Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 09.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ - РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
и при
участието на секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията
Йорданова НАХД № 671 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
производството
по реда на чл. 375 – 380 НПК
Ихтиманска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу В.В.Г., роден на *** ***, ЕГН **********,***, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, безработен, за това, че
на 17.03.2019г. в гр.Ихтиман, обл.Софийска, на ул.“Шипка“ № 26, в условията на
домашно насилие е причинил на С.Г.С. *** А, чрез удар с ръка , лека телесна
повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяваща се
в зачервяване /кръвонасядане/ на окото – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а,
вр.чл.130, ал.1 от НК.
С постановление от 19.11.2019 г., ИРП е внесла
материалите по делото в ИРС с предложение на основание чл. 78а от НК
обвиняемият Г. да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание.
Обвиняемият
Г. в съдебно заседание отрича вината си.
Защитникът
му адв. П. пледира за недоказаност на обвинението. Сочи, че не са събрани
категорични доказателства в подкрепа на тезата на прокуратурата за това, че Г.
е е причинил телесно увреждане на С.С.. Навеждат се доводи и за това, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и на доказателствата,
намиращи се по досъдебно производство № 91/2019 г. по описа на РУ – на МВР
Ихтиман по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С.Г.С. и В.В.Г.
живели на семейни начала, като по време на съвместното им съжителство се родило
дете - С. В. Г.. През месец декември
2018година С.С. и В.Г. се разделили, а С. заедно с детето С. отишла да живее в
дома на родителите си, находящ се в гр.Ихтиман,ул.“Шипка„ № 26.
На
17.03.2019г. около 13,00часа В.Г. дошъл в дома на С.С.. Там били и свидетелката Д.С. /майка на С./, И.С. /сестра
на С./ и С.Б. /баба на С./.
Между С.С.
и В.Г. възникнал спор във връзка със закупена по време на съжителство им
пералня. Двамата се спречкали, като Г. нанесъл на С. шамар, в резултат на който
на С. изпитала силна болка и се зачервило лявото й око.
Та подала сигнал на телефон 112, като от РУ на МВР
Ихтиман на мястото били изпратени полицейските служители С.Н. и А.М.. Когато те
пристигнали в къщата Г. си е бил тръгнал, а С. нямала видими следи от
упражненото насили, поради което и я посъветвали да се яви в РУ на МВР Ихтиман,
за да подаде жалба срещу Г., което и тя сторила впоследствие.
От приетата съдебно медицинска експертиза, която е
изготвена въз основа на показанията на свидетелите, доколкото С. не е потърсила
медицинска помощ, се установява, че кръвонасядане, което е било причинено на
пострадалата, се отнася към медикобиологичния признак временно разстройство на
здравето неопасно за живота, което представлява лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК.
Фактическите си констатации съдът направи след анализ
на доказателствата по делото, събрани в
хода на съдебното следствие, в което бяха разпитани свидетелите С.С., С.Б., Д.С.
и И. С.. Техните показания, преценени в съвкупност с информацията, която С. е
съобщила непосредствено при възникване на инцидента на телефон 112, води съда
до извода, че в действителност между пострадалата и бащата на детето й е
възникнал скандал, при който Г. й е
нанесъл удар с ръка в областта на лицето.
Съдът не обсъжда показанията на доведените от страна
на обвиняемия свидетели Д.Г. и С. Д., доколкото същите не са очевидци на
инцидента и техните изявления не изясняват факти и обстоятелства от значение за
разкриване на обективната истина по
делото.
От показанията на полицейските
служители С.Н. и А.М. бе установено, че при посещението на инцидента скандал не
е имало, С.С. не е имала видими физически наранявания, поради което и Г. не е
бил задържан, тъй като са отсъствали данни за извършено престъпление.
Обвиняемият В.В.Г.
е роден на ***г***, ЕГН **********,***, българин, български гражданин, с
начално образование, неженен, безработен.
От справката му за съдимост се установява, че
обвиняемият Г. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, а и
не е регистриран в масивите на МВР за извършени престъпления от общ характер.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че макар и обвиняемият Г. да е
причинил на С. телесно увреждане, което по своя медикобиологичен признак
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, то той
следва да бъде оправдан за това, че тази телесна повреда е осъществена при
условията на домашно насилие.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за защита от домашно
насилие домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
За да може обаче домашното насилие да се приеме за
квалифициращо обстоятелство съгласно легалната дефиниция на чл. 93, т. 31 НК то деянието на извършителя следва да е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или
психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено
спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете,
лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или
лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.
Очевидно е, че законодателят не е целял да инкриминира не всеки акт
на домашно насилие, а само този, който се отличава със системност, от която
може да се извлече завишена обществена опасност на деянието. Съгласно
утвърденото в правната теория и практика разбиране, за да може дадено деяние да
се приеме за системно е необходимо то да е осъществено поне три трикратно.
В случая в хода на съдебното следствие
не се събраха убедителни данни за това, че Г. системно е упражнявал домашно
насилие на С.С., от която има дете. Твърденията на прокурора в постановлението,
с което се предлага Г. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание за това, че в семейството на обвиняемия е имало и
други случаи на домашно насилие са голословни и не са подкрепени от каквито и
да е доказателства.
Инцидентната проява на домашно
насилие, каквато представлява поведението на Г. на 17.03.2019 г. не може да
обоснове завишена степен на обществена опасност на деянието му, така че същото
да бъде подведено под квалифицирания състав на чл. 131, ал. 1, т. 5а НК.
Тъй като престъплението по чл. 130,
ал. 1 НК е от частен характер, когато
на съдебното следствие се установи, че деянието, предмет на обвинението е
престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение, съдът не може
да се произнесе по това деяние, доколкото пострадалата не участва в производството
по глава 27 НПК, прокурорът също не е направил подобно искане, а е и изтекъл шестмесечния
срок за подаване на частна тъжба. В този случай единственият възможен съдебен
акт е постановяването на оправдателно решение поради несъставомерността на деянието,
за което спрямо Г. е било повдигнато обвинение.
При това положение и съобразно правилото на чл. 190,
ал. 1 НПК разноските по делото остават за сметка на държавата.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА В.В.Г., роден на *** ***, ЕГН - **********,***, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, безработен
за НЕВИНОВЕН
в това, че на 17.03.2019г. в гр.Ихтиман, обл.Софийска,
на ул.“Шипка“ № 26, в условията на домашно насилие е причинил на С.Г.С. *** А,
чрез удар с ръка, лека телесна повреда – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, изразяваща се в зачервяване /кръвонасядане/ на окото,
поради което и го ОПРАВДАВА за извършване на
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.1 от НК.
Решението подлежи на
обжалване и протест в 15-дневен срок пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/