Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 02.07.2020г. ГР.
П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на седемнадесети юни две хиляди
и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
ЖАНЕТА Д.
Секретар: Д.
Б.
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д.
№298 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №448/13.12.2019 г. Районен съд –гр.Ч.бряг по гр. дело № 723/2019г.
по описа на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.П.
В.,ЕГН ********** ***, че вземането на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД , ЕИК ***, ******,
представлявано от Л. К. Д. – изпълнителен директор, за сумата 2000 /две хиляди/ лева –неизплатена главница по
договор за кредит и 593,97 лв. /петстотин деветдесет и три лева и 97 стотинки/
– лихва за забава за периода от 02.05.2016 г. до 05.04.2019 г., ведно със
законната лихва считано от 02.05.2019 г., както и по съразмерност направени
разноски в Заповедното производство по ч.гр.д.№ 409
по описа на съда за 2019 г., в
размер на 84,17 лв. /съобразно уважената част от дължимите по заповедта суми/,
за което е издадена Заповед за изпълнение № 216 от 02.05.2019 г. по ЧГр.д.№ 409 по описа на
съда за 2019
г. СЪЩЕСТВУВА.
Осъдил
е на
основание чл.78, ал.1 от ГПК П.П. В., ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК ***, гр. София, ******, представлявано от Л. К. Д. –
изпълнителен директор, направените по делото разноски в
размер на 25,00 лв., платена ДТ.
Осъдил
е на осн.
чл.78, ал.3 ГПК „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, гр. София, п.к.
1407, да ЗАПЛАТИ на П.П. В.,ЕГН **********,***, по съразмерност направените
разноски в Заповедното производство по ч.гр.д.№ 409
по описа на съда за 2019 г., в
размер на 180,00 лв. /съобразно уважената част от дължимите по заповедта суми/,
за което е издадена Заповед за изпълнение № 216 от 02.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 409 по описа на
съда за 2019г.
Постъпила е въззивна жалба от П.Н.,чрез
пълномощника й адв.С.В. от САК против горепосоченото решение на РС-Ч.бряг,като в жалбата се излагат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на същото,нарушения на материалния закон
и липса на обективен и пълен анализ на събраните по делото доказателства.Въззивницата
оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит от
22.05.2014г. и посочва,че не е
подписвала такъв договор.Твърди,че липсват доказателства за предоставяне от
страна на кредитора на сумата като главница в размер на 2000лв.Прави възражение
за нищожност на договора за потребителски паричен кредит поради липса на
надлежни подписи от страните по същия.
На следващо
място в жалбата се излагат доводи,че длъжницата-ответник не е надлежно уведомена за извършената цесия на
процесното вземане на осн.чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД,а също така към момента на
получаване на уведомлението за цесията,ведно с исковата молба-30.09.2019г. и
към датата на издаването му-19.09.2019г. ,е
изтекла петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД за
вземането.Моли окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение като
неправилно,необосновано и незаконосъобразно, със законните от това
последици.Претендират се съдебни разноски.
Не е постъпил е писмен отговор
по подадената жалба от въззиваемото дружество.С писмена молба,подадена от въззиваемото дружество „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД,гр.София чрез юрк. В. Ц. и постъпила
по ел.поща в деня на насроченото открито съдебно заседание-17.06.2020г., въззиваемата
страна моли делото да се гледа в отсъствие на негов представител. Заявява, че
оспорва изцяло подадената въззивна жалба, няма доказателствени искания. Моли да
бъде потвърдено обжалваното решение на Районен съд – гр. Червен бряг като
правилно. Претендират се деловодни разноски на основание чл. 80 от ГПК в размер
на 150лв.-юрк.възнаграждение.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Рс-Ч.бряг е правилно и
законосъобразно.
Не се
спори по делото,а видно и приложеното ч.гр.д.№409/2019г. по описа на
РС-Ч.бряг,е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №216 от 02.05.2019г.по реда на чл.410 от ГПК,с
която е разпоредено длъжникът П.П. В. ,да
заплати на кредитора „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,гр.София,
представлявано от изпълнителния директор Л. Д. , сумата 4 514,04 лв. ,от които главница в размер на 2 000лв.,
договорна възнаградителна лихва в размер на 1564,00 лв. от 04.07.2014г. до 04.12.2015
г.лихва за забава в размер на 950,04 лв. за периода от 05.07.2014 г. до 05.04.2019г.
и законна лихва от датата на подаване на заявлението пред РС-02.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението,както и разноски в заповедното производство
в общ размер от 140,29лв.
Постъпило е възражение по реда на чл.414 от ГПК от П.Н.,поради което съдът с Разпореждане №635 от 03.06.2019г. е
указал на заявителя да предяви иск за вземането си в законовия срок.
Кредиторът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД , ЕИК ***, гр. София,е предявил
положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.415 от ГПК
вр.чл.410 от ГПК в законоустановения срок за част от сумите по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение,а именно: за главница в размер на 2000,00лв.,ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението пред РС-Ч.бряг до
окончателното изплащане на задължението и за сумата от 593,97лв.-лихва за
забава за периода от 02.05.2016г.-05.04.2019г. Претендирани са деловодни
разноски,както и разноските по заповедното производство.
Предявеният иск се явява допустим,а по
съществото си е основателен. Същият е
уважен изцяло от първоинстанционния съд.
Видно от представените по делото писмени
доказателства на 22.05.2014 г. между П.Н. в качеството
й на кредитополучател от една страна и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД като кредитор, е сключен Договор за
потребителски паричен кредит № SPEL-10746*** в размер на 2000.00 лв. Предвидено
е кредитът да бъде издължен като се върне главницата,ведно с
добавка,съставляваща печалба на кредитора
на 18 месечни вноски, всяка от които с изрично посочен в договора падеж
на плащане.Съгласно погасителния план към договора последната вноска е следвало
да бъде заплатена на 05.10.2015 г. В общите условия, неразделна част от Договора
за потребителски кредит е предвидено, че при забава на една или повече
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
(т.5 от договора).
С договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. ищцовото дружество в качеството си на купувач е закупило от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД в качеството му на продавач портфолио от вземания, произтичащи от
договор за потребителски кредит, сключени от Продавача с длъжници, които не
изпълняват задълженията си. По силата на сключения договор за продажба и
прехвърляне на вземания ищецът и въззиваем е придобил всички вземания, описани
в Приложения № 1 към договора, ведно с принадлежностите към тях, ако има
такива. В извадка от Приложение №1 към Приемо–предавателен протокол е описан и
договор за потребителски паричен кредит № SPEL-10746***, сключен между продавача
на вземания и ответницата.
В хода на съдебното дирене пред РС не е
допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,както е поискано с исковата
молба относно размера на усвоения кредит,на извършените плащания по кредита от
страна на длъжницата,размерът на остатъчното задължение по кредита като
главница,лихви и разноски ,но с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест, в
тежест на ответницата е било да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право .
По делото не са представени от страна на
ответницата и длъжник в производството доказателства за извършени плащания,с
които са изпълнени изцяло задълженията по процесния договор за кредит.
Възражението,че ответницата не е подписвала такъв договор е
изцяло неоснователно и недоказано,по
делото не е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза с такава задача.
Неоснователни са възраженията за липса на надлежно обявяване на предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за потребителски кредит, тъй като към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение е настъпил падежа на цялото задължение – последна падежна дата
05.10.2015 г.
Възражението за липса на прехвърляне на
вземането по силата на сключения договор за цесия.,както и липса на надлежно
уведомяване за прехвърляне на вземането по
сключения договор за
потребителски кредит № SPEL-10746***,също е неоснователно. Следва
да се приеме,че уведомлението за извършената цесия е връчено на ответницата с
връчването на препис от исковата молба.Съгласно Приложение №1, неразделна част от договора,
вземането по Договор за потребителски кредит № SPEL-10746*** е валидно прехвърлено на
ищеца в качеството му на цесионер. В този смисъл е и цитираното от РС-Ч.бряг: Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. „Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235,
ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.“ Също така съгласно трайната съдебна практика предишният
кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Правилни са правните изводи
на РС-Ч.бряг и относно възражението на ответницата за неоснователност на иска
поради погасяване на процесното вземане
по давност.Съгласно трайната съдебна практика при
договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането
на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични плащания.Падежът на задължението по сключения договор за
кредит, настъпва на крайната дата на същия -05.10.2015 г.,а Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е подадено на 02.05.2019 г.,т.е. петгодишният
давностен срок по отношение на вземанията за главница не е изтекъл. Тъй като не
са представени доказателства претендираната главница в размер на 2000,00 лв. да е платена от страна на ответницата , нито към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, нито към
датата на приключване на съдебното дирене пред РС, то предявеният иск като
основателен е уважен от първоинстанционния съд.
Правилно
е решението на РС-Ч.бряг и досежно присъдената
лихва за забава върху горната главница за посочения в исковата молба
период в
размер на 593,97лв.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства,които да
водят до промяна на правните изводи от първоинстанционния съд.
Предвид изложеното следва
да бъде потвърдено обжалваното решение на РС-Ч.бряг,постановено по гр.д.№723/2019г.
по описа на същия съд като правилно.
Въззивната инстанция счита,че не следва да се
присъждат деловодни разноски в полза на въззиваемата страна „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК ***, гр. София- претендирано юрк.възнаграждение в размер на 150лв. за
настоящата инстанция,тъй като не е осъществено процесуално представителство
пред Пл.ОС,нито е изготвен писмен отговор по подадената въззивна жалба.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение № 448/13.12.2019г. на Районен съд-Ч.бряг ,постановено
по гр. дело № 723/2019г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: