№ 1643
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Д. КараН.
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от П. Д. КараН. Административно наказателно
дело № 20223110201776 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Б. И. И., ЕГН: **********, с адрес в гр. Варна,
***, против Наказателно постановление № 21 - 0460 - 000844/ 15.11.2021 год.,
издадено от Началник група към ОД МВР - Варна, Пето РУ - "Златни
пясъци", с което и е наложено : административно наказание "глоба" в размер
на 2 000.00 /две хиляди/ лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и са
и отнети общо 12 /дванадесет/ точки.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно. Сочи се, че в
хода на производството по установяване на административно нарушение и
налагането на административното наказание са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на
1
защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление не били спазени разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. На второ място се оспорват констатациите в АУАН
и НП, като се сочи, че нарушението не е доказано. С тези и други аргументи
се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява, а се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –адв. Б.,
ВАК. По съществото на делото адв. Б. пледира да се уважи жалбата, и НП да
бъде отменено, като изтиква аргументите посочени в жалбата, както и други
аргументи.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Депозирано е от ю.к. писмено становище по жалбата, като
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 24.10.2021 г. около 12:12 часа в гр.Варна, на ГП І-9, до хотел „Сана“,
посока к.к. “Златни пясъци“, въззивницата Б. И. И. управлявала собствения
си л.а. „Мерцедес Е350 ЦДИ“ с peг. № В 08-82 ТА. В същото това време екип
, формиран от мл.автоконтрольор и служител при Пето РУ -"Златни пясъци",
св. И. Я. и св. П. Н., осъществявали служебните си задължения. Те били със
служебен автомобил с обозначителни знаци „Полиция“ и спрели за проверка
въззивницата И.. Органите на реда обяснили на възз., че следва да бъде
изпробван с тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство
полеви тест „ Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARJF-0034.
Предвид отказа на водача, св.Я. издал на възз. талон за медицинско
изследване № 121009, в което вписал, че тs отказва да бъде пробвана за
наркотици или други упойващи вещества, както и че трябва да се яви във
ВМА-Варна. В талона било вписано още, че същият е връчен на възз. в 14.00
ч. на 24.10.2021 г., като не бил вписан час за явяване в лечебното заведение, а
2
в графата за час за явяване св. Я. посочил – „отведен“.
Впоследствие около 14.27 ч., същия ден, възз. бил отведена от органите на
полицията във ВМА-МБАЛ –Варна, където била приета от д-р Л.Д.-
медицински специалист, която съставила Протокол за медицинска експертиза
за употреба на алкохол или друго силно упойващо средство амб. №
5693/24.10.2021 г., в което вписала данните на въззивника. Тъй като възз.
отказала даването на кръвна проба, лекарят удостоверил това обстоятелство в
цитирания протокол, което било удостоверено с подписите на възз.И. и
освидетелстващия д-р Д.. Посещението му било отразено и в Лист за преглед
на пациент в лечебното заведение, където било вписано, че Б. И. И. е доведен
за проба за наркотици на 24.10.2021 г. в 14.27 ч. и е напуснала болничното
заведение на 14.10.2021 г. в 14.43 ч., което било удостоверено с подписите на
възз. И. и на д-р Д..
При така установеното, още същия ден св.Я. съставил срещу възз. Б. И.
АУАН, в който посочил, че възз. е управлявала на лек автомобил „Мерцедес
Е 350 ЦДИ“ с рег.№ В 08-82 ТА на 24.10.2021 г, около 12.12 ч. г. в гр. Варна,
на ГП І-9, до хотел “Сана“ , посока к.к. “Златни пясъци“ и отказ да бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо
средство полеви тест - „Дрегер Дръг Тест 5000“.
Актът бил предявен и връчен на възз. Б. И., който подписала без
възражение.
Такива не постъпили и в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като
АНО възприел, че фактическите констатации на актосъставителя. НП било
връчено лично на жалбоподателя на 27.04.2022 год.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП,
вкл.АУАН, талон за медицинско изследване, справки и писмени материали
получени от МБАЛ-Варна при ВМА-София, справка, доклад за проверени
лица, информационна карта за дейността на наряда при Пето РУ, докладна
записка, изготвена от ПИ -Н., ЗППАМ и др., които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
3
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло
показанията депозирани в с.з. от свидетелите Я. и Н.– двама очевидци на
деянието и на отказа за тестване с техническото средство, а последните
двама-извършили последваща проверка на автомобила на възз.Б. И.. Техните
показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото
производство – че възз. И. е била водач на МПС и че е отказал тестване за
наркотични вещества на датата посочена в АУАН и НП, са последователни,
логични и взаимно допълващи се.
Ето защо съдът напълно кредитира показанията на свидетелите –
полицейски служители.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по место извършване на твърдяното
нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник на РУ - ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен
орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
Настоящият съдебен състав намира, че административно наказателното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите,
в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното
такова следва да се прекрати.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на
последния. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да
наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е
обвинено.
4
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата
при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че възз. И. е отказала да
и бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо
средство- полеви тест. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП
недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване
на проверка с техническо средство.
Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , в редакцията към момента на деянието /ДВ,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина,който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.Законодателят е въвел две форми на
изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието
за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил
„Мерцедес Е 350 ЦДИ“ с рег.№ В 08-82 ТА на 24.10.2021 г, около 12.12 ч.
5
в гр. Варна, на ГП І-9, до хотел “Сана“ , посока к.к. “Златни пясъци“ и отказ
да и бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с
техническо средство полеви тест „ Дрегер Дръг Тест 5000“.
Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част
на НП.
В мотивите на НП буквално е възпроизведено административно
наказателното обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид
алтернативните форми на изп. деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият
орган е посочил изрично, че извършеното нарушение от Б. И. се състои в
отказа и да и бъде извършена проверка с техн.средство за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Поради тези обстоятелства е
несъстоятелна тезата на защитата за неяснота на нарушението и за посочени
две отделни адм. нарушения по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият
орган е цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че това
е описанието на извършеното нарушение от Марков след като тази част от
мотивите на НП не съдържат конкретна информация за дата и място на
извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация на
управляваното превозно средство. По изложените съображения в обжалвания
правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на
нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради
което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието. В този
смисъл е и константната практика на Адм.С -Варна- например: КНАХД №
230 по описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г. и
др.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните
писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.
174, ал.3 от ЗДвП. Показанията на разпитаните свидетели – полицейски
6
служители са последователни, логични и в пълнота разкриват проверката,
която е извършена на място, след предприето управление на автомобила от
страна на въззивника и отказа на лицето да бъде тествано за употреба на
наркотици.
Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане
на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят е
осъществил нарушението. Жалбоподателят има качеството на "водач" по
смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка
за употреба на наркотици с техническо средство. Съгласно легалната
дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Безспорно в
случая възз. е имал качеството на водач на МПС, същият е бил възприет да
управлява МПС от полицейските органи- Я. и Н. Нещо повече за
управлението свидетелстват и св.Я. и св.Н.. След разясняване на начина за
извършване на проверката – с полеви тест, жалбоподателят по никакъв начин
не е съдействала на контролните органи, не е предприела никакви действия с
цел извършване на проверката, поради което е налице отказ. Липсват каквито
и да било доказателства Б. И. да е съдействала на проверяващите. Дали тестът
е бил на място в полицейските служители или се е намирал в РУ е
ирелевантно, тъй като водачът е отказал тестване.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ за
извършване на проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено
манифестиран чрез поведението на възз. И., включително и чрез заявеното от
нея пред органите на реда, че отказва да бъде изпробвана, защото е
употребила наркотици – 1 цигара марихуана.
На същият е бил издаден талон за медицинско изследване, като е отведена
във МБАЛ-Варна при ВМА-София, където е отказал да даде и кръвна проба,
удостоверено по предвидения ред в Наредба № 30 от 27 юни 2001 г.
Поради това съдът намира, че е осъществен състава на нарушението на чл.
174, ал.3 от ЗДвП. По силата на тази норма водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2 000.00 /две хиляди/ лв. Както бе посочено по-горе визирана
нормата сочи на две отделни нарушения: 1. Отказ за извършване на проверка
на водач на МПС с техническо средство и/или с тест за употреба на
наркотични вещества и/или техни аналозии. 2. Неизпълнение на предписание
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
7
лабораторно изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Така както законодателят ги е посочил при спиране на водач на МПС
за проверка за употреба на алкохол и/или наркотици, органите на полицията
имат задължението първо да извършат проверка с техническо средство и/или
тест и едва тогава или при наличие на данни за употреба на наркотични
вещества и оспорване от страна на проверяваното лице, или при отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство и/или тест да му издадат
предписание за медицинско изследване, като отказът обаче от проверка с
техническо средство и/или тест, независимо каква е причината, винаги води
до съставомерност на посочената разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. / В този
смисъл Решение на АдмС - Варна по КНАХД № 368 по описа на съда за 2017
г., Решение на АдмС - Варна по КНАХД № 279/2018 г. и др. /. В конкретния
случай е налице отказ за проверка с техническо средство / полеви тест/ за
употреба на наркотични вещества на наказаното лице, а и е видно от
доказателствата по делото, че тя не е дала и кръвна проба за химико-
токсикологично лабораторно изследване, но както посочи съдът по-горе
именно отказът за изпробване с техническо средство на водач на МПС води
до извършено нарушение на законовата разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Изрично в обжалваното НП е визирано, че се налага наказание на
нарушителят за това, че е отказала да и бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Ето защо дадената от АНО правната квалификация е
правилна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административните нарушения. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП въвежда
както състав на административно нарушение , така и санкция за допуснато
такова нарушение.
С оглед на санкционната правна норма, която предвижда абсолютен
размер на административната санкция, наложените с обжалваното
постановление наказания „глоба“ в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца се явяват законосъобразни. За съда не съществува
законова възможност да измени издаденото НП, като определи
административното наказание глоба или ЛПУМПС под предвидения от
законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена в
разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН. Отнемането на контролни точки не е
административно наказание, така че съдът не дължи произнасяне по това.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното
нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога
застрашава обществените отношения, които нормата на 174, ал.3 от ЗДвП е
призвана да гарантира. Високият размер на предвидената санкция, подчертава
волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена
опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирана, а да бъде
8
санкционирано. Възз.И. е системен нарушител на ЗДвП, видно от отразените
в справката нарушител/водач наказания. Очевидно множеството наложени
спрямо нея адм.наказания не са оказали необходимото поправително
въздействие. Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното от
водача като маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва да се
толерира, а следва да се накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към
спазване на законоустановения ред.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното
нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на
деянието и нарушителя. Само така , според настоящия състав, биха се
изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да
полага повече дължима грижа към изискванията на българското
законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство
юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на
основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева,
определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар
законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно- наказателни дела в размер от 80.00 до
120.00 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова над минимален
размер, тъй като случаят се откроява с фактическа сложност. По делото са
проведени общо четири съдебни заседания, разпитани са двама свидетели и
са приобщени множество писмени доказателства, Това мотивира съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в посочения по-горе размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0460-000844 от
15.11.2021 год. на Началник група към ОД МВР – Варна, Пето РУ - „Златни
пясъци“ с което на Б. И. И., ЕГН ********** от гр.Варна, на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв. както и адм. наказание "лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за
нарушаване нормата на чл. 174, ал.3 от същия закон.
ОСЪЖДА Б. И. И., ЕГН ********** от гр.Варна,, да заплати на ОД
МВР - Врана сума в размер на 100.00 /сто/ лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10