№ 20
гр. Разград, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20223330200616 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. С. Б. от гр.Варна, против Наказателно постановление № 38-
0002798 от 28.09.2021 г. на Началник Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Разград,
с което за нарушение на чл.32, §.3, изр.3 от Регламент №165/2014 и на основание чл.93в, ал.20 от
Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба
в размер на 1500 лв. Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно
да бъде отменено изцяло.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят лично и чрез повереника си поддържа
жалбата.
За наказващия орган не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Като подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление 38-0002798 от 28.09.2021 г. на Началник
Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Разград за нарушение на чл.32, §.3, изр.3 от
Регламент №165/2014 и на основание чл.93в, ал.20 от Закона за автомобилните превози на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №293398 от 11.08.2021г., съставен от инспектор при областен отдел “АА”. В акта и
НП се сочи, че жалбоподателят е спрян за проверка на 11.08.2021г. около 18,00 часа в Област
Разград, общ. Цар Калоян, на отбивка Дервента, по път І-2, км.47+200, посока от гр. Русе към гр.
Разград, като водач на състав от ППС, състоящ се от влекач МАН ТГА 18,460 категория “№3” с
1
рег. №****, с прикачено полуремарке Шварцмюлер СПА ЗЕ ППС категория “О4” с рег.
№******ЕН. Извършвал обществен превоз на товари, след извършен международен превоз на
товари с начален пункт гр. Девня, Р България и краен пункт Dobrosloveni Olt, Румъния, видно от
СМR… от 10.08.2021г., със Заверено копие към Лиценз за международен превоз на товари.
Автомобилът бил оборудван с аналогов тахограф Siemens VDO 1324.51001 със сериен №938963.
При проверката било установено, че водачът Г. Б. използвал устройство /магнит/ за манипулиране
на тахографа. Върху представения тахографски лист от 11.08.2021г. на водача била отчетена в
момента на спиране „Почивка“ и нямало данни за изминати километри – в момента на спиране
водачът управлявал автомобила.
Пред РРС са разпитани като свидетели М. М. /актосъставител/ и И. И. /свидетел по акта/, които
в показанията си потвърждават изложените в акта и НП обстоятелства. Сочат, че след като спрели
водача и проверили тахографския му лист установили, че същият отразява «почивка» вместо
управление на автомобила. Попитали водача с какво манипулира тахографа и той извадил магнит
и им го предоставил /същият е приложен като веществено доказателство /НАХД №738/2021г. на
РРС /. Водачът обяснил, че не му достигало отразено време за почивка /показанията на св. И. И./. В
този смисъл се извличат и данни от процесния тахографски лист /копие на л.11 от НАХД
№738/2021г. на РРС/. По делото е назначена и техническа експертиза, от чието заключение се
установява, че при аналогов тахограф от вида на процесния при поставяне на магнит до датчика на
тахографа, то датчикът не подава импулси на регистриращото устройство и автомобилът се движи
без устройството да регистрира това. Върху тахографския лист се чертае тънка линия, според
която в този момент водачът на автомобила почива. На тахографския лист е отбелязано прекъсване
на захранването в момент, в който автомобилът се е движил със скорост от около 36-37 км/ч.
Също при изваждане на тахографа при проверката, се установява, че не е имало захранване към
тахографа в този момент. Доколкото вещото лице уточнява, че датчикът се намира извън
кабината, то от страна на защитата се изтъкват доводи за недоказаност, с оглед показанията на св.
М. М., че водачът извадил магнита от кабината. Съдът не намира, че от тези показания се създава
реално противоречие. Всъщност проверяващите явно не са видели конкретното място откъдето
водача е взел магнита – това е видно от показанията им. В този смисъл съдът приема, че
обстоятелствата по акта и НП са доказани по несъмнен начин– водачът на практика е потвърдил
нарушението си, обяснявайки, че не му достигат почивки и при поискване на магнита го е
предоставил. С оглед на тези данни съдът приема, че отразените в акта и НП обстоятелства са
доказани -жалбоподателят съзнателно се е манипулирал действието на тахографа.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното: Съдът намира, че АУАН и НП са издадени съобразно нормативните изисквания.
В акта и НП ясно е описано мястото на нарушението и наказващият орган правилно е приложил
материалния закон, поради което доводите на обжалващата страна в обратния смисъл не се
споделят. Вмененото на жалбоподателя нарушение е описано по един ясен и пълен начин. В
случая отразените в акта и НП обстоятелства се доказват. Жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Същият управлявал превозно
средство с монтирано устройство за подправяне на данните регистрирани върху тахографския
лист. При това съдът намира, че жалбоподателят е нарушил изискването на чл. чл.32, §.3, изр.3 от
Регламент №165/2014, която разпоредба забранява в превозното средство да се намира каквото и
да е устройство, което може да се използва за манипулиране на данните от тахографа. От
субективна страна жалбоподателят е действал с пряк умисъл – явно целенасочено. С оглед
2
изложеното жалбоподателят правилно е санкциониран на основание чл.93в, ал.20 от ЗАвП.
Наложеното му наказание е определено в абсолютния законов размер и не може да се поставя
въпрос за намаляването му. Поради изложеното наказателното постановление следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати и направените
разноски за извършената техническа експертиза.
Воден от изложеното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0002798 от 28.09.2021 г. на Началник
Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Разград, с което за нарушение на чл.32, §.3,
изр.3 от Регламент №165/2014 и на основание чл.93в, ал.20 от Закона за автомобилните превози на
жалбоподателя Г. С. Б. от гр.Варна е наложено административно наказание глоба в размер на 1500
лв.
ОСЪЖДА Г. С. Б. от гр. Варна ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Разградски районен съд сумата от 489,90 лв за деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3