№ 4986
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Гражданско дело №
20221110104375 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ФИРМА” ЕАД срещу Р.
Д. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, и Н. А. Д., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС,с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както
следва:
а) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ за
признаване за установено, че ответникът Р. Х. дължи на ищеца сумата в общ размер на
1722,35 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за имот в гр.
София, бул. „Александър Стамболийски“ № 105, ет. 7, ап. 31, аб. № 205003 през периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.02.2020 г., до окончателното
изплащане на дължимата сума;
б) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Р. Х. дължи на ищеца сумата в размер на 253,73 лева,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавата в плащането на
главницата за доставена топлинна енергия, за времето от 15.09.2017 г. до 18.02.2020 г.;
в) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 9 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът Р. Х. дължи на ищеца сумата в размер на 29,32
лева, представляваща цена на дялово разпределение за същия имот за периода от 01.01.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.02.2020 г., до окончателното изплащане на
дължимата сума;
г) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Р. Х. дължи на ищеца сумата в размер на 5,67 лева,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавата в плащането на
главницата за извършена услуга дялово разпределение, за времето от 03.03.2017 г. до
1
18.02.2020 г.;
д) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ за
признаване за установено, че ответницата Н. Д. дължи на ищеца сумата в общ размер на
574,12 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за имот в гр.
София, бул. „Александър Стамболийски“ № 105, ет. 7, ап. 31, аб. № 205003 през периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.02.2020 г., до окончателното
изплащане на дължимата сума;
е) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата Н. Д. дължи на ищеца сумата в размер на 84,58 лева,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавата в плащането на
главницата за доставена топлинна енергия, за времето от 15.09.2017 г. до 18.02.2020 г.;
ж) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 9 ЗЗД с за
признаване за установено, че ответницата Н. Д. дължи на ищеца сумата в размер на 9,77
лева, представляваща цена на дялово разпределение за същия имот за периода от 01.01.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.02.2020 г., до окончателното изплащане на
дължимата сума;
з) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата Н. Д. дължи на ищеца сумата в размер на 1,89 лева,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавата в плащането на
главницата за извършена услуга дялово разпределение, за времето от 03.03.2017 г. до
18.02.2020 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 05.07.2020 г. по ч.гр.д. № 11237/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 148- ми
състав.
В исковата молба се твърди, че ответниците Р. Х. и Н. Д. били клиенти на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ФИРМА“ ЕАД на
потребители в гр. София, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53 от 28.03.2013 г. на
Съвета на директорите на „ФИРМА“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „ФИРМА“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „ФИРМА“ ЕАД и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
раздел ІХ на Общите условия от 2014 г. клиентите били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата ищцовото дружество. А в чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия
от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № 31, находящ се в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“
№ 108, ет. 7, с абонатен № 205003, през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., но не били
заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна
собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ООД. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
2
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2020 г. по ч. гр. д. № 11237/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 148-ми състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414
ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Н. Д. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответницата възразява, че не
е използвала имота и прави възражение за давност.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Р. Х. за отговор.
След срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил доказателства за плащане на
претендираните спрямо него суми, без юрисконсултско възнаграждение за исковото дело.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване придобиването от ответниците на право на собственост или ползване
върху топлоснабдения имот в етажна собственост, за която ищецът е топлопреносно
предприятие, наличието на обвързващи го общи условия и тяхното съдържание,
количеството доставена до имота топлинна енергия и административно определената цена,
настъпване на падежа на цената за топлинна енергия (моментът на публикуване именно на
процесните месечни и общи фактури в интернет страницата на ищеца), както и размера на
лихвата за забава.
Във връзка с релевираното от ответниците възражение за погасяване на процесните
суми по давност, в тежест на ищцотовото дружество е да докаже извършването на действия,
които спират или прекъсват давността, както и че е издал общите фактури в най-краткия
възможен срок след получаване на изравнителните сметки.
В тежест на ответниците е да докажат своевременното плащане на главниците и
лихвите, както и най-ранната дата, на която изравнителните сметки са предадени от ТЛП на
ищеца.
Не е спорно, че ищецът е топлопреносно предприятие за имота, както и че ответниците
са съсобственици на процесния имот.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно с оглед на
посочените норми се налага изводът, че собствениците и вещните ползватели на
топлоснабдени самостоятелни имоти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост,
са клиенти (потребители) на топлинна енергия и между тях и съответното топлопреносно
предприятие съществува облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, възникнало по силата на закона, без да е необходимо писмено съгласие
от страна на потребителя.
По делото са приети като писмени доказателства искова молба, с която ответницата Д.
е предявила срещу ответника Х. иск за делба на процесния недвижим имот при квоти 1/4
ид. ч. за нея и 3/4¾ ид. ч. за него. От ответника Х. е представено по делото писмено
доказателство – фискален бон, издаден от ищеца, видно от който първият е платил в полза
на ищеца сума в общ размер на 2618,43 лв., т.е. претендираните от него в настоящото
3
производство суми, както и законната лихва до датата на плащането, което съдът намира за
извънсъдебно признание че ответникът е собственик на 3/4 ид.ч. от имота, както и за
дължимостта на претендираните от него суми. С оглед на тези обстоятелства, както и на
посочените норми от ЗЕ, настоящият състав намира, че между „ФИРМА” ЕАД и
ответниците е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия в апартамента, възникнало по силата на закона, въз основа на което ответниците са
задължени да заплащат на дружеството стойността на доставената топлинна енергия, като Р.
Х. дължи 3/4 от нея, а Н. Д. – 1/4.
Като писмени доказателства по делото са приети три броя съобщения към фактури, а
именно съобщение към фактура № **********, издадено на 31.07.2017 г.; съобщение към
фактура № **********, издадено на 31.07.2018 г. и съобщение към фактура № *********,
издадено на 31.07.2019 г., видно от които стойността на реално консумираната топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. е 708,69 лева, за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г. е 881,98 лева, а за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е 674,07 лева, т.е.
стойността на реално консумираната топлинна енергия за исковия период от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г. е в общ размер на 2264,74 лева.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че за Р. Х. и Н. Д. е
възникнало задължение да заплатят на „ФИРМА” ЕАД сумата 2264,74 лева, като Р. Х.
дължи 3/4 от нея – 1698,56 лева, а Н. Д. –1/4 - 566,19 лева.
Фактите, свързани с фактическото ползване на апартамента, видно от законовата
уредба, са без значение за дължимостта на цената на енергията към ищеца, а могат да
обусловят други претенции между собствениците и реално използвалите лица.
Тъй като се установява, че ответниците дължат на ищцовото дружество стойност на
топлинна енергия, следва да бъде разгледано наведеното от тях възражение, че част от
същата е погасена по давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който взмеането е станало изискуемо, а съгласно
ал. 2 , ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният
срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането.Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за съществуването на вземането се смята за предявен момента на подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Съгласно
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ФИРМА” ЕАД на
клиенти в гр. София от 2014 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките на
интернет-страницата на продавача (чл. 33, ал. 1). Публикуването на сметките на интернет-
сайта на дружеството представлява по същността си покана за изпълнение на месечното
задължение за заплащане стойността на ползваната топлинна енергия, поради което е
приложима именно нормата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК е подадено на 28.02.2020 г., когато е прекъсната давността- арг. чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 116, б. „б” ЗЗД. Следователно към този момент са били погасени по
давност вземанията за стойността на топлинна енергия за периода от м. 05.2016 г. до м.
12.2016 г. Това е така, тъй като за вземанията за периода от м. 05.2016 г. до м.07.2016 г. е
приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, а за тези след м. 08.2016 г. – чл. 114, ал. 1
4
ЗЗД, с оглед предвидените в ОУ от 2014 г. (в сила от м.03.2014 г.) и 2016 г. (в сила от
м.08.2016 г.) начини за настъпване на изискуемостта на вземането. Вземанията за м.05.2016
г., м.06.2016 г., м.07.2016 г. са възникнали на 01.06.2016 г., 01.07.2016 г., респ. 01.08.2016 г.
и към 28.02.2020 г. е изтекъл тригодишният давностен срок по отношение на тях. Вземането
за м.12.2016 г. е станало изискуемо на 15.02.2017 г. и към 28.02.2020 г. е изтекъл
тригодишният давностен срок по отношение на него. Съдът въз основа на представените по
делото съобщения към фактури и на основание чл. 162 ГПК изчисли, че погасените по
давност суми възлизат на 434,26 лв.
Непогасените по давност вземания за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г. са в
размер на 1830,48 лв. Доколкото ответникът Х. дължи ¾ от стойността на топлинната
енергия за процесния имот, а ответницата Д. – ¼, то се налага извод, че за периода от
м.01.2017 г. до м.04.2019 г. задължението на ответника към „ФИРМА” ЕАД възлиза на
1372,86 лв., а на ответницата – на 457,62 лв.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД
предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2 когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Според чл. 33, ал. 4 от
Общите условия на ищцовото дружество от 2014 г., които са действали до м.07.2016 г.,
продавачът на топлинна енергия начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок, тоест само
върху общодължимата сума за съответния отчетен период на база на изготвената
изравнителна сметка. Следователно, по аргумент за противното от чл. 33, ал. 4, съдът
намира, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
месечните прогнозни сметки за топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия
клиентите са длъжни да заплащат стойността на сметките за съответните отчетни периоди,
формирани след извършване на изравняването, в тридесетдневен срок от публикуването им
на интернет-страницата на продавача.
В случая ищецът не е доказал датата, на която сметките на Росен Х. и Н. Д. са били
публикувани на интернет-страницата му. Поради това следва да се приеме, че не е доказан
фактът на поставянето на ответницата в забава по отношение изпълнението на задължението
за заплащане на сумите по чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2014 г. - общодължимата сума
за съответния отчетен период (2015-2016 г.) на база на изготвената изравнителна сметка.
Следователно ответниците не дължат на „ФИРМА” ЕАД обезщетение за забава върху тази
сума.
С Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „ФИРМА”
ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/ 27.06.2016 г. на
КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и
следователно са влезли в сила м.08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното
съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа
5
на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат
обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да
изпълнят задължението си да заплатят на „ФИРМА“ ЕАД изравнителните суми, е
необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като
предостави информация относно стойността им, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32,
ал. 3 от общите условия. В противен случай потребителите са поставени в невъзможност да
разберат размера на дължимата от тях сума и ако е изтекъл посоченият в чл. 33, ал. 2 срок,
то следва да се приеме, че те се освобождават от последиците на забавата си и не дължат на
дружеството обезщетение за забава. С оглед на тези съображения съдът намира, че ако
фактурата за реално дължимата стойност на топлинната енергия за съответния отчетен
период е издадена след изтичането му, то обезщетението за забава се дължи след изтичане на
45 дни, считано от момента на издаването й.
В настоящия случай за периода 2016-2017 г. е издадена фактура на 31.07.2017 г. за
сумата от 708,69 лева, което се установява от представеното с исковата молба копие от
съобщение към фактура № **********, като част от тази обща сума е погасена по давност, а
именно сумата от 434,26 лева. Следователно ответниците Х. и Д. дължат на „ФИРМА” ЕАД
обезщетение за забава върху непогасената по давност сума в размер на 274,43 лева. (708,69
лева – 434,26 лева) от 15.09.2017 г. Обезщетението за периода от 15.09.2017 г. до 18.02.2020
г. е в общ размер на 67,63 лева, определено от съда на основание чл. 162 ГПК.
За периода 2017-2018 г. общата фактура е издадена на 31.07.2018 г. за сумата 881,98
лева, видно от приетото копие от съобщение към фактура № **********. Обезщетението за
забава върху нея за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2020 г., възлиза на 127,88 лева,
определено от съдебния състав на основание чл. 162 ГПК.
За периода 2018-2019 г. общата фактура е издадена на 31.07.2019 г. за сумата 674,07
лева, видно от приетото копие от съобщение към фактура № **********. Обезщетението за
забава върху нея за периода от 15.09.2019 г. до 18.02.2020 г., възлиза на 29,39 лева,
определено от съдебния състав на основание чл. 162 ГПК.
Следователно общият размер на лихвата за забава върху стойността на топлинната
енергия за периода от 15.09.2017 г. до 18.02.2020 г. е в размер на 224,90 лева, от която сума
ответникът Х. дължи ¾ , а именно сумата в размер на 168,68 лв., а ответницата Д. – ¼ , т.е.
сумата в размер на 56,23 лв.
С оглед на гореизложеното се налагат изводи, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ срещу Н. А. Д. е основателен и следва да бъде
уважен за сумата в размер на 457,62 лева и за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г. и
отхвърлен за горницата до претендираните 574,12 лева и за периода от м.05.2016 г. до
м.12.2016 г. А искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава
върху стойността на топлинната енергия, предявен срещу Н. А. Д. е основателен и следва да
бъде уважен за сумата 56,23 лева и за периода от 15.09.2017 г. до 18.02.2020 г. и отхвърлен
за горницата до претендираните 84,58 лева.
От ангажираните от страна на ответника Х. писмени доказателства се установи, че
същият е погасил задълженията си към ищеца на 21.12.2022 г., т.е. след датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК и след
подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство,
поради което предявените срещу него искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, поради извършено в хода на настоящото производство плащане.
За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 9 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване извършването на дялово разпределение през процесния период; размера на цената
за дялово разпределение, определен по обвързващ за ответника начин, респективно
6
обичайната цена за тази услуга; обвързваща ответника клауза относно заплащане на тази
цена директно на/чрез ищеца; изискуемост на тази цена (наличието на обвързваща
ответника уговорка за падеж или получаването на покана).
В тази връзка са представени копия от договор от 29.12.2004 г., сключен между
етажните собственици от гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 108 и „Техем
Сървисис” ЕООД, и копие от договор от 29.07.2015 г., сключен между „ФИРМА” ЕАД и
„Техем Сървисис” ЕООД. Уговореният срок на договора, сключен между етажните
собственици и „Техем Сървисис” ЕООД, е 2 години с възможност да бъде продължен с още
една година, тоест същият не е действал в рамките на процесния период. Договорът между
„ФИРМА” ЕАД и „Техем Сървисис” ЕООД не съдържа цени на отделните услуги във връзка
с извършването на дяловото разпределение на топлинната енергия. Ищцовото дружество не
е доказало и какви конкретни услуги са извършени в случая, за които се претендира сумата
9,77 лева, както и датата, на която ответницата Д. е следвало да заплаща възнаграждение за
тях. Поради това настоящият състав намира, че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, чр. чл. 9 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за възнаграждение за дялово разпределение на
топлинната енергия и за обезщетение за забава върху него са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски. При този изход делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на присъждане на направените разноски. Съдът на основание чл. 78, ал. 8
ГПК определи юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален размер на 100 лв. за
настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата Н. А. Д. следва да бъде осъдена да
заплати на ищцовото дружество сторените от него съдебни разноски в исковото
производство (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) съразмерно на уважената
част от исковете, предявени срещу нея – 117,76 лв.
С оглед на даденото задължително тълкуване в т. 12 от Тълкувателно решение 4/
2014 г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски,
направени в заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен
диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос. Поради това ответницата Донкова
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата 23,66 лв. - съдебни
разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. 11237/ 2020 г., по описа на СРС,
148 състав.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат на ищеца. По аргумент от
противното в случаите, при които предявеното право, предмет на иска, бъде погасено
поради извършено плащане от ответника след подаване на исковата молба, отговорността за
направените от ищеца разноски до настъпването на този факт следва да се понесе от
ответника, който с поведението си е дал повод за завеждане на делото и за извършване на
съдебни разноски. В процесния случай ответникът Р. Д. Х. е дал повод за предявяването на
исковете, предмет на делото, тъй като е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11237/2020 г., по описа на Софийски районен съд,
148 състав, което е мотивирало ищцовото дружество да подаде исковата молба, въз основа
на която е образувано производството по настоящото дело, а е погасил процесните
задължения след депозиране на исковата молба. Поради това следва да бъде осъден да
заплати в полза на „ФИРМА” ЕАД сторените от него съдебните разноски в настоящото
производство в общ размер 117,76 лв., както и 70,97 лв. – разноски за държавна такса и
7
юрисконсултско възнаграждение за ч.гр.д. № 11237/ 2020 г., по описа на СРС, 148 състав (т.
12 от Тълкувателно решение 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС).
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Люлин“, бл. 110-П, ет. 2, ап. 3, дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” 23Б, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ, сумата 457,62 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за имот в гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 105, ет. 7, ап. 31, аб. № 205003 през периода от м.01.2017 г. до м.04.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 28.02.2020 г., до окончателното изплащане на дължимата сума; както и
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 56,23 лева, представляваща
обезщетение в размер на законната лихва за забавата в плащането на главницата за
доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2017 г. до 18.02.2020 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.07.2020 г. по ч.гр.д. № 11237/ 2020 г., по описа
на Софийски районен съд, III ГО, 148 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ за разликата над 457,62 лева до
претендираните 574,12 лева и за периода от м. 05.2016 г. до м. 12.2016 г.; иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 56,23 лева до
претендираните 84,58 лева, като неоснователни и погасени по давност, както и исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 9,77 лева представляваща цена на дялово
разпределение за същия имот за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 28.02.2020 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, и сумата от 1,89 лв.,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавата в плащането на
главницата за извършена услуга дялово разпределение, за времето от 03.03.2017 г. до
18.02.2020 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” 23Б, срещу Р. Д. Х. , ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, АДРЕС, искове с правно основание: чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 153 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът Р. Х. дължи на ищеца сумата в
общ размер на 1722,35 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
имот в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 105, ет. 7, ап. 31, аб. № 205003 през
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.02.2020 г., до окончателното
изплащане на дължимата сума; чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Р. Х. дължи на ищеца сумата в размер на 253,73 лева,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавата в плащането на
главницата за доставена топлинна енергия, за времето от 15.09.2017 г. до 18.02.2020 г.; чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 9 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Р. Х. дължи на ищеца сумата в размер на 29,32 лева, представляваща цена на
дялово разпределение за същия имот за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 28.02.2020 г., до окончателното изплащане на дължимата сума; и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Р. Х. дължи на ищеца
сумата в размер на 5,67 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за
8
забавата в плащането на главницата за извършена услуга дялово разпределение, за времето
от 03.03.2017 г. до 18.02.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 05.07.2020 г. по ч.гр.д. № 11237/ 2020 г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 148
състав, като неоснователни и поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 110-П, ет. 2, ап. 3, да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” 23Б, сумата
117,76 лева - съдебни разноски в исковото производство, както и сумата 23,66 лева –
съдебни разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 11237/ 2020 г., по
описа на СРС, 148 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Д. Х. , ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, АДРЕС, да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” 23Б, сумата 117,76 лева - съдебни разноски в
исковото производство, както и сумата 70,97 лева – съдебни разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 11237/ 2020 г., по описа на СРС, 148 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Проф.Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
подписано с КЕП
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9