№ 56
гр. Разлог, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Е. Г. Ч.,
разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. нак. дело №
20221240200372 по описа за 2022 г.
Делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от „Г.Х.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.П., у.
„З.С.“№43, с управител Г.Б., срещу НП №01-2200046 от 27.05.2022 г., издадено от
Директора на Д.„ИТ“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание
чл.416, ал.5, във вр. чл.414 ал.3 от КТ – „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
С жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно, незаконосъобразно и като
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят
оспорва да е извършил от обективна страна вмененото му нарушение.
В открито съдебно заседание процесуалният представителна на ответника /наказващия
орган/ - юрисконсулт П. заявява, че оспорва жалбата като твърди, че оспореният акт е
правилен и законосъобразен.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбоподателят - посредством своя управител, поддържа изцяло жалбата и излага
съображения за нейната основателност, като моли оспореният адм. акт да бъде отменен като
неправилен и незаконосъобразен.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок и същата е
депозирана пред надлежния съд.
Разгледана по същество жалбата е основателна, а съображенията за това са следните:
В оспореното НП е посочено, че „при извършена на 01.03.2022 г., около 10:40 ч. проверка по
работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект -
Х.„Г.У.", находящ се в г.Р., М."Б.", експлоатиран от „Г.Х."ООД, с адрес: г.П., р.Ц.,
у."З.С."№43, управлявано и представлявано от Г.В.Б и извършена на 08.03.2022 г. проверка
по документи на дружеството е констатирано, че „Г.Х."ООД -П., в качеството му на
"работодател" по смисъла на &I, т.1 от ДР на Кодекса на труда, е допуснал на
23.02.2022г. лицето Янка Иванова Маноилова с ЕГН ********** да извършва трудова
дейност на обекта на проверка на длъжност „Камериерка", без да и е предоставен
екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие
от уведомлението по чл.62, ал.З от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП.
В издадения акт за установяване на административно нарушение, послужил като основание
за изготвяне на процесното наказателно постановление е отразено, че „при извършена на
1
01.03.2022г., около 10:40ч. проверка по работни места относно спазване разпоредбите на
трудовото законодателство и законодателството на обект - хотел „Г;у;", находяща се в
г;Р., м-ст"Б.", експлоатиран от „Г.Х."ООД - П., бе констатирано, че „Г.Х."ООД-П., в
качеството си на работодател е допуснал на 01.03.2022г. да извършва трудова дейност -
лицето Я.И.М., с ЕГН*, на длъжност „камериерка”, без да и е предоставил екземпляр от
сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено в ТД на НАП“.
В представения по делото протокол за извършена проверка също е отразено, че Г.Х."ООД-
П., в качеството си на работодател, е допуснал на 01.03.2022 г. да извършва трудова дейност
лицето Я.И.М., с ЕГН*, на длъжност „камериерка“.
По делото е приет като писмено доказателство препис от Декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на
трудовото и осигурителното законодателство, попълнена от Я.И.М.. В декларацията е
отразено, че Я.М. работи в „Г."ООД от 01.03.2022 г.
От показанията на свидетеля Б.И. става ясно, че на 01.03.2022 г. е извършена проверка на х.
„Г.у.“, стопанисван от „Г.Х."ООД, като в хода на проверката по работни места установили
лицето Я.М., която била облечена в работно облекло и почиствала общите части. Твърди се,
проверяващите констатирали, че работодателят „Г.Х."ООД допуснал Я.М. без да й
предостави екземпляр от трудовия договор и справка за регистриране на същия в НАП.
В подобен смисъл са и показанията на свидетеля М.С.. Същата сочи, че на „Г.Х." ..ООД е
съставен акт за установяване на нарушение за това, че като работодател е допуснал на
01.03.2022 г. лицето Я.С. да извършва трудова дейност без да й предостави екземпляр от
трудовия договор и копие от заверено уведомление от НАП.
Свидетелката Я.М. също сочи, че до 03.02.2022 г. е работила на трудов договор към друга
фирма, когато същият е бил прекратен и че от 01.03.2022 г. е сключила трудов договор с
„Г.Х."ООД.
Нито един от тримата свидетели не сочи Я.М. да е била допусната на работа на дата
23.02.2022 г. без да й се предостави екземпляр от трудовия договор и справка за
регистриране на същия в НАП.
Актът за установяване на адм. нарушение е документът, който поставя началото на
административно-наказателното производство и има сезираща, установителна и
обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи
елементи на забранен от закона модел на поведение, следва да бъдат отразени по
недвусмислен и ясен начин. Това е необходимо за да може привлеченото към отговорност
лице да разбере какво деяние му се вменява /кой, кога, къде и по какъв начин е извършил
нарушението/ и да ангажира доказателства в своя защита. Посредством актът за
установяване на адм. нарушение се слага началото на обвинителната функция в
административно-наказателното производство, а отразените в него констатации очертават
рамките, в които се развива същото и въз основа на които следва да се основава преценката
на наказващия орган относно това, налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото
като нарушител лице и осъществено ли е виновно.
В тази връзка следва да се посочи, че е задължително да съществува пълна идентичност
между описаното неправомерно нарушение, лицето което го е извършило, времето и
мястото, когато това е сторено, отразени в акта за установяване на нарушението и същите
обстоятелства, описани в НП. Само по този начин могат да се гарантират в пълна степен
интересите на наказания и да му се даде възможност да организира адекватно защитата си.
Трябва се държи сметка и за това, че процедурата по ЗАНН е строго формална. По-голямата
част от разписаните в този закон норми са императивни, като такива са и разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се приеме като съществено и
водещо до незаконосъобразност на издадените актове.
Както в разпоредбата на чл.42, така и в тази на чл.57 от ЗАНН е разписано, че при съставяне
2
на акта за установяване на нарушение и при изготвяне на наказателното постановление, в
същите трябва да бъдат описани нарушенията, за които е съставен акта, и обстоятелствата,
при които е станало това.
В настоящия случай в акта за установяване на адм. нарушение е отразено, че „Г.Х."ООД-П.,
в качеството си на работодател, е допуснал на 01.03.2022 г. да извършва трудова дейност
- лицето Я.И.М.“, а в атакуваното НП е записано, че „Г.Х."ООД-П., в качеството му на
"работодател" по смисъла на &I, т.1 от ДР на КТ, е допуснал на 23.02.2022 г. лицето
Я.И.М., с ЕГН*, да извършва трудова дейност на обекта на проверка. По този начин
съществено обстоятелство, отнасящо се до извършването на неправомерното деяние, е
посочено по различен начин в двата документа. Първо проверяващите се констатирали, че
нарушението /допускането до работа без да е представен на работника екземпляр от
сключен трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ/ е извършено на
01.03.2022 г., а наказващият орган е приел, че това се е случило на 23.02.2022 г., без обаче да
посочи защо счита тази дата за релевантна.
За пълнота може да се отбележи и че от събраните по делото доказателства се установява, в
това число и свидетелските показани, че Я.И.М. е допусната на работа на 01.03.2022 г, без
да й е представен екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомление по чл.62,
ал.3 от КТ, като това не се е случило на 23.02.2022 г.
Поради изложените по-горе съображения, съдебният състав приема, че оспореното НП е
незаконосъобразно. Това налага неговата отмяна.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни
разноски. По делото, обаче, не са представени доказателства за такива, нито пък страната е
поискала присъждането им, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, РС-Рг
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №01-2200046 от 27.05.2022 г., издадено от Директора на Д„ИТ“-Б., с което на
„Г.Х.“ООД, ЕИК*, е наложено адм. наказание на основание чл.416 ал.5, във вр. чл.414, ал.3
от КТ – „имуществена санкция“ от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му
на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, чрез Рг.РС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3