РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 12.12.2019 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 657 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на К.А.И., с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. И.В. от ПлАК против Р.Д.И., с ЕГН ********** ***, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици. Твърди, че са сключили граждански брак на 14.07.2000 г. в ***, от който брак нямат родени деца. Твърди, че нямат придобито семейно жилище и  имущество.

Твърди, че само няколко месеца по късно в края на 2000 г. тя напуснала семейното им жилище. Твърди, че от брака нямат деца, както и не са сключвали брачен договор. Твърди, че по време на крака им не са придобили недвижимо имущество. Твърди, че в началото съпружеските им отношения протичали в пълна хармония и разбирателство. Твърди, че през 2000 година, ответницата само няколко месеца след сключването на брака, напуснала семейното жилище без да му даде каквито и да обяснения и доколкото знае е извън територията на Р.България, като от тогава до сега не я е виждал. Счита, че брака му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и лишен от всякакъв смисъл и съдържание, тъй като не живеят заедно, нямат общо домакинство, не са интимни, поради което моли брака да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. От брака страните нямат непълнолетни деца. Не желае лична издръжка от съпруга си. Страните нямат придобито семейно жилище.

ИЩЕЦЪТ редовно призована в о.с.з. се явява лично и с адвокат И.В. ***, който от името на доверителката си, поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНЦАТА редовно призована не се явява лично. Представлява се от адвокат Ф.И. ***, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, като процесуален представител на ответницата с Определение № 514/11.11.2019 г. Заявява, че желае прекратяване на брака. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № 11 от 14.07.2000г. страните са сключили валиден граждански брак в ***, от който нямат родени деца, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 14.07.2000г. От брака си нямат родени деца. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от 19 години в условията на фактическа раздяла.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищеца становище и  процесуалното поведение на ответницата намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, без съдът да се произнася относно вината.

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака,  без съдът да се произнася относно вината.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.".  

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че съпрузите не притежават семейно жилище.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Съпругата е приела фамилното име И.. Поради обстоятелството, че производството се развива без нейно участие, с назначаване на особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК съдът намира, че не следва да се произнася по отношение промяна на фамилното име и същата следва да запази същата.

По разноските:

            На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 50 лева, като се приспадне внесената от ищеца сума при завеждане на делото.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 14.07.2000г. граждански брак с акт за граждански брак № 11 от 14.07.2000г. в ***, обл. Плевен между К.А.И., с ЕГН ********** *** и Р.Д. М., с ЕГН ********** *** поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

 ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да продължи да носи фамилно име И..

ОСЪЖДА К.А.И., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 20.00 /двадесет/ лева.

 

       Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: