№ 75
гр. С., 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. М.а
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20211800500707 по описа за 2021 година
С решение № 260056 от 14.06.2021 г., постановено по гр. дело №
352/2019г. по описа на Районен съд- гр. С., е признато за установено по
отношение на Й. Б. Т.- А., че съществува вземане в полза на ишеца- „О.Б.“
АД, за сумата от 2556 евро, представляваща главница по договор за банков
кредит №Ф053-СВ/25.09.2008 г., заедно със законната лихва върху тази сума
за периода от 31.03.2017 г. до изплащането на вземането, за сумата от 54.50
евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.10.16 г. -
20.12.2012 г., за сумата от 116.86 евро, представляваща законна лихва за
забава за периода от 07.11.2016 г. до 30.03.2017 г., както и за сумата от 14.58
евро, представляваща неустойка за периода 07.11.2016 г. до 30.03.2017 г., за
които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК от 06.04.2017 г., постановена
по ч. гр. д. 20863/2017 г. по описа на СРС.
С първоинстанционния акт е отхвърлен искът на „О.Б.“ АД за сумата
над 2556 евро до пълният претендиран размер от 3633.73 евро,
представляваща дължима главница, за сумата над 54.50 евро, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.10.2015 г. до 19.12.2016г. до пълния
претендиран размер от 322.34 евро, както и по отношение на сумата от 75 лв.,
представляваща разноски за нотариални покани.
С оглед изхода на делото съобразно уважения размер на исковете са
възложени сторените по делото разноски.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от Й.
1
Б. Т.- А., ответник в първоинстанционното производство, с която се излагат
оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
обжалвания акт.
Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е оценил фактите
по делото, поради което е стигнал до погрешни правни изводи. Сочи се, че в
хода на производството не са представени писмени доказателства с които да
се установи, че ответницата е уведомена по надлежния начин за обявяване на
предсрочна изискуемост, в резултат на което районния съд е стигнал до
неправилен извод относно този факт.
Сочи се, че е установено по безспорен начин, че иска спрямо
ответницата, която е поръчител по процесния кредит, е предявен след
изтичането на преклузивния срок предвиден в чл.147 от ЗЗД.
С въззивната жалба се прави оплакване, че в производството пред
първата инстанция е било доказано нищожност на т. 2 и т. 5 от процесният
договор за кредит, както и прекомерност на уговорената неустойката
/наказателна лихва/.
Прави се оплакване, че ищецът не е успял при условията на пълно и
главно доказване да докаже, че оспорените от ответницата клаузи са
индивидуално договорени по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, като този факт е бил
опроверган с представените документи по реда на чл.192 от ГПК от Комисия
за защита на потребителите.
Отправено е искане за отмяна на съдебния акт в частта, с която са
уважени исковете на ищеца, като при условията на евентуалност е отправено
искане за отхвърляне на предявеният евентуален иск по реда на чл.79, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
„О.Б.“ АД, с който се оспорва същата и се отправя искане за потвърждаване
на решението в обжалваната част.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от
„О.Б.“ АД, ишец в първоинстанционното производство, с която се оспорва
съдебния акт, в частта с която е отхвърлена претенцията на ищеца за сумата
на 2556.00 евро, до пълният и претендиран размер от 3633.73 евро,
представляваща главница по договор за банков кредит №Ф053-СВ/25.09.2008
г., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за
възнаградителна лихва за сумата над 54, 50 евро до пълния претендиран
размер от 322.34 евро.
Сочи се, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради
което следва да постанови решение, с което да се уважават претенциите на
ищеца в цялост.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
С договор за банков кредит от 25.09.2008 г. „О.Б.“ АД е предоставила на
В. Б. Я. кредит за срок от 120 месеца, считано от датата на неговото
2
усвояване, сума в размер на 12 780 евро при лихвен процент равен на
тримесечен EURIBOR за евро плюс надбавка от 4 /четири/ пункта, като към
датата на сключване на кредита общият размер на лихвения процент е 8, 947
% на сто.
В договора е посочено, че при просрочие на погасителна вноска по
главницата, то договорения лихвен процент по кредита се увеличава с
надбавка в размер на 5 пункта, като така определения лихвен процент се
прилага за просрочието.
Договорът е обезпечен с договор за поръчителство, сключен на
същата дата, по силата на който Д. М. Х. и Й. Б. Т. са се съгласили да
обезпечат изпълнението на задълженията на кредитополучателя в пълен
размер, както и да отговаря солидарно с него и другия солидарен длъжник З.
В. Я.а при неизпълнение. Представени са и Общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление към договора и погасителен план, според
който дължимата месечна вноска от кредитополучателя е в размер на 106, 50
евро. Договорът и погасителният план са подписани от кредитополучателя,
солидарния длъжник и поръчителите.
Според представеното по делото извлечение от счетоводните книги
на банката към 31.03.2017 г. непогасените задължения по договора за кредит
са 14 броя погасителни вноски към датата на предсрочната изискуемост -
20.12.2016 г. Предсрочната изискуемост е обявена вследствие на допуснати
просрочия от 20.10.2015 г., съгласно чл. 8, ал.1 от договора и надлежно
уведомяване на длъжниците- В. Б. Я.- кредитополучател и З. В. В. – солидарен
длъжник.
Представени са нотариални покани от банката изх. № 233/05.12.2016
г. и изх. № № 233/05.12.2016 г., които са адресирани до В. Б. Я. -
кредитополучател и З. В. В. – солидарен длъжник, като видно от известията
към тях се установява, че кредитополучателят е получил поканата на
12.12.2016 г., а солидарният длъжник на 07.12.2016 г.
Представена е и нотариална покана с изх.№12/19.01.2017 г., от която
е видно, че ответницата по делото Й. Т.- А. е получила същата лично на
20.01.2017 г.
Видно от нотариална покана с изх.№49/10.03.2017 г., се установява,
че чрез нотариус Мариян Маринова, рег. №703, с района на действие РС- С.,
същата е връчена на основание чл. 47, ал.5 от ГПК на Д. М. Х., който е втори
поръчител по договора за кредит.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по реда на чл. 417 ГПК от 06.04.2017 г., постановена по ч.
гр. дело 20863/2017 г. по описа на СРС срещу длъжниците за процесните
суми.
В срок е подадено възражение от ответницата в настоящото
производство срещу заповедта за изпълнение, като впоследствие в срок е
предявен искът за установяване на вземането си от страна на ищеца по
3
делото, поради което настоящите искове са предявени в законоустановения
срок.
В първоинстанционното производство вещото лице е дало заключение,
че предоставеният кредит на В. Я. е усвоен изцяло на 25.09.2008 г. със сума в
размер на 12780 евро, преведена по негова сметка. Сумата е постъпила по
разплащателната сметка, която е служела за погасяване на кредита, като
вещото лице е дало заключението, че вноските по кредита са заплащани
редовно до м. декември 28.02.2011 г. След тази дата плащанията са станали
нередовни и недостатъчни за погасяване на дълга, като последната
погасителна вноска е постъпила на 07.11.2016 г.
Вещото лице е посочило, че общия размер на дължимите суми по
договор за банков кредит са в размер на 4087,51 евро, от които сумата от
3633,73 евро, представляваща главница, възнаградителна лихва в размер на
322, 34 евро, сумата от 116,86 евро, представляваща лихва за забава за
периода от 08.11.2016г. до 30.03.2017 г., сумата от 14,58 евро,
представляваща начислена неустойка за периода от 07.11.2016г. до 30.03.2017
г., както и сумата от 75 лева, представляваща разходи за нотариална покана.
В табличен вид е изложено и заключение на вещото лице за средно
месечния размер на индекса еврибор за периода от 2008- 2017г.
Настоящият съдебен състав намира, че посоченото заключение не
следва да бъде кредитирано в частта, с която е изразено мнение за това какъв
е месечния размер на индекса еврибор за периода от 2008- 2017г., така и в
частта, с която е посочил, че се дължи сумата от 75 лева за извънсъдебни
разноски, поради недостатъчната му обоснованост. В останалата му част,
заключението следва да бъде кредитирано като обективно и пълно.
Видно от протокол №10 от 12.05.2016 г., протокол №19 от
27.07.2016 г., както и протокол №26 от 13.10.2016 г. издадени от КЗП се
установява, че е била извършена проверка относно прилагането на
разпоредбите на ЗЗП в частта за неравноправните клаузи в договор за
потребителски кредит на физически лица с обезпечения, предлагани от „О.Б.“
АД. В резултат на извършената проверка са отправените препоръки към
банковата институция, които впоследствие са били съобразени от банката.
Във въззивното производство е прието заключение на вещото лице
Р. С. от 03.10.2022 г., според което при извършено преизчисление на
неплатените задължения по процесния кредит при ГЛП се актуализира
съобразно стойността на 3-месечния Юрибор плюс надбавка от 4 процента.
Изготвена е таблица, в която подробно е изложено какви следва да са
месечните погасителни вноски, включващи главница и възнаградителна
лихва, съобразно изменението на 3-месечния Юрибор. Изчислено е, че общия
размер на дължимите месечни вноски включващи главница и възнаградителна
лихва, съобразно изменението на 3 месечния Юрибор е 14162.68 евро.
Посочено е, че общия размер на постъпилите плащания по договора
за кредит по счетоводни данни от ищеца е в размер на 13447.64 евро. Вещото
4
лице дава заключение, че не е установено надплащане, а 715,04 евро са
платени по малко от изчисления размер на дължимите месечни
вноски/главница и възнаградителна лихва/.
Съгласно заключението на вещото лице неплатения остатък от
главницата към датата на подаване на исковата молба е в общ размер на
3767.85 евро, сума сформирана от неплатени месечни вноски за периода от
28.10.2015 г. до 13.06.2018 г., както и неплатен остатък по редовна главница
към 13.06.2018 г., в размер на 426 евро.
Към заключението е представено в табличен вид по месеци, пера, дати и
размер на направените плащания към ищеца, който са в общо размер от
13447.64 евро и разпределени по следния начин:
сумата от 3060.72 евро, представляваща платена редовна главница,
сумата от 5717 евро, представляваща просрочена главница, сумата от
1494,73 евро, представляваща платена редовна възнаградителна лихва,
сумата от 3,69 евро, представляваща лихва за забава, сумата от 2940,76
евро, представляваща просрочена възнаградителна лихва и сумата от
230.74 евро, представляваща просрочена лихва върху просрочената
главница.
Въззивния съд намира, че посоченото заключение следва да бъде
кредитирано в цялост като достатъчно обективно и пълно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Софийският окръжен съд намира, че въззивните жалби са допустими
като подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Договорът за заем е реален и сключването му е обвързано с момента на
предаването на заемната сума и поемане на задължение за нейното връщане.
От приетата в първоинстанционното производство експертиза се установява,
че заемът е усвоен изцяло от кредитополучателя в деня на сключване на
договора по разплащателната му сметка. С оглед това следва да се приеме, че
между ищеца и кредитополучателя- В. Я. е сключен твърдения договор за
заем.
Ответницата възразява, че клаузите в договора свързани с
възнаградителната лихва и лихвата за забава са нищожни като неравноправни
и противоречащи на закона.
Съгласно постоянната практика на ВКС /решение № 77/22.04.2015 г.
по гр. д. № 4452/2014 г. на III г.о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. №
1899/2015 г., IV г.о. и др./ предпоставките за определяне, че една договорна
клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално
уговорена, да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност, да
създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и
5
задълженията на страните, и да е сключена във вреда на потребителя. В
договора за банков кредит е предвидена възможност изменение на
договорения лихвен процент, въз основа на размера на 3 месечния Юрибор
плюс надбавка от четири пункта. Макар и размера на договорната лихва да не
е константен и зависим от размера на 3 месечния Юрибор, то видно от
представеното заключение във въззивното производство, което настоящият
съдебен състав кредитира в цялост се установява, че към 25.09.2008 г./датата
на сключване на договора/, ГЛП е в размер на 8,947 %, като с времето същият
има тенденцията да намалява стигайки до 3,699 %. Стойността на 3 месечния
Юрибор след 28.04.2014 г. е отрицателна, като единствено включената
надбавка от 4 пункта превъзмогва възможността да не се начислява
договорна лихва по договора. Макар и клаузата да не е индивидуално
уговорена, то същата не може да бъде определена като нищожни по смисъла
на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Промяната на базовия лихвен процент е
обстоятелство, което макар и да не зависи от волята на кредитора, тъй като е
свързана с неподвластни на страните обективни пазарни индекси, то в
конкретния случай е налице достатъчно яснота относно методиката и
математическия алгоритъм, т. е. за начина на формиране на едностранно
променената лихва и отделните компоненти в тази формула- лихвата следва
да бъде изменена с оглед конкретния процент на повишение или намаляване
на индекса EURIBOR и др., като това изискване не зависи от банката. С оглед
на това съдът намира, че така формулираните клауза от процесния договор не
е неравноправна, а отправеното възражение от страна на ответницата е
неоснователно.
Неоснователно се явява и възражението на ответницата, че клаузата в
договора, уреждаща, че при просрочие на погасителна вноска по главницата,
то договорния лихвен процент по кредита се увеличава с надбавка в размер на
5 пункта, като така определения лихвен процент се прилага за просрочието.
Принципно за страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва
или неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на
законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. С ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен
само размерът на законната лихва. Със заключителната разпоредба § 1 е
отменено ПМС № 1238 от 25.06.1951 г. за определяне на максималния
процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер
на договорната лихва. Страните са разполагали с възможността по чл. 9, ал. 1
от ЗЗД свободно да определят съдържанието им, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
При преценка дали тази уговорка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, следва да се съобразят конкретните данни по производството -
в този смисъл решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на
ВКС. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва (а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната
6
лихва) - решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II г. о.,
решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II г. о.; решение №
1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС; определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС и др.
По време на действие на процесния договор размерът на законната
лихва е 10.00 % /основният лихвен процент на БНБ + 10 пункта/, т.е.
първоначално уговорената възнаградителна лихва не надвишава трикратния и
двукратния размер на законната лихва. Аргумент в подкрепа на този извода
са и приетите, ал. 4 и, ал. 5 на чл. 19 ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., съгласно
които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в
договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Макар съгласно §
13 от ПЗР на ЗИДЗПК посоченото изменение да няма обратно действие и да
не се прилага за договори за потребителски кредити, предшестващи го,
същото би следвало да служи като ориентир относно размера на
възнаградителната лихва, надхвърлящ границите на добрите нрави,
респесктивно водещ до нищожност на клаузата. В процесния случай
уговорените в процесния договор възнаградителна лихва и законна лихва не
надхвърлят посочения размер, поради което няма как да се приеме, че същите
са нищожни.
По делото спорен е въпросът дали е настъпила предсрочна
изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. За разрешаването на този въпрос следва
да бъде съобразено приетото в т. 18 от TP № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит, при постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем, предсрочната
изискуемост настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването. Съдът
намира, че в случая са били налице основания за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита по следните съображения:
Нормата на чл. чл. 8 от договора за банков кредит, която безспорно
е обвързваща за страните, подписали договора, предвижда, че при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва определени съгласно
съдържанието на договора, то целият остатък от кредита става предсрочно
7
изискуем. Според заключението на вещото лице дадено в хода на
първоинстанционното производство, се установява, че вноските са заплащани
редовно до м. декември 28.02.2011 г., след което плащанията са нередовни и
недостатъчни за погасяване на дълга. Последната погасителна вноска е
постъпила на 07.11.2016 г., поради което са били налице предвидените
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съгласно
съдържанието на договора. В случая банката е упражнила надлежно това
право, като е връчила покана на кредитополучателя, солидарния длъжник и
двамата поръчители по кредита преди датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника, че предявените срещу
нея искове следва да се отхвърлят поради изтичане на срока предвиден в чл.
147 от ЗЗД. Посочената разпоредба предвижда, че отговорността на
поръчителя отпада, ако кредиторът не е предявил иск срещу длъжника след
изтичане на шест месеца от падежа на главното задължение. Шестмесечният
преклузивен срок по 147, ал. 1 от ЗЗД тече от момента, когато главното
задължение е станало изискуемо изцяло, а не от падежа на всяка отделна
анюитетна вноска; респективно тече от момента на настъпването на
предсрочната изискуемост на целия дълг /с достигането на волеизявлението
на кредитора за това до главния длъжник/. В настоящия случай предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила след изтичане на срока, който е
предвиден във връчената на 12.12.2016 г. нотариална покана и към този
момент главното задължение е станало изцяло изискуемо. След тази дата е
започнал да тече шестмесечният срок, в който кредиторът е следвало да
заведе иск срещу главния длъжник, за да запази поръчителството.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 03.04.2017
г. т. е. преди изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД/ТР №5 от 21.01.22г.,
т.д. №2019г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид гореизложеното, подадената въззивна жалба от на Й. Т. се
явява неоснователна, а подадената въззивна жалба от „О.Б.“ АД, като
основателна следва да бъде уважена.
Доколкото искът за дължимата главница е предявен за сумата от
3633.73 евро, то с оглед диспозитивното начало в процеса, не следва да бъде
съобразено заключението на вещото лице дадено в хода на въззивното
производство, че дължимата главница е в размер на 3767.85 евро.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение в частта, с която е
отхвърлен искът на „О.Б.“ АД за сумата над 2556 евро до пълният
претендиран размер от 3633.73 евро, представляваща дължима главница по
договор за банков кредит №Ф053-СВ/25.09.2008 г., сключен между „О.Б.“ АД
и В. Б. Я., както и за сумата над 54.50 евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.10.2015 г. до 19.12.2016 г. до пълния претендиран
размер от 322.34 евро следва да бъде отменено, а в останалата част като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
8
С оглед изхода на спора ответницата дължи на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца направените разноски съобразно уважената част от исковете,
а именно сумата от 150 лева, представляваща сторени разноски в хода на
заповедното производство, както и сумата от 320 лева, представляваща
сторени разноски в първоинстанционното производство.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца за
сторени разноски в проведените частни производства. В последното съдебно
заседание негов пълномощник твърди, че не се претендират разноски за
настоящата инстанция, поради което отправеното искане следва да бъде
съобразено от настоящия съдебен състав.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260056 от 14.06.2021 г., постановено по гр.
дело № 352/2019г. по описа на Районен съд- гр. С., в ЧАСТТА, с която
съдът е отхвърлил исковете на „О.Б.“ АД, ЕИК *********, гр. С. срещу Й. Б.
Т.- А., ЕГН********** от гр. С., ул. „Ц.С.“ №3, ет. 2, ап. 3, за признаване за
установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД съществуването на вземанията на ищеца към ответниците, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл. 417 от ГПК от 06.04.2017 г., постановена по ч. гр. д.
20863/2017 г. по описа на СРС, за сумата над 2556 евро до пълният
претендиран размер от 3633.73 евро, представляваща дължима главница по
договор за банков кредит Ф053-СВ/25.09.2008 г. от сключен между „О.Б.“ АД
и В. Б. Я., като кредитополучател и Й. Б. Т.- А. като поръчител, както и в
частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за сумата над 54.50 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.10.2015 г. до
19.12.2016г. до пълния претендиран размер от 322.34 евро, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по предявените исковете на
„О.Б.“ АД, ЕИК *********, гр. С. срещу Й. Б. Т.- А., ЕГН********** от гр.
С., ул. „Ц.С.“ №3, ет. 2, ап. 3, съществуването на вземанията на ищеца към
ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК от 06.04.2017 г.,
постановена по ч. гр. д. 20863/2017 г. по описа на СРС, за сумата над 2556
евро до пълният претендиран размер от 3633.73 евро, представляваща
дължима главница по договор за банков кредит Ф053-СВ/25.09.2008 г.,
сключен между „О.Б.“ АД и В. Б. Я. като кредитополучател и Й. Б. Т.- А. като
поръчител, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за
сумата над 54.50 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.10.2015 г. до 19.12.2016г. до пълния претендиран размер от 322.34 евро.
9
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Й. Б. Т.- А., ЕГН********** от гр. С., ул. „Ц.С.“ №3,
ет.2, ап.3 да заплати на О.Б.“ АД, ЕИК *********, гр. С. сумата от 470 лева,
представляваща сторени разноски в хода на исковото и заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10