МОТИВИ от 06.02.2018 г. по НАХД № 574/2017
г. на РС-Айтос
Производството
е по реда на чл.375 и сл. от НПК и е образувано по повод постановление
на Районна прокуратура Айтос - за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а от НК на обвиняемия Д.З.Д.: роден на *** г., с постоянен адрес ***, с
адрес за призоваване – с. Р., общ. Р., ул. ***, български гражданин, безработен,
неженен, неосъждан, ЕГН ********* за
престъпление по чл.191 ал.1 от НК - на 08.03.2016 г. в с. У., обл. Х., като
пълнолетен, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16 годишна възраст, а именно В. Р. Н., ЕГН **********, а на
01.05.2016 г. се преместили да живеят в с. Р., общ. Р., обл. Бургас, ул. „***”
№ 13, като заживяването продължило и към 05.10.2017 г..
РП-Айтос не делегира
представител.
Обвиняемият се явява в съдебно заседание
лично и не се представлява поради негов отказ да се ползва от защитник.
От събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Обвиняемия Д.З.Д. е роден
на *** г., с постоянен адрес ***, с адрес за призоваване – с. Р., общ. Р., ул. ***,
български гражданин, начално образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН *********.
Свидетелката В. Р. Н., ЕГН **********, е
родена на *** год. До месец март 2016 г. тя живеела в дома на родителите си в
с. У., обл. Х.. Още през началото на 2016 г. се запознала с обвиняемия, който
заедно с родителите си пребивавал в с. У., където родителите му се занамавали с
дърводобив. Д. знаел за годините на Н., която към този момент нямала навършени
16 г. Въпреки това той решил да заживее с нея съпружески, като двамата не
послушали родителите на свидетелката, които първоначално се противопоставили на
решението им. На 08.03.2016 г., Н. отишла в дома на Д. ***, кедото двамата
заживели заедно. Съжителството им продължило в с. Р., на ул. *** № 13, където
се преместили да живеят на 01.05.2016 г. и останало непроменено до 05.10.2017
г. преди привличането на обвиняемия. От фактическото им съжителство на
25.01.2017 г. е родено детето А.В.Н.. За случая били сезирани органите на МВР,
след което било образувано досъдебно производство.
Описаната фактическа
обстановка се потвърждава от представените по делото доказателствени материали:
протоколи за разпити на свидетели – С.К., социален работник, В. Н., Д.Д., З.Д.,
Р.Б.; справка за съдимост на обвиняемия; удостоверение за раждане, копие от
лична карта на свидетелката В. Н.. Следва да се има предвид и данните в хода на
съдебното производство, от които е видно, че въпреки заявеното желание двамата
не са сключили граждански брак.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът приема, че обвиняемият Д., като пълнолетно лице от мъжки пол, заживявайки,
считано от 08.03.2016 г. съпружески с лице от женски пол, ненавършило
шестнадесетгодишна възраст, а именно: В. Р. Н., ЕГН **********, без да е
сключил брак с нея, е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние се
характеризира с трайно престъпно състояние, характерно за продълженото
престъпление, каквото е фактическото съжителство, наподобяващо отношенията, които
възникват при сключване на брак.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от извършването му и ги е целял – същият е съзнавал, че лицето, с което съжителства
съпружески в инкриминирания период не е навършило 16-годишна възраст.
Предвид изложеното съдът следва
да признае обвиняемия Д. за виновен по предявеното му обвинение по чл.191, ал.1 НК. За
така извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода
до две година или пробация, както и обществено порицание. Видно от приложената
справка за съдимост на обвиняемия последния не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV НК, от престъплението няма съставомерни имуществени
вреди. Ето защо съдът намира, че към внасяне на предложението са били налице
всички предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК – глоба от 1000
до 5000 лева. При определяне размера на глобата следва да се вземе предвид
тежестта на деянието и смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото
съдебно минало на обвиняемия, направените от него самопризнания, младата му
възраст - едва 19 годишен към момента на извършване на деянието. При превес на
смекчаващите обстоятелства наказанието следва да бъде определено на глоба в
минималния размер от 1000 лева, предвиден в чл.78а, ал.1 от НК. Съдът счита, че
така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на
обществена опасност на престъплението като деяние, степента на обществена
опасност на обвиняемия като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства
в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции,
залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран от
горното и въз основа на изложените съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: