№ 214
гр. Разград , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА С. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20203330101751 по описа за 2020 година
Депозирана е искова молба от „МАГ“ ООД, с която молят съда на основание чл. 86 ЗЗД да
осъди „Биокомпост БГ“ ЕООД да им заплати сумата от 14437.83 лева, представляваща
законната лихва за периода от 13.01.2017 до 13.01.2020г. върху присъдената вече в тяхна
полза главница от 47 423.52 лева съгласно Решение № 28/19.12.2018г. на ОС-Разград.
Претендират и за разноските. С допълнителна молба оттегля иска си за размера над
12903.26лв. до 14437.83лв. Сумата от 12903.26лв. е сбор от обезщетенията за периода
13.01.17г.-29.07.19г. от 12224.73лв., и 678.53лв. за периода 29.07.19г.-13.01.20г.
Твърдят, че са предявили срещу ответника искове пред Окръжен Съд - Разград за реално
изпълнение по договор за изработка на съоръжения от 09.04.2015г., по които било
образувано т.д.№ 40/2017г. По делото не е предявявана претенция за присъждане на
законната лихва връху претендираните суми - обект на иска. С решение от 19.12.2018г.
Окръжен Съд - Разград /стр. 9 от решението/ призна за дължима от „Биокомпост БГ“ ЕООД
на ищеца сумата от 47423,52лв., от момента на възникване на това задължение за плащане,
т.е от 14.08.2015г.
Със сила на присъдено нещо между страните е установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 47 423.52 лева. Изискуемостта на законната лихва върху присъденото в полза на
ищеца вземане е от 14.08.2015г. Доколкото предмет на развилото се исковото производство
не е била съединена акцесорна претенция към главната такава, то липсват пречки това да
бъде сторено и тази претенция да бъде защитена от страна на ищеца в отделно исково
производство. Претенцията на ищеца по този иск е за законната лихва върху присъденото му
вземане, считано от 13.01.2017 до 13.01.2020г. в размер на 14 437.83 лева.
1
Представя: Искова молба по т.д.№ 40/2017г. на РОС; Решение № 28/19.12.2018г. на РОС;
Решение № 190/26.07.2019г. на ВАпС; Калкулация за дължимата законна лихва;
Ответникът БИОКОМПОСТ ЕООД счита иска за недопустим и неоснователен.Искът е
недопустим, защото е предявен от лице, което не е активно легитимирано да го предяви.
Видно от Уведомление за извършена цесия носител на авото да претендира сумата е ПК
„Старт-93" ,ЕИК *********. Макар посочената там сума да е 14 740,47лв., от приложената
към настоящия отговор кореспонденция
Претенцията е и неоснователна. Фактическата обстановка е непълна, а правните изводи
погрешни.Ищецът твърди ,че изискуемостта на главното вземане от 47 432 лв. била
определена в Решението на Разградски окръжен съд на стр.9 . В този абзац, обаче в който е
посочена конкретната дата, съдът анализира договореното в чл.3- кога е следвало да се плати
от ответника, при изпълнение на поетите задължения от ищеца .След като е неизправната
страна и няма фактурирана доставка, ищецът няма как да черпи права от договор, който не е
изпълнил и се е наложило друг да изпълнява вместо него. В мотивите към осъдителния
диспозитив за сумата 47 432лв. РОС посочва, че последните три доставки е следвало да се
осъществят на 13.07.2018г./стр.2/. Това е фиксирано и в Решение №190 от 26.07.2019г. на
ВАС на стр.8 абз.2/средата/. След като на тази имено дата 13.07.2018г. /според обвързващата
ни сила на съдебния акт/ страните са имали уговорка на ответника да се доставят три от
съоръженията, няма как преди нея да е налице задължение за плащане. На стр.9 е посочено,
че това ще трябва да настъпи 10 дни след получаване на стоката, т.е. най-рано на
23.07.2018г.,ако бяха доставили съоръженията.
Предвид изложеното по-горе считат, че най-ранната дата, от която би могло изобщо да се
претендира законна лихва за забава е 23.07.2018г., а края на периода - 29.07.2019г., тъй като
тогава са превели 32 969лв. на ищеца.
На следващо място ответникът твърди, че няма как да е изпаднал в забава , след като е
спорно главното задължение.При наличието на висящ процес за главното вземане не само
давност не тече между страните.След влизане на решението в сила , / с което е определен
вече размера на главницата/ започва да тече нова пет годишна давност /чл. 117 ЗЗД /и тогава
изпадат в забава. Ако ищецът е смятал да претендира лихва и за времето от подаване на
исковата молба, до влизане на решението в сила, то той е можел да стори това с обективно
съединяване на претенциите. Като не е сторил това, за периода/докато спора е висящ, сега
не може да претендира лихва за забава.
Ищецът некоректно е определил в исковата молба процесния период от 13.01.2017г. до
13.01.2020г., тъй като не е посочил, че непосредствено след влизане в сила на решението
ответникът е заплатил по сметката на ищеца сумата 32 969,59лв. На 29.07.2019г. след
запознаване с решението на АС- Варна и присъденото за деловодни разноски е извършено
прихващане на дължимите между страните суми. Макар и ищецът умишлено да е избягнал
2
получаването на Уведомлението за прихващане, то в основанието на платежното нареждане
изрично е посочено прихващането и сумата е получена по сметката на ищеца.
Предвид на това ответникът счита, че лихви за забава не се дължат , тъй като няма как да
изпълни нещо, което е неопределено, неизвестно. Преди влизане в сила на съдебно решение
по спорното главно задължение, няма как да е в забава.По отношение на падежа на
плащането на задължението по договора , между страните важи постановеното от двата съда
за датата на последната доставка - а имено десет дни след 13.07.2018г.
По време на висящността на спора за главницата давност между страните не тече, а лихвата
е следвало да се претендира в условията на обективно съединяване. Този извод ищецът
подкрепя с разпоредбата на чл.117 ЗЗД, че при съдебно определяне на паричното
задължение започва да тече нова давност.
В условията на евентуалност считат, че лихва за забава може да се претендира най-много за
периода 23.07.2018г.-29.07.2019г. в размер на 4901,36лв.
По делото е конституирано като трето лице –помагач ППК Старт-93 с.Караманово, което
твърди следните факти:
На 23.12.2019г. А.А., действащ за ответника „Биокомпост БГ“ ЕООД е изпратил до
кооперацията уведомление - изявление за прихващане за насрещно дължими суми по чл.103
и чл.104 ЗЗД, което се отнася за прихващане на взаимни насрещни вземания, присъдени по
водени помежду им дела. С това изявление ответникът прихванал и кани кооперацията да
доплати дължим остатък до 10 дни в размер на 14 740,74 лева по личната сметка на А.А.
поради преустановяване на търговската дейност на „Биокомпост БГ“ ЕООД.
Поради некоректност на А.А. и на ищеца „МАР‘ ЕООД на 27.12.2019г. кооперацията
подписала договор за цесия с ищеца, по силата на която придобила от ищеца вземане, равно
на това, за което била поканена от ответника, а именно в размер на 14 740,74 лева от суми,
които са ефективно присъдени в полза на ищеца по дело, което е водено между него и
ответника. Въз основа на придобитото еквивалентно вземане направили на свой ред
изявление за прихващане спрямо ответника с цел изчистване на задълженията към него и
дългът да остане към ищеца. Но ответникът не признал това прихващане защото не признал
извършената между тях и ищеца цесия. С мейл на 03.01.2020г. от адв. В., който
представлява ответника им било заявено, че са заплатили към ищеца всички суми и не
дължат нищо. Освен това на 0.01.2020г.същият адвокат ги уведомява, че срещу
кооперацията ще бъде образувано изп.дело.
След като установили, че ответникът е заплатил на ищеца суми по постановеното между тях
решение не заплатили стойността на цесията им с ищеца от 27.12.2019г., именно защото им
станало известно че не са придобили това, което са искали, а именно присъдените по делото
суми. На 10.01.2020г. с ищеца подписали споразумение, с което развалили сключената
3
цесия.
Ищецът ги уведомил, че в този случай ще наложи и наложил запор върху сумата, която
дължат на ответника. На 17.01.2010г. с изх. № 971 на кооперацията бил наложен запор за
сумата от 14 437,83 лв. от ЧСИ Георги Стоянов по искане на ищеца. Налагането на запора ги
възпрепятства да платят тази сума на ответника, а доколкото му дължали 14740,74 лева, то
му заплатили на 21.01.2020г. разликата 425.53 лева - по личната сметка на А.А., както им
било указано от ответника.
В известност са за делото от самото начало. Ищецът се свързал с тях и обяснил, че по делото
ответникът отново злоупотребява за да не плати това, което дължи и се позовава, че цесията,
която оспорвал помежду им вече е породила действие. Затова поискал от тях съдействие да
уведомят ответника, че цесията помежду ни е развалена въпреки, че ответникът е пределно
наясно с това.
Предвид на това считат, че предявеният от ищеца иск е допустим и основателен защото
вземането, което е предмет на иска не е прехвърлено ефективно в полза на кооперацията.
Цесията била подписана под отлагателно условие, което не се сбъднало, защото не са
платили. Същата цесия се отнасяла до ефективно присъдените в полза на ищеца суми по
цитирания в договора изпълнителен лист, а не до други суми извън тях.
Освен това с ищеца развалили без каквито и да са последици така подписаната цесия
именно защото ответникът възразил, че е платил и не дължи на ищеца. Въпреки това, ако за
съда съществува и най-малко съмнение, отново с това становище правят изрично
уведомление до ответника за това, че цесията от 27.12.2019г. между тях и ищеца не е
породила ефект, т. е. че никакви вземания на МАГ ЕООД не са ефективно прехвърлени на
нас и се намират в патримониума на неговия собственик, а именно МАГ ЕООД.
Ответникът не може да налага на трети страни съдържанието на техните отношения. От
уведомлението на МАГ до ответника е видно, че прехвърлените вземания касаят само и
единствено сумите, които са присъдени по решение № 19.12.2018г. по търговско дело №
40/2017. по описа на Окръжен Съд - Разград, а именно: сумата от 47 740, 74 лева и разноски
от 4 261,52 лева. Т. е. тези суми изрично са цитирани в уведомлението за цесия от МАГ до
ответника, не били признати от последния защото той е платил на МАГ и затова развалили
цесията.
Поддържа искането на ищеца да се допусне извършване на счетоводна експертиза в
счетоводството на МАГ и нашето, която да установи дали цесия от 27.12.2019г. е
осчетоводена и дали по нея са извършени каквито и да са разплащания. С това ще се
установи, че същата като непородила действие не е намерила счетоводно отражение.
Предоставя на съда ако съдът прецени, че предмет на цесията от 27.12.2019г. са процесиите
вземания, то като частен правоприемник претендира ответника да бъде осъден да им
4
заплати предявените искови суми.
Същевременно правят и възражение за прихващане под условие, че вземането им бъде
признато в този исков процес, с горепосочения си дълг спрямо ответника Биокомпост в
размер на 14 437,83 лева /индивидуализиран в писмото на ответника до тях от 23.12.2019г./,
по който ищецът наложи запор чрез ЧСИ Георги Стоянов, по изп. дело № 20209120400044.
На основание чл. 104 ЗЗД такова прихващане може да се направи под условие и такова
прихващане поражда действие от деня, в който прихващането е могло да се извърши - а това
е от деня на цесията от 27.12.2019г.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателста, съдът установи следната
фактическа обстановка:Маг ЕООД и Биокомпост БГ ЕООД са сключили договор за
изработка на съоръжения на 09.04.15г., като ответникът е действал от своя страна като
изпълнител, ангажиран от третото лице-помагач ПК Старт 93 с.Караманово с цел
изграждане на инсталация за компостиране на биоразградими отпадъци, като общото
уговорено плащане е 333024лв. с ДДС. Ответникът е заплатил на ищеца авансово 194
184лв., като финалното плащане е уговорено до 14.08.2015г. Поради липсата на плащане
между същите страните е бил наличен търговски спор, предмет на т.д.№40/2017г. С решение
№ 28/19.12.19г. ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 47423.52лв. по
договора, като искът до размера на 138840лв. е отхвърлен поради извършено прихващане, за
сумата от 119148лв. е отхвърлен като неоснователен. Решението е потвърдено от АС-Варна.
Първата инстанция е присъдила ищеца да заплати на ответника разноски от 9115.45лв., а
втората инстанция още 9600лв. или общо 18715.45лв.
На 29.07.19г. ответникът е извършил извънсъдебно прихващане на сумата от
51685.04лв./присъдена сума от 47423.52лв. и разноски от 4261.52лв./ с присъдените му по
делото разноски на две инстанции в общ размер от 18715.45лв., като остатъкът от
32969.59лв. е превел по банков път на ищеца на същата дата-29.07.19г., за което е
представил платежно нареждане.
На 27.12.19г. ищецът е цедирал вземането си към ответника за сумата от 14740.74лв.,
произтичащо от присъдената главница и разноски общо от 51685.04лв. на ПК Старт-93. С
последващо споразумение от 10.01.20г. към договора за цесия страните са се споразумели,
че договорът за цесия не е породил правно действие и е развален.
Ответникът е приложил уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД за извършената цесия, от което не
може да се установи датата, на която е уведомен за цесията От приложената по делото
електронна кореспонденция между страните от 20.01.20г. може да се заключи че към тази
дата ответникът е бил уведомен за цесията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за
основателни и доказани. Не се спори по делото, че между страните е имало сключен договор
за изработка от 09.04.2015г., по който ответникът е неизправна страна, тъй като не е платил
5
цялото уговорено възнаграждение. Задълженията на ответника към ищеца са били предмет
на д.т.№40/2017г. на РОС, където ищецът е предявил два осъдителни иска за 138840лв.
неплатен остатък и 119148лв. за монтаж. По повод на този договор съдът е установил
задължения към ищеца от 138840лв., като с оглед направено прихващане от ответника с
негово вземане за 91416.48лв. е осъдил ответника само на сумата от 47423.52лв. По тази
искова претенция съдът е установил забавата на ответника, считано от 14.08.2015г. В
исковата си молба ищецът не е претендирал обезщетение за забава и такова не му е
присъждано. Следователно за ищеца не съществува правна пречка да претендира
обезщетение за забава от неизпълнението на паричното задължение. Това обезщетение
възниква само при поискване по съдебен ред, чрез самостоятелен иск за обезщетение от
вредите за забава или като последица от уважаването на иск за главницата, като законната
лихва е базата, върху която се определя обезщетението за забава Ищецът е имал ликвидно и
изискуемо вземане към ответника още на 14.08.15г., от когато същият дължи и обезщетение
за забавеното плащане. След направено извънсъдебно прихващане ответникът е платил
остатъка от 32969.59лв. на 29.07.2019г . Тъй като се претендира обезщетение за забава за
периода 13.01.17г.-13.01.20г. съдът дължи произнасяне за този период, при съобразяване на
направеното плащане. Основата, върху която следва да се изчислява обезщетението за
забава е 47423.52лв. Обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода
13.01.17г.-29.07.19г. при главница от 47423.52лв. е в размер на 12224.73лв. Разликата между
присъдената /47723.52лв./ и платената /32969.59лв./ суми в размер на 14453.93лв. се явява
базата, върху която следва да се определи обезщетението за забава за периода от 29.07.19г.
до 13.01.20г., при преценка на действието на направеното извънсъдебно прихващане от
страна на ответника на вземането си за разноски по гр.д.№40/17г. с присъдените по него
суми и разноски в полза на ищеца.
За да се породи правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на две
насрещни, изискуеми и ликвидни вземания е необходимо отправяне на изявление за
прихващане съгласно чл. 104, ал.І, предл. първо ЗЗД, от който момент насрещните вземания
се считат погасени. Извънсъдебното прихващане, за разлика от съдебното, изисква
изискуемост и ликвидност на насрещното вземане /за разноски/. Безспорно вземането за
разноски е ликвидно /съществуващо в правния мир и определено по размер./. Същото обаче
не е било изискуемо към момента на извършване на съдебното прихващане. Въпросът
относно разноските за въззивната инстанция не е окончателно разрешен, тъй като съгласно
разпоредбите на чл.78 и чл.81 ГПК същият зависи от изхода на материалноправния спор
между страните.
Първоинстанционното решение в частта за разноските от 9115.45лв. е влязло в сила към
датата на плащане, като вземането на ответника за разноски е било ликвидно и изискуемо и
последният е могъл да направи извънсъдебно прихващане. Следователно за периода
29.07.19г.-03.09.19г. ответникът дължи обезщетение за забава върху сумата от 5338.58лв.,
явяваща се разликата между 14453.93лв. и 9115.45лв.
6
Вземането за разноски пред въззивната инстанция от 9600лв. към 29.07.19г. не е било
изискуемо. Същото е станало такова едва след влизане на решението в сила на 03.09.19г.
Тогава ответникът е могъл да направи извънсъдебно прихващане. В случая е релеванто дали
уведомлението за извършеното извънсъдебно прихващане и достигнало до ищеца. В
становището си по отговора на ответника, ищецът заявява, че е бил известен за извършеното
на 29.07.19г. извънсъдебно прихващане, което обаче ищецът не приема за действително,
поради липсата на изискуемост на задължението за разноски. Предвид на това ответникът е
отправил до него ново изявление за прихващане на 17.01.2020г. Следователно съдът намира,
че ищецът е уведомен за извършеното прихващане от 29.07.19г., поради което същото е
породило действие за вземането за разноски пред първата инстанция в размер на 9115.45лв.
По отношение на все още неизискуемото вземане за разноски от 9600лв. ищецът е уведомен
за стореното прихващане на 17.01.20г., т.е. след предявяването на иска. Липсата на
действително извънсъдебно прихващане и погасяване на двете насрещни вземания до
размера на по-малкото обосновава претенцията за забава на ищеца за периода 03.09.19г.-
13.01.20г. върху остатъчната главница от 5338.58лв. Общо за периода 29.07.19г.-13.01.20г.
на база 5338.58лв. дължимото обезщетение за забава възлиза на 250.62лв.. За разликата над
250.62лв. до 678.53лв. претенцията е неоснователна.
Относно извършената цесия на вземането на ищеца към ответника в полза на третото лице-
помагач с дата 27.12.19г., съдът намира, че същата не е породила действие спрямо третото
лице, тъй като кредиторът не е уведомил длъжника за извършването й по надлежния ред.
Към приложеното по делото уведомление за извършената цесия липсват доказателства
същото да е достигнало до знанието на длъжника-ответник. От приложената по делото
електронна кореспонденция между пълномощниците на двете страни може да се заключи,
че към 20.01.2020г. длъжникът вече е бил известен за цесията от 27.12.20г. Договорът за
цесия впоследствие е развален от страните по него /на 10.01.2020г./, поради което третото
лице-помагач няма вземане към ответника. За развалянето на договора за цесия ответникът
отново не е бил известен, преди предявяването на настоящия иск, но с оглед липсата на
извършени плащания от него, този факт не оказва влияние върху крайния извод за
дължимост на обезщетението за забава.
Ищецът е направил разноски от 1680лв. С оглед частичната основателност на иска,
ответникът дължи разноски частично до размера на 1624.29лв..
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА БИОКОМПОСТ БГ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на МАГ ООД, ЕИК
*********, гр.Разград сумата от 12475.35лв. /дванадесет хиляди четиристотин седемдесет и
7
пет лева и тридесет и пет стотинки/ обезщетение за забава за периода 13.01.2017г.-
13.01.2020г. КАТО ОТХВЪВРЯ иска за сумата над 1245.35лв. да предявеният размер от
12903.26лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1751/2020г. по описа на РРС за претендирано
обезщетение за забава за периода 13.01.2017г.-13.01.2020г. за разликата над 12903.26лв. до
първоначално предявеният размер от 14437.83лв., поради ОТТЕГЛЯНЕ на иска.
ОСЪЖДА БИОКОМПОСТ БГ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на МАГ ООД, ЕИК
********* сумата 1624.29лв./ хиляда шестстотин двадесет и четири лева и двадесет и девет
стотинки/ съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач ПК“Старт-93“
Караманово.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8