваляне на договора е направено от лице без представителна власт и не обвързва страните по договора.

            В отговора на допълнителната искова молба ответникът  излага, че предоставеният на ищеца срок за изпълнение се явявал достатъчен предвид естеството на задълженията му, както и че съгласно чл. 15.1 от общите условия към договорите, при посочените  случаи на неизпълнение, договорът маже да бъде развален и без да се предоставя допълнителен срок за изпълнение.На следващо място се позовава на характера на задължението на ищеца което е срочно и с определен падеж, при каквито задължения не е необходима покана за изпълнение. 

            В съдебно заседание процесуалния представител на ответника адв. П. е направила искане за допускане на ССЕ, която да установи задълженията на ищеца  по процесните два договора, както и  извършено ли е последващо плащане.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като прецени доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

           

            Не се спори, а се установява от представените доказателства, че ищецът е сключил два договора за финансов Л. – единият от 21.09.2007г., с който  ответникът-Л.одателя се е задължил да придобие и предостави на ищеца-Л.ополучател за използване един брой употребявано полуремарке на стойност 14316,17 евро без ДДС, като посочената цена следва да се изплаща от ищеца на месечни вноски в продължение на 48 месеца .Страните не спорят и относно сключването на втори договор  от 28.03.2008г. по силата на който ответникът – Л.одател се е задължил да придобие и предостави на ищеца – Л.ополучател за използване следните движими вещи: употребявано полуремарке на стойност 10828,94 евро без ДДС и употребяван влекач на стойност 30597,75 евро без ДДС, като посочената цена следва да се изплаща от ищеца на равни месечни вноски в продължение на 48 месеца и анексите към тях.

            От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която съдът прие като компетентно и добросъвестно изготвена се установява, че общият размер на дължимите от ЕТ „Д.-Г.П.” суми към 20.05.2010г. по Договор за финансов Л. № 004452-002/21.09.2007г. е 2 791,28 лв., а по Договор за финансов Л. № 004420-003/28.03.2008г. -16 213,17 лв. Не се установяват плащания и по двата договора след датата 20.05.2010г.

            Двата договора за Л. са еднотипни, като във всеки от тях е договорена цена, размер на първоначална вноска, срок – 48 месеца, считано от датата на окончателното плащане към доставчика, брой вноски – 48 и по двата договора, начин на формиране на Л.овата вноска – главница и лихва, лихвен процент, неустойки при просрочие, такси, обезпечения.Неразделна част от договорите  са общи условия и погасителен план.Съгласно разпоредбите на т.1.6 от общите условия в погасителния план е определен размера на вноските, които Л.ополучателя следва да заплаща и датата за всяка от вноските.Посочено е, че погасителният план влиза в сила от датата на подписването му, като  вноските са дължими на посочените в него дати.Съгласно т.9 от ОУ, при просрочие на  вноски, Л.ополучателя се задължава да плати неустойка за периода на просрочието, определена при условията на основния договор.

            В ОУ се предвидена възможност за едностранно разваляне на договора от Л.одателя / т.15/.Съгласно т.15.1.1. Л.одателя може едностранно да развали договора за Л. , ако Л.ополучателя не изпълни задължението си да плати вноска съгласно погасителния план в продължение на 20 работни дни след датата на падежа.Страните са приели , че  в случаите на разваляне на договора в хипотезите на  т.15.1.1. – 15.1.4  Л.ополучателя  е длъжен да върне предоставения актив и заплати всички дължими по договора суми, както и разноски или да придобие собствеността на актива  след като  заплати всички дължими  до края на срока на  договора вноски,вкл. неустойки, такси  и разноски.

            От представеният по делото анекс № 1 от 4.11.2009год. към договор за Л. № 004420-002/21.09.2007год. се установява факта на изготвянето му с цел предоговаряне на условията по договора.Анекса  е подписан само от Л.ополучателя – ищец в настоящото производство.Съдът намира за основателни възраженията на ответника, че анекса от 4.11.2009год. има характера на проект и отношенията между страните са уредени с последващ анекс № 1 от 21.12.2009год., подписан от двете страни.

            С анекса от 21.12.2009год.  страните са констатирали просрочени задължения на Л.ополучателя към Л.одателя по три договора за Л. – два от които процесните.  По договор за Л. № 004420-002/21.09.2007год. задължението  е в размер на 2 356,59евро/ от които главница 1741,23 евро/.С чл.6 от анекса страните са приели, че след заплащането на това задължение / 2 356,59 евро/ ще бъдат закрити просрочени лихви, неустойки, както и част от просрочената главница.Договорен е нов погасителен план, отнасящ се до остатъчната редовна главница в размер на 6080,35евро/ чл.4 от анекса/

            С анекс № 1 от 21.12.209год. към договор за Л. № 004420-003/28.03.2008год  по сходен начин са предоговорени отношенията между страните по този договор.Констатиран е размера на остатъчната редовна главница към датата на анекса – 23 135,58евро, както и просрочена главница в размер на 9 352,37 евро/ чл.4 и 6 от анекса/

            От представените погасителни планове, приложение № 1 към анексите от 21.12.2009год. се установява гратисен период от 6 месеца , в който Л.ополучателя / съгласно чл2.7 от анексите/ заплаща само лихва в размер на базов лихвен процент, изчислен върху остатъчна главница, както и размера и падежа на всяка от Л.овите вноски след 20.12.2009год.

            Установява се от представените от ответника два броя уведомления / по всеки от двата договора/ с дата  20.05.2010год. че Л.одателя на осн. чл.15 от общите условия към договорите за Л. е прекратил същите.С уведомленията е отправена покана за изпълнение – плащане на сумата от 1 422,51 евро по договор № 004420-002/21.09.2007год.  и на сумата от  8273,93евро по договор № 004420-003/28.03.2008год. в тридневен срок от получаване на поканите.

            С уведомление от 19.08.2010год. / представено от ищеца/ответника отново е уведомил Л.ополучателя   че договорите са прекратени, считано от 25.05.2010год., поканил да заплати в три дневен срок конкретно посочени задължения по всеки от договорите, както и да върне  в определен срок предоставените Л.ови обекти.

                       

            При така установената фактическа обстановка, Съдът намира за установено, от правна страна, следното:

           

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК с предмет – съществуването на договор за финансов Л. № 004452-002/21.09.2007г. и анекси към същия – Анекс № 1 от 4.11.2009г. и Анекс № 1 от 21.12.2009г., както и  договор за финансов Л. № 004420-003 от 28.03.2008год. и анекси към него – Анекс № 1 от 4.11.2009год. и Анекс № 1 от 21.12.2009год..

 

Съдът намери всеки от предявените  установителни искове за допустим, доколкото едната от страните по договорите – ответник в настоящото производство оспорва съществуването на договорите  с довода че са едностранно прекратени поради неизпълнение от страна на ищеца, вкл. твърди, че са настъпили последиците от прекратяването на договорите – правото му да получи Л.овите вещи и начислените неустойки.

Спора се свежда до въпроса – надлежно прекратени ли са договорите за Л..

Неоснователно се явява твърдението на ищеца, че договорите са прекратени от лице без представителна власт.Това е така тъй като последващото уведомление от 19.08.2010год. , неоспорено от ищеца, е подписано от управителя на Л.одателя, с което при условията на чл. 301 ТЗ са потвърдени действията по прекратяването на договорите, вкл. определен нов срок за изпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми по договора и връщане на предоставените вещи.

Съдът намери за установено по делото, че между страните са възникнали валидно правоотношения по двата договора за финансов Л.. Договорът за финансов Л. е вид договор за наем / чл. 344 и 347, ал. 2 от ТЗ / и за него се прилагат и изрично посочените в ТЗ разпоредБ.на ЗЗД относно наема.

За да може валидно да се упражни и да породи ефект преобразуващото право за едностранното разваляне на договора/ чл. 87 ал.1 ЗЗД/ е необходимо:  да е налице неизпълнение;  то да е по причина за която отговаря длъжника;  кредиторът да е изправен; да е отправено предупреждение от кредитора в писмена форма тъй като договорът е писмен.

В случая от  доказателствата по делото / приетата ССчЕ/ се установява, че е налице  неизпълнение на безспорно дължими и изискуеми парични
задължения на   ищеца към ответника по всеки от договорите за финансов Л. към 20.05.2010год./ датата на която са изпратени уведомленията за разваляне на договорите/Забавата в плащанията / отразена и в анексите от 21.12.2009год./, съгласно разпоредбата на т.15 от общите условия  е признато от страните  обстоятелство даващо право на Л.одателя – ответник  едностранно да развали договора.Към датата на която ответника  е упражнил правото си на разваляне на договора , ищеца  е бил в забава по отношение на  повече от една  месечна вноска , многократно превишаващ предвидения в договора 20 дневен срок.

Налице е и следващият елемент от фактическия състав на чл. 87 ал.1 ЗЗД -неизпълнението на ищеца се дължи на причина за
която той отговаря. Това е така, тъй като изискуемостта на задълженията за плащане на вноски се установява от договора и предвидените в него и погасителния план към него падежи на задълженията; налице е неплащане на дължимите по договора суми, а и самият ищец не доказва да ги е платил; не се установяват или доказват от ищеца извинителни причини за това  неизпълнение.

На следващо място съдът намери, че ответника  е установил че е изпълнил задълженията си съобразно условията на договора, поради което е упражнил валидно правото си на едностранно разваляне на договора. Изпълнено е изискването за отправяне на покана за изпълнение съдържаща предупреждение, че след дадения срок за изпълнение договорът ще се смята развален.

Неоснователно се явява твърдението  на  ищеца, че определения тридневен срок се явявал недостатъчен за изпълнение на задълженията по договора.На първо място следва да се отбележи, че се касае до периодични плащания на предварително установени по размер и падеж суми.На следващо място – развалянето на договорите е извършено след предоговаряне на условията и изготвяне на нови погасителни планове в резултат на неизпълнение на задълженията на ищеца по същите.Ответника е упражнил правото си на едностранно разваляне след изтичане на предвидения в анексите от 21.12.2009год. гратисен период, за който ищеца не доказа да е извършил договорените плащания само на лихвата върху неизплатената главница съобразно погасителния план.Характера на самото задължение – плащане на уговорени по размер парични суми не изисква специфични усилия и време, за да се приеме че определения тридневен срок се явява недостатъчен.Нещо повече – с уведомлението си от август 2010г. ответника е предоставил нова възможност на ищеца  да плати в три дневен срок от получаването му.

От изложеното съдът прави извода, че преобразуващото право за едностранното разваляне на договора/ чл. 87 ал.1 ЗЗД/  е валидно упражнено от ответника  и е породило ефекта си , поради което обективно съединените искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

 

Относно разноските

 

Съдът намери, че съобразявайки крайният изход от делото, следва на осн. чл.** ГПК да присъди на ищеца поисканите разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК  в размер на  3 049,45лв. от които 2 549,45 лв - адвокатско възнаграждение, 500 лв.- депозит за в.л.

 

 

                                                 Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените  от ЕТ „Д.-Г.П.” ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., к-с Л., бл.**, вх.*, ет.*, ап.5, представляван от Г.И.П., чрез адв. Н.С.Р.,***  против „И Е.Д.А.Л.” ЕООД, с ново наименование „И А.Б.А.Л.” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. О. № **, представлявано от управителите Я.Г.И. и В.С.С. обективно съединени искове  по чл.124 ГПК за установяване съществунето на  договор № 004420-002/21.09.2007год. за Л. и анекси към същия – Анекс № 1 от 4.11.2009г. и Анекс № 1 от 21.12.2009г., както и   на договор за финансов Л. № 004420-003 от 28.03.2008год. и анекси към него – Анекс № 1 от 4.11.2009год. и Анекс № 1 от 21.12.2009год..

 

ОСЪЖДА ищеца ЕТ „Д.-Г.П.” ” ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., к-с Л., бл.**, вх*, ет*, ап.5, представляван от Г.И.П. да заплати на „И Е.Д.А.Л.” ЕООД, с ново наименование „И АР БИ А.Л.” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. О. № **, представлявано от управителите Я.Г.И. и В.С.С.  направените по делото разноски в размер на  3 049,45лв. от които 2 549,45 лв - адвокатско възнаграждение, 500 лв.- депозит за в.л.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Софийски апелативен съд.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: