Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 27. 09. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на тринадесети септември през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1351 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.И.С.
от *** против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. П. .
Ищецът твърди, че през периода 01. 03. 2016 год.- 01. 03. 2019 год. е работил
като на длъжността „мл. инспектор- ППД“ в РУ- *** при ОД на МВР гр. П. . Твърди
се, че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени протоколи и
графици, при режим на труд на смени- дневна и нощна от 22. 00 до 06. 00 часа и с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 3
от ЗМВР. Твърди се, че на основание чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично. Твърди се, че от м. февруари 2016 год. до
настоящия момент са издавани протоколи от директора на ОД на МВР гр. П. и графици от началник на РУ- ***за дежурствата
и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за
разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часове извън установеното работно време. Твърди се, че редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, за режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определя с
наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди се, че в процесния период от 01.
02. 2016 год. до 01. 02. 2019 год. е действала Наредба № 8121з- 776 от 29. 07.
2016 год. /обн. ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от същата дата/, като в
нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Твърди се, че такъв алгоритъм е бил предвиден в преходната Наредба № 8121з- 407
от 11. 08. 2014 год., според която при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа се умножава по
0. 143. Твърди се, че тази наредба е била отменена с приемането на Наредба № 8121з-
592 от 25. 05. 2015 год., която от своя страна е отменена с решение № 8585/ 11.
07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. дело № 5450/ 2016 год. Твърди се, че в липсата
на изрична разпоредба за преобразуване на часовете положен нощен труд в Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. не
следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от
служители на МВР часове нощен труд в дневен. Твърди се, че е налице празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
поради което следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. Твърди се, че в съответствие с чл. 9 ал. 2 от горната
наредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди се, че за
процесния период ищецът е положил общо 2 936 часа нощен труд, който следва да
се преизчисли с коефициент 1. 143 и възлиза на 3 356 часа, което води до
извънреден труд от 420 часа, който следва да бъде заплатен допълнително. В
заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2 520, 00
лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 01. 03. 2016 год. до 28. 02. 2019 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените
деловодни разноски.
С определение от 13. 09. 2019
год. на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск
по чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР като същият е увеличен от 2 520, 00 лв. на 2 699,
62 лв.
Ответникът ангажира становище,
че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Между страните не е налице
спор, че през процесния период от 01. 03.
2016 год. до 28. 02. 2019 год. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение
при ответника на длъжността „младши инспектор“.
Следователно в конкретния случай
отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187 ал.
3 от
ЗМВР регламентира, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата
на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в
настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на
чл. 187 ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
От съществено значение за
разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали по
отношение на ищеца намира приложение
нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията
на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з-
776 от 29.
07.
2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Съобразно чл.
31 ал.
2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата
на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл.
9 ал.
2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. От заключението на
назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по ведомости за периода от 01. 03. 2016 год. до 28. 02. 2019 год. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.
143 за превръщането му в
дневен труд възлиза общо на 216, 65 часа, като дължимото незаплатено от
ответника възнаграждение е в размер на 1 393, 03 лв. Вещото лице е
дало и втори вариант на заключението, на база на изготвените графици за
дежурствата, според който след превръщането им в дневен труд часовете възлизат
на 419, 85, а дължимото се за тях възнаграждение е в размер на 2 699, 62
лв. Съдът приема, че основа за решаването на възникналия правен спор следва да
бъде първият вариант от заключението на вещото лице. Изготвените първоначални
поименни графици за дежурствата търпят различни промени, породени от обективни
и субективни причини /напр. внезапно заболяване, размествания между
служителите, промяна в броя на заетите служители и пр./. Обективно броят на
дежурствата може да се определи от платежните ведомости, още повече, че както е
посочило и вещото лице в случая няма никакви данни ищецът да е подавал
възражения пред работодателя, касаещи тези ведомости и отразените в тях
обстоятелства. Предвид изложеното
предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен за сумата от 1 393, 03
лв., като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на
исковата молба в съда- 01. 03. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата.
За разликата до претендираните 2 699, 62 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски по компенсация в размер на 132, 21 лв. Не са налице условия за намаляване
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, доколкото същото е определено
в размер, който се доближава до законоустановения минимум.
На основание чл. 78
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса
по уважения иск в размер на 55, 72 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 180
лв.
По тези съображения П. ският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. П. , БУЛСТАТ ***, с адрес на управление ***, ***, представлявана от К.В.Н. , да заплати на С.И.С. от ***, ЕГН **********,
следните суми:
-сумата от 1 393, 03 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01. 03. 2016 год. до 28. 02. 2019 год., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на депозиране на исковата молба- 01. 03. 2019 год., до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 2 699, 62 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен, и
-сумата от 132, 21 лв.,
представляваща деловодни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. П. , БУЛСТАТ ***, с адрес на управление ***, ***, представлявана от К.В.Н., да заплати по сметка на П. ския районен съд държавна такса върху
уважените искове в размер на 55, 72 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 180,
00 лв.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред П. ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: