№ 565
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000502685 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 25.02.2021г по гр.д. № 206/2019г по описа на Благоевградски окръжен
съд, ЗК „Лев Инс” АД ЕИК ********* е осъден на осн. чл. 432, ал.1 КЗ да заплати на М.Л.
Х. сумата от 100 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие смъртта на баща й Л. Х. С. при ПТП на 17.02.2018г в гр.Благоевград, заедно със
законната лихва, считано от 6.09.2018г, като искът над присдения размер до претендирания
от 200 000лв е отхвърлен като неоснователен.
Решението е обжалвано от М.Л. Х. в отхвърлителната му част за сумата от 100 000лв,
представляваща разликата между присъденото и претендирано обезщетение от 200 000лв.
Твърди се нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/, тъй като определеният размер на
обезщетението е занижен и не съответства на действително търпените вреди. Конкретните
доводи се отнасят до изводите на съда, който не е съобразил изключително силната
доверителна връзка между ищцата и нейния баща от ранна детска възраст, от когато е
отглеждана в отсъствието на майката, заминала да работи в чужбина, както и последващото
неблагоприятно отражение на трагедията върху психическото й и емоционално състояние.
Поддържа се още, че определеното обезщетение освен на действително търпените вреди не
съответства и на икономическата конюнктура в страната към релевантния момент, както и
на завишените нива на застрахователно покритие.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна –
1
дружеството застраховател и с него се поддържат възражения против оплакванията и се
иска потвърждаване на решението в обжалваната му отхвърлителна част.
Решението е обжалвано и с насрещна въззивна жалба от ЗК „Лев Инс” АД в частта му,
с която е уважен иска за разликата от 70 000лв. до 100 000лв. Излагат се доводи, че
определеният размер за обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Твърди се, че
неправилно не е уважено възражението за съпричиняване на вредите, като се отчете, че
пострадалият е управлявал велосипед върху пешеходна пътека без да е имал
светлоотразители и такава жилетка и се претендира намаляване отговорността на
застрахователя с 50%.
Настоящият състав при служебна проверка по чл.269 ГПК приема, че решението в
обжалваните му части е валидно и допустимо.
Предмет на разглеждане от първата инстанция е пряк иск против застраховател с
правно основание чл. 432, ал.1З /отм./ за компенсиране на неимуществени вреди, причинени
в резултат на пътно-произшествие, виновно причинено от водач на МПС, застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и законната лихва от датата на
уведомлението, с което е отказано плащане по заявената претенция на осн. чл.493 КЗ.
Първоинстанционният съд е приел наличието на всички материалноправни
предпоставки, обосноваващи легитимацията на ищцата – низходяща на пострадалия при
ПТП и на ответното застрахователно дружество, произтичаща от наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащия автомобил, както и
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД –
противоправно и виновно поведение на водача на застрахования автомобил /нарушение на
чл.16, ал.1, т.3, чл.20, ал.2, чл.25, ал.1 и 2 и чл.36, ал.2 ЗДвП/, в пряка причинна връзка с
настъпилите вреди.
С оглед нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените оплаквания или
възражения против правилността на първоинстанционното решение. Поради това предметът
на спор в настоящото производство се свежда до обема на търпените от ищцата
неимуществени вреди и правилното приложение на принципа по чл.52 ЗЗД, както и по
отношение на въпроса относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
От фактическа страна пред първата инстанция посредством представените писмени
доказателства - протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на
местопроизшествие, заключението по САТЕ, се установява, че на 17.02.2018г, около 18.30ч,
в гр.Благоевград, е настъпило ПТП между л.а. джип „БМВ Х5”, с рег. № *******,
управляван от Д. Т. Т., собственост към момента на ПТП на „Верс Ауто” ЕООД и
велосипедиста Л. Х. С., баща на ищцата. Велосипедистът се е движел по пешеходна пътека,
отляво надясно, гледно в посока към центъра на града. Лекият автомобил, след като е
изминал 1.44м по пешеходната пътеката, от ул.Даме Груев, първо успоредно на
пешеходната пътека, след това е навлязъл в насрещното платно за движение, където е
2
настъпил удар. Първоначалният контакт е станал между предното ляво колело на
автомобила и задната гума на велосипеда. Скоростта на движение на автомобила е била
6км/ч. Водачът на автомобила е имал видимост, както и техническа възможност да
предотврати удара, ако бе осигурил преминаването на велосипедиста по пешеходната
пътека и не бе нарушил пътен знак Г2 – „Движение само надясно след знака“, за разлика от
велосипедиста, за когото предвид направените изчисления, ударът е бил непредотвратим.
Липсата на светлоотразителни елементи по велосипеда не е в причинно-следствена връзка с
допуснатото ПТП.
Не е спорно, че пострадалият велосипедист /мъж на 58г/ е получил тежки травми
вследствие на пътния инцидент, и че те са довели до летален изход.
От гласните доказателствени средства пред първата инстанция, събрани посредством
депозираните показания на св. Х. /брат на ищцата и син на загиналия/ се установява
наличето на близки доверителни връзки между ищцата и нейния баща още от ранна детска
възраст, когато и двамата са отглаждани от него с помощта на баба им. Ищцата била негова
любимка, обграждана с грижи и внимание като дете и след пълнолетието, всички живеели
заедно в общо домакинство. Внезапната му смърт била изключително травмираща за нея,
отложила планирана през 2018г сватба и сключила брак през 2020г в тесен семеен кръг. И
към момента се разстройвала при вида на общи семейни снимки с починалия.
Въз основа на събраните доказателства настоящият състав приема, че
първоинстанционният съд не е съобразил всички релевантни за определяне обема на вредите
факти –възрастта на починалия на 58г все още в активна възраст и опора за дъщеря си,
действителните отношения между ищцата и загиналия, тежестта на понесените
психотравменни изживявания, както и обществено-икономическите условия към момента на
деликта. Като утежняващо интензитета на психотравмените изживявания е следвало да се
има предвид създадената близка емоционална и доверителна връзка между ищцата и нейния
баща, поради полаганите само от него преки грижи при отсъствието на другия родител и
общото им съжителство в едно домакинство и след като е навършила пълнолетие, които
факти се установяват от гласните доказателствени средства. Освен обстоятелствата, имащи
отношение към конкретните субективни преживявания на увреденото лице, при определяне
обема на вредите следва и са били отчетени и обективни фактори – социално-икономически
условия на живот към момента на настъпване на деликта /2018г/ и практиката на
съдилищата при сходни казуси, която също е обективен израз на принципа на чл.52 ЗЗД.
Поради това определеният размер на обезщетението не съответства на заложените критерии
по прилагане на чл.52 ЗЗД и според настоящият състав справедлива компенсация за
причинените неимеществени вреди би била сумата от 120 000лв. Над този размер до
претендирания жалбата се явява неоснователна- ищцата е еманципиран зрял човек, който
вече е създал собствено семейство, поради това и загубата макар за нея да е непрежалима, не
се установява обективно да е довела до по-тежки или необратими за психика или здраве
последици.
По спорния въпрос за съпричиняване от страна на пострадалия е налице задължителна
3
съдебна практика-т.7 от ППВС №17/1963г., в което е акцентирано върху предпоставките за
намаляване на обезщетението за вреди от непозволено уврежданедопринасяне от страна на
увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от
страната, която е направила възражение за съпричиняване, при условията на пълно главно
доказване, а не предполагаем и вредоносният резултат да се намира в пряка причинна връзка
с допуснатите нарушения /пр. решение №206/12.03.2010г на ВКС по т.д.№35/2009г, II Т.О.,
ТК, решение №154/31.10.2011г на ВКС по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК, решение №
45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II Т.О., решение №159/24.11.2010г по т.д.№1117/2009г.
и решение №58/29.04.2011г по т.д. №623/2010г на II Т.О./ Когато водач на велосипед се
движи по пешеходна пътека, е пешеходец, режимът за движение и защита е както за
пешеходците, и ако настъпят съставомерни последици, опасната зона за спиране не е
оневивяващо обстоятелство за неговия водач. От ангажираните по делото доказателства се
установи, че велосипедистът се е движел по пешеходна пътека, управлявайки велосипеда си,
а не бутайки го, поради което същият няма качеството на пешеходец. Изводите на вещото
лице –автоексперт, обосновани с данните за разстоянието от 2,4м, където се е намирало
тялото от мястото на удара и техническите параметри на велосипеда, фактически изключват
твърдението на застрахователя. Нарушението на правилото, че като велосипедист се е
движел по пешеходната пътека, управлявайки велосипед, с което е нарушил чл.81, т.5 от
ЗДвП като управлявал превозно средство на място, предназначено само за пешеходци,
каквото е пешеходната пътека, съгласно пар.6, т.54 от ДР на ЗДвП, не води до извод, че ако
беше спазена разпоредбата да бута велосипеда вместо да го управлявапо пешеходната
пътека, нямаше да настъпи ПТП и смъртта му. Точно обратното се установява от
категоричните изводи на на неоспорената автотехническа експертиза, според които пътното
произшествие би се избегнало едиствено в случай, че водачът бе осигурил преминаването на
велосипедиста по пешеходната пътека и не бе нарушил пътен знак „Г2“, забранявайки му да
завива наляво. Другите възражения за съпричиняване от страна на велосипедиста не се
доказани и не е установено да имат отношение към настъпване на вредите, а именно
нарушението на чл.80 ЗДвП-за носене на светлоотразителна жилетка, чл.81, т.2 ЗДвП – да
управлява превозното средство без да държи кормилото с ръце и с освободени педали, чл.79
–за наличие на светлоотразители на велосипеда. Поради изложените съображения се споделя
извода на първоинстанционния съд, отричащ наличието на принос по чл.51, ал.2 ЗЗД и с
това основание да се намали отговорността на застрахователя.
При този изход на спора решението в обжалваната му отхвърлителна част ще
подлежи на отмяна за сумата от 20 000лв, представляваща разликата между присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от 100 000лв и установеното за дължимо от 120 000лв,
като допълнително се присъди главница от 20 000лв, ведно със законната лихва от приетия
от първата инстанция начален момент 07.06.2018г. В останалите обжалвани осъдителна и
отхвърлителна части решението ще подлежи на потвърждаване.
По въпроса за разноските.
4
При този изход на делото ще следва да се редуцират присъдените пред първата
инстанция разноски с оглед разпоредбата на чл.78 и сл. ГПК, като такива се дължат
съобразно отхвърлената/уважената част на исковете. Ищецът е бил представляван безплатно
по чл.38, ал.2 ЗАдв., поради което с оглед на допълнително уважената част от иска ще се
следва възнаграждение по НМАВ № 1/2004г в размер на 3318лв вместо 2765 или
допълнително се присъди 553лв на процесуалния представител. При този изход на спора на
ответника ще се дължат разноски в размер на 1567,20лв вместо признатите за дължими
разноски от 2940лв. В тежест на ответника на осн. чл.78, ал.6 ГПК ще се присъди държавна
такса върху допълнително уважената част на иска, тъй като ищцата е частично освободено
лице по чл.83, ал.2 ГПК или в размер на 800лв.
Пред въззивната инстанция се следват разноски и на двете страни съобразно изхода на
спора и общия обжалваем материален интерес /30 000+ 100 000лв – 130 000лв/. Ищецът е
представляван безплатно по чл.38 ал.2 ЗАдв и на адв. Л. и адв.Я. ще се следва
възнаграждение за един адвокат съобразно НМАВ №1/2004г /4130лв/ съответно на
уважената част и обжалваемия материален интерес или в размер на 635,38лв. Ищцата е
доказала разноски за д.т. в размер на 1000лв, от които ще се следват такива в размер на
153,85лв. Ответникът е доказал разноски в размер на 900лв, от които ще му се следват
такива в размер на 553,85лв.
Водим от горното, САС в настоящият състав
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 25.02.2021г по гр.д. № 206/2019г по описа на Благоевградски
окръжен съд в отхвърлителната му част, в която е отхвърлен предявения от М.Л. Х. против
ЗК „Лев Инс” АД ЕИК ********* иск по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди над
присъдения от първата инстанция размер от 100 000лв до признатия за дължим от 120 000лв,
и в частта за разноските присъдени в полза на ЗК „Лев Инс“АД пред първата инстанция над
установения за дължим размер от 1567,20лв до присъдения от 2940лв, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД ЕИК ********* да заплати на М.Л. Х. ЕГН **********
със съдебен адрес: гр.София, жк Манастирски ливади Б, бл.64, вх.Б –партер, офис №Б-12
чрез адвокати С. и Л. допълнително сумата от 30 000лв, представляваща разликата между
присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди от 100 000лв и
установеното за дължимо от 120 000лв, ведно със законната лихва върху допълнително
присъдената главница, считано от 07.06.2018г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.02.2021г по гр.д. № 206/2019г по описа на
Благоевградски окръжен съд в останалата му обжалваната осъдителна и отхвърлителна
5
част.
Осъжда ЗК „Лев Инс” АД ЕИК ********* на адвокати Я. С. и К. Л. общо сумите :
553лв допълнително възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв пред първата инстанция и 635,38лв
пред въззивната инстанция.
Осъжда М.Л. Х. да заплати на ЗК „Лев Инс” АД ЕИК ********* сумата от 553,85лв,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Осъжда ЗК „Лев Инс” АД ЕИК ********* да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по
сметка на САС допълнителна държавна такса в размер на 800лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6