Номер 17915.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20204001000223 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 35/26.02.2020 г., постановено по т. д. № 112/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Плевен е признато за установено на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, че А. И. Х. , ЕГН *********** от гр. Плевен, ул. „********** дължи на „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, със
съдебен адрес: гр. София , бул. „******* по силата на договор за ипотечен кредит от
21.08.2007 г. и допълнителни споразумения към него от 24.10.2013 г. и от 23.09.2014 г.
сумите, за които е издадена Заповед № 5144/04.11.2016 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист №
6304/08.11.2016 г. по ч. гр. д. № 7825/2016 г. по описа на Районен съд - Плевен, които суми
са както следва: главница - 26 248.82 лв.; договорна (възнаградителна) лихва – 5 167.23 лв.
за периода 05.09.2014 г. -18.10.2016 г.; санкционна лихва – 57.47 лв. за периода 15.04.2015 г.
- 18.10.2016 г.; заемни такси - 1 784.66 лв., както и законната лихва върху главницата,
считано от 19.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението. С решението е
осъдена ************* от гр. Плевен да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София сумата
1 561.53 лв., представляваща част от разноските, направени от ищеца в заповедното
производство, съразмерна с уважения спрямо този ответник иск, както и сумата 965.16 лв.,
представляваща част от направените от ищеца в исковото производство деловодни разноски,
1
съразмерна с уважения спрямо този ответник иск. Със същото решение е отхвърлен, като
недоказан предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, със съдебен адрес: гр. София , бул. „******* срещу А.
Г. Х. , ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. „********** иск на основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за признаване за установено, че А. Г. Х. дължи на „Банка ДСК“
ЕАД по силата на договор за ипотечен кредит от 21.08.2007 г. и допълнителни споразумения
към него от 24.10.2013 г. и от 23.09.2014 г. сумите, за които е издадена Заповед №
5144/04.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист № 6304/08.11.2016 г. по ч. гр. д.№ 7825/ 2016 г. по описа на
Районен съд – Плевен, които суми са, както следва: главница - 8 749.60 лв.; договорна лихва
– 1 722.41 лв. за периода 05.09.2014 г. - 18.10.2016 г.; санкционна лихва – 19.16 лв. за
периода 15.04.2015 г. - 18.10.2016 г.; заемни такси 594.89 лв., както и законната лихва върху
главницата, считано от 19.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, представлявана от *************
– главен изпълнителен директор и Д. Н. Н. - изпълнителен директор, съд. адрес: гр. София,
бул. „*******, чрез юриск. С. П. против Решение № 35/26.02.2020 год., постановено по т. д.
№ 112/2019 г. по описа на Окръжен съд - Плевен.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е
неправилно, незаконосъобразно и непълно. Излага се, че тежестта на доказване за
твърденият от втората ответница отказ от наследство била нейна и тъй като тя не била
оспорила исковата молба, не била представила вписан отказ от наследството, оставено от
баща й, искът следвало да бъде уважен съобразно приспадащата й се част от наследството.
На следващо място се излага, че, доколкото тази ответница в хода на процеса била
навършила пълнолетие, съдът бил осъществил производство по чл. 51 от ЗН, но в
последствие не се бил произнесъл по този въпрос с оглед нейното бездействие. Това водело
до извода, че съдът неправилно формирал правния си извод, че не било установено дали
ответницата А. Х. е приела или се е отказала от наследството от баща си Г. Х. и доколкото
от този извод зависело понататъчното развитие на процеса, а именно възможността на
банката да предяви цялото си вземане по отношение на първата ответница, то решението
било неправилно и незаконосъобразно.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да
се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск и по отношение на А. Г. Х. .
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. И. Х. ,
ЕГН *********** и А. Г. Х. ********** и двете с адрес: гр. Плевен, ул. „**********.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
2
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 112/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен
е образувано въз основа на предявен от „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София против А. И. Х. и А.
Г. Х. , чрез нейната майка и законна представителка А. И. Х. и двете от гр. Плевен, иск да се
признае за установено че ответниците дължат на ищеца сумите в общ размер на 44 344.24
лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
19.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането и присъдените съдебни разноски по
заповедното производство.
В исковата молба се излага, че на 21.08.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София и
Г. Х. Х. и А. И. Х. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката
предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в размер на 35 000 лв. със срок на
издължаване на кредита от 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване – 22.08.2007
г., а кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви в сроковете и при условията на договора. Излага се още, че съгласно чл. 7 от договора
била уговорена годишна лихва в размер на сбора на БЛП на „Банка ДСК“ ЕАД за този вид
кредит (към датата на сключване на договора – 3.69 %) плюс стандартна надбавка от 3.60
пункта, намалена с отстъпка от 0.5 пункта, или лихвен процент по кредита общо – 6.79 %,
както и такси, съгласно действаща тарифа. Излага се, че на 24.07.2013 г. един от
кредитополучателите Г. Х. Х. починал, видно от Акт за смърт № 1003/25.07.2013 г. на
Община Плевен. Излага се, че съгласно т. 20.1 от ОУ към договора и Допълнителното
споразумение от 24.10.2013 г., както и т. 21.1 от ОУ по Допълнителното споразумение от
23.09.2014 г. при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорна
лихва, увеличена с 3 процентни пункта, като при забава в плащанията над 90 дни, кредитът
става предсрочно изискуем, като от този момент до предявяване на молба за събиране на
кредита по съдебен ред, остатъка от кредита, представляващ главница, се олихвява с
договореният лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни
пункт съгласно т. 20.2, раздел VII от ОУ към договора и Допълнителното споразумение от
24.10.2013 г., както и т. 21.2 от ОУ по Допълнителното споразумение от 23.09.2014 г. С
Допълнително споразумение от 24.10.2013 г. страните констатирали, че към датата на
сключване на споразумението задълженията на кредитополучателите по договора за кредит
били в общ размер на 36 208.07 лв., от които 34 692.77 лв. – редовна главница и 1 190.60 лв.
– редовна лихва, 125.93 лв. – наказателна лихва, 138.77 лв. – заемна такса и 600 лв. – такса
изискуемост, като страните се споразумели за въвеждане на гратисен период за издължаване
на главницата по кредита от 6 месеца, без да се променя крайният срок за издължаването му,
като в същия срок кредитополучателят да заплаща и само част от дължимата месечна лихва
в размер на 50 %. Страните се договорили, че непогасената част от начислената лихва се
капитализира към остатъка от главницата на първия работен ден, следващ последната
3
падежна дата на гратисния период, а дължимата към онзи момент редовна лихва в размер на
731.17 лв. остава дължима за бъдещ период и ще се изплаща в следващите 36 месеца.
Уговорили, че към датата на подписването на споразумението, дължимата лихва по кредита
е в общ размер от 9.29 %. С Допълнително споразумение от 23.09.2014 г. страните
констатирали, че към датата на сключване на споразумението задълженията на
кредитополучателите по договора за кредит били в общ размер на 38 063.47 лв., от които 35
731.58 лв. – редовна главница и 1 456.69 лв. – редовна лихва, 1.11 лв. – наказателна лихва,
874.09 лв. – заемна такса, като страните се споразумели за въвеждане на гратисен период за
издължаване на главницата по кредита от 6 месеца, без да се променя крайният срок за
издължаването му, като в същия срок кредитополучателят да заплаща и само част от
дължимата месечна лихва в размер на 50 %. Страните се договорили, че непогасената част
от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на първия работен ден,
следващ последната падежна дата на гратисния период, а дължимата към онзи момент
редовна лихва в размер на 1 281.50 лв. остава дължима за бъдещ период и ще се изплаща в
следващите 36 месеца. Уговорили, че към датата на подписването на споразумението,
дължимата лихва по кредита е в общ размер от 9.29 %. Твърди се, че кредитополучателите
преустановили редовното обслужване на кредитното задължение, считано от м. април 2015
г. Съгласно договорът за ипотечен кредит и допълнителните споразумения към него,
кредитополучателите поели задължение, че кредитът се погасява с месечни вноски,
дължими на падежната дата, като месечните погасителни вноски включват главница и
лихва. Съгласно т. 20.2, раздел VII от ОУ към договора и Допълнителното споразумение от
24.10.2013 г., както и т. 21.2 от ОУ по Допълнителното споразумение от 23.09.2014 г. при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихви над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Твърди се, че съгласно горното
била допусната забава в плащанията над 90 дни, поради което възникнало договореното
потестативно право на банката да обяви вземането си по договора за кредит за предсрочно
изискуемо, което било упражнено с нотариална покана чрез Нотариус С. И., рег. № 516 на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Плевен, том II, рег. №
6353/18.08.2016 г., връчена на 21.09.2016 г. – лично на адресата, както и такава за получена
от същия адресат за наследниците на Г. Х. Х. – А. Г. Х. , ЕГН ********** и Ф. Г. Х., ЕГН
**********. Излага се, че съгласно Удостоверение № 3625/30.09.2014 г. на Районен съд –
Плевен, Ф. Г. Х. се е отказал от наследството на Г. Х. Х.. Банката излага, че предвид на
горното кредитът бил отнесен като предсрочно изискуем към 13.10.2016 г. към която дата не
били погасени 18 бр. погасителни вноски, подробно описани в исковата молба. Излага се, че
на 19.10.2016 г. ищецът депозирал пред Районен съд – Плевен заявление за издаване заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист. Към датата на
подаване на заявлението непогасените вноски по кредита били както следва: главница - 34
998.42 лв.; договорна (възнаградителна) лихва – 6 889.64 лв. за периода 05.09.2014 г. -
18.10.2016 г.; санкционна лихва – 76.63 лв. за периода 15.04.2015 г. - 18.10.2016 г.; заемни
такси - 2 379.55 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2016 г. до
окончателното погасяване на задължението. Образувано било ч. гр. д. № 7825/2016 г. по
4
описа на Районен съд – Плевен, по което били издадени заповед за изпълнение №
5144/04.11.2016 г. и изпълнителен лист за посочената сума. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца бил
налице правен интерес да предяви настоящия иск.
Прави се искане да бъде прието за установено, че ответниците дължат на ищеца
сумите, както следва: по отношение на А. И. Х. : главница - 26 248.82 лв.; договорна
(възнаградителна) лихва – 5 167.23 лв. за периода 05.09.2014 г. -18.10.2016 г.; санкционна
лихва – 57.47 лв. за периода 15.04.2015 г. - 18.10.2016 г.; заемни такси - 1 784.66 лв., както и
законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2016 г. до окончателното погасяване на
задължението; по отношение на А. Г. Х. : главница - 8 749.60 лв.; договорна лихва – 1
722.41 лв. за периода 05.09.2014 г. - 18.10.2016 г.; санкционна лихва – 19.16 лв. за периода
15.04.2015 г. - 18.10.2016 г.; заемни такси 594.89 лв., както и законната лихва върху
главницата, считано от 19.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението и
присъдените съдебни разноски по заповедното производство, за които са издадени заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7825/2016 г. по описа на
Районен съд – Плевен.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от А.
И. Х. и А. Г. Х. , чрез нейната майка и законна представителка А. И. Х. и двете от гр.
Плевен, в който ответниците не оспорват предявените искове, като се заявява единствено, че
А. Г. Х. се е отказва от наследството на баща си – Г. Х. Х.. Изявлението на А. Г. Х. е
направено при липса на представителна власт и в последствие въпреки дадената й
възможност не е потвърдено.
Постъпила е допълнителна искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, чрез
юриск. С. С.. В същата се излага, че оспорват да е извършен валиден отказ от наследство от
непълнолетната А. Г. Х. .
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор от А. И. Х. и А.
Г. Х. , чрез нейната майка и законна представителка А. И. Х. и двете от гр. Плевен.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.08.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София и Г. Х. Х. и А. И. Х. е сключен
договор за ипотечен кредит, по силата на който банката предоставила на
кредитополучателите кредитен лимит в размер на 35 000 лв. със срок на издължаване на
кредита от 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване – 22.08.2007 г., а
кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви
в сроковете и при условията на договора.
Съгласно чл. 7 от договора била уговорена годишна лихва в размер на сбора на БЛП
на „Банка ДСК“ ЕАД за този вид кредит (към датата на сключване на договора – 3.69 %)
плюс стандартна надбавка от 3.60 пункта, намалена с отстъпка от 0.5 пункта, или лихвен
5
процент по кредита общо – 6.79 %, както и такси, съгласно действаща тарифа (чл. 12 от
договора).
Съгласно т. 20.1 към ОУ на договора и Допълнителното споразумение от 24.10.2013
г., както и т. 21.1 от ОУ по Допълнителното споразумение от 23.09.2014 г. при забава на
плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорна лихва, увеличена с 3
процентни пункта, като при забава в плащанията над 90 дни, кредитът става предсрочно
изискуем, като от този момент до предявяване на молба за събиране на кредита по съдебен
ред, остатъка от кредита, представляващ главница, се олихвява с договореният лихвен
процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункт съгласно т. 20.2,
раздел VII от ОУ към договора и Допълнителното споразумение от 24.10.2013 г., както и т.
21.2 от ОУ по Допълнителното споразумение от 23.09.2014 г.
Видно от Препис-извлечение от Акт за смърт № 1003/25.07.2013 г. на Община Плевен
на 24.07.2013 г. един от кредитополучателите Г. Х. Х. е починал.
На 24.10.2013 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София (кредитор) и А. И. Х.
(кредитополучател) е подписано Допълнително споразумение от 24.10.2013 г., с което
страните констатирали, че към датата на сключване на споразумението задълженията на
кредитополучателите по договора за кредит били в общ размер на 36 208.07 лв., от които 34
692.77 лв. – редовна главница и 1 190.60 лв. – редовна лихва, 125.93 лв. – наказателна лихва,
138.77 лв. – заемна такса и 600 лв. – такса изискуемост, като страните се споразумели за
въвеждане на гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца, без да
се променя крайният срок за издължаването му, като в същия срок кредитополучателят да
заплаща и само част от дължимата месечна лихва в размер на 50 %. Страните се договорили,
че непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на
първия работен ден, следващ последната падежна дата на гратисния период, а дължимата
към онзи момент редовна лихва в размер на 731.17 лв. остава дължима за бъдещ период и ще
се изплаща в следващите 36 месеца. Уговорили, че към датата на подписването на
споразумението, дължимата лихва по кредита е в общ размер от 9.29 %.
На 23.09.2014 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София (кредитор) и А. И. Х. и А. Г. Х.
, чрез нейната майка и законна представителка А. И. Х. (кредитополучатели) е подписано
Допълнително споразумение от 23.09.2014 г., с което страните констатирали, че към датата
на сключване на споразумението задълженията на кредитополучателите по договора за
кредит били в общ размер на 38 063.47 лв., от които 35 731.58 лв. – редовна главница и 1
456.69 лв. – редовна лихва, 1.11 лв. – наказателна лихва, 874.09 лв. – заемна такса, като
страните се споразумели за въвеждане на гратисен период за издължаване на главницата по
кредита от 6 месеца, без да се променя крайният срок за издължаването му, като в същия
срок кредитополучателят да заплаща и само част от дължимата месечна лихва в размер на 50
%. Страните се договорили, че непогасената част от начислената лихва се капитализира към
6
остатъка от главницата на първия работен ден, следващ последната падежна дата на
гратисния период, а дължимата към онзи момент редовна лихва в размер на 1 281.50 лв.
остава дължима за бъдещ период и ще се изплаща в следващите 36 месеца. Уговорили, че
към датата на подписването на споразумението, дължимата лихва по кредита е в общ размер
от 9.29 %.
С нотариална покана с рег. № 6353, акт № 180, том ІI от 18.08.2016 г. на нотариус С.
И., рег. № 516 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Плевен, връчени
на длъжниците на 21.09.2016 г. същите били уведомени, че поради забава в погасяване на
задълженията по кредита, същият е обявен за предсрочно изискуем, като длъжниците са
предупредени, че банката ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред.
На 19.10.2016 г. от „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по отношение на А. И. Х. : главница - 26 248.82
лв.; договорна (възнаградителна) лихва – 5 167.23 лв. за периода 05.09.2014 г. -18.10.2016 г.;
санкционна лихва – 57.47 лв. за периода 15.04.2015 г. - 18.10.2016 г.; заемни такси - 1 784.66
лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2016 г. до окончателното
погасяване на задължението; по отношение на А. Г. Х. : главница - 8 749.60 лв.; договорна
лихва – 1 722.41 лв. за периода 05.09.2014 г. - 18.10.2016 г.; санкционна лихва – 19.16 лв. за
периода 15.04.2015 г. - 18.10.2016 г.; заемни такси 594.89 лв., както и законната лихва върху
главницата, считано от 19.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението,
дължими по Договор за кредит от 21.08.2007 г. и Допълнителни споразумения от 24.10.2013
г. и 23.09.2014 г. За заплащането на посочените суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5144/04.11.2016 г. и
изпълнителен лист от 08.11.2016 г. по ч. гр. д. № 7825/2016 г. по описа на Районен съд –
Плевен.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК.
Не е спорно, че кредитополучателите са преустановили редовното обслужване на
кредитното задължение, считано от м. април 2015 г.
От заключението на допуснатата и изслушана допълнителна съдебно - икономическа
експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че
сумата по процесния договор за ипотечен кредит от 21.08.2007 г. в размер на 35 000 лв. е
преведена по сметката на А. И. Х. на 22.08.2007 г. Вещото лице дава заключение, че
заплатените суми от ответниците по кредита са в общ размер на 22 288.81 лв., с които е
погасена главница от 308.81 лв., договорна (редовна) лихва - 20 205.42 лв., 0.54 лв.
санкционна лихва, отсрочени лихви - 45 лв., 1 500 лв. такса управление, 229.04 лв.
застрахователни премии. Последното плащане било извършено на 16.03.2015 г., след тази
дата няма постъпили суми по кредита. Заключава се, че кредитът е обслужван редовно до
15.03.2015 г., като считано от 13.10.2016 г. е обявена предсрочна изискуемост, поради забава
7
в плащанията на вноски от 15.04.2015 г. до 15.09.2016 г. - общо 18 месечни вноски (забава с
553 дни общо), подробно описани. Дава заключение, че общият размер на просрочената
сума към датата на обявяване на предсрочната изискуемост 13.10.2016 г. е 5 821.38 лв.
Вещото лице дава заключение, че задълженията, които са заведени в „Банка ДСК“ ЕАД по
процесния договор за кредит към 19.10.2016 г., са следните: дължимата главница към тази
дата е общо 34 998.42 лв.; неплатената договорна лихва за периода от 05.09.2014 г. до
18.10.2016 г. - 6 889.64 лв.; начисленото обезщетение за забава за периода от 15.04.2015 г. до
12.10.2016 г. по т. 20.1. от ОУ – 3 % - 18.31 лв.; начисленото обезщетение за забава за
периода от 13.10.2016 г. до 18.10.2016 г. по т. 20.1. от ОУ – 10 % - 58.32 лв.; начислени такси
и разноски — 2 379.55 лв., в това число 291.88 лв. - такса управление, 120 лв. - такса
изискуемост и 1 967.67 лв. - отсрочени лихви. Непогасените падежирали погасителни
вноски към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изп.
лист 19.10.2016 г. са 18 на брой, посочени по-горе.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 35/26.02.2020 г., постановено по т. д. № 112/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Плевен е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания
съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1
във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по
отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК в хипотезата на постъпило
възражение на длъжника срещу заповедта, респ. в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 2 – 3 от
ГПК.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за
8
установителните искове в чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съществуването на интерес от положителен
установителен иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с
оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответниците по договора за кредит не е
изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване на
вземанията.
По делото не се спори, а и видно от представения договор за банков кредит на
21.08.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София и Г. Х. Х. и А. И. Х. е сключен договор за
ипотечен кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите
кредитен лимит в размер на 35 000 лв. със срок на издължаване на кредита от 360 месеца,
считано от датата на неговото усвояване – 22.08.2007 г., а кредитополучателите се
задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при
условията на договора. Т.е. възникнало е правоотношение за представяне на кредит, по
силата на което банката е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателите
договорената сума, чрез превод по банкова сметка.
Не се спори между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл. 417 от ГПК, със
заповед за изпълнение на парично задължение спрямо ответниците (кредитополучателят А.
Х. и А. Х. – наследник на Г. Х.), за процесните суми и се е осъществила хипотезата на чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Необходимо условие за уважаване на предявения иск е да се установи, че длъжникът
е „неизправна страна” по договора за банков кредит, т.е. че не е изпълнил задълженията си
по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, да върне в уговорения срок заетата сума пари заедно с
дължимите лихви, както и задълженията по договора за банков кредит от 21.08.2007 г. и
допълнителните споразумения към него да погасява кредита ведно с дължимите лихви в
уговорените срокове.
Не се спори между ищцовото дружество и ответниците, че дружеството е изпълнило
задължението си по договора и е предоставило на кредитополучателите уговорения кредит,
като същите от своя страна не са изпълнили поетото задължение да върнат изцяло
предоставения им кредит, ведно с таксите и начислените лихви. Не са ангажирани и
никакви доказателства за извършено погасяване на цялото задължение.
В конкретния случай връщането е уговорено на равни месечни вноски, чийто размер
е фиксиран в договора и приложения погасителен план, като срокът в настоящия казус е в
полза на длъжника (в договора има предвидена клауза за възможност и право на последния
да погаси предсрочно кредита при определени предпоставки). При настъпване на
определени в договора юридически факти обаче длъжникът губи преимуществото на срока
и кредитът става предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост е уговорена да настъпва
при забава в плащанията над 90 дни, като от клаузата, предвиждаща настъпването на
предсрочна изискуемост, е видно, че това право на банката следва да бъде упражнено по
съответния ред - чрез отправяне на волеизявление до длъжника в този смисъл, което да
9
достигне до него.
В конкретната хипотеза досежно претенцията за предсрочно изискуема главница по
договора за банков кредит е налице задължителна съдебна практика по Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ и конкретно
указанията по т. 18 от същото. Съобразно даденото задължително тълкуване по т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, съдът следва да изследва
настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, като отчете извършени ли са от
кредитора действия по упражняване на правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Когато, както е и в процесния случай, в договора е уговорено настъпване на
предсрочна изискуемост при настъпването на определени обстоятелства или същата се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции кредиторът следва да е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на исковата
молба. За да настъпят правните последици на предсрочната изискуемост за длъжника обаче
е необходимо това потестативно по своето правно естество право на кредитора да бъде
упражнено с нарочно изявление, което да достигне до длъжника. Предсрочната изискуемост
се счита настъпила на датата, на която това волеизявление на кредитора е достигнало до
длъжника (в този смисъл т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайно
установената съдебна практика, в т. ч. решения на ВКС по чл. 290 от ГПК, като например
Решение № 53 от 18.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 888/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 64 от
9.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 420 от 11.02.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3079/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 135 от 21.09.2017 г. на ВКС по т. д. №
565/2016 г., I т. о., ТК и други). В случая ответниците са били уведомени за настъпилата
предсрочна изискуемост на 21.09.2016 г. Т.е. съобразно даденото задължително тълкуване
по т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на
РБ предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й.
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че последното плащане по договора е от 15.03.2015 г. Т.е. към датата на
уведомлението до длъжниците е налице обективното условие за настъпване на предсрочна
изискуемост съгласно т. 20.1 към ОУ на договора - забава в плащанията над 90 дни.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - икономическа експертиза
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че
задълженията, които са заведени в „Банка ДСК“ ЕАД по процесния договор за кредит към
19.10.2016 г., са следните: дължимата главница към тази дата е общо 34 998.42 лв.;
неплатената договорна лихва за периода от 05.09.2014 г. до 18.10.2016 г. - 6 889.64 лв.;
начисленото обезщетение за забава за периода от 15.04.2015 г. до 12.10.2016 г. по т. 20.1. от
ОУ – 3 % - 18.31 лв.; начисленото обезщетение за забава за периода от 13.10.2016 г. до
10
18.10.2016 г. по т. 20.1. от ОУ – 10 % - 58.32 лв.; начислени такси и разноски — 2 379.55 лв.,
в това число 291.88 лв. - такса управление, 120 лв. - такса изискуемост и 1 967.67 лв. -
отсрочени лихви.
Неизпълнението от страна на кредитополучателите, изразяващо се в незаплащане на
дължими погасителни вноски, не се оспорва и се установява от заключението на вещото
лице, съгласно което последната издължена вноска е изплатена на 15.03.2015 г. Тъй като
след тази дата до момента на обявяване на предсрочната изискуемост не са заплащани суми,
е налице неизпълнение като предпоставка по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ОУ към договора.
Предмет на въззивната жалба е решението само в частта, с която е отхвърлен искът
срещу А. Г. Х. , като спорът касае качеството й на наследник на починалия Г. Х. Х..
По начало, за ангажиране на гражданската отговорност на наследниците на починало
лице за задължения на последното, е необходимо те да са приели наследството, както
постановява нормата на чл. 60 от ЗН. От своя страна приемането може да стане по някой от
изчерпателно указаните в чл. 49 от ЗН начини – или писмено (по посочения ред на ал. 1) или
чрез конклудентни действия, (съгласно ал. 2), а в случай като настоящия, щом наследникът е
малолетно лице – т.е. недееспособно към момента на откриване на наследството,
императивната норма на чл. 61, ал. 2 от ЗН повелява безусловно приемане по опис.
Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗН приемането на наследството по опис има защитна
функция – да се ограничи отговорността на наследника за задължения на неговия
наследодател само до размера на полученото наследство. Доказателствената тежест за
приемане на наследството по опис тежи върху ищеца. По отношение на втората ответница е
приложима нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗН, тъй като към момента на откриване на
наследството със смъртта на наследодателя (24.07.2013 г.) е била малолетна –
недееспособна. Лицата, наследници по закон на починало лице, носят отговорността по чл.
60 от ЗН от момента на приемане на наследството по някой от предвидените в ЗН способи,
което има обратно действие от момента на неговото откриване, а в конкретния случай
единственият допустим способ е чл. 61, ал. 2 от ЗН. Приложението на същата разпоредба не
се променя от факта, че при образуване на съдебното производство втората ответница е
навършила 14 г., от който момент вече е непълнолетна – т.е. ограничено дееспособна.
Задължителното приемане на наследството по опис, според настоящият състав, не се отнася
само за малолетните, но и за непълнолетните лица, тъй като понятието „недееспособни“,
употребено в чл. 61, ал. 2 от ЗН не би могло да означава „малолетни“ по смисъла на
разпоредбите в Закона за лицата и семейството (обн., ДВ бр. 182/09.08.1949 г., в сила от
10.09.1949 г.), след като същият е приет след Закона за наследството (обн., ДВ бр.
22/29.01.1949 г., в сила от 29.04.1949 г.), а действалият преди това Законъ за лицата (1907 г.)
е делил физическите лица на малолетни (ненавършили 21 г.) и пълнолетни (навършили 21
г.).
На следващо място кредиторът, който претендира, че наследниците на починалия
11
негов длъжник отговарят за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че
наследниците (недееспособни лица) са приели наследството по опис, от който факт черпи
изгодни правни последици. Ако не може да стори това, законът му предоставя възможност
по реда на чл. 51, ал. 1, изр. второ от ЗН да поиска от съда, пред който делото е висящо,
определянето на срок на ответницата (наследник) за приемане на наследството, респ.
погасяване правото да го приеме при липсата на изрично волеизявление в този срок.
Кредиторът (ищец) не се е ползвал възможността да упражни правото си по чл. 51, ал. 1, изр.
второ от ЗН. Неоснователно се твърди във въззивната жалба, че такова производство е
проведено от първоинстанционния съд, доколкото той е указал на ответницата само да заяви
признава или не предявения иск и евентуално да представи отказ от наследство, с оглед
твърденията й.
След като ненавършилите пълнолетие лица приемат наследството само по опис, по
аргумент от противното от чл. 61, ал. 2 от ЗН се стига до извода, че за тези лица е
невъзможно приемането на наследството направо. Тук се проявява защитния характер на
правилото, съгласно което те отговарят пред кредиторите на наследството само до размера
на полученото. Затова съдебната практика правилно приема, че тримесечният преклузивен
срок по чл. 61, ал. 1 от ЗН (който може да бъде продължен с още 3 месеца), в случаите на
приемане на наследството по опис от недееспособни, е неприложим (Вж. Решение №
187/20.04.2011 г., постановено по гр. д. № 1780/2009 г. по описа на ВКС на РБ, I г.о.,
Решение № 165/16.09.2013 г., постановено по т.д. № 1057/2011 г. по описа на ВКС на РБ, II
т.о.). Според ВКС не може една защитна правна норма да води до отнемане наследствените
права на защитените лица (Определение № 527/06.07.2012 г., постановено по т. д. №
1057/2011 г. по описа на ВКС на РБ). В този смисъл е и Тълкувателно решение №
3/19.12.2013 г., по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС на РБ, т. 5. Становището се споделя
и в правната литература (Вж. Мико Хинов, Приемане и отказ при наследяването, С. 1977,
стр. 28; Веселин Петров, Приемане на наследство, С. 2014 г., стр. 174).
Приемането на наследството освен изрично, може да стане и мълчаливо, когато от
действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството
(ППВС 4/1964 г., т. 14). Тъй като приемането на наследството по опис от ненавършилите
пълнолетие може да стане само с изричен правен акт, за тях поначало е невъзможно
мълчаливото приемане на наследството. Така и Александър Г. Цонов, Коментар на Закона
за наследството, С. 1993, стр. 29.
И това е така – ненавършилите пълнолетие лица не могат да приемат наследството
чрез подразбиращи се действия, от които по недвусмислен начин да се изведе волята на
наследника, че желае да придобие наследството (конклудентни действия), поради това, че то
не формира самостоятелна воля. Изключение следва да се направи единствено при един
изричен правен акт, какъвто представлява формалната разпоредителна сделка с вещно право
върху недвижим имот.
12
Горното налага извода, че с Допълнително споразумение от 23.09.2014 г. не е налице
приемане на наследството от втората ответница.
Ищецът, чиято е тежестта на доказване в случая, не е установил да са предприети и
други действия (конклудентни) от законния представител на малолетното тогава дете, а и в
последствие, от които да се направи заключение, че то е приело наследството на
наследодателя си.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице основания за
ангажиране отговорността на ответницата А. Х. за задълженията на нейния наследодател.
Не се установява тази ответница да е материалноправно легитимирана да отговоря за
задълженията му по спорното правоотношение.
Затова следва да се приеме, че не са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на втората ответница за задължения, включени в наследството на покойния
наследодател, което не е прието по чл. 61, ал. 2 от ЗН. Тя не се явява пасивно легитимирана
да отговаря по предявените искове, което е достатъчно основание за тяхното отхвърляне,
без да е нужно обсъждането на другите посочени вече предпоставки.
С оглед на гореизложеното Решение № 35/26.02.2020 г., постановено по т. д. №
112/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в частта, с която отхвърлен, като недоказан
предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, със съдебен адрес: гр. София , бул. „******* срещу А. Г. Х. , ЕГН
********** от гр. Плевен, ул. „********** иск на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК за признаване за установено, че А. Г. Х. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД по силата
на договор за ипотечен кредит от 21.08.2007 г. и допълнителни споразумения към него от
24.10.2013 г. и от 23.09.2014 г. сумите, за които е издадена Заповед № 5144/04.11.2016 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист № 6304/08.11.2016 г. по ч. гр. д.№ 7825/ 2016 г. по описа на Районен съд
– Плевен, които суми са, както следва: главница - 8 749.60 лв.; договорна лихва – 1 722.41
лв. за периода 05.09.2014 г. - 18.10.2016 г.; санкционна лихва – 19.16 лв. за периода
15.04.2015 г. - 18.10.2016 г.; заемни такси 594.89 лв., както и законната лихва върху
главницата, считано от 19.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението следва
да се потвърди.
В останалата си част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Ответниците по жалбата не са претендирали разноски, поради което такива не следва
да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35/26.02.2020 г., постановено по т. д. № 112/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Плевен, в частта, с която отхвърлен, като недоказан предявеният
от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******, със съдебен адрес: гр. София , бул. „******* срещу А. Г. Х. , ЕГН ********** от
гр. Плевен, ул. „********** иск на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за
признаване за установено, че А. Г. Х. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД по силата на договор за
ипотечен кредит от 21.08.2007 г. и допълнителни споразумения към него от 24.10.2013 г. и
от 23.09.2014 г. сумите, за които е издадена Заповед № 5144/04.11.2016 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист №
6304/08.11.2016 г. по ч. гр. д.№ 7825/ 2016 г. по описа на Районен съд – Плевен, които суми
са, както следва: главница - 8 749.60 лв.; договорна лихва – 1 722.41 лв. за периода
05.09.2014 г. - 18.10.2016 г.; санкционна лихва – 19.16 лв. за периода 15.04.2015 г. -
18.10.2016 г.; заемни такси 594.89 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от
19.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14