М О Т И В И:
Обвинението е против Т.И. ***, за престъпление по чл.131а, вр.
чл.129, ал.2, вр. ал. 1, във вр.
с чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК за това, че на 09.02.2015г. в гр. Плевен,
при условията на опасен рецидив причинил средна телесна повреда на *** Т., с
ЕГН – ********** от гр. Плевен, изразяваща се в счупване на лявото рамо на
долната челюст между 6-ти и 7-ми зъб.
Представителят на РП-Плевен счита, че
със събраните доказателства прокуратурата не е доказала авторството на
престъплението от страна на подсъдимия Т.Д.. До този извод стига след обстоен
анализ на събраните доказателства, поради което счита, че съдът следва да
постанови оправдателна присъда.
Защитникът
на подсъдимия Д., адв. П.В. от ПАК в пледоарията си
изразява становище за недоказаност на обвинението иска от съда да постанови
оправдателна присъда, подробно анализира спорните според него доказателствени
средства, като въз основа на възникналите противоречия счита, че обвинението не
е доказано.
Подсъдимият моли за оправдателна
присъда.
Съдът след като взе предвид обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите С.Б., Ф.Д. и прочетените по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.3, вр.
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Г.Г., В.С. и прочетените по
реда на чл.281, ал.4, вр. ал.3, вр.
ал.1, т.2 от НПК; М.Д. и прочетените по
реда на чл.281, ал.4, вр. ал.3, вр.
ал.1, т.1 и т.2 от НПК; А.К.; Ш.И. и прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.3,
вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; С.И. и прочетените по
реда на чл.281, ал.4, вр. ал.3, вр.
ал.1, т.1 от НПК; В. *** и прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.1 от НПК; С.Б.;
Р.И.; В.Г.; М.Г.; Н.Т.; прочетените показания на свидетелката П.Т. по реда на
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК; Д.В. и
прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от
НПК; С.Б., заключението на вещите лица по изготвената тройна съдебно-медицинска
експертиза №89/2015г., заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп №39/2015г. /л.42 от ДП/, намира за установено следното:
На 03.03.2015г. в гр. Плевен, в жилищна
сграда на ул. ***, свидетелката С.Б. почиствала етажната площадка. От жилището,
което обитавал пострадалия – починал *** Т., тя усетила тежка задушлива миризма
на труп. Това е я мотивирало да разбие входната врата, след което видяла
падналото тяло на пострадалия *** Т.. Съобщила за видяното на единен спешен
номер 112 и пристигналия на място медицински екип, констатира смъртта на Т..
Така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка, се установява от заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза за изследване на труп №39 приложена на л.42 и л.46 от ДП. Видно от
заключението на експертизата, че смъртта на Т. е в резултат на масивна вътрешна
кръвозагуба /с поглъщане на кръвта в стомашно-чревния тракт/, резултат от
счупване на долната челюст с последващо гнойно възпаление и ерозиране на
кръвоносни съдове. При нормално протичане на оздравителния процес счупването на
долната челюст води до трайно затрудняване на дъвченето и говора. Правилно
проведено лечение би предотвратило усложненията, довели до фаталния изход.
Увреждането е резултат на тъпа травма, най-вероятно е получено от силен удар с
ръка в мястото на счуване. По данни от аутопсията не може да се конкретизира
давността на травмата, т.е. времето от получаването й до настъпване на смъртта,
възможно е да е получена в дните преди/към 11.02.2015г., както се съобщава в
свидетелските показания. Наличието на кръв в хранопровода, стомаха и до края на
тънките черва дава основание да се приеме продължителност на кървенето около
3.5-4 часа. /Средната скорост на пасажа в тънките черва е около 1.8-2м./час, а
дължината им е около шест метра./ Състоянието на трупа /начални гнилостни изменения, изсъхване по пръстите на лявата ръка и
ходилата/ не позволява конкретизиране на давността на смъртта. Съобразно
обстановката на намирането му / в студена стая, без „течение/ е възможна
давност около 2-3 седмици, каквито са данните в свидетелските показания.
От заключението на вещите лица по
назначената по делото тройна СМЕ л.133 – л.137 от ДП се установява, че
констатираното счупването на лявото рамо на долната челюст между шести и седми
зъб с разкъсване на меките тъкани и лигавицата на пострадалия *** Т. е довело
до трайно затрудняване на дъвченето и говореното, но не отнема изцяло
възможността за говор. Пострадалият е имал възможност да говори след получаване
на увреждането, но говорът е бил съпроводен със силни болки, поради което
най-вероятно речта не е била добре артикулирана.
Болката, която е изпитвал пострадалия Т.
непосредствено след получаване на увреждането е била локализирана в лицевата
област и не е възпрепятствала самостоятелното му придвижване.
Флемонът представлява неотграничено
/дифузно/ остро гнойно възпаление с изразено увреждане /алтерация,
некроза/ на меките тъкани и най-вече на
съединителната тъкан. Микробните причинители проникват в тъканите заедно с
нараняващия агент, по лимфен път от повърхностни ранички
на кожата, по съседство от дълбоко разположен възпалителен процес /абсцес, остеомиелит/ и метастатично по
кръвен път. Факторите, които предразполагат към развитието на флегмонозно възпаление са от локален и общ характер,
например намалена резистентност на тъканите вследствие
на травма, смутено локално кръвоснабдяване, диабет, кахексия, алкохолизъм и пр. Острото възпаление представлява
бърза реакция, развиваща се обикновено в рамките на часове и дни.
В конкретния случай, счупването на долната челюст е
довело до нараняване на лигавицата на устната кухина, което представлява
„входна врата“ за микробния причинител, а локалното травмиране на тъканите
около счупването е предпоставка за развитие на установеното възпаление.
Съобразно изложеното в писмените материали по делото:
-
Описваният
инцидент с нанесени удари на Т. е около 19:30 часа на 09.02.2015г.;
-
Майка му е
разговаряла с него по телефона около 21:30 часа на 11.02.2015г.;
-
Липсват
категорични данни с пострадалия да е разговаряно или да е виждан след
проведения разговор с майка му вечерта на 11.02.2015г.
Във връзка с изложеното следва да се посочи, че
морфологичните особености на увреждането /счупване на долната челюст и
последвало флмегмонозно възпаление около него/ не
изключват давност на травмата около 48 часа /липсват критерии, по които с
категоричност да се конкретизира продължителността на периода от получаване на
увреждането до настъпване на смъртта/.
Относно установената вътрешна кръвозагуба /в
стомашно-чревния тракт/:
-
Не е установена
друга причина за кървене, освен увреждане натъканите около счупването и
последвалото възпаление, чийто характер предполага увреждане и на локални
кръвоносни съдове;
-
Кръвозагубата е в
хранопровода, стомаха и до края на тънките черва;
-
В писмените
материали по делото липсват данни за видимо кървене от пострадалия /при
съобщения инцидент на 09.02.2015г., при последвалите разговори на пострадалия с
познати лица и майка му/.
Съобразно изложеното следва да се приеме, че
кръвотечението е резултат от ерозиране от възпалителния процес на локални
кръвоносни съдове в мястото на травмата. Кървенето е настъпило при ясно
съзнание, продължило е около 3,5-4 часа, пострадалият е гълтал кръвта с
постепенно изпадане в безпомощно състояние, в което е настъпила смъртта.
Счупването на долната челюст е резултат на локален
удар с твърд тъп предмет. Локализацията му и липсата на нараняване на кожата в
мястото на травмата /охлузване, рана/ дава основание да се приеме, че
най-вероятно е резултат от удар от предмет с повърхност без ръбове, сравнително
меко-еластична консистенция, което съответства на
данните в свидетелските показания за удар с юмрук с дясната ръка.
От данните в делото е
видно, че от инцидента на 09.02.2015г. до настъпване на смъртта на Т. са
изминали не по-малко от 48 часа.
Съобразно морфологичните му особености, охлузването по
лявата подбедрица е прясно и най-вероятно е получено
от падане/свличане в мястото на намиране на трупа. Липсват признаци за
последваща еволюция на увреждането /зарастване, възпаление/, което изключва
възможността същото да е получено при съобщения инцидент.
По отношение на повдигнатото обвинение, за това че на
09.02.2015г. подсъдимият Т.Д. при условията на опасен рецидив е причинил описаната в заключението на вещите
лица средна телесна повреда на починалия- пострадал *** Т. представляваща
престъпление по чл.131а, вр. чл.129, ал.2, вр. ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.
1, б.“а“ и б.“б“ от НК, в своите
обяснения подсъдимият излага
следната фактология: Познавал е пострадалият *** Т.
известен с прякора „*** ***” или „*** ***”, поради частична ампутация на горен
десен крайник. Заедно посещавали едно и също питейно заведение билярд клуб –
„Дружба” намиращо се на ул. *** в гр. Плевен. Имал неприязън към пострадалия,
поради това, че се съмнявал, че му е откраднал лични документи и сумата от
20.00 лева, през лятото на 2014г., както и поради извършена кражба през същият
период от пострадалия *** Т. на хранителни продукти от магазина собственост на
свидетеля С.Б., с когото имал приятелски отношения. Не отрича конфликтна
ситуация разразила се между него и *** Т. в началото на месец февруари 2015г. в
посещаваното от тях заведение, но твърди, че не му е нанасял юмручен удар с
дясната си ръка в лявата част на лицето на Т.. Казва, че два пъти го е блъснал
в гърдите и че след това е разбрал, че други лица са го били.
В подкрепа на обясненията на подсъдимия, че не е
нанасял удар с десен юмрук в лявата част на лицето на пострадалия *** Т. са
показанията на свидетеля В.С.. Свидетелят който работи като барман в
заведението е видял, че подсъдимият е нанесъл удар с отворена длан - шамар на
пострадалия *** Т., като в резултат от провокация от страна на Т.. Свидетелят
твърди, че имал видимост към инцидента, не е забелязал тежки физически
последици за Т.. От прочетените му показания на л.118 – л.120 от досъдебното
производство се установят по-подробно действията на подсъдимия Д. при
възникналия инцидент през месец февруари 2015г. между подсъдимия и пострадалия.
В тези показания свидетелят твърди, че
пререканието между подсъдимият и пострадалият е започнало във връзка с
наложената забрана от управителя на заведението, пострадалият с оглед
некоректното му поведение спрямо посетителите на заведението да го посещава.
Свидетелят е видял, как Т.Д. с лявата си ръка е ударил шамар на пострадалия Т.,
след което е посегнал да му нанесе юмручен удар с дясната си ръка, но не е
успял, тъй като Т. се е навел, закачил е дрехата му и пострадалият е загубил
равновесие, паднал е на пода и подсъдимият му е нанесъл в тазовата и бедрената
област няколко ритника. След което инцидента е бил спрян. Пострадалият отново
се е опитал да влезе в заведението, поискал е цигари и си е тръгнал. Свидетел
на инцидента между подсъдимия и пострадалия е станала и М.Д., нейната показания
са в унисон с показанията на свидетеля В.С., относно обстоятелството, че
подсъдимият Д. е ударил шамар на Т., след което Т. е паднал на земята.
Свидетелката не е констатирала нанасяне на юмручни удари. В показанията си на досъдебното
производство на л.122 – л.123 твърди, че
не е видяла добре ударите, констатирала е падането на земята на Т. и
нанесения му ритник по крака. Дава показания и относно употребата на
множествено число на думата удар, като е имала предвид нанесения шамар и
ритник.
От показанията на свидетеля Д.В. се установява, че той
се е срещнал с пострадалия *** Т. около един месец преди да почине, на която
среща е разбрал, че подсъдимият Т.Д. известен с прякора „***” му е ударил един
шамар. От прочетените показания на свидетеля на л.34 и на л.101 – л.102 от досъдебното
производство се установява, че през месец февруари през 2015г. по съседство се
е срещнал с пострадалия *** Т., който му е разказал, че е бил нападнат и удрян
няколко пъти от подсъдимия Т.Д. в кафе „Дружба”. Свидетелят е констатирал оток
в лявата половина на лицето на Т., за което е получил обяснение, че зъба му се
е бил надул. Две или три седмици след тази инцидентна среща е разбрал, че *** Т.
е починал. Относно констатираното противоречие между прочетените показания и
дадените в хода на съдебно следствие свидетелят твърди, че е разбрал от
пострадалия за нанесен един шамар от страна на Д..
От прочетените показания на свидетелката П.Т. на л.30
от ДП се установява, че на 11.02.2015г. при проведен телефонен разговор с
пострадалия *** Т. е разбрала, че челюстта му е счупена, но пострадалия ни й
предоставил повече информация относно обстоятелствата по случая и лицето, което
му е причинило това. Свидетелят Т. провела телефонен разговор със свидетеля С.Б.
по професия лекар- анестезиолог, с цел да разбере дали пострадалият е отишъл
при него. Установила, че Т. не е посетил д-р Б..
От показанията на свидетеля С.Б. се установява, че той
е разговарял със свидетелката Т., но не е виждал от дълго време синът й *** Т..
От показанията на свидетеля Ф.Д. дадени в хода на
съдебното следствие се установява, че е чул разправия между подсъдимия Т.Д. и
пострадалия *** Т., но не е разбрал да има сбиване между тях. От прочетените му
показания в хода на досъдебното производство /л.124-л.125/ се установяват
същите относими към предмета на доказване факти като
показанията са по-конкретни относно личността на пострадалия *** Т.,
облигационните отношения между свидетеля Д. и пострадалия Т. и психическото
състояние на подсъдимия Д., след като се е срещнал с пострадалия във фоайето на
заведението.
От показанията на свидетеля С.Б. се установява, че
пострадалият *** Т. е изнесъл от стопанисвания от него магазин за хранителни
стоки хранителни продукти, които не е заплатил. Този факт е станал достояние на
подсъдимия Д..
В тази насока са и показанията на свидетеля Г.Г..
От показанията на свидетелката Ш.И. л.113-л.114 от ДП се
установява, че пред нея подсъдимия Т.Д. е казал, че е ударил шамар на *** Т. и
след това се е интересувал дали последния е депозирал за случилото се жалба във
Второ РПУ Плевен за което е търсил информация от свидетеля Р.И..
От показанията на свидетеля Р.И. се установява, че
действително подсъдимият е искал от него информация дали, че по повод нанесен шамар на пострадали *** Т. той е
депозирал жалба по случая.
От показанията на свидетелката В.Г. се установява, че
тя от други лица е разбрала за разправия между подсъдимия Д. и пострадалия Т..
От показанията на свидетелката М.Г. се установява, че
тя стопанисва кафе „Дружба”, но не е присъствала и не е разбрала за случая.
От показанията на свидетеля Н.Т. баща на *** Т. се
установява, че същите отношения помежду си.
От показанията на свидетелката А.К. не стават известни
каквито и да било факти относими към случая.
От показанията на свидетелят В. *** собственик на
търговското предприятие, стопанисвало кафенето не става известни факти относими към случая, като същото се отнася и за показанията
на свидетеля С.И..
При така събраните доказателства съдът
счита, че не може да бъде направен категоричен извод за нанесена на
09.02.2015г. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лявото рамо на
долната челюст между шести и седми зъб на *** Т. от подсъдимия Т.Д..
Налице са доказателства, че в този период, но не точно
в този ден между подсъдимият Д. и пострадалия Т. е възникнало спречкване в
кафене „Дружба”. Този факт става известен от показанията на свидетелите Ф.Д., В.С.,
М.Д. и Д.В., който преразказва това което е разбрал от пострадалия *** Т..
От показанията на свидетелите ***, Д. и В. дадени в
хода на досъдебното производство, и в хода на съдебното следствие става
известно на съда, че подсъдимият Т.Д. е нанесъл удар с дясната си ръка в лявата
част на лицето на Т., но свидетелите твърдят, че това не е бил юмручен удар, а
удар с отворена длан – шамар.
От заключението на медицинската експертиза изложено в
съдебно заседание от д-р К. се установява, че за да бъде причинена тази
фрактура на пострадалия Т. е необходимо нанесеният удар да не е с меката част
на дланта, а необходим концентриран удар, който да се предаде и доведе до
счупване.
Така възприетите доказателства не водят до еднозначен
извод безусловно необходим до постановяване на осъдителна присъда, че именно
подсъдимият Т.Д. е причинил средна телесна повреда на пострадалия *** Т..
Налице са известни противоречия в показанията на свидетелите- очевидци В.С. и М.Д.
и свидетелят Д.В., между тези дадени пред настоящия съдебен състав и в хода на досъдебното
производство, но дори и да бъдат кредитирани изцяло с доверие показанията им в
досъдебното производство като дадени в по-кратък
период от случилото се пак не може да бъде направен категоричен извод, че
действията на подсъдимия Т.Д. са довели до причиняване на телесна повреда на
пострадалия *** Т.. Без възможност да бъдат снети показания от пострадалия *** Т.
обвинението остава недоказано, поради това подсъдимият Т.Д. следва да бъде
признат за невинен, за това че на 09.02.2015г. в гр. Плевен, при условията на
опасен рецидив причинил средна телесна повреда на *** Т., с ЕГН – ********** от
гр. Плевен, изразяваща се в счупване на лявото рамо на долната челюст между
6-ти и 7-ми зъб, поради което съгласно чл.304 от НПК го оправда по обвинението
за извършено престъпление по чл.131а, вр. чл.129,
ал.2, вр. ал. 1, във вр. с
чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
При този изход на процеса и на основание чл.190, ал.1
от НПК разноските по делото в размер на 702.08 лв. следва да останат за сметка
на държавата.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: